Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 980 Година
2021, 14.05. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VII състав
на 14.04.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 2691 по описа за 2020 година и като
обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Д.В.П. ***, срещу
Решение №Ц2153-15-199 от 13.10.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което
е оставено без уважение възражение с характер на жалба срещу Разпореждане
№РО-5-15-00805637/01.09. 2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване/ДОО/ при ТП на НОИ-Пловдив за събирането на
сумата в размер на общо 3 015,74 лева, от които главница 2 354,90 лева
и лихва 660,84 лева и е потвърдено същото.
Недоволна от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката лично и чрез
пълномощник адв.П. обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради
което настоява за отмяната му. Претендира сторените по делото разноски.
Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.П. намира
същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото
писмено становище. Претендира разноски.
Заинтересованите страни Т.Д.Б.,
С.Д.Б., И.С.Р. и С.М.Ш., редовно призовани, не изразяват становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и
в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Със Заповед №ЗР-5-15-00773913/25.06.2020г./л.66/ на
Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.107 КСО и чл.11 ал.1 от
Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, е възложено извършването на частична ревизия по
разходите на ДОО от старши инспектор по осигуряването В.Х.В. и старши инспектор
по осигуряването С.Д.А., на Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р. и Д.В.П., във връзка с
отменени актове на органите на медицинската експертиза. Ревизираният период е
от 01.12.2016г. до 30.06.2018г., като срокът за извършване на ревизията е
определен в размер на 30 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта,
което е сторено на 01.07.2020г./л.63 и сл./. Заповедта е подписана ЗА Директор
на ТП на НОИ-Пловдив от Радостина Поборникова – началник на отдел
„Административен“, поради обстоятелството, че титулярят Розалия Джинева е в
законоустановен отпуск/така писмени доказателства на л.67/, поради което
последната е била замествана при осъществяване на възложените и от закона
функции от нарочно определен за целта служител, съгласно Заповед №17137/23.06.2020г.
на Управителя на НОИ.
След извършване проверка на конкретно
посочени в Анализ към РА №РМ-5-15-00787903/23.07.2020г./л.59-60/ документи,
контролните органи на ТП на НОИ са установили, че на заседание №034 от
23.02.2017г., Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив/код 1612/ с
председател д-р Д.Б. и членове: д-р И.Р., д-р С.Ш. и д-р Д.П., се произнася с
Експертно решение №0928, с което са определени 81% ТНР/вид и степен на
увреждане на М.А.Х., дата на инвалидизиране 23.12.2016г. и срок на инвалидност
01.02.2020г. Въз основа на така издаденото експертно решение на Х. е отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е изплатена за
периода от 23.12. 2016г. до 30.06.2018г.
Посочено е също така, че с
Решение №03500/14.03.2017г. от зас.№175 Медицинската комисия при ТП на
НОИ-Пловдив е обжалвала цитираното по-горе ЕР на ТЕЛК. А на свое заседание №048
от 29.03.2018г. Специализиран състав по ортопедични болести/код 0080/ на НЕЛК е
отменил ЕР №0928/ 23.02.2017г. от зас.№034 на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив“АД, като е издадено ЕР №3754/29.08.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“
АД, с което отменя оценката на ТНР от 81% и определя краен процент на ТНР –
75%. А с ЕР №3950 от зас.№145 от 11.09.2018г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив“АД, в т.6 – вид експертиза: частична – уточняване на т.6 и мотив за
дата на инвалидизиране и променя дата на инвалидизиране на 09.07.2018г. Посочва
се, че в мотиви е уточнено, че последно посоченото ЕР на ТЕЛК коригира
допуснати технически грешки в свое ЕР №3754 от 29.08.2018г., където в т.6
неправилно е записано преосвидетелстване и променя в освидетелстване, както и
за дата на инвализиране определя 09.07.2018г. – датата на амб. лист от ортопед
№0981 от същата дата и потвърждава горе цитираното ЕР по всички останали
показатели.
