Решение по дело №749/2020 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е   № ....

гр. Лом, 19 април, 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на 09.03.2021 г. /девети март, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

 

Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА

 

при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 749 по описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е образувано по искова молба на Я.-М.Ц., гражданин на Федерална Република Германия, роден на ***г., с постоянен адрес: гр. Мюнхен 81375, Щрьофелхофщрасе 13 чрез адв. Р.О.К.- Т. от САК  срещу Д.Г. Ал- , с ЕГН **********,***, за ревандикация на два недвижими имота -  Поземлен имот с идентификатор № 87299.442.9 по КККР за землището на с. Якимово, общ. Якимово, обл.Монтана, находящ се в местността „Държавното“, с площ от 80 010 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,  втора категория земя, с номер по предходен план: 442009 и Поземлен имот с идентификатор № 87299.233.60 по КККР за землището на с. Якимово, общ. Якимово, обл.Монтана, находящ се в местността „Лъката“, с площ от 4211 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,  трета категория земя, с номер по предходен план: 233060.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на описаните недвижими имоти. Правото на собственост ищецът е придобил по силата на наследяване от своята майка,  Цезер Прунар, бивш гражданин на Федерална република Германия, която е придобила имотите вследствие на влязло в сила решение по съдебна делба, проведена по гр.дело № 288 от 2006г. по описа на РС- Лом. С два договора за наем от една и съща дата – 27.07.2018г., вписани и двата на 30.07.2018г. в Служба по вписванията – Лом, ответницата е отдала под наем на И.Е.И. собствените на ищеца два недвижими имота, със срок на действие от по четири години и по двата договора, единият започващ от 2019/2020 стопанска година, а другият –  от 2023/2024 стопанска година. С тези си действия, се твърди в ИМ, че ответницата е демонстрирала, че е установила без правно основание фактическа власт върху собствените на ищеца два имота, като по този начин му оспорва правото на собственост. Твърди се,  че с нотариална покана, получена при условията на чл. 47 от ГПК на 04.06.2020г., ответницата е поканена да се яви пред нотариус, за да предаде на ищеца чрез пълномощника му И.   владението и държането върху процесните имоти. Съгласно справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията се установило, че на 04.06.2020г. е вписано прекратяване на договорите за наем /в справката е посочено договори за аренда/. Това вписване, твърди ищецът, води до извод, че към датата на предявяване на иска владелец и държател на процесните имоти е ответницата и за същия е налице правен интерес от предявяване на иска.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника  Д.Г. Ал-  чрез пълномощника, адв. Г.П. ***.  В отговора си ответникът заявява, че никога не е оспорвал и не оспорва правото на собственост върху процесните недвижими имоти, притежавани от ищеца и никога, с никакви действия не е смущавал това му право. С поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Не оспорва, че ответницата е сключила посочените в исковата молба договори за наем, но това е станало със знанието на ищеца и с цел имотите да не запустеят. Ответницата твърди, че никога не е упражнявала фактическа власт върху имотите. Твърди, че договорите за наем са прекратени веднага след противопоставяне от страна на ищеца. Сключените договори представляват действия на управление на имотите, вкл. и в хипотезата на вършене на чужда работа без пълномощие. Твърди се, че посочената от ищеца нотариална покана не е получена от ответницата. Ако  се приеме, че договорите за наем са породили правни последици, то следва да се приеме, че фактическа власт върху имотите притежава наемателят.  Поради това ответницата моли искът да бъде отхвърлен, тъй като нито оспорва правото на собственост на ищеца, нито упражнява фактическа власт върху имотите. Претендира разноски. 

Искът е с правно основание чл. 108 от ЗС и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К. - Т. от САК, която поддържа иска и излага подробни съображения досежно неговата основателност.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Г. П. ***, която оспорва иска като неоснователен и недоказан в частта, в която се иска предаване владението върху имотите, като не оспорва иска в установителната му част.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени  и гласни доказателства.

Съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

С Решение от 02.06.2006 г. на Районен съд – Лом по гр. дело № 288/2004г., вписано на 27.09.2006г. в Служба по вписванията – Лом под акт № 165, т.Х, вх. рег. № 6674 е извършена съдебна делба на недвижими имоти, земеделски земи, находящи се в землището на с. Якимово, обл. Монтана. В дял на  , жител на Германия, са разпределени два недвижими имота: Поземлен имот с площ от 80 дка, находящ се в землището на с. Якимово,  в местността „Държавното“, втора категория земя, с номер по предходен план: 442009 и Поземлен имот, находящ се в землището на с. Якимово, общ. Якимово, обл.Монтана, находящ се в местността „Лъката“, с площ от 4211 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,  трета категория земя, с номер по предходен план: 233060.

