Решение по дело №72/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 70
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 12 април 2023 г.)
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20233400200072
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Силистра, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Аврамова
СъдебниМариян Р. Павлов

заседатели:Илиян М. Великов
при участието на секретаря Ели Ст. Н.а
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Наказателно дело от общ
характер № 20233400200072 по описа за 2023 година
като взе предвид данните по делото и на основание чл.378 ал.4 т.1 от
НПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И. Н. М.,
ЗА ВИНОВНА, в това, че:
През периода от 09.12.2014 г. до 15.05.2022 г., в гр.Дулово, обл.Силистра,
в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери –10 446.23лева, като не е
подала изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ и Наредба №15 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Дулово данъчни
декларации, в нито един от случаите на получени в периода 145 броя дарения
от различни лица на обща стойност 288 835.30 лв, и до приключване на
съдебното следствие пред съда данъчното задължение е внесено в бюджета
заедно с лихвите-престъпление по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 НК,
като на основание чл.78а НК Я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ И Й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1800/хиляда и осемстотин/ лева.
ПРИЗНАВА И. Н. М. за невинна в това, да е извършила престъплението
1
в периодите 08.10.2014- 08.12.2014г. и 16.05.2022г.-08.06.2022г., както и за
разликата в размера на дължимия данък, на получената сума, и на броя на
даренията, над признатите с присъдата размери, до тези посочени в
обвинението, и я оправдава в тези части посочени в повдигнатото обвинение.
ОСЪЖДА И. Н. М. , със снета по-горе самоличност, да заплати в полза
на Републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР-Силистра, сумата от
1750.35лв, представляващи направени разноски.
Присъдата може да се обжалва или протестира в петнадесет дневен срок
от днес пред Варненски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № 70/27.03.2023г.
по НОХД №72/2023 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА


С Решение № 70/2023г., на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК съдът
призна ИВЕЛИНА НИКОЛАЕВА МАРИНОВА ЗА ВИНОВНА, в това, че:
През периода от 09.12.2014 г. до 15.05.2022 г., в гр.Дулово,
обл.Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –10
446.23лева, като не е подала изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ и Наредба
№15 за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Дулово данъчни декларации, в нито един от случаите на получени в периода
145 броя дарения от различни лица на обща стойност 288 835.30 лв, и до
приключване на съдебното следствие пред съда данъчното задължение е
внесено в бюджета заедно с лихвите-престъпление по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.1
вр. чл.26 ал.1 НК, като на основание чл.78а НК я освободи от наказателна
отговорност и й наложи административно наказание глоба в размер на 1800
лева, като я оправда в това, да е извършила престъплението в периодите
08.10.2014- 08.12.2014г. и 16.05.2022г.-08.06.2022г., както и за разликата в
размера на дължимия данък, на получената сума, и на броя на даренията, над
признатите с присъдата размери, до тези посочени в обвинението.
В проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения
на процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като съдът установи,
че са налице основания за разглеждане на делото по глава XXVIII НПК, се
пристъпи на основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на
делото.
Съдебното производство се проведе по реда на глава XXVIII НПК.
Прокурорът обосновава становище за доказаност на обвинението и
пледира за признаване подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.1 и чл.26 НК, като с приложението на
чл.78а НК да се определи административно наказание глоба в максимален
размер, предвид отегчаващите обстоятелства, именно-продължителния
период от време и огромния размер на получената сума.
Защитникът излага доводи, че наказанието не се определя в зависимост
от размера на данъка, същият не е бил деклариран и платен поради незнание,
налице е добро процесуално поведение, а данъкът заедно с лихвите са
внесени в бюджета, а като се вземе предвид чистото й съдебно минало и
семейно положение, моли наказанието да бъде определено в долния размер.
В последната си дума подсъдимата иска налагане на минимална глоба.
1
Съдът, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Подсъдимата живеела на семейни начала с Джингис Демир, с когото
имали две деца. В периода 2014-2022г. тя започнала да общува чрез
социалните мрежи с мъже от Турция, Испания, Белгия и Великобритания, с
които споделяла затрудненото си финансово положение. Тези мъже са й
изпращали пари чрез системите за парични преводи Уестърн Юнион,
Мъниграм, Изипей, както и банкови преводи по притежаваните от нея две
банкови сметки. Подс.Маринова е получавала паричните преводи като
дарения без да дължи насрещна престация по тях или да има задължение за
връщането на средствата. Такива дарения тя е получавала и от своите братя и
сестри. Сумите са били изтегляни от офисите на банките или обменните
бюра. Парите са получавани безвъзмездно.
За периода, подсъдимата е получила общо 146 превода на стойност
289030.88лв.
За получените дарения подсъдимата не подавала данъчни декларации по
чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е заплащала дължимия данък по тях.
Съгласно чл.37 от Наредбата №15 за определяне размера на местните
данъци на територията на община Дулово, при дарения се начислява данък в
размер на 3.5% за периода до 2020г., а от 2021г. данъкът е 5 %., а при дарения
между братя и сестри данъкът е 0.7%.
От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза е
видно, че:
През 2014г. са получени 5 превода от чужди граждани на стойност
2259.09лв, като дължимият данък е 79.07лв
През 2016г. са получени 13 превода от чужди граждани на стойност
100920.50лв, като дължимият данък е 3532.22лв
Пред 2017г. са получени8 превода от чужди граждани на стойност
43281.20лв, като дължимият данък е 1514.84лв
През 2019г. са получени 2 превода от чужди граждани на стойност
1369.08лв, като дължимият данък е 47.92лв
През 2020г са получени общо 68 превода. От тях, 67бр. са от чужди
граждани на стойност 115200.37лв, с дължим данък 4032.01лв. Един превод е
от братя/сестри на стойност 97.79лв, с дължим данък от 0.68лв
През 2021г. са получени общо45 превода. От тях, 42бр. са от чужди
граждани на стойност 24126.42лв, с дължим данък 1206.32лв. три са
преводите от братя8сестри на стойност от 596.55лв, с дължим данък от
4.77лв.
През 2022г. експертизата дава заключение, че са получени 5 превода, а
именно:
2
Дата преводСума в лвДължим данъкПревод от:
391.173.13Братя/сестри
17.01.2022
104.360.83Братя/сестри
17.01.2022
495.533.96
Общо братя/сестри
97.604.88Чужди гражд.
25.02.2022
391.1719.56Чужди гражд.
14.03.2022
195.589.78Чужди гражд.
08.06.2022
684.3534.22
Общо чужди гражд.
1179.8838.18
Общ сбор

Подсъдимата не е подавала данъчни декларации в местната община, в
двумесечен срок, за всяка една от получените суми и не е заплащала данък
върху получените суми.
По години, получените средства и дължимия данък се представят така:
годинаБрой преводиПолуч.сумаданък
52259.0979.07
2014
13100920.503532.22
2016
843281.201514.84
2017
21369.084792
2019
68115298.164032.69
2020
4524722.071211.09
2021
51179.8838.18
2022
*********.8810456.02
общо

В тези данни не са включени 17 превода получени през 2019г. поради
отмяната на чл.49 ал.3 ЗМДТ.
Дължимата лихва до 17.12.2022г. е в размер на 4261.88лв.
С платежно нареждане от 23.01.2023г. е внесена по сметка на Община
Дулово сумата от 10456.02лв. На 22.03.2023г. е внесена сумата от 4261.88лв,
3
а на 27.03.2023г. е внесена лихва в размер на 325.92лв върху сумата от
10456лв, за период от 18.12.2022г. до 27.03.2023г.
Тези фактически изводи се подкрепят безспорно от събраните по
надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло, поради тяхната
непротиворечивост и взаимна допълняемост- обясненията на подсъдимата,
свидетелство за съдимост, ДСМПИС, справки за извършени преводи от
финансови къщи и банки, писма заключение на ССЕ, и други приобщени по
реда на чл.28 НПК.
Получените суми следва да се приеме, че са дарени. В този смисъл са
обясненията на подсъдимата. Причина да не им се даде вяра липсва. Липсват
и доказателства в обратната насока.
Основните фактически изводи по отношение на преводите и дължимия
данък се подкрепя от заключението на ССЕ. Сумите са получавани във валута
и BGN, като експертизата подробно е посочила получените в отделните банки
и финансови институции по дати и размер суми, изчислен и в левовата им
равностойност.
При тези фактически данни, се налагат следните правни изводи:
Средствата са предоставени доброволно и безвъзмездно, с цел решаване
на финансови затруднения, поради което следва да се приеме, че
представляват дарения по смисъла на ЗМДТ. След като са придобити по
безвъзмезден начин и не са необлагаеми, тези средства са обект на облагане
съгласно чл.44 ал.1 и ал.2 ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък
са имуществата придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на облагане с
данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин
имущества, поради което за подсъдимата е съществувало задължение за
деклариране на получените средства. Разпоредбата на чл.49 ал.3 от същия
закон вменява в задължение на получилите безвъзмездно имущество да
подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на определения
данък в двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в
общината по постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
Обвиненото лице е заявило незнание на задължението за деклариране,
но незнанието не изключва умисъла. Незнанието на закона не извинява
незнаещия /Ignorantia juris non excusat/ и това е основополагащ принцип на
правото под формата на законова, необорима и обща презумпция.
Юридическото измерение на този основен правен принцип е разпоредбата на
чл.5 ал.5 от Конституцията, съгласно който всички нормативни актове се
публикуват. Като гражданин на Република България, подсъдимата има не
само права, но и задължения, едно от които е заплащането на данъците. Това
задължение отново е разписано във върховния ни закон- чл. 60 ал.1, който
гласи Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със
4
закон, съобразно техните доходи и имущество.
За нито една от получените суми подсъдимата не е подала декларация в
законовия срок и съответно не е заплатила дължимият данък.
Цялото данъчно задължение в едно с лихвите е внесено в бюджета на
общината, което предопределя и прилагането на привилегирования състав на
това данъчно престъпление.
С бездействието си подс.Маринова обективно е осъществила състав на
престъплението по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй като с
неподаването на декларации по чл.49 ал.3 ЗМДТ и Наредба 015 на Община
Дулово за съответните данъчни периоди, е избегнала установяване и плащане
на данъчни задължения в размер на 10446.23лв, които според чл.93 т.14 НК
покриват признака „големи размери”.
Първият превод е получен на 08.10.2014г. и с недекларирането му в
двумесечен срок, престъплението е осъществено на 09.12.2014г.
Последният превод е на дата 08.06.2022г. и с недекларирането му в
двумесечен срок, престъплението е осъществено на 09.08.2022г.
Според повдигнатото обвинение, обаче периода на деянието е от
08.10.2014г. до 08.06.2022г., обхващащ датите на преводите, а не на
осъществените бездействия, а именно недеклариране на данъчни задължения,
каквото е изпълнителното деяние по чл.255 НК.
Видно, е че датата на последният превод посочен от експертизата не е
включена в обвинението, поради което съдът прие, че по отношение на него е
налице несъставомерност.
Релевантен за периода на обвинението като последен превод следва да
се приеме този от дата 14.03.2022г. и с недекларирането му в двумесечен
срок, престъплението е осъществено на 15.03.2022г.
По тези причини съдът прие, че периодът на осъществяване на
престъплението е от 09.12.2014г. до 15.05.2022г., като оправда подсъдимата
да е осъществила престъплението в периодите от 08.10.2014-08.12.2014г., и за
16.05.2022-08.06.2022г.
Невключването на датата на деянието по последния превод определи
оправдаване не само по периода на престъплението, но и оправдаване по
отношение на броя на преводите, на получената сума и на дължимия данък.
Така, за установеният период на деянието, са получени 145бр. дарения/без
този от 08.06.2022г./, на стойност от 288 835.30лв /289030.88-
195.58=288835.30лв/ и дължим данък 10446.23лв /10456.02-9.78=10446.23лв/,
поради което съдът оправда подсъдимата и за разликата в размера на данъка,
на получената сума и на броя на даренията, над признатите с присъдата
размери, до тези посочени в обвинението.
Всяко едно от тези 145 бр. деяния, поотделно осъществява един и същ
състав на това престъпление, извършени са през непродължителен период от
5
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите се явяват продължение на предшестващите от обективна и
субективна страна, поради което и престъпленията са извършени в условията
на чл.26 НК.
Необявеното данъчно задължение, ведно с лихвите е внесено в
бюджета.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването на декларацията ще се
избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите данъци върху
получените като дарения суми.
Съобразно постановеното решение следва да се приеме, че подсъдимата е надвнесла в
полза на Община Дулово следните суми:
9.78лв- данък върху получен превод от 08.06.2022г.
0.36лв-лихва от 09.08.2022-17.12.2022г.
0.30лв-лихва от 18.12.2022-27.03.2023г.
За престъплението по чл.255 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 НК законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода до две години и глоба до 500лв.
Вземайки предвид чистото съдебно минало на Маринова и обстоятелството че
не е освобождавана от наказателна отговорност по раздел ІV на гл.VІІІ НК,
както и възстановяването на причинените щети, съдът установявайки
кумулативното наличие на материално-правните предпоставки визирани в
разпоредбата на чл.78а ал.1 НК, призна обвиняемата за виновна, освободи я
от наказателна отговорност и й наложи административно наказание глоба.
Липсата на осъжданост и възстановяването на вредите, респ. плащането
на данъка и дължимата лихва не могат да се приемат като смекчаващи вината
обстоятелства, тъй като са предпоставки за приложимост на нормата на
чл.78а НК.
При определяне на размера на административното наказание глоба,
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства-признаването на вината и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото още на
ДП, а като отегчаващи такива- многобройността на деянията,
осъществяването им в един много продължителен срок от време, а именно
осем години, високият размер на полученият дохода, средно възлизащ на
1992лв, Тези обстоятелства наложиха и определяне на наказанието в размер
над минималния и под средния такъв предвиден в закона, а именно- 1800лв,
като съдът намира, че така определеният размер на административното
наказание ще постигне целите на закона по отношение на личната и
генерална превенция.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди
обвиняемата да заплати в полза на държавата направените в досъдебното
производство разноски.
На основание чл.309 ал.4 НПК мярката за неотклонение бе отменена.
6
Водим от тези съображения съдът постанови своето решение.



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
7