Констатирано е също така от
проверяващите, че пенсията на М.А.Х.е отпусната на основание чл.74 ал.1 във
връзка с чл.98 ал.7 КСО.
Мотивирано е, че на база
първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК №0928 от зас.№034 от 23.02.2017г. на Трети
състав към УМБАЛ „Пловдив“АД с Председател д-р Д.Б. и членове: д-р И.Р., д-р С.Ш.
и д-р Д.П. е отпусната лична пенсия за инвалидност от 23.12.2016г. на М.А.Х.. В
тази връзка е прието, че неправилно са изплатени суми за периода от
23.12.2016г. до 30.06.2018г. в размер на 2 354,90 лв., представляващи
главница по РА за начет. Посочените суми е прието, че представляват щета за
ДОО, която е в пряка причинна връзка с издадените ЕР на ТЕЛК. На основание
чл.96 ал.1 т.4 КСО е постановено Разпореждане №**********/Протокол
№2141-15-25/16.11.2018г. от ТП на НОИ – Пловдив за прекратяване на личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 23.12.2016г.
Цитирани са разпоредбите на
чл.110 КСО и след като са установени изплатени пенсии на М.А.Х., на основание
отменен акт на медицинската експертиза и ново издаденото ЕР №3950 от зас.№145
от 11.09. 2018г. на ТЕЛК, Трети състав към УМБАЛ „Пловдив“АД, издаден от
Председател д-р Д.Б. и членове: д-р И.Р., д-р С.Ш. и д-р Д.П., е прието, че
същите носят отговорността по чл.110 КСО.
Въз основа на така установените
факти и обстоятелства е направен извод, че са налице всички конститутивни
елементи на фактическия състав, а именно – щета на ДОО, възникнала в резултат
на отмяната на експертните решения, щетата се изразява в реално намаляване
имуществото на ДОО, поради извършените от осигурителния орган разходи за
неправилно изплатена пенсия за периода от 23.12.2016г. до 30.06.2018г. вкл., по
вина на лекарския състав, издал отмененото ЕР №0928 от зас.№034 от 23.02.2017г.
При това положение, и на
основание чл.110 ал.1 КСО, е издаден Ревизионен акт за начет №РМ-5-15-00787903/23.07.2020г./л.58/,
с който на Д.Т.Б., С.М.Ш., И.С.Р. и Д.В.П. е установено задължение за
възстановяване на сумата в размер на общо 3 015,74 лв., от които главница 2 354,90
лв. и лихва в размер на 660,84 лв., начислени към 23.07.2020г., произтичащи от
неправилно изплатена сума за пенсии на М.Х.. Мотивирано е, че с влязло в сила
Решение №3950 от 11.09.2018г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД са
отменени ЕР №0928/23.02.2017г. от зас.№034 на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив“АД и ЕР №3754/29.08.2018г. от зас.№138 на Трети състав на ТЕЛК към
УМБАЛ „Пловдив“АД, издадени от посочените лекари, поради което и изплатените по
тях пенсии, подробно описани в приложената към РА справка, подлежат на
възстановяване заедно със законната лихва.
РА за начет е връчен на
ревизираните лица, както следва: на д-р Б. на 13.08.2020г./л.44/, на д-р Ш. на
20.08.2020г./л.48/, на д-р Р. на 20.08.2020г./л.52/ и на д-р П. на
28.07.2020г./л.56/, като в законоустановения срок са подадени възражения – от
д-р П. на 28.07.2020г., както и от д-р Б., д-р Ш. и д-р Р. на 21.08.2020г./л.40
и сл./.