От Общо удостоверение за наследници, служебен номер 69 VІ 2410/11 от 09.07.2013г., издадено от РС- Мюнхен на  Прунару, е видно, че същата е родена на ***г., починала на 04.02.2011г., като е оставила наследници Я. –М.Ц., роден на ***г. и С Ц П, всеки от тях с по 1/ 2 наследствен дял.

Съгласно съвместно завещание, открито на 01.03.2011г. по наследствено дело на  Прунару  № 69 VІ 2410/11 от 09.07.2013г. на РС- Мюнхен, съпрузите  и  П, по баща Ц., оставят при последващо наследяване, настъпващо след смъртта и на двамата съпрузи, техните низходящи с равни части за всеки един – Я.М.Ц. и С Ц П, респективно техните низходящи по реда на законното наследяване от първи порядък към момента на настъпване на наследственото събитие. Посочен е изпълнител на завещанието – данъчния съветник г-жа Е Р, респ. данъчния съветник и одитор в Мюнхен, г-н Щ Р.

Видно от Извлечение от регистрите за смърт № S 1339/2011г. от Службата по гражданско състояние – Мюнхен, ФР Германия  Прунару, родена Ц, е починала на 04.02.2011г. в гр.Мюнхен, ФРГ.

С писмо от 02.04.2012г., постъпило на 13.04.2012г., от С Ц П, адресирано до г-жа Е Р същият заявява, че се отказва от задължението на изпълнителя на завещанието да го представлява за раздел 1- парцели /земи/, собственост на  П в България и декларира, че няма претенции по отношение на дела му от евентуални парцели /земи/ в България и се отказва от тях в полза на М.Ц..

С Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. с вх.рег.№ 4869/30.07.2018г., акт № 229, том 10 на Служба по вписванията – гр.Лом ответницата Д.Г. Ал-  е отдал под наем на И.Е.И. за срок от четири стопански години, считано от стопанската 2019/2020г., горепосочените два имота - имот от 4,211 дка с № 233060 и имот от 80,000 дка с № 442009,  срещу наемна цена в размер на 40 лева на декар за една стопанска година.

С Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. с вх.рег.№ 231/30.07.2018г., акт № 231, том 10 на Служба по вписванията – гр.Лом ответницата Д.Г. Ал-  е отдал под наем на И.Е.И. за срок от четири стопански години, считано от стопанската 2023/2024г. същите два имота - имот от 4,211 дка с № 233060 и имот от 80,000 дка с № 442009,  срещу наемна цена в размер на 40 лева на декар за една стопанска година.

При сключване на тези два договора  е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа на същата, Д.Г. Ал- ,  с рег. № 716 от 23.02.2015г. на Нотариус Мария Петкова с рег.№ 228 от РНК, Удостоверение за наследници с изх. № 713 от 26.07.2018г. на Община Лом и скици на имотите, като пълномощник е И.Е.И..

С Анекс  от 02.06.2020г. с вх. Рег. № 3021/04.06.2020г., акт № 26, том V на СлВп- Лом, сключен към Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. с вх. рег.№ 231/30.07.2018г., акт № 231, том 10 на Служба по вписванията – гр.Лом, страните по цитирания договор за наем -  ответницата Д.Г. Ал-  и И.Е.И., са прекратили действието на договора за наем, считано от 01.10.2020г. по отношение на двата недвижими имота, обект на наемното правоотношение.

Съдът приема от правна страна следното:

Въз основа на обстоятелствата, изложени в исковата молба и заявения петитум производство има за предмет предявен от Я.М.Ц. против Д.Г.А. иск по чл.108 от ЗС да се признае за установено, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти – Поземлен имот с идентификатор № 87299.442.9 по КККР за землището на с. Якимово, общ. Якимово, обл. Монтана, находящ се в местността „Държавното“, с площ от 80 010 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,  втора категория земя, с номер по предходен план: 442009 и Поземлен имот с идентификатор № 87299.233.60 по КККР за землището на с. Якимово, общ. Якимово, обл.Монтана, находящ се в местността „Лъката“, с площ от 4211 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,  трета категория земя, с номер по предходен план: 233060, посочени в ИМ, както и да бъде осъден ответникът да му предаде владението на имотите.

Съгласно нормата на чл.108 от ЗС, за да бъде уважен този иск в тежест на ищеца (в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК) е да установи наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: че е собственик на процесните имоти, че същите се владеят или държат от ответника и че това владение или държание е без правно основание. Липсата на която и да било от така изброените предпоставки, води до неоснователност на претенцията.

Между страните  липсва спор относно собствеността на ищеца върху процесните недвижими имоти, а и този правнорелевантен факт е безспорно установен от събраните по делото писмени доказателства- Решение от 02.06.2006г. по гр.дело № 288/2004г. на РС-Лом; Общо удостоверение за наследници, служебен номер 69 VІ 2410/11 от 09.07.2013г.; Съвместно завещание от 01.08.2005г.; Отказ от правото на собственост от страна на Стефан Цезар Прунаров от 02.04.2012г. върху процесните недвижими имоти, извършен в полза на Я.- М.Ц.. От изброените писмени доказателства е видно, че ищецът е наследил от своята майка  П двата имота, които последната е получила в дял по делбено производство, проведено пред РС- Лом. Ищецът е придобил правото на собственост върху имотите в пълен обем, след като С П се е отказал от правото на собственост върху оставените в наследство от  П земи в България. Други лица, наследили дял от процесните имоти няма, тъй като по делото бе оборена материалната доказателствена сила, на представеното удостоверение за наследници с изх. № 713/26.07.2018г. на Община Лом, оспорено от ищеца по реда на чл.193 от ГПК, като се доказа, че ответницата, както и останалите вписани в удостоверението лица, не са наследници на  Прунару.  Видно от съвместно завещание, открито на 01.03.2011г. по наследствено дело на  Прунару № 69 VІ 2410/11 от 09.07.2013г. на РС- Мюнхен, съпрузите  и  П, по баща Ц., оставят при последващо наследяване, настъпващо след смъртта и на двамата съпрузи, техните низходящи с равни части за всеки един – Я.М.Ц. и С Ц П, респективно техните низходящи по реда на законното наследяване от първи порядък към момента на настъпване на наследственото събитие. От Общо удостоверение за наследници, служебен номер 69 VІ 2410/11 от 09.07.2013г., издадено от РС- Мюнхен на  П, е видно, че същата е родена на ***г., починала на 04.02.2011г., като е оставила наследници Я. –М.Ц., роден на ***г. и Стефан Цезаров Прунаров, всеки от тях с по 1/ 2 наследствен дял.

  Оборена бе и материалната доказателствена сила на Акт за смърт № 0110 от 17.03.2011г. на Община Лом в частта, в която са вписани ЕГН и постоянен адрес на  Прунару в гр. Лом. Видно от постъпилите от ФРГ официални документи чрез МВнР до Община Лом /л.154- 158/ е, че  П е родена на ***г. и е починала в гр. Мюнхен, ФРГ.

По делото не е спорно, че ответникът е отдал имотите, предмет на иска, с два договора за наем на трето лице, един от които договори е прекратен. Спорно е обстоятелството ответникът владее ли имотите. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че ответникът владее или държи имотите.

С Договор за наем на земеделска земя от 27.07.2018г. с вх.рег.№ 4869/30.07.2018г., акт № 229, том 10 на Служба по вписванията – гр.Лом ответницата Д.Г. Ал-  е отдал под наем на И.Е.И. за срок от четири стопански години, считано от стопанската 2019/2020г., горепосочените два имота - имот от 4,211 дка с № 233060 и имот от 80,000 дка с № 442009  срещу наемна цена в размер на 40 лева на декар за една стопанска година. С втори договор за наем на земеделска земя от същата дата - 27.07.2018г., с вх.рег.№ 231/30.07.2018г., акт № 231, том 10 на Служба по вписванията – гр.Лом, ответницата е отдала под наем на същото лице, И.Е.И., за срок от четири стопански години, считано от стопанската 2023/2024г.  същите два имота - имот от 4,211 дка с № 233060 и имот от 80,000 дка с № 442009,  срещу наемна цена в размер на 40 лева на декар за една стопанска година. При сключване на тези два договора ответницата е предоставила пълномощно с нотариална заверка на подписа си  с рег. № 716 от 23.02.2015г. на Нотариус Мария Петкова с рег.№ 228 от РНК, Удостоверение за наследници с изх. № 713 от 26.07.2018г. на Община Лом и скици на имотите.

В Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№5109/2013 г., II г.о. съдът е изложил следното: „Тълкувайки историческото развитие и нормативната уредба на института на владението, съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т.е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия.  Управителните действия,  включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват  такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика, от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство, съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане. Този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо /т.е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. Тази възможност, следваща от нормите на чл.30 и сл. ЗС, е изрично уредена с новата ал. 4 на чл. 3 Закон за арендата в земеделието. Следователно сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на  чл. 3, ал. 4 Закон за арендата в земеделието, съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение.” Изхождайки от цитираната съдебна практика, която по аналогия може да се приложи и касателно наемното правоотношение, а не само към арендното, следва да се извърши преценка дали действията на ответницата представляват такива по обикновено управление или по същината си надхвърлят тези рамки, за да се изясни налице ли е своително намерение от страна на същата спрямо процесните имоти.

          В  пълномощното с рег. № 716 от 23.02.2015г. на Нотариус Мария Петкова с рег.№ 228 от РНК ответницата Д.Г. Ал-   е посочила, че пълномощникът,  И.Е.И., има право да сключва договори за аренда или наем на „наследствените ми недвижими имоти, находящи се в землището на с. Якимово, общ. Лом, а именно…..“, като са изброени няколко имота, включително процесните, предмет на иска.  По отношение на  конкретните  имоти с ид. № 233060 и с ид.№ 442009 е посочено в пълномощното следното: „останали в наследство от наследодателя ми  “. Видно от така вписания текст в пълномощното, ответницата е нарекла сама себе си  наследник на   и като такава се е легитимирала, предоставяйки пълномощното. С искане за издаване на удостоверение за наследници, подадено от И.Е.И. на 23.07.2018г., същият, като пълномощник, е посочил лицата, наследници на  П, сред които и ответницата Д. Ал- . Доколкото стана ясно от показанията на св. И., с ответницата не са се познавали, което означава, че няма как св. И. сам, без предоставени от ответницата данни за наследници, да е попълнил заявлението, в което по свое усмотрение да е посочил наследниците на  П. Макар подписано от пълномощника, това заявление е подадено по предоставени данни от ответницата, която е наричала себе си наследник на  П. В удостоверението за наследници с изх. № 713/26.07.2018г. на Община Лом ответницата е вписана като наследник на  П, като дъщеря на брата на  П – Г Ц, т.е. тя е племенница на Ц. П. Твърдението й, че е наследник на последната е обективирано и в издаденото пълномощно, и в заявлението за издаване на удостоверение за наследници до Община Лом.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата заявява  /на л. 142/, че ще се ползва от удостоверението за наследници, в което ответницата е вписана като наследник на  П -  Удостоверение за наследници с изх. № 713/26.07.2018г. на Община Лом. Това становище е в пълно противоречие с твърдението на ответницата, че няма намерение да свои имотите, тъй като, ако действително не упражнява владение върху имотите, няма причина да желае да продължава да се ползва от статута си на наследник на  П съгласно удостоверението, което й предоставя правно положение на наследник, следователно и съсобственик на имотите. Т.е. същата държи да се ползва от статута си на наследник на  Прунару по делото, като желае да се ползва от оспореното удостоверение за наследници, което означава и че държи на статута си на съсобственик на имотите, но в разрез с тези си действия твърди, че не ги е владяла, не ги владее и няма своително намерение към тези имоти. Изложените противоречия водят до извода, че същата е имала и продължава да има своително намерение спрямо имотите, след като държи да се ползва от оспореното удостоверение за наследници.

Както се посочи, за да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица за период, по-дълъг от шест месеца/. В случая са сключени два договора за наем на земеделските имоти, на една и съща дата, за срок от общо осем години, което индикира за намерение от страна на ответницата трайно да владее имотите, за период по-дълъг от шест месеца, а именно осем години. Действително, съгласно съдебната практика сключването на договор за аренда /и наем/ съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. В случая обаче намерението да се владеят процесните имоти не се извлича единствено от факта на сключването на наемните договори, а и от техния срок – осем години общо по двата договора, Интерес представлява обстоятелството,  наложило сключването още в същия ден на втори договор за наем за още четири стопански години. Ако ответницата е целяла запазване характеристиките на имотите, е резонно да изчака изтичането срока на първия договор за наем, за да се прецени дали имотите ще се нуждаят от последваща нейна грижа и поддръжка или дали ще се появи действителният собственик, който ответницата твърди, че не е отричала да има.

Намерението на ответницата за владение на имотите е видно и от изявленията на същата в пълномощното, с което нарича имотите „наследствените ми недвижими имоти, находящи се в землището на с. Якимово, общ. Лом, а именно…..“, посочвайки процесните имоти, които нарича още: „останали в наследство от наследодателя ми  “. Така вписаните изрази в пълномощното са категорично доказателство за своителното намерение  на ответницата. Житейски възможно е ответницата да не е знаела дали  Прунару след смъртта си е оставила съпруг и низходящи, тъй като последната е живяла извън страната. В случай, че  П не е оставила низходящи, то ответницата като нейна племенница би се явила наследник на същата. В хипотезата, при която ответницата не е знаела, че  П има низходящи,  резонно е смятала себе си за наследник на същата, следователно и се е считала за собственик на оставените в наследство имоти. При обратната хипотеза, при която ответницата е знаела, че  П има  наследници от първи ред, то незаконосъобразно се е снабдила с удостоверение за наследници, в което е вписана като наследник на  П и дори се е ползвала от същото, за да сключи и впише наемните договори. И в двете хипотези ответницата като резултат се е легитимирала като наследник на  П и е дала външен израз на своителното си намерение по отношение на процесните имоти, което е обективирала в подписаното от нея пълномощно, посредством което ги е отдала дългосрочно под наем, надхвърляйки рамките на действията по обикновено управление.

В случая ответницата не се явява съсобственик на имотите, защото не е наследник на  Прунару, за да се приеме съгласно цитираната съдебна практика, че в качеството си на съсобственик е владяла своите идеални части от имотите, а е упражнявала държане спрямо идеалните части на другия съсобственик, отдавайки ги под наем. Съсобственост между ищеца и ответницата по отношение на имотите не е налице. Сключването на аренден  договор /или за наем/ съставлява управително действие и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. Това обаче е в хипотезата, при която липсват доказателства за извършването на други действия, освен сключването на договори за наем и обработването на имотите от наемателя. Тези действия биха могли да се приемат като част от правомощията на съсобственика и да не отричат правата на останалите съсобственици. В настоящия случай обаче ответницата не е имала никакви правомощия спрямо имотите, защото не е съсобственик на същите, поради което чрез сключването на договори за наем е отрекла правата на действителния собственик. Както се посочи, освен  сключването на договорите за наем, са налице и други действия, обективиращи своителното намерение на ответницата - посочвайки в пълномощното  себе си като наследник на имотите, подавайки заявление за издаване на удостоверение за наследници, ползването от същото при сключване и вписване на договорите за наем, представянето й пред наемателя като наследник и дори опрощаването на наемната цена.

Напълно се опроверга твърдението на ответницата, че е водила чужда работа без пълномощие. За самото предприемане на чуждата работа е достатъчно да са налице действия, с които заинтересованият обективно навлиза в чужда правна сфера със съзнанието, че защитава чуждия интерес. В случая с наемните договори е договорен наем в размер на 40,00 лв., които св. И.  и св. Д. твърдят, че не са заплащани, тъй като ответницата им „помагала“.  Следователно от действията на ответницата не е видна проява на защита на интересите на действителния собственик на имотите. Но дори и да е заплащана наемна цена по договорите, то това действие също е в полза на ответницата, а не на собственика. Фактическият състав на гестията  се свързва с предприемането на работата - тя трябва да е била предприета уместно и при това изцяло в чужд интерес, какъвто в случая не се доказа. Когато гесторът отива пред третото лице, то той заявява, че е гестор, т.е. че няма представителна власт, като обещава, че доминусът ще се задължи, т.е. обещава действието на едно трето лице. В случая от текста на пълномощното, което ответницата е предоставила на И.Е., няма никаква индикация за договаряне за сметка на друго лице – напротив, ответницата отдава под наем „наследствените си“ имоти, а не чужди такива.

Св. И.Е.И. на л.145 в съдебно заседание на 21.01.2021г.  сочи, че „Д. се представяше като наследничка на тези имоти“, което кореспондира и с посочените изрази в този смисъл в подписаното от нея пълномощно. От показанията на св. В.Д. и св. И.И. става ясно, че ответницата не е заявила нито веднъж, че имотите имат друг/и собственик/ци, дори не е упоменавала ищеца.

По делото е установено, че наемателят И.И. е упражнявал държане върху имотите въз основа на предоставените му от ответницата права, като е ползвал същите за засаждане на земеделски култури. Впечатление прави, че страните по договорите за наем са договорили  устно да не се плаща наемна цена, каквито са показанията на св. В.Д. и И.И.. Такъв жест на благородство е приложим най-вече към собствен имот и е нелогично  при договаряне за чужд имот да се опрощава щедро наемната цена. Нелогично е така да се опрощава наемната цена, предвид необходимостта от отчетна сделка в един бъдещ момент към собственика на имотите. Тези свидетелски показания, че наемна цена не е плащана, затвърждават извода, че ответницата е отдала земя, която счита за своя, преценявайки че „помага“ /от св. И.Е., св. Д./ на други хора.

Ответницата е упражнявала фактическата власт върху имотите чрез наемателя И., който е държател на същите, като съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението може да бъде упражнявано и чрез другиго.  

Предвид и на това, че единият договор за наем на същите имоти,  действащ за четири стопански години, считано от 2019/2020г. все още не е прекратен, то към датата на приключване на устните състезания ответницата владее имотите, като твърденията й, че не ги владее и няма своително  намерение, се опровергават от действията й. В тази връзка е и гореупоменатото изявление на ответницата, че ще се ползва от представеното удостоверение за наследници, в което фигурира като наследник на  П, по отношение на което бе открита процедура по чл. 193 ГПК именно поради желанието й да се ползва от същото.

           На основание изложеното искът е основателен и доказан в неговата цялост.

По отношение на разноските:

Предвид изхода на делото и това, че ищецът е поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за адвокатското възнаграждение, платено от ищеца на адв. К. - Т., за държавна такса и за депозити на свидетели. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие и банково извлечение ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. Съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за НМРАВ (5) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е  830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Материалният интерес на ищеца, съобразно данъчната оценка на имотите, предмет на иска, е общо 11 372,30 лв. за двата имота. Следователно минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 871,17 лв. Проведени са три открити съдебни заседания по делото, по които пълномощникът на ищеца се е явявал. Представена е и подробна писмена защита по делото от адв. К.-Т.. От ответника е направено своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. В случая адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, надвишава минимално предвиденото в цитираната разпоредба от НМРАВ, но с оглед на това, че са проведени три открити съдебни заседания по делото, то адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. не би се явило прекомерно. В останалата част над 1200 лв. до 2400 лв. претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано.

На ответника  не се следват разноски при този изход на делото.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г. Ал- , с ЕГН **********,***,  че Я.-М.Ц., гражданин на Федерална Република Германия, роден на ***г., с постоянен адрес: гр. Мюнхен 81375, Щрьофелхофщрасе 13,  е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 87299.442.9 по КККР за землището на с. Якимово, общ. Якимово, обл.Монтана, находящ се в местността „Държавното“, с площ от 80 010 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,  втора категория земя, с номер по предходен план: 442009 и Поземлен имот с идентификатор № 87299.233.60 по КККР за землището на с. Якимово, общ. Якимово, обл. Монтана, находящ се в местността „Лъката“, с площ от 4211 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория земя, с номер по предходен план: 233060  и  ОСЪЖДА  Д.Г. Ал- , с ЕГН ********** да предаде владението върху имотите.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Г. Ал- , с ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАТИ на Я.-М.Ц., гражданин на Федерална Република Германия, роден на ***г., с постоянен адрес: гр. Мюнхен 81375, Щрьофелхофщрасе 13,  направените деловодни разноски в размер на 1694,88 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, от които 1200,00 лв. за адвокатско възнаграждение, 454,88 лв. за държавна такса и 40,00 лв. за призоваване на свидетели.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След влизане в законна сила на настоящото решение, съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца на осн. чл.115, ал.2 и ал.1 ЗС в 6-месечен срок да извърши отбелязването му  в Службата по вписванията при ЛРС. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: