Решение по дело №571/2023 на Административен съд - Пазарджик

Предявен е иск по чл. 292 във вр. с чл.285 от АПК.

В исковата молба против кмета на район „Централен“ - община Пловдив ищите А. Х. Х. и Т. А. Х., двамата от гр.Пловдив, твърдят, че със заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – четириетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор 56784.520.696 по КККР на гр.Пловдив с адм.адрес [улица] гр.Пловдив, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, собственост на ищците. Заповедта била обжалвана, съответно влязла в сила на 31.03.2017г.

По искане вх.№10822 от 03.06.2022г. на кмета на район „Централен“ - община Пловдив било отпочнало производство по чл.272, ал.2 от АПК - за принудително изпълнение на заповед РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив. С определение №914 от 07.06.2022г. по адм.д.№1446/22г. по описа на Административен съд – Пловдив било предоставено необходимото разрешение.

Твърдят ищците, че било налице ново основание, възникнало след влизане в сила на заповед РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, по силата на което да не се изпълнява горната заповед – изтичане на погасителна давност за изпълнение на заповедта. Същата била влязла в сила на 31.03.2017г., докато изпълнителното производство било образувано по искане вх.№10822 от 03.06.2022г. на кмета на район „Централен“ - община Пловдив – т.е. след изтичане на 5-годишния срок по чл.285 от АПК, а именно 31.03.2022г. Твърдят, че давността не била спирана или прекъсвана, като в случая били приложими правилата на чл.110 – 120 от ЗЗД.

Затова молят съдът да установи на основание чл. 292 във вр. с чл.285 от АПК, че ищците не дължат изпълнение на заповед РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив. Претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска. Излага доводи. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.292 от АПК, която разпоредба предвижда, че задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание В конкретния случай ищците се позовават на изтекла погасителна давност, която възпрепятства принудителното изпълнение на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив. Със същата е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – четириетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор 56784.520.696 по КККР на гр.Пловдив с адм.адрес [улица] гр.Пловдив, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж, собственост на ищците А. Х. Х. и Т. А. Х. / с оглед постановените многобройни съдебни актове от ВАС, приложени като доказателства по настоящото дело, безспорно е, че А. Х. Х. и А. Х. А. е едно и също лице, както и Т. А. Х. и Т. А. А./.

По подадена от ищците жалба е образувано адм.д.№235/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, като с протоколно определение от 22.02.2017г. жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. С определение от 31.03.2017г. по адм.д.№3043/17г. по описа на ВАС горното определение е оставено в сила.

Така заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив е влязла в сила на 31.03.2017г.

Искът е допустим, като в тази връзка ВАС се е произнесъл с определение №7664 от 20.06.2024г. по адм.д. №5562/24г. Прието е, че съгласно трайната съдебна практика и предвид разпоредбата на чл. 292 от АПК отрицателният установителен иск по посочената разпоредба може да бъде предявен без ограничение във времето - преди, по време или след осъществяване на изпълнението /В този смисъл определение № 4353 от 21.04.2015г. по адм.д. № 4346/2015г. на ВАС, определение № 8308 от 11.06.2012г. по адм.д. № 7293/2012г. на ВАС/. Предмет на иска по чл. 292 от АПК е установяване, че макар и възникнало, изпълняемото задължение е престанало да съществува или пък е станало неизискуемо поради настъпването на нови факти след издаване на изпълнителното основание. За да е допустим искът, задължението следва да е осъществимо към момента на предявяването му, а в конкретния случай това е така, тъй като към релевантния момент то е съществувало - предприети са били действия по премахването на строежа преди наличието на влязъл в сила съдебен акт по отправено искане за спиране, включително в противоречие с определение на ВАС от 08.02.2023г., с което е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението. Поради това и след като към момента на предявяване на иска задължението е съществувало и във връзка с разпоредбата на чл. 299 АПК, то за ищците е налице правен интерес от предявяване на иска.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Както е посочено по-горе процесната заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив е влязла в сила на 31.03.2017г. и за орган по изпълнението възниква задължението да отправи до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.

Съответно от момента на влизане на заповедна в сила е започнал да тече 5-годишният давностен срок по чл. 285, ал. 1 от АПК. Цитираната разпоредба предвижда ако специален закон не разпорежда друго, то изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който вземането не се погасява, но се преклудира възможността за неговото принудително изпълнение. Ако през посочения период органът предприеме действия по принудително изпълнение, давността се прекъсва, като след това започва да тече нова давност ( съгласно чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите).

Релевантно в случая е да се установи дали погасителната давност е изтекла, респективно дали е била прекъсвана и съответно в кой момент изтича. От съществено значение за настоящия правен спор е да се установи дали и кога органът по изпълнение е съобщил по надлежен начин поканата за доброволно изпълнение на адресатите.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, на 20.07.2017г. Кметът на район „Централен“ - община Пловдив е изпратил препоръчано с обратна разписка до ищците покана за доброволно изпълнение изх. №2400-3577/20/ от 20.07.2017г. на основание чл.277, ал.1 от АПК. Отразено е върху известията за доставяне, че са получени от Т. Х. – лично, съответно като съпруга на А. Х. – на 24.07.2017г. / стр.35 от адм.д.№2231/22г. по описа на АдмС-Пловдив/.

Твърдят ищците, че Т. Х. не била написала собственоръчно трите си имена и не се била подписала, тъй като била неграмотна и в този смисъл са оспорили представените разписки, съответно съдът е допуснал съдебно-почеркова експертиза.

Установява се от заключението на ВЛ Н. Н., че подписите за получател, положени върху двете известията – обратни разписки, категорично са положени от Т. А. Х.. За да достигне до този извод ВЛ е провело сравнително изследване между подписите, обект на експертизата и сравнителните подписи, положени от Т. Х. в заявленията за издаване на документи за самоличност. Установени са съвпадения както в общите, така и в частните графични признаци по отношение на степен на обработеност, степен на сложност, транскрипция, преобладаваща форма и направление на движение, степен на разтегнатост, степен на свързаност и размер, наклон и натиск. Отразено е в заключението, че изявените съвпадащи частни графични признаци били характерни и устойчиви, с висока идентификационна стойност и заедно със съвпадащите общи признаци образували съвкупност, която дава основание за категоричен извод, че изследваните и сравнителни подписи отразяват писмено . двигателен навик на едно и също лице – в случая Т. Х..

По отношение на поставената задача да установи дали изписаните три имена за получател в известията за доставяне, обект на експертизата, са положени от Т. Х., ВЛ изрично е заявило, че липсата на безспорен сравнителен материал от ръкописен текст, изпълнен от лицето, не позволява провеждане на сравнително изследване и в този смисъл не може да се установи изпълнителя на трите имена в известията.

Съдът изцяло кредитира заключението на експертизата, тъй като е изготвено компетентно – вещото лице е експерт – криминалист, вписан в списъка на вещите лица за Пазарджишки съдебен район; назначено е след като по изрична молба на ищците с определение от 05.12.2024г. на настоящия съдебен състав е заличен назначения от състав на Административен съд – Пловдив експерт от списъка на вещите лица за Пловдивски съдебен район, като не са постъпили възражения от А. и Т. Х. по отношение на определения експерт. Вещото лице е отговорило на едната част от поставения въпрос и подробно е обяснило защо отговор на другата част от въпроса обективно е невъзможно да бъде даден. В този смисъл съдът приема, че вещото лице изцяло е изпълнило поставената задача.

В с.з. ищецът А. Х. е присъствал лично при изслушване на експерта, задал е своите въпроси, не е предявил други искания, напротив изрично е заявил, че няма такива, което е обективирано в изготвения протокол от съдебно заседание. Искане за събиране на нови доказателства - допускане на тройна СПЕ - е направено в срока за представяне на писмени бележки, ведно с искане за отмяна на хода по същество, което съдът намира за несвоевременно направено и в разрез с процесуалните правила по АПК за събиране на доказателства.

За да бъде прието за редовно връчено съобщение, законодателят не е поставил условие адресатът собственоръчно да изпише трите си имена и да се подпише. Достатъчно е при личното връчване да се положи подпис от лицето. В АПК подробна уредба в тази връзка няма, но в чл.44 от ГПК е предвидено връчителят да удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването - отбелязва качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението.

Т.е. полагане на подпис от получателя пред връчителя е достатъчна гараниция според законодателя, че именно лицето, което е посочено като адресат, е получило съобщението. Съответно ако не е намерен адресата на съобщението, връчителят може да го връчи на друго лице от адреса, което е съгласно да го получи, като това обстоятелство изрично се отбелязва върху съобщението. В случая Т. Х. е получила лично своето известие и в качеството на съпруга е получила известието, адресирано до А. Х., като това обстоятелство е надлежно отразено.

Поради изложените съображения съдът приема, че е налице редовно връчване на покана за доброволно изпълнение изх. №2400-3577/20/ от 20.07.2017г., изпратена от взискателя до ищците на основание чл.277, ал.1 от АПК. По този начин е прекъсната давността по чл. 285, ал. 1 от АПК и от този момент нататък - 20.07.2017г. - започва да тече нова давност съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, която изтича на 20.07.2022г. Действията по принудително изпълнение на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив са извършени с изпращане до ищците на писмо изх.№2400-3577/26/ на 26.04.2022г. – преди изтичане на давностния срок.

Последвали са още действия по изпълнението, обективирани в протокол №3 от 12.05.2022г. за установяване състоянието строежа и строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение, заповед №РДЦ-22-103 от 11.05.2022г. във връзка с принудителното изпълнение на №РД-16-1251 от 28.12.2016г., протокол от 13.05.2022г. с обективиран отказ на собствениците и обитателите на сградата, предмет на заповедта, да осигурят доброволно достъп до имота с цел предприемане на ефективни действия по изнасяне на движимото имущество и премахване на незаконния строеж, писмо изх.№2400-3577 /29/ от 17.05.2022г. до ищците относно предоставяне на общинско жилище във връзка с предприемане на действия за принудително премахване на незаконен строеж, протокол от 19.05.2022г. с обективирана среща между представители на общинската администрация и ищците и член на тяхното семейство по повод процедурата за настаняване в общинско жилище. Всички тези действия сочат на категорично демонстрирана воля за изискване на изпълнението, което поведение от страна на ответния орган е установено безспорно, съответно се приемат от практиката като действия за принудително изпълнение, с които давността е прекъсната съгласно чл.116, б. "в" от ЗЗД и на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започва да тече нова давност. Всичко това налага извода, че към датата на предявяване на иска по чл. 292 от АПК петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 от АПК не е изтекла. / напр. решение № 10268 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №4722/2022 г., II о., решение № 6267 от 24.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2022 г., II о. и др/.

Изложеното по-горе налага извода, че към датата на предявяване на иска по чл. 292 от АПК петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 от АПК за изпълнение на процесната заповед не е изтекла и същият следва да се отхвърли като неоснователен.

Разноски от ответника не са претендирани.

По изложените съображения Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. Х. и Т. А. Х., двамата от гр.Пловдив против кмета на район „Централен“ - община Пловдив отрицателен установителен иск, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив поради погасяването й по давност като изпълнително основание.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.