И най-сетне, на основание чл.110
ал.3 КСО от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е издадено и
Разпореждане №РО-5-15-00805637/01.09. 2020г., с което е разпоредено Д.Б., С.Ш., И.Р. и Д.П. да
внесат сумата по РА за начет №РМ-5-15-00787903/23.07.2020г. в размер общо на 3 015,74
лв., от които 2 354,90 лв. главница и 660,84 лв. лихва/л.38/. Така
издаденото разпореждане е изпратено за връчване на адреса на ТЕЛК в град
Пловдив, ул.“Перущица“ №1, като за всяко едно от лицата съобщението е получено
на 08.09.2020г. от лице – Каръшчева, за което лице няма данни в какво качество
е получило разпореждането/л.24, л.29, л.34 и л.39/. Въпреки това срещу
разпореждането е подадено възражение с характер на жалба от Д.П. в
законоустановения срок пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив/л.18/, който със
свое Решение №Ц2153-15-199/13.10.2020г. я е оставил без уважение и е потвърдил
процесното разпореждане.
В хода съдебното производство като доказателства по
делото са приобщени: заверено копие на МЕД на М.А.Х., представено с писмо от 23.12.2020г.
на Директор РЗИ - Пловдив/л.123 и сл./; Заповед №РД-102/ 02.12.2019г. на
Директор на НЕЛК, с която е извършено преструктуриране на специализираните
състави на НЕЛК, Уведомление преп.№НЕЛК-2607/23.03. 2017г. рег.№НЕЛК-ИЗХ-7031
от 06.04.2017г. за образувано административно производство по чл.112 от Закона
за здравето против ЕР на ТЕЛК№928/ 23.02.2017г., ведно с данни за връчването му
на заинтересованите страни, съобщение до М.Х. на основание чл.61 ал.3 във
връзка с чл.26 ал.2 АПК, жалба вх.№1029-15-7093/15.03.2017г. от Председател на
медицинска комисия по чл.98 ал.4 КСО към ТП на НОИ-Пловдив до НЕЛК, ведно с
Решение №03500 от зас.№175/14.03.2017г. на МК, представени с Отговор с
изх.№Ю106/ 03.02.2020г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови болести на НЕЛК, в който се посочва, че жалбата на Председателя
на МК към ТП на НОИ и приложеното към нея ЕР е само по повод оценката на трайно
намалената работоспособност/л.163 и сл./, всички изискани служебно от съда.
По делото е представено от жалбоподателката Известие за
доставяне на ЕР №3950 от зас.№145/11.09.2018г. на ТЕЛК, Трети състав при УМБАЛ
„Пловдив“АД на освидетелстването лице, с отбелязване, че същото е връчено на
13.09.2018г. на В.М.– син/л.174/.
Други доказателства в хода на съдебното производство не
са ангажирани от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното.
Оспореният административен акт е постановен от материално
компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Оспореното Решение №Ц2153-15-199
от 13.10.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане №РО-5-15-00805637/01.09.2020г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив, обаче са постановени при неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,водещи до тяхната отмяна. Съображенията
за това са следните.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ал.1, т.1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица, на юридическите
лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях
щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни
разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или
осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са
отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите,
участващи в състава на ТЕЛК, са носители на задължение за възстановяване на
причинените от техните действия щети на ДОО, произхождащи от неправомерно
изплатени пенсии за инвалидност въз основа на отменени впоследствие експертни
решения, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. С РА за
начет се поставя и начало на производството по реализиране на имуществена
отговорност по КСО, като с него контролният орган следва да установи размера на
вредата и нейният произход, причинителят и и дължимата обезвреда. Ревизионните
актове за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност,
срещу тях е предвидена възможност единствено за подаване на възражения, поради
което и доколкото изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането
по чл.110 ал.3 КСО, на основание общото правило на чл.59 ал.2 т.4 АПК те следва
да съдържат пълно изложение на фактическите и правни основания за определяне на
задълженията.
За да се направи правилен извод, че реализирането на отговорността
е по реда на чл.110 ал.1 КСО, то следва да са установени на първо място вреди
от отменени по съответния ред актове на ТЕЛК/НЕЛК. На следващо място тези вреди
следва да са установени от отменените по съответния ред актове на ТЕЛК/НЕЛК, но
само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Това
означава според съда, че е необходимо да се докажат извършени нарушения на
императивни норми относно процедурата и работата на експертизата от формална
страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска документация, каквато е
била представена или относно процедурата по издаване на решението. Изложеното
води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК, е основание за търсене на
отговорност по чл.110 ал.1, т.1 КСО, а само това, което е отменено по
съответния ред и което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби
при издаването му.
В тази връзка следва да се посочи, че актовете на
медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и
неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице,
становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга
страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни актове,
за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.
На първо място е необходимо да се констатира, че
административният орган в нарушение на чл.35 АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл.36
ал.1 АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния
случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл.9 ал.2 АПК, да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от
страните за това.
Това е така, защото от оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане не може да се установи по безспорен начин от кое точно
отменено експертно решение е произлязла щета на ДОО.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че в Ревизионния
акт за начет №РМ-5-15-00787903/23.07.2020г. е прието, че: „С влязло в сила Решение № 3950 от 2018-09-11г. на 3-ти състав на ТЕЛК
към УМБАЛ „Пловдив“АД – Пловдив са отменени Експертно решение
№0928/23.02.2017г. от зас.034 на 3-ти състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД –
гр.Пловдив/код 1612/ и Експертно решение №3754/29.08.2018г. от зас.138 на 3-ти
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“АД – гр.Пловдив/код 1612/; издадени от
посочените лекари. …“.
С решението си от 11.09.2018г. обаче Трети състав на ТЕЛК
не отменя нито решението си от 23.02.2017г., нито това от 29.08.2018г.
В Анализ към Ревизионен акт
№РМ-5-15-00787903/23.07.2020г. пък е прието следното: „На основание на издаденото и в последствие отменено експертно решение
№0928 от зас.034 от 23.02.2017г. и ново издаденото експертно решение №3950 от
зас.145 от 11.09.2018г. на ТЕЛК – трети състав към УМБАЛ „Пловдив“АД –
Пловдив/1612/ неправилно е изплатена сума за пенсии на М.А.Х.… за периода от
23.12.2016г. до 30.06. 2018г. вкл. …“.
От събраните по делото доказателства обаче се установява, че по отношение на М.Х.
е налице само едно отменено експертно решение на ТЕЛК, и това е ЕР №0928 от
зас.№034/23.02.2017г. Това решение обаче не е отменено в цялост, а само досежно
определения процент ТНР. В останалите си части, в т.ч. датата на инвалидизиране
и срокът на инвалидизиране, решението не е обжалвано, влязло е в сила и
следователно представлява един стабилен административен акт.
След отмяната на ЕР на ТЕЛК от 2017г. и връщането му от
НЕЛК за ново освидетелстване, е постановено ново ЕР №3754 от
зас.№138/29.08.2018г. от Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, с което са
определени 75 % ТНР. Това решение също не е обжалвано и е влязло в сила,
следователно и по отношение процента ТНР е налице произнасяне на
административния орган със стабилен административен акт.
При това положение и доколкото с Разпореждане №**********/протокол
№N01189 от 15.05.2017г. на Х. е отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74 ал.1 във
връзка с чл.98 ал.7 КСО, считано от 23.12.2016г./от датата на инвалидизиране/ до
влизането в сила на ЕР №3754 от зас.№138/29.08.2018г. от Трети състав на ТЕЛК
при УМБАЛ „Пловдив“АД, пенсията се явява отпусната на валидно правно основание.
Това е така, защото разпоредбата на чл.98 ал.7 КСО предвижда, че ако решението
на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от Председателя на медицинската комисия или по реда
на чл.112 ЗЗ, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по
обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост. Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен
акт е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за
инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание, поради което
следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко
от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК. А за
да са причинени щети на държавното обществено осигуряване, следва тези щети да
са в следствие от неправилно извършени осигурителни разходи.
В случая няма спор, че са направени осигурителни разходи,
но тези разходи са направени на основание на цитираната по-горе законова
разпоредба, а не на основание издадено експертно решение на ТЕЛК пък било то и
впоследствие отменено. С други думи казано, липсва една от кумулативните
предпоставки на чл.110 КСО, а именно щета на ДОО от отменени по съответния ред
актове на ТЕЛК/НЕЛК.
Действително, постановено е ЕР №3950 от
зас.№145/11.09.2018г. от Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, с което е
извършена корекция в т.6 на ЕР №3754 от зас.№138/29.08.2018г., като видът
експертиза е поправен от „преосвидетелстване“ на „освидетелстване“ и в тази
част решението, макар и да не е посочено изрично в него, може да се приеме за
такова по чл.53 ПУОРОМЕРКМЕ във връзка с чл.62 ал.2 АПК/с което се поправят технически
грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК/.
Със същото решение обаче е извършена и промяна, т.е.
изменено е ЕР №3754 от 29.08.2018г., като вместо определената първоначално дата
на инвалидизация 23.12.2016г., е определена нова такава, а именно 09.07.2018г.,
което обстоятелство по никакъв начин не може да се приеме за допусната техническа
грешка и/или непълнота, която да е била поправена по съответния ред.
Тук е мястото да се посочи, че като вид индивидуален
административен акт експертното решение се ползва със стабилност, която се
разпростира до момента, в който същият бъде изменен или отменен, а това следва
и може да се случи само на законово основание. В този смисъл стабилността на
акта не може да се схване като непогрешимост на същия, а това, че той не може да
бъде изменян или отменян с редовните начини на контрол, вкл. и съдебен.
В тази насока законодателят е предвидил в АПК хипотези,
при които може един придобил задължителна/формална/ сила и станал стабилен
административен акт, да бъде изменен или обезсилен при откриване на нови
обстоятелства, които сочат на неговата незаконосъобразност или неправилност.
Такъв способ е предвиден и в чл.113 ал.1 и ал.2 ЗЗ, където са дадени правомощия
на по-горестоящия орган и ръководителя на НЕЛК, но правомощия по отношение на
ТЕЛК да изменя, отменя или обезсилва свои решения, липсват. Ето защо, като е
издал ЕР с което е изменил свое ЕР, без да са били налице законови основания за
това, Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД е постановил напрактика един
нищожен акт.
Доколкото в това съдебно производство съдът не може преюдициално
да обяви за нищожен административен акт, който не е предмет на разглеждане в
него, то следва само да се отчете ефекта(правното действие), който би имал
един подобен акт, засегнат от такъв радикален порок.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав
констатира, че фактическите констатации на осигурителния орган, обективирани в
РА за начет, послужили като основание за издаване на процесното разпореждане, освен
всичко друго, са основани и на невлязло в сила ЕР №3950 от зас.№145 от 11.09.2018г.
на Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД.
Това е така, защото от събраните по делото доказателства,
в т.ч. изискани служебно от съда, не може да бъде установено по безспорен
начин, ЕР №3950 от зас.№145 от 11.09.2018г. на Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“АД, да е съобщено по реда на чл.112а от Закона за здравето/в
приложимата редакция/, да е изтекъл срокът за неговото обжалване, съответно да
е влязло в сила.
Административнопроцесуалната разпоредба на чл.112а ЗЗ
установява специален ред за съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК: на
заинтересованите организации - НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане,
Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на
работоспособността - по електронен път при условията и по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното управление,
а на освидетелстваното лице и осигурителите - с писмо с известие за доставяне.
По делото не са представени доказателства за извършено
съобщаване на акта на заинтересованите организации по реда на чл.112а ЗЗ чрез
информационна система/а разпоредбата, независимо от редакцията и, е в сила още
от 2011г./. При липса на данни и доказателства за извършено съобщаване по реда
на чл.112а ЗЗ, не може да се приеме, че срокът за обжалване е изтекъл,
съответно, че ЕР №3950 от зас.№145 от 11.09.2018г. на Трети състав на ТЕЛК при
УМБАЛ „Пловдив“АД е влязло в сила/в този смисъл Определение №11188/ 25.09.2018г.,
постановено по адм. дело №11470/2018г. по описа на ВАС, Шесто отделение/.
Отделно няма данни и за извършено редовно връчване на
решението на освидетелстваното лице. До извод в обратната насока не води
представеното от жалбоподателката известие за доставяне на коментираното тук
решение на освидетелстваното лице. Това е така, защото в известието за
доставяне е вписано, че пратката е връчена на В.М.– син, същевременно са
направени отбелязвания, че е връчена лично, както и на член от домакинството –
син, но няма данни дали същият е дори пълнолетен.
Съобщаването на издадения административен акт е
процесуално действие, което като формален акт се удостоверява по предвидения в
закона начин. Основната цел на съобщаването е да обвърже страните с издадения
акт и неговите правни последици.
Възможността съобщението до страната да произведе онези
правни последици, които законът свързва с него, включително и да постави
началото на срока за съответното обжалване, изисква същото като процесуално
действие на административния орган, насочено към известяване на страната за
настъпилия в административното производство конкретен факт/издаден
административен акт/, да отговаря напълно на изискванията, предвидени в
меродавната законова уредба, т.е. да не е порочно. Редовността на съобщаването
е обусловена от наличието на реквизитите, които са нормативно установени за
тези документи, а именно - подпис на връчителя, датата и начинът на
съобщаването, както и всички действия във връзка с връчването, в т.ч.
качеството на лицето, на което е връчено съобщението, точно посочване
наименованието и адреса на адресата, подпис на получателя и евентуално
удостоверяване на факта, че същият е пълнолетен член на домакинството/в този
смисъл Решение №14226/24.10.2019г., постановено по адм. дело №13797/2018г. по
описа на ВАС, Шесто отделение/.
При липсата на доказателства за надлежно съобщаване на
този административен акт не може да се прецени дали и кога е изтекъл срокът за
неговото обжалване, респективно дали и кога той е влязъл в сила.
А след като това ЕР не е съобщено по предвидения от
закона начин, то не е изтекъл и срокът за неговото обжалване и същото не е
влязло в сила. С други думи казано, липсват данни за извършено съобщаване на освидетелстваното
лице(разпоредбата изисква лично на него, а
не и на някой друг) и заинтересованите организации по реда
на чл.112а ЗЗ, съответно и за наличието на предпоставките по чл.113 ал.3 от
същия закон, при които експертното решение ще придобие задължителна сила.
В тази връзка следва да се констатира и обстоятелството,
че по административната преписка липсват каквито и да било данни този въпрос да
е бил обект на проверка както от ревизиращия орган, така и от Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив и от Ръководителя на ТП на
НОИ – Пловдив. Следователно, процесното разпореждане и потвърждаващото го решение
са издадени и при неизяснена фактическа обстановка.
С оглед гореизложеното, в случая не е осъществен съставът
на чл.110 ал.1 КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената
отговорност на членовете на ТЕЛК. Консеквентно това
обосновава и изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното Решение №Ц2153-15-199
от 13.10.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставено без
уважение възражение с характер на жалба на Д.В.П. срещу Разпореждане №РО-5-15-00805637/01.09.2020г.
на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ-Пловдив за събирането на сумата в размер на общо 3 015,74
лв., от които главница 2 354,90 лв. и лихва 660,84 лв. и е потвърдено
същото, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 КСО на жалбоподателката се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на общо 410 лева, представляващи заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VII състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №Ц2153-15-199 от 13.10.2020г.
на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставено без уважение възражение с
характер на жалба с вх.№Ц1054-15-8#9/14.09.2020г. от д-р Д.В.П. срещу
Разпореждане №РО-5-15-00805637/01.09.2020г. на Ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив за събирането
на сумата в размер на общо 3 015,74 лв., от които главница 2 354,90
лв. и лихва 660,84 лв. и е потвърдено същото, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№
62-64 да заплати на Д.В.П. с посочен адрес *** сумата от
общо 410/четиристотин и десет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: