Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16783
по описа за 2020година на Варненски
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н.Е.Т., ЕГН ********** с
адрес *** срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.
405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2174,40лев, представляваща
дължим остатък от застрахователно обезщетение, /след приспадане на определено
такова от застрахователя в размер на 2925,60лева/ по имуществена
застраховка «Пълно Каско», полица № 0312200340012308/16.06.2020г. за
претърпени имуществени вреди на л.а «Хонда сивик 5 ДР» с рег. № В 0312 НХ от застрахователно събитие
настъпило на 23.11.2020г. на километър след с. Баня вследствие на сблъсък с внезапно
изскочили на пътното платно стадо домашни животни- овце и изразяващи се в
следните увреждания: предна дясна врата, преден десен калник, фар
десен, капак преден, панти преден капак- 2 бр., фар ляв, броня предна, спойлер
предна броня, калник преден ляв, врата предна лява, основа предна броня,
радиатор воден, радиатор климатик, държач предна
броня под ляв фар, държач предна броня под десен фар,
кора над двигател, клаксон ляв, основа преден ляв калник, основа преден десен
калник, кора под челно стъкло лява, компресор климатик, тръба високо налягане, алтернатор, включвател стартер,
клапа дросел, температурен датчик, капачка теглич,
букса ляв фар, кора над предна броня, декоративна маска, халоген
ляв, фародържач ляв, фародържач
десен, основа предна броня средна, греда над радиатори, ключалка преден капак, държач предна броня среден, държачи
воден радиатор- 2 бр., перки радиатор- 2 бр., кутия акумулатор, кутия въздушен
филтър, конзоли предни калници-2 бр., греда под радиатори, рог ляв, рог десен,
основи предна броня долни- 2 бр. и щека проверка масло, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 29.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Собственик е на л.а «Хонда сивик 5 ДР» с рег. № В 0312
НХ, застрахован имуществено при ответното дружество по полица «Пълно Каско», 0312200340012308/ 16.06.2020г. със срок на действие
17.06.2020г. до 16.06.2021г. Застрахователната премия от 360,76лева е била
платена изцяло. Застрахователната сума е определена в размер на 5100лева. На
23.11.2020г. автомобилът й е управляван от Константин Трифонов, който около
17,20ч. при движение по пътя Варна- Бургас, на километър след с. Баня се
блъснал във внезапно изскочило на пътното платно стадо домашни овце. За ПТП
били уведомени контролните органи, които след посещение на място съставили
протокол за ПТП № 1631225. За събитието бил уведомен застрахователят, който
изготвил опис- заключение за вреди № *********/23.11.2020г., в който били
описани уврежданията по автомобила. Получила застрахователно обезщетение в
размер на 2925,60лева, което счита, че не покрива действителния размер на
уврежданията. Извършеното от нея проучване установило, че нужната стойност за
възстановяване на автомобила е в размер на 5500лева, поради което претендира
обезщетение в размер на действително търпяните вреди,
който иск първоначално е заявен като частичен, а впоследствие по реда на чл.
214 ГПК в цялост, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, както и че на 23.11.2020г. е бил уведомен за настъпване на
посоченото от ищеца застрахователно събитие. Твърди, че в изпълнение
задълженията си по договора на 07.12.2020г. е изплатил на ищцата дължимото й се
застрахователно обезщетение от 2925,60лева, приемайки наличие на тотална щета
по смисъла на ОУ. Посочва, че в т.68.1 от ОУ страните са уговорили, че
отговорността на застрахователя при тотална щета, настъпила вследствие на
покрити рискове /без кражба или грабеж/ при непредставяне на доказателства за
прекратена регистрация поради настъпила тотална щета, се лимитира
до 60% от действителната стойност на МПС към деня на събитието. Обосновава, че
с оглед доброволния характер на застраховката, няма пречка за подобно
договаряне и ограничаване отговорността на застрахователя до определен процент
от действителната стойност на МПС, още повече, че именно въз основа на тези
условия е било определено и тарифното число, въз основа на което е изчислена
дължимата застрахователна премия. С въпросната договорка се сочи, че страните
отнапред са определили размера на вредите в хипотеза на тотална щета и
непрекратяване на регистрацията на МПС, отчитайки така съхраняването на вещта
от собственика и продължаването да я ползва. Твърди, че определеното обезщетение
е изчислено в размер на средната пазарна стойност на вещта, а именно сумата от
4876лева, приблизително колкото е била определена застрахователната сума при
сключване на договора 5 месеца по- рано. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. За да бъде уважен
искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по
настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното застрахователно
правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в този
период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят
носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и
съответно техния размер. Съответно в тежест на ответника
е доказване
точно изпълнение на задължението си по договора по повод определяне и плащане
на дължимото застрахователно обезщетение от 2925,60лева при условията на
тотална щета.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- помежду им е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Пълно Каско»,
полица № 0312200340012308/16.06.2020г. със срок на действие
17.06.2020г. до 16.06.2021г. на л.а «Хонда сивик 5 ДР» с рег. № В 0312
НХ;
- по повод
настъпило застрахователно събитие на 23.11.2020г. ответникът е образувал щета №
*********/23.11.2020г. и е констатирал
следните увреждания на застрахованата вещ- предна дясна врата,
преден десен калник, фар десен, капак преден, панти преден капак- 2 бр., фар
ляв, броня предна, спойлер предна броня, калник преден ляв, врата предна лява,
основа предна броня, радиатор воден, радиатор климатик, държач
предна броня под ляв фар, държач предна броня под
десен фар, кора над двигател, клаксон ляв, основа преден ляв калник, основа
преден десен калник, кора под челно стъкло лява, компресор климатик, тръба
високо налягане, алтернатор, включвател
стартер, клапа дросел, температурен датчик, капачка
теглич, букса ляв фар, кора над предна броня, декоративна маска, халоген ляв, фародържач ляв, фародържач десен, основа предна броня средна, греда над
радиатори, ключалка преден капак, държач предна броня
среден, държачи воден радиатор- 2 бр., перки
радиатор- 2 бр., кутия акумулатор, кутия въздушен филтър, конзоли предни
калници-2 бр., греда под радиатори, рог ляв, рог десен, основи предна броня
долни- 2 бр. и щека проверка масло;
- за настъпилото
събитие застрахователят е определил застрахователно обезщетение от 2925,60лева.
Установява се от
ангажираните писмени доказателства, че на 23.11.2020г. Константин Трифонов е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие, вследствие на което автомобилът на
ищцата е бил увреден. Образувана е преписка по щета № *********. На 24.11 и
02.12.2020г. застрахователят е извършил оглед и опис на уврежданията по
автомобила. С писмо от 03.12.2020г. за изплащане на дължимото обезщетение,
застрахователят е поискал представяне на доказателства за прекратена
регистрация на МПС, копие от унищожено свидетелство част I и удостоверение за банкова сметка. ***, ищцата е уведомила застрахователя, че
няма да бъде прекратена регистрацията на автомобила и същият ще бъде
възстановен, като съответно е посочила банкова сметка ***. Въз основа на
извършена калкулация по претенцията, на 07.12.2020г. застрахователят е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2925,60лева.
Спорният между страните
въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за
възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между
страните застрахователен договор.
В тази връзка, по делото бяха изслушани и приети заключения по допуснати
единична и повторна САТЕ. Съобразно заключенията на в.лице по първоначалната и
повторната експертиза, посоченият от ищцата механизъм на настъпване на уврежданията
е възможно да е в резултат на твърдяния сблъсък със
стадо животни. И двете в.л. заключават, че механизмът на ПТП е в резултат на
пряк контакт на автомобила при движение с твърд обект, относително неподвижен с
посока на удара по надлъжната ос на автомобила. Реално по отношение механизма на
ПТП страните не са спорили, а и извършено плащане от застрахователя идва да
покаже признание от негова страна, че събитието има характер на застрахователно
такова, ангажиращо договорната му отговорност. Първоначалната експертиза дава
заключение, че стойността на увредените детайли по средни пазарни цени е в
размер на 16112,21лева към датата на събитието, а средната пазарна стойност на
автомобила е 6800лева, т.е налице е „тотална щета“. Определено по реда на ОУ,
обезщетението възлиза в размер на 4080лева. Стойността, която би била платена
от оторизиран за разкомплектоване и продажба на употребявани резервни части е
600лева, а за изкупуването му на скрап 224,28лева. Според заключението на повторната експертиза нужната
стойност по средни пазарни цени за отстраняване на уврежданията е 16599,46лева,
а пазарната стойността на автомобила към датата на събитието 6700лева. Определено
по реда на ОУ, обезщетението възлиза в размер на 4020лева. В депо за части за
втора употреба автомобилът би се реализирал на стойност от максимум 600лева.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, според която при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато
това е предвидено в този кодекс, като обезщетението следва да е равно на
действително претърпяните вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. В случая и двете страни
в производството са твърдяли настъпване на тотална
щета. Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае
хипотезата на пълна загуба на МПС, т.е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от неговата действителна
стойност. Съобразно стойността нужна за възстановяване на автомобила посочена и
от двете вещи лица съотнесена към стойността на
автомобила към датата на увреждането, безспорно налице е тотална щета. В случая
страните не са договорили застрахователна стойност във фиксиран размер, доколкото в полицата не е посочена нито договорена,
нито възстановителна стойност на автомобила. Страните единствено са определили
действителна и застрахователна стойност, равна на 5100лева/застрахователна
сума/, която по същество представлява лимит на обезщетението, което може да
бъде получено при настъпване застрахователно събитие. Следователно неприложима
е разпоредбата на чл. 387 КЗ. Като несвоевременно и поради недопустимо за
разглеждане следва да се определи направеното във второ съдебно заседание
възражение на застрахователя за подзастраховане по
см. на чл. 389 КЗ вр. т.16 ОУ. Но разгледано по
същество, то е неоснователно. Нормата на чл. 389 КЗ предвижда, че ако е уговорена по- малка застрахователна сума от
действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото
имущество /подзастраховане/ и то погине или бъде
повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на
застрахователната сума, а ако застрахователният договор е сключен с уговорка за
пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението
между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност.
В т. 16 ОУ е разписано, че ако застрахователната сума е по- ниска от
действителната стойност на МПС налице е подзастраховане,
при което счита се, че договорът е сключен с уговорка за пропорционално
обезщетяване и обезщетението се намалява пропорционално на съотношението между
застрахователната сума и действителната стойност на МПС към датата на събитието. Т.е клаузата на т. 16 ОУ разписва начин на обезщетяване
аналогичен на предвидения в чл. 389, ал. 2 КЗ, но при липса на твърдения
договорът да е сключен при подзастраховане. Т.е
в клаузата няма посочване на момента, към който се преценява подзастраховането, а според закона това е моментът на
сключване на договора, към който стойността на имуществото не е изследвана. Извън
това, следва да се посочи, че при определяне на обезщетението по чл. 389, ал. 2 КЗ съотношението между застрахователната сума и действителната стойност се
преценява към сключване на застрахователния договор, а не към посочения в
клаузата на настъпване на събитието, поради което следва да се приеме, че тази
клауза противоречи на закона. В заключение, дължимото
обезщетение следва да бъде определено съобразно нормата на чл. 400, ал. 3 КЗ,
т. е. въз основа на действителната стойност на имуществото, представляваща
пазарната му цена към датата на сключването на договора. Съгласно чл.
390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение определено като тотална щета на
МПС регистрирано в България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователната услуга, удостоверение от компетентните регистрационни органи
за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. В казуса
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2925,60лева,
като във връзка с начина на определянето му се позовава на разпоредбите на чл. 68.1
ОУ, раздел Каско, която клауза ищецът сочи да е
неравноправна и поради нищожна. Съгласно чл. 68.1 ОУ, раздел IХ при изплащане на застрахователно обезщетение
определено като тотална щета, застрахованият следва да представи доказателство
за прекратяване на регистрацията, като ако не стори това, застрахователят
изплаща обезщетение в размер до 60% от действителната стойност на МПС към деня
на събитието. Доколкото се касае за договорни отношения, то в отношенията между
страните действа принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче
сам по себе си не може да дерогира приложението на
императивните норми на закона, какъвто
характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 390 КЗ. Както е
разяснено в съдебната практика, непредставянето на удостоверение за прекратена
регистрация не е основание застрахователят да откаже изплащане на обезщетение.
На още по- малко основание е допустимо неизпълнението на това задължение на
застрахования да води до лимитиране отговорността на застрахователя до 60% от
действителната стойност на МПС към деня на събитието. Изначалното определяне по
този начин, в изначално фиксиран размер на имуществената полза на застрахования
от запазване на увреденото имущество по естеството си създава възможност за
облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования, и така да го
поставя в неравностойно положение. Няма пречка страните да уговорят начин на
обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона
обезщетението да е равно на действително претърпяните
вреди към деня на настъпване на събитието. В тази връзка следва да бъде
съобразена практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието,
че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото
имущество.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на
застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй
като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. То следва да се определи в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Тази сума съставлява максимална горна граница на дължимото
обезщетение за срока на действие на договора. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II ТО, решение по т.д.
2140/2014г. на I ТО и други/. Както се посочи, стойността на разходите нужни за
възстановяване на автомобила съобразно и двете експертни заключения надвишават
себестойността на самото имущество, извършването им е икономически неизгодно,
което налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото
имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на запазените части
/така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Тъй като пазарна стойност
надвишава уговорената от страните застрахователната сума, то отговорността на застрахователя
следва да се лимитира до нея, т.е в случая до сумата
от 5100лева. Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна
стойност, представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното
деяние. Тя следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на ищеца
преди увреждането, а не да го надвиши. От изслушваните експертни заключения се
установи, че реализирането на пазара на части за втора употреба би донесло
максимална сума на собственика от 600лева. Доколкото обаче така дадената
стойност е хипотетична, при липса на твърдения за наличие на конкретни годни
части от страна на застрахователя, които да са били обект на изследване от
в.л., то от стойността на автомобила към датата на увреждането 5100лева /лимитирана по чл. 386 КЗ/, в настоящия случай следва да се
приспадне сумата от 224,28лева, като сигурна стойност, която би могло да се
реализира от собственика на увредената вещ при реализирането й за скрап, и
сумата от 2925,60лева, платено вече застрахователно обезщетение. Така исковата
претенция се явява доказана до размера от 1950,12лева. За разликата до пълния
размер от 2174,40лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба- 29.12.2020г. Ответното дружество е
твърдяло, че не следва да се присъжда законна лихва, защото не е представено
доказателство за прекратена регистрация на МПС. Дължимостта
на застрахователното обезщетение не е предпоставена
от наличие или не на доказателства за прекратена регистрация на МПС, защото
както се посочи горе, изпълнението на административната процедура по
прекратяване регистрацията на МПС не е предпоставка за установяване размера на
дължимото обезщетение по съдебен ред. То се явява единствено и само
предпоставка за неговото плащане и оттам поставяне застрахователя в забава.
/така и решение по т.д. № 775/2014г. на ІІ ТО, ВКС, решение по т. д. № 1256/2014г., I ТО/. В заключение,
неизпълнението на задължението на застрахования поставя него в забава, а не
застрахователя, поради което и законната лихва ще се дължи считано от датата на
представяне на доказателства за прекратена регистрация на МПС.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 89,98лева-
платена ДТ, 150лева- депозит на вещо лице и 460лева платено адв. възнаграждение
с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 08.06.2021г. или общо 699,98лева.
Направеното възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение се явява неоснователно, тъй като минималният му размер
по чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004г. е 458,65лева с ДДС. Предвид изхода на
спора и съразмерно уважената част на иска в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 627,78лева.
Ответникът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 450лева- депозит
на вещо лице и 200лева юк. възнаграждение. На
основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника от 200лева. Предвид
изхода на спора и съразмерно отхвърлената част на иска в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 67,04лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Е.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1950,12лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Пълно Каско», полица № 0312200340012308/16.06.2020г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «Хонда сивик
5 ДР» с рег. № В 0312 НХ от застрахователно събитие настъпило на 23.11.2020г.
на километър след с. Баня вследствие на сблъсък с внезапно изскочили на пътното
платно стадо домашни животни- овце и изразяващи се в следните увреждания: предна
дясна врата, преден десен калник, фар десен, капак преден, панти преден капак-
2 бр., фар ляв, броня предна, спойлер предна броня, калник преден ляв, врата
предна лява, основа предна броня, радиатор воден, радиатор климатик, държач предна броня под ляв фар, държач
предна броня под десен фар, кора над двигател, клаксон ляв, основа преден ляв
калник, основа преден десен калник, кора под челно стъкло лява, компресор
климатик, тръба високо налягане, алтернатор, включвател стартер, клапа дросел,
температурен датчик, капачка теглич, букса ляв фар, кора над предна броня,
декоративна маска, халоген ляв, фародържач
ляв, фародържач десен, основа предна броня средна,
греда над радиатори, ключалка преден капак, държач
предна броня среден, държачи воден радиатор- 2 бр.,
перки радиатор- 2 бр., кутия акумулатор, кутия въздушен филтър, конзоли предни
калници-2 бр., греда под радиатори, рог ляв, рог десен, основи предна броня
долни- 2 бр. и щека проверка масло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне
на застрахователя на доказателства за прекратена регистрация на МПС до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1950,12лева до пълния заявен размер
от 2174,40лева, както и искането за присъждане законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба- 29.12.2020г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Е.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 627,78лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Е.Т., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,04лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: