РЕШЕНИЕ
№…………/24.03.2021 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2 състав, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от
председателя търг. дело № 1238/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №
65794/07.07.2020 г., която е подадена от „А.К.“ ООД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „*********,
срещу „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Триадица“, ж.к. „*********
Предявени за разглеждане при
условията на обективно кумулативно, съответно евентуално съединяване са
следните осъдителни искове :
1./ главен иск при квалификацията на
чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 72 000,00 лв., представляваща неплатена наемна цена за отдадено
под наем с договор за наем от 02.09.2019 г. медицинско оборудване/апаратура,
която цена се дължи за периода от м. 09.2019 г. до м.06.2020 г. вкл. и за
стойността й са издадени 10 броя фактури /индивидуализирани в ИМ/, ведно със
законната лихва върху главното вземане, считано от 07.07.2020 г. до
окончателното й изплащане;
2./ главен иск при квалификацията на
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 091,80 лв. – съставляваща
равностойност на разходи за заплатени застрахователни премии във връзка с
извършено имуществено застраховане на отдадените с договор от 02.09.2019 г. под
наем вещи, които са дължими за периода от м.09.2019 г. до м. 06.2020 г., ведно
със законната лихва върху главното вземане /1 091,80 лв./, считано от
07.07.2020 г. до окончателното й изплащане;
3./ главен иск при квалификацията на
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 412, 80 лв. – съставляваща
договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 11 от сключения
договор за наем от 02.09.2019 г. и се дължи за допуснато от наемателя забавено
изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена /72 000 лв./ и е
начислена за периода от 10.09.2019 г. до 03.07.2020 г.;
4./ главен иск при квалификацията на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата от 2 044,35 лв. – съставляващо
начислена лихва за забава във връзка с допуснато от наемателя забавено изпълнение
на задължението за заплащане на наемна цена /73 091,80 лв./ и съответстващо на
вредите надхвърлящи размера на договорената неустойка за забава, което
обезщетение се претендира за периода от
02.09.2019 г. до 03.07.2020 г.;
5./ предпочитан евентуален иск при
квалификацията на чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 43 200,00 лв. –
съставляваща обезщетение за ползване на предоставените по наем вещи по договор
за наем сключен на 02.09.2019 г. и прекратен, считано от 03.01.2020 г., което
ползване е продължило след прекратяване на наемното правоотношение, а именно в
периода от 01.1.2020 г. до 03.07.2020 г. без противопоставянето на наемодателя
и при негово знание за продължилото ползване, ведно със законната лихва върху
главното вземане /43 200,00 лв./, считано от 07.07.2020 г. до окончателното й
изплащане;
6./ евентуален иск при
квалификацията на чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 43 200,00 лв. –
съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване свързано с ползването от
ответника в периода от 01.01.2020 г. до 03.07.2020 г. на медицинско
оборудване/апаратура без да е налице основание за това, ведно със законната
лихва върху главното вземане /43 200,00 лв./, считано от 07.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че
съгласно договор за наем на медицинско оборудване/апаратура от 02.09.2019 г.
ищецът предоставил за временно /тестово/ и възмездно ползване за нуждите на
ответното лечебно заведение медицинско оборудване/апаратура посочено в
приложение неразделна част към договора. Този договор бил сключен за срок от 4
месеца, а именно до 02.01.2020 г. Ответникът в качеството му на наемател по
наемното съглашение поел насрещното задължение да заплаща ежемесечно на
наемодателя – ищец наемна цена в размер от 6 000 лв. без ДДС или 7 200 лв. с
вкл. ДДС. Плащането на тази цена било уговорено да се извършва авансово до
10-то число на месеца, за които се отнася. Поддържа се, че на 03.09.2019 г.
ищецът изпълнил договорният си ангажимент да предаде за ползване наетото
оборудване в държане на наемателя, за което бил съставен нарочен протокол.
Въвеждат се твърдения, че относно възникналите в полза на ищеца вземания за
наемна цена за периода от м. септември 2019 г. до м. юни 2020 г. ищецът издал
10 броя фактури, като осем от тях били на стойност от 7 200 лв., а две на
стойност от 7 545,90 лв. Плащане по тези фактури обаче не било предприето от
ответното дружество, като ищецът нееднократно е правил опити да уреди
следващото му се изпълнение изпращайки до наемателя си три писма на електронната
му поща, но без успех. Аргументът плащането да не бъде извършвано изтъкван от
ответника се състоял в това, че Болница „Лозенец“, с която било възникнало
наемното правоотношение била преобразувана в търговско дружество „МБАЛ Лозенец“
ЕАД. За да постигне доброволно уреждане на спора си с ответника, ищецът
направил нов опит да активира плащане към себе си от ответника, изпращайки му
нотариална покана от 13.03.2020 г. Независимо от получаване на тази покана от
адресата й, то не последвали действия по обслужване на натрупания паричен дълг.
В исковата молба се пояснява, че след изтичане на уговорения в договора срок на неговото действие, същият се е
трансформирал в безсрочен, тъй като никоя от страните не се е противопоставила
на това. Същевременно ищецът манифестира отказ от договора за наем, като сочи,
че исковата му молба следва да се възприеме за предизвестие по смисъла на чл.
238 ЗЗД, като след изтичане на 1-месечен срок, считано от връчване на ИМ на
наемателя наемното правоотношение с него следвало да се счита за прекратено. В
хипотезата, че не бъде приета сочената трансформация на договора за наем от
срочен в безсрочен, то ищецът въвежда фактически твърдения, че в правната му
сфера след 01.01.2020 г. са възникнали вземания за парично обезщетение следващо
му се с оглед продължилото ползване на отдадената под наем на ответника вещ и
след момента на прекратяване на наемната връзка, като размерът на това вземане
е равен на размерът на уговорената наемна цена. Ако и това вземане не се намери
за породило се в полза на ищеца, то той поддържа да има качеството кредитор на
парично обезщетение за неоснователно обогатяване, което му се следва считано от
01.01.2020 г., като обедняването му, респективно обогатяването на ответника се
състояли в размера на неполучената от него наемна цена за осъщественото
ползване на предоставените по наемния договор оборудване и апаратура, които не
са му били върнати след прекратяване на същия. Фактическите твърдения на ищеца
продължават с това, че според клаузата на чл. 11 от договора за наем страните
са уговорили заплащането на неустойка в хипотезата на забавено изпълнение на
задължението за заплащане на наемна цена, която неустойка е предвидено да е в
размер на 0,1 % от дължимата наемна цена за всеки просрочен ден, считано от датата
на падежа на всяка наемна вноска, но не повече от 5 % от уговорената месечна
наемна цена, които таван бил достигнат по отношение на вземането за наемна цена
по отношение на всеки един от очертаните в ИМ месеци, с изключение на тази
следваща се за м.06.2020 г. Формирана така неустойката за забава в плащането на
наемната цена за всеки от месеците попадащи в периода от 09.2019 г. до 05.2020
г. възлиза на сумата от по 360 лв., а тази за забава плащането на наемната цена
за м.06.2020 г. се сочи да е равна на сумата от 172, 80 лв., предвид
допуснатата забава от 24 дни. Тека общата формирана неустойка, за чието
присъждане претендира ищеца е определена на сумата от 3 412,80 лв. Тъй като
уговорената с договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на
кредитора да търси обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва, вместо договорената неустойка или над нейния размер. В този контекст се
заявява, че ищецът е станал носител и на вземане за обезщетение за забава по
смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което определя на сумата в размер от 2 044,35
лв., като сочи, че то е натрупано в периода от 02.09.2019 г. до 03.07.2020
г.
Ответникът в отговора на исковата
молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, чрез юрисконсулт – М. оспорва основателността
на исковете. Най-напред възразява по пасивната си материална легитимация да
отговаря по предявените за разглеждане осъдителни искове, като обръща внимание,
че договорът за наем, от чието действие ищецът черпи субективните си
имуществени права на вземания е сключен с различен от ответника правен субект,
а именно с Болница „Лозенец“. Ако съдът приеме, че такава легитимация
ответникът има, то същият признава, че искът с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на наемна цена за периода от м.09.2019 г. до м.12.2019 г. /4
месеца/ е основателен, защото действието на сключения договор е уговорено да
бъде 4 месеца, като не е уредена клауза за автоматичното му продължаване, което
осуетявало възможността съглашението да се трансформира в безсрочно. Ответникът
обаче се противопоставя да е адресат на договорно задължение за заплащане на
наемна цена за времето от м.01.2020 г. до м.06.2020 г., защото за този период
наемно правоотношение между него и ищеца не е било налице, поради настъпилото
му прекратяване. Изводи в подкрепа на невъзможност за трансформиране на срока
на договора за наем в безсрочен ответникът черпи и от императивните изисквания
на ЗОП, които предвиждат, че за разходи над 30 000 лв. е необходимо провеждане
на процедура по възлагане на обществена поръчка. Това наложило и поставяне на
ограничение в срокът на действие на договора и то не можело да бъде преодоляно.
На следващо място ответникът се позовава на това, че след изтичане срока на
наемни договор той не е ползвал предоставената му от ищеца апаратура, което го
освобождава от извършването на плащане на сумите по фактурите издадени в
периода от м.01.2020 г. до м.06.2020 г. В тежест на ищца, като добър стопанин
се било породило задължението да прибере предоставеното по прекратения вече
договор за наем оборудване. На следващо
място ответната страна обръща внимание на уговорката поставена в чл. 12 от
договора за наем според която ако в 2-месечен срок, считано от настъпване срока
за плащане на наемната цена, такова не бъде извършено от наемателя, за
наемодателя се поражда правото да развали договора за наем. Въпреки наличието
на подобна предпоставка, ответникът сочи, че ищецът не е упражнил правото си на
разваляне на сделката, респективно да поиска обратното връщане на
предоставената за ползване медицинска апаратура. Изтъква се, че служители на
болницата – наемател са уведомили изрично ищеца да си прибере предоставеното
оборудване, защото същото не се използвало. Нямало основание за присъждане и на
претенцията за равностойност на застрахователни премии следващи се за
застраховане на отдаденото под наем оборудване относно застрахователно покритие
на същото в периода от м.09.2019 г. до м.06.2020 г. Според съдържанието на
договора застраховането на всички рискове за срока на действие на договора за
наем е задължение на наемателя, а не на наемодателя. Освен това по делото били
представени доказателства за две плащания по застрахователни премии в размер от
по 288 лв., което не покривало претенция от 1 091,80 лв. Нямало осъществено
доказване и на това, че е налице сключен договор за застраховане на отдаденото
под наем оборудване. На последно място се оспорва и претенцията за присъждане
на неустойка, като се изтъква, че според съдържанието на чл. 11 от договора
неустойката не може да надвишава 5 % от уговорената наемна цена. Нямало
основание и за възникване на вземане за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, защото вредите от забавата било уговорено да се репарират чрез заплащане
на неустойка, която се и претендира. Настоява се за постановяване на решение, с
което исковите претенции насочени към ответника да бъдат отхвърлени, поради
тяхната недоказаност. При благоприятно за ответника решение се очаква и
присъждане на разноски за защитата му по делото.
С допълнителна искова молба от 10.09.2020
г. на основание чл. 372 ГПК дружеството ищец е реагирало на отговора на
ответника, като е пояснило и допълнило първоначалната си искова молба и
успоредно с това е взело отношение по наведените с отговора правни и фактически
съображения. Сочи, че от изявленията на ответника се установяват за безспорни
няколко обстоятелства, а именно : че между страните действително е бил сключен
договор за наем на медицинско оборудване; че това оборудване е било надлежно предадено от наемодателя на
наемателя на датата 03.09.2019 г., както и това, че ответникът не е осъществил
плащане на нито една от следващите се наемни вноски за целия период на действие
на договора за наем, за които ищецът – наемодател бил издал съответната фактура
с посочена стойност. Възразява се по довода на ответника, че не е легитимиран
да отговаря по предявените искове, защото договорът за наем бил сключен с
лечебното заведение „Болница Лозенец“, а не с „МБАЛ Лозенец“ ЕАД. Ищецът
конкретизира, че с решение от 21.11.2019 г. на МС „Болница Лозенец“ е била
преобразувана посредством промяна на правната форма в търговско дружество с фирма - „МБАЛ
Лозенец“ ЕАД, като това преобразуване е вписано по партидите, както на „Болница
Лозенец“, така и на „МБАЛ Лозенец“ ЕАД.
Това означавало, че е налице промяна в правната форма на наемателя по сключения
договор за наем в периода на неговото действие, което според общите правила на
гражданското и търговското право означава, че от датата на преобразуването
всички права и задължения възникнали в правната сфера на преобразуващото се
болнично заведение са преминали изцяло върху новоучреденото ответно ЕАД, като
сред тях попадат и правото на ползване на отдаденото под наем медицинско
оборудване, което е предмет на посочения в ИМ договор за наем, респективно
задължението за заплащане на дължимата наемна цена на наемодателя. При тези
аргументи ищеца смята, че исковите му претенции са насочени срещу надлежен
ответник, тъй като към момента на упражняване на ИМ в правния мир вече не
съществува като субект лечебното заведение - „Болница Лозенец“ имащ качеството
на страна по договора за наем, но неговите права и задължения са поети от
правоприемника и ответник а настоящия процес. Акцентира се, че потвърждение в
тази насока е направено и от самия ответник в негово писмо изпратено до ищеца
датиращо от 08.01.2020 г. На следващо
място се изтъква това, че без правно значение била липсата на изрично уредена в
договора клауза за продължение на срока на наемното съглашение, тъй като
законодателя е уредил тази възможност за страните по наемното правоотношение
приемайки нормата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че от приложените към ИМ
писмени доказателства може еднозначно да се заключи, че ползването на
предаденото медицинско оборудване е продължило от ответника и след изтичането
на установения с наемния договор 4 месечен срок, тоест след 02.01.2020 г., като
това е било известно на наемодателя-ищец и същия не се е противопоставил на
него, а напротив отправял е изявления до наемателя да заплати следващата се
наемна цена за ползването на наетите вещи и след 02.01.2020 г., което показвало
манифестирана воля ползването да продължи въпреки изтичането на първоначално
уговорения срок. Следователно договорът за наем от срочен се бил трансформирал
в такъв за неопределен срок – аргумент черпен от чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Добавено е
и това, че приложението на чл. 236, ал. 1 ЗЗД не могло да бъде осуетено от
разпоредби разписани в ЗОП, каквото позоваване прави ответника в отговора
си. Обръща се внимание, че в чл. 4 от договора
за наем, като самостоятелно основание за прекратяване на същия е възприето
евентуалното сключване на договор по реда на ЗОП между страните, но доколкото
към момента подобни факти изобщо не се твърдят от страните, то следвало да се
приеме, че подобно прекратително основание не е реализирано в пределите на
заявения исков период. И все пак ако наемателят действително е формирал
убеждение, че ако продължи да ползва наетото оборудване и след 02.01.2020 г.,
то ще допусне нарушения на императивни разпоредби на ЗОП, то същия е трябвало
да предприеме действия по връщане на наетото оборудване на наемодателя, с което
да покаже ясното си желание за прекратяване на наемното правоотношение.
Отбелязва се, че задължението за връщане на наетата вещ е изяло и единствено в
тежест на наемателя, което означава, че той следва да докаже изпълнението му.
Поддържа се обаче, че връщането на наетото медицинско оборудване било станало
към момент едва след депозиране на първоначалната искова молба, или половин
година след изтичането на първоначално уговорения срок на договора. Относно
евентуалното упражняване на преобразуващото право на разваляне на договора от
наемодателя, последния сочи, че тук се касае до право, а не до задължение и
следователно, дали носителят му ще е възползва от него е въпрос оставен на
свободната му преценка на кредитор. Липсата на упражняване на това право не
можела да рефлектира по никакъв начин върху другите създадени за наемодателя
права, в това число да го лиши от другите способи за тяхната защита произтичащи
от договора или от закона. Сочи се, че дори съдът да приеме, че ответната
страна не се е ползвала от отдаденото и под наем оборудване в периода след
02.01.2020 г., то това нямало никакво значение към предпоставките за
възникването на вземането за наемна цена, защото в преценката единствено на
наемателя е дали ще се възползва от правото си да се ползва от предоставената в
негово държане наета вещ или не. Продължават да се поддържат заявените още с
първоначалната искова молба при условията на евентуалност фактически състави на
вземания по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, респективно чл. 59 ЗЗД. Отбелязва се това, че и при тези вземания
реалното ползване на вещта от субекта, в чието държане тя се намира не е
скрепено с правно значение. Тук преценката се прави на база това, че
наемодателят е бил лишен от правото му да се ползва от невърнатата му вещ. По
отношение на претенциите за възстановяване на заплатени застрахователни премии,
ищецът сочи, че поради бездействието на
наемателя да изпълни задължението си по договора за наем, а именно да
застрахова наетото имущество се е наложило наемодателят да прибегне до това,
като разходите за заплатените застрахователни премии били за сметка на
наемателя и той следвало да ги възстанови на ищеца. Сочи се, че полица е била
сключена, за което се представяло съответното доказателство.
В срока по чл. 373 от ГПК от страна
на ответникът не е подаван допълнителен отговор.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно договор за наем на медицинско
оборудване сключен на 02.09.2019 г. Болница „Лозенец“ е наела за временно и
възмездно ползване от „А.К.“ ООД в условията на тестова среда медицинско
оборудване/апаратура, което е описано в Приложение 1 към договора, като
наемателя се е обвързвал да го ползва по съответното предназначение и при
съблюдаване изискванията заложени от производителя му. Срещу ползването на
наетата вещ лечебното заведение – наемател е поело насрещно задължение,
съгласно чл. 3, ал. 1 от договора да заплаща месечна наемна цена в полза на
наемодателя в размер на сумата от 6000 лв. без ДДС, като същата е дължима до
10-то число на текущия месец. Предвидено е, че предоставяното под наем
медицинско оборудване подлежи на ползване от наемателя в болничната му база в
гр. София, ул. *****. Според чл. 4 от договора за наем страните са се обвързали
с това, че наемното съглашение има срок на действие от 4 месеца, или до
сключване на договор по ЗОП, в зависимост от това кое от събитията настъпи
първо. В чл. 11 от договора е предвидена отговорност за наемателя за заплащане
на неустойка в размер на 0,1 % от дължимата наемна цена за всеки просрочен ден
в случай на забава в плащането, но не повече от 5 % от наемната цена.
Неразделна част от договора за наем е Приложение 1, където е извършена
индивидуализация на наетото медицинско оборудване, чрез посочването на код,
наименование, количество и стойността му в лева.
Медицинското оборудване, което е
договорено да се предостави за ползване под наем се констатира да е било
предадено по правилото на чл. 2 от наемни договор от наемодателя в държане на
наемателя, като това е станало ден след сключване на договора, а именно на
03.09.2020 г. и се установява от съставения нарочен предавателен протокол,
които е подписан от представители на страните. Последните не спорят относно
реализацията на този факт.
Сред ангажираните писмени доказателства са
10 броя фактури, които са издадени от ищеца в периода от 11.09.2019 г. до
11.06.2020 г., които имат вписани основания : наем на оборудване за месеците :
септември, октомври, ноември и декември 2019 г. и януари, февруари, март,
април, май и юни 2020 г. и са на стойност от 7200 лв. /с вкл. ДДС/, с
изключение на две от фактурите, а именно тези отнасящи се за м. октомври и
ноември 2019 г., чиято стойност е в размер на 7 545,90 лв. с вкл. ДДС,
като в тях наред с наемната цена е отразено като основание и застраховка на оборудване
при стойност от 288,25 лв. без вкл. ДДС, респективно 345,90 лв. с вкл. ДДС.
Приложена към исковата молба е и електронна
кореспонденция, с която служител на дружеството-ищец информира представител на
ответното лечебно заведение /Г. М./, че по сключения договор за наем на
медицинско оборудване от 02.09.2019 г. е допуснато неизпълнение от наемателя
свързано със заплащането на уговорената наемна цена, като поканите за плащане
датират от 13.11.2019 г., 07.01.2020 г. и 04.03.2020 г. С последната покана е
поискано незабавно пристъпване към плащане от страна на ответния наемател на
натрупаните наемни задължения, които към датата на поканата е посочено да
възлизат на сумата от 51 091,80 лв. с ДДС и да касаят издадени 6 броя
фактури в периода от 11.09.2019 г. до 11.02.2020 г., както и гаранционния
депозит в размер на един наем.
Съгласно уведомително писмо от 08.01.2020
г. от Директора на Болница „Лозенец“ адресирано до дружеството-ищец е
упоменато, че относно претенцията за неразплатени суми по издадени фактури към
договор за наем на медицинско оборудване от 02.09.2019 г. забавянето се дължи
на процедура по преобразуване на болницата в търговско дружество – МБАЛ
„ЛОЗЕНЕЦ“ ЕАД и промяна на банковата
сметка, която го обслужва.
С нотариална покана рег. номер 4682/11.03.2020
г. наемодателят – „А.К.“ ООД, чрез нотариус – Ц. Г. с район на действия –
Софийски районен съд е обърнал към наемателя –ответник, като го е известил, че
съгласно действащия по между им договор за наем от 02.09.2019 г. и
предоставеното за ползване по него медицинско оборудване, за наемателя са се
породили месечни задължения за заплащане на наемна цена в размер на 7200 лв. –
месечно с вкл. ДДС за периода от м. септември до м.февруари 2020 г., както и
задължение за възстановяване на заплатени застрахователни премии по имуществена
застраховка, които са платени за застраховане на имуществото предмет на
наемната сделка, или общо сумата от 43 891, 80 лв. с ДДС. Наред с това наемателя
– длъжник имал и неразплатено задължение за внасяне на гаранционен депозит в
размер на сумата от 7 200 лв. с вкл. ДДС, както и лихви за забава в
плащането на наемните задължения в размер на сумата от 1 841,79 лв.
начислени към датата – 01.03.2020 г. Адресатът на поканата е призован да
пристъпи към доброволно заплащане на упоменатите в нея парични вземания в срок
от 7 дни, считано от получаването на същата. Налице е нотариално
удостоверяване, че нотариалната покана е била връчена на нейния адресат на
датата – 13.03.2020 г.
Видно от приложеното Решение №
693/21.11.2019 г. на Министерски съвет на Р. България е взел решение за
преобразуване на лечебното заведение създадено по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ с
наименование Болница „Лозенец“ в лечебно заведение – еднолично акционерно
дружество с фирмено наименование „М.б.з.а.л. „Л.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, с предмет на дейност – осъществяване на болнична медицинска
помощ, като дружеството не е ограничено със срок, а едноличен собственик на
капитала му е българската държава. Според т. 8 от решението дружеството „МБАЛ
ЛОЗЕНЕЦ“ ЕАД е правоприемник на активите и пасивите, както и на правата,
задълженията, фактическите отношения и архива на преобразуваното лечебно
заведение.
Приети за писмени доказателства по
инициатива на ищеца са и : застрахователна полица „Електронно оборудване“ с №
**********R0065
от 30.01.2020 г., ведно с Общи условия към нея; както и три броя добавъци датиращи
също от 30.01.2020 г.
По делото е изготвено и прието заключение
по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което е изготвено от вещото лице Д.Т.,
като съдът кредитира същото, като обективно и компетентно изготвено почиващо на
всестранен и задълбочен анализ на приложените по делото доказателства, както и
на записите в счетоводствата на двете страни по спора. В същото е направени
изводи, че при счетоводството на ищеца се констатира осчетоводяване на всяка
една от приложените в кориците на делото 10 на брой фактури, които са издадени
в периода от 11.09.2019 г. до 11.06.2020 г., като общата стойност на същите
възлиза на сумата от 72 691,80 лв., като от тази сума дължимата за наемна
цена възлиза на 72 000 лв. с вкл. ДДС, а остатъка в размер на 691,80 лв.
съставлява фактурирани разходи за застраховка имущество; същевременно прегледа
на записванията в счетоводството на ответното лечебно заведение показвал, че девет
от общо десетте броя фактури /изключението е фактурата от 11.06.2020 г./ са осчетоводени,
като сумата отразена като задължения след това осчетоводяване възлиза на
65 491,80 лв. /64 800 лв. – наемна цена; 691,80 лв. – разходи за
застраховка/; проверката и в двете счетоводства е показала, че по съответните
вземания/задължения осчетоводени при страните /10 фактури при ищеца и 9 при
ответника/ няма извършени погашения; експертния преглед е констатирал също
така, че всяка една от 10-те упоменати в ИМ фактури е била включена от ищеца в
изготвена и подадена до НАП по реда на ЗДДС справка-декларация, съответно те
фигурират в създадените от ищеца дневници за продажбите; вещото лице е
отбелязало и това, че спрямо условията поставени в договора за наем размерът на
законната лихва /изчислената такава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ за всички 10
броя фактури е 3 310,91 лв., като в хипотезата, че се съобразят фактурите
намерили отражение в счетоводството на ответната страна /тоест 9 фактури/, то
размерът на законната лихва се свежда до сумата от 3 258,91 лв.; що се
касае до размерът на неустойката за забава, която е уговорена в чл. 11 от
договора вещото лице е посочило, че ако се съобразят вземанията по 10 броя
фактури, то формираният размер възлиза на 3 427,20 лв., респективно ако за
база се вземат стойностите на осчетоводените при ответника 9 броя фактури, то
тогава размерът на коментираната неустойка би бил равен на сумата от 3 240,00
лв. На последно място от вещото лице са дадени варианти и ако за падеж на
задължението по всяка фактура се вземе – датата на нейното издаване, като в
този случай вземанията за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД биха възлизали на
сумите 3 234,91 лв. /при стойностите отразени в 10 броя фактури/ и
3 182,91 лв. /при стойностите отразени в 9 броя фактури/, съответно
вземанията за неустойка по чл. 11 от договора биха възлизали на сумите от 3 427,20
лв. /при стойностите отразени в 10 броя фактури/ и 3 240,00 лв. /при
стойностите отразени в 9 броя фактури/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Във връзка с въведеното от ответника
възражение, че не е пасивно легитимиран да отговаря спрямо ищеца по заявените
за разглеждане искови претенции, доколкото същите произтичали от договор за
наем сключен на 02.09.2019 г., по които не ответника, а друг правен субект имал
качеството наемател, респективно носел отговорността за заплащане на
уговореното наемно правоотношение сезираният съд приема, че с оглед събраните
по делото доказателства така въведеното възражение е неоснователно. Проверката
в ТР при АВ по електронната партида на „БОЛНИЦА ЛОЗЕНЕЦ“ и тази на „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД, с ЕИК*********, както и
съдържанието на взетото от Министерски съвет на Р. България решение с №
693/21.11.2019 г. еднозначно свидетелстват за това, че лечебното заведение
имащо качеството на наемател според договора от 02.09.2019 г., а именно
„БОЛНИЦА ЛОЗЕНЕЦ“ е била преобразувана посредством промяна в правната му форма,
а именно „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД. Считано от момента на преобразуването съгласно
изричния текст на т. 8 от цитираното РМС дружеството – правоприемник „М.Б.З.А.Л.Л.“
ЕАД на активите и пасивите, както и на правата и задълженията, както и на
фактическите отношения и на архива на преобразуваното лечебно заведение. В този
контекст „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД е поело всички задължения на „БОЛНИЦА ЛОЗЕНЕЦ“ към
датата на извършеното й преобразуване, респективно встъпило във всички нейни
действащи правоотношения поемайки следващите от тях права и задължения, в т.ч.
и тези по договора от 02.09.2019 г.
Относно предявения за разглеждане главен
иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена по договор за наем
:
Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. І ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща наемната цена. В тази връзка в тежест на
Ищеца-наемодател се възлага да докаже реализацията на следните материални
предпоставки : наличието на валидно сключен наемен договор при сочения в ИМ
предмет; предаването в държане на ответника-наемател на наетите вещи предмет на
наемното правоотношение; настъпване падежът за плащане на уговорената наемна
цена, както и нейния размер, а така също и обстоятелството, че в пределите на
исковия период договорът за наем е обвързвал страните.
Първата от визираните предпоставки без
съмнение е доказана, доколкото по делото е приобщен, като писмено доказателство
договор за наем, който е сключен между ищеца и ответника, като първия участва в
качеството си на наемодател, а втория е наемател. Не се констатират пороци във
фактическия състав по сключването на сделката, които да я опорочават до степен
тя да е недействителна. Позицията на ответникът изразена в отговора на ИМ също
недвусмислено потвърждава, че юридическият факт по сключване на наемното
съглашение се е реализирал при сочените от ищеца в ИМ основни елементи. Тоест
налице е валидно възникнало и обвързало страните наемно правоотношение.
Основното задължение по това правоотношение, което наемодателят носи е да
предаде държането върху наетото оборудване на наемателя. Този факт също е
еднозначно установен по делото с оглед приобщения двустранно подписан протокол
от 03.09.2019 г., както и признанието на ответника, че медицинското оборудване
предмет на договора му е своевременно предадено. Сред първите спорни въпроси
между страните по материалното правоотношение е този свързан с периода на
действие на създадената облигационна връзка. Тезата на ищеца е, че наемното
съглашение е обвързвало страните и след изтичането на предвидения в договора 4
месечен срок, защото ответникът е продължил да се ползва от наетото оборудване,
а ищеца не се е противопоставил на това му действие. Обратно на това, ответникът смята, че договорът е
преустановил своето действие, считано от 02.01.2020 г., поради това, че
предвиденият срок на неговото действие от 4 месеца е изтекъл към този посочен
момент. Нямало основание същият да се счита автоматично продължен, защото
подобна клауза липсвала в договора, съответно наемателя не е продължил да си
служи с оборудването и е бил готов да го предаде на наемодателя, но последният
не е проявил подобна инициатива да си го получи обратно. Действително в
съдържанието на приложения по делото договор за наем не се установява наличие
на изрична уговорка между страните за автоматично продължаване на срока на
действие на договора за наем, тогава когато въведеният с изрична
продължителност такъв изтече. Това правно положение обаче само по себе си не е
достатъчно да изключи възможността за автоматично продължаване действието на
договора за наем, защото в законовата норма на чл. 236, ал. 1 ЗЗД ясно е
разписано правилото, че ако след изтичане на наемния срок използването на вещта
продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределен срок. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да
проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен
начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ответника – наемател не представи каквито и да било
доказателства, още по-малко несъмнени такива, че е изпълнила задължението си по
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, установено и в чл. 6, ал. 6 от договора, а
именно след изтичане на срока на
договора за наем да върне /предаде/ отдаденото му под наем медицинско
оборудване на ищцата - наемодател. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а
именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е
недоказан. „МБАЛ ЛОЗЕНЕЦ“ ЕАД не осъществи никакво насрещно доказване в посока,
че е предприел действия по връщане на даденото за ползване под наем оборудване
към датата – 02.01.2020 г., когато е изтекъл установения в наемния договор
четиримесечен срок на неготово действие. Нещо повече проведеното в
производството доказване показва друго, а именно, че и след 02.01.2020 г. „МБАЛ
ЛОЗЕНЕЦ“ ЕАД е продължило да държи и ползва наетото медицинско оборудване,
доколкото издадените от наемодателя фактури за уговорената по договора наемна
цена за периода от м.01.2020 г. до м. 05.2020 г. вкл. са осчетоводени при
ответника, като отразените в тях стойности са отразени и в счетоводството му
като задължения именно към ищеца. На свои ред наемодателят е знаел и не се е
противопоставил на така продължилото ползване на оборудването, като израз на
това е последвалото издаване на фактури за наемна цена, осчетоводяването им във
воденото при него счетоводство и включването им в справки-декларации по
подавани по реда на ЗДДС. Следователно при коментирания договор се касае за
мълчаливо продължаване на договора покрито от хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД,
като наемното правоотношение от срочно се е трансформирало в такова без
определен срок. Така преустановяването на действието му е възможно по реда
разписан в чл. 238 ЗЗД, а именно с даването, респективно изтичането на едномесечно предизвестие от едната страна до
другата. Волеизявление от такъв характер за пръв път се локализира да е
извършено от наемодателя и то с депозирането на ИМ по настоящото производство,
което е станало на 07.07.2020 г. Предвид това, че препис от същата е връчен на
ответника на 12.08.2020 г., то считано от този момент следва да се отброява
срокът на едномесечното предизвестие за прекратяване действието на наемния
договор обвързващ страните. Така на 12.09.2020 г. наемното правоотношение,
което е елемент от настоящия правен спор следва да се смята за прекратено, като
от този момент за наемател отпада задължението за заплащане в полза на
наемодателя на наемната цена, съгласно договора. Посоченото означава, че в
пределите на исковия период очертан от ищеца в исковата му молба, а именно м.
09.2019 г. – м. 06.2020 г. в тежест за ответника-наемател се е породило
задължението да заплати на ищеца наемодател на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД уговорената в наемния договор месечна наемна цена в размер на сумата от
7200 лв. с вкл. ДДС. За първият от месеците, за които ищецът търси плащане на
договореното вземане на наемна цена, а именно месец – септември 2019 г. трябва
да се отбележи, че размерът на същата следва да се съобрази с моментът на
влизане в сила на договора, което съвпада с момента на неговото подписване, а
именно 02.09.2019 г. Тоест вземането за наемна цена следва да бъде
пропорционално на дните на действие на договора през м. септември 2019 г., в
които не попада 01.09.2019 г. Следователно дните, за които се дължи наемната
цена за м. септември 2019 г. са 29, като определена пропорционално на тези дни
наемната цена с вкл. ДДС възлиза на сумата от 6 960 лв. с вкл. ДДС.
Относно месеците от октомври 2019 г. до юни 2020 г. наемната цена се дължи в
пълния и уговорен размер, а именно сумата от по 7 200 лв. с вкл. ДДС.
Следователно общия размер на възникналото вземане за наемна цена в полза на
ищеца –наемодател възлиза на сумата от 71 760,00 лв. В допълнение всяка от
наемните вноски е станала изискуема, считано от 10-то число на текущия месец за
които се е отнасяла, а от 11-то число на съответния месец ответникът –
наемателя е изпадал в забава по отношение задължението си да я заплати. По
делото няма данни от ответника – наемател да са предприемани действия по
погасяване на задълженията за заплащане на наемна цена, произтичащи от договора
за наем на медицинско оборудване сключен на 02.09.2019 г., нито на уговорените
падежи, нито след това. Няма данни за предоговаряне на тези задължения, в т.ч.
и разсрочването им във времето. Отсъства и доказване за реализацията на други
гражданско-правни способи предизвикващи погасяване на възникнали и изискуеми
парични задължения. Тоест ищецът провежда пълно и главно доказване на иска си
по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена до размер на сумата от
71 760,00 лв., като тази сума
следва да му се присъди, а за разликата над нея до пълния предявен размер
72 000 лв. искът следва да се отхвърли.
Неоснователно се явява възражението на
ответника, че с оглед неизпълнението на задължението за заплащане на наемната
цена, ищецът е следвало да развали договора за наем, съгласно чл. 12 от
договора. Упражняването на преобразуващото право на разваляне, с което
наемодателят разполага в хипотезата на чл. 12 от договора е изцяло по негова
преценка, което означава, че същият не е длъжен да пристъпи към този способ за
преустановяване на договорната връзка, тогава когато се реализират предпоставки
в тази насока /наемателя не плати месечния наем за ползване на наетата вещ в
продължение на два месеца/. В този контекст волята на ответника няма никакво
правно значение, защото се касае до правна възможност, а не до задължение на
кредитора. В този смисъл последният е счел, че има интерес от съхраняване на
договорната връзка и последиците произтичащи от нея, сред които е и правото му
да получава уговорената месечна наемна цена. Безпочвен е и другият развит от
ответника довод, че договорът за наем сключен с ищеца нямало как да бъде
трансформиран в безсрочен, защото лимитът за направата на разходи по него щял
да надвиши стойността от 30 000 лв., а това изисквало провеждането на
процедура по обществена поръчка. Това, че ответникът е адресат на подобна норма
за лимитиране на разходите правени без провеждане на обществена поръчка не
означава, че правилото на чл. 236, ал. 1 ЗЗД в тази хипотеза е лишено от
приложение. Напротив това правило е приложимо към всеки договор за наем стига
да са налице данни, че с действията си страните са се съгласили да продължат
неговото изпълнение. В случаят такива данни, както вече се посочи са налице,
като в противовес на посоченото ограничение в разходите, които ответника следва
да прави без провеждането на процедура по обществена поръчка, същият е
фактурирал и отразил в счетоводството си задълженията за наемна цена и в
периода от м. януари 2020 г. до м. май 2020 г.
При този изход по главния иск не следва да
се разглеждат предявените при условията на евентуалност искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, защото не са се сбъднали процесуалните условия за
това.
Относно предявения за разглеждане иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД : Ищецът поддържа да е носител на вземане за
заплащане на сумата в размер от 1 091,80 лв. – съставляваща равностойност на
разходи за заплатени застрахователни премии във връзка с извършено имуществено
застраховане на отдадените с договор от 02.09.2019 г. под наем вещи, които са
дължими за периода от м.09.2019 г. до м. 06.2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 8 от
сключения договор за наем наемателят е поел задължение да застрахова медицинското
оборудване за всички рискове за срока на договора. В съдържанието на договора
липсват уговорки, при които задължението за застраховане на отдаваното под наем
имущество да се носи от наемодателя, а наемателя да поел договорна отговорност
да му възстанови заплатената застрахователна премия. По тази причина дори
наемодателя да е предприел действия по застраховане на имуществото, което е
било отдадено под наем, то същият не е материално легитимиран по силата на
договорната връзка да търси възмездяването им от наемателя. В допълнение на
казаното следва да се държи сметка за това, че в случая не се касае до разходи
направени по повод ползването на вещта, каквито са тези уредени в нормата на
чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, а именно консумативните разноски, а се касае за
разход гарантиращ интереса на наемодателят при евентуално погиване или
повреждане на отдадената под наем вещ. На самостоятелно основание по делото не
са събрани и доказателства за реалната направа на подобен разход за заплащане
на застрахователна премия от страна на ищеца. Последният представя
доказателства за извършено застраховане на имуществото, което е отдадено под
наем на ответника, но то касае период на покритие от 01.02.2020 г. до
31.01.2021 г., а вземанията за застрахователни премии са фактурирани от ищеца
през м. октомври и ноември 2019 г. към които моменти няма данни за инициирано
от негова страна застрахователно правоотношение, по което да се следва
заплащане на подобни премии. Изложеното означава, че ищецът не провежда
необходимото пълно и главно доказване на вземането си по предявения иск за
реално изпълнение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1
091,80 лв. – съставляваща равностойност на разходи за заплатени застрахователни
премии във връзка с извършено имуществено застраховане на отдадените с договор
от 02.09.2019 г. под наем вещи, които са дължими за периода от м.09.2019 г. до
м. 06.2020 г., като последица от това е, че същия следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Относно предявения за разглеждане иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД : Ищецът извежда легитимацията си на
кредитор по вземане за договорна неустойка изтъквайки, че ответника-наемател е
допуснал закъснение в изпълнение на задължението си за заплащане на уговорената
с наемното съглашение от 02.09.2019 г. наемна цена, чиито падеж бил установен
на 10-то число на текущия месец през който наетото медицинско оборудване се
ползва. Позовава се на клаузата на чл. 11 от договора, в която е предвидено, че
наемателят дължи лихва в размер на 0,1 % от дължимата наемна цена за всеки
просрочен ден в случай на забава в плащането, но не повече от 5 % от наемната
цена. Прегледът на съдържанието на тази клауза за неустойка показва, че същата
не е уговорена в противоречие с добрите нрави, като размерът и е подчинен и
изпълнява типичните функции на неустойката, респективно събирането й от
длъжника няма да доведе до неоснователно обогатяване на страната, в чиято полза
тя е уговорена. Тоест касае се за валидна договорна клауза за неустойка, която
произвежда правни последици и обвързва страните по договорната връзка с тях. Приобщените
по делото доказателства не оставят съмнение у решаващия състав, че наемодателят
претендиращ присъждането на неустойка, имаща за източник цитираната клауза е
изправна страна по създаденото наемно правоотношение. Вече се посочи, че същият
надлежно и своевременно е изпълнил основното му задължение произтичащо по
договора, а именно да предаде държането на наетото медицинско оборудване в
полза на наемателя. На следващо място възприетото при разглеждане на иска по
чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД неизпълнение на задължението на наемателя за
заплащане на уговорената наемна цена във възприетите съгласно договора срокове,
а именно до 10-то число на текущия месец, което неизпълнение не е било
преодоляно дори към момента на депозиране на ИМ по делото, еднозначно показва,
че се касае до наличие на главно вземане за наемна цена, което е скрепено със
срок на изпълнение – 10-то число на съответния месец, като неспазването на това
задължение от наемателя води до забава, чиито начален момент е от 11-то число
на съответния месец. От този момент следва да се, счете че се е активирала
отговорността на наемателя за заплащане на неустойката уредена в чл. 11 от
договора за наем. Коментираната неустойка не е без краен предел на акумулиране,
доколкото е установено, че тя се начислява до достигане на 5 % от размера на
паричното задължение, което е предмет на забавата. Извършеното от вещото лице
изчисляване показва, че за всички месеци с изключение на м. 06.2020 г. забавата
е с такава продължителност, че обуславя приложението на максималния допустим
праг от 5 % кореспондиращ на сумата от 360,00 лв., а за последния месец, доколкото
забавата е равна на 26 дни, то формираното вземане за неустойка начислявана в
размер на 0,1 % забава за всеки ден е равно на сумата от 182,20 лв. Следователно
общият размер на неустойката възлиза на сумата от 3 427,20 лв., като
ответникът има задължението да я заплати, като репарация на вредите от
допуснатата забава в плащането на главното му задължение за наемна цена. По
делото няма установени данни за реализацията на подобно плащане в полза на
ищеца – носител на вземането за неустойка, поради което искът му основан на
нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явява доказан и следва да се уважи до размер
възлизащ на сумата от 3 427,20 лв., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 3 427,80 лв. /0,60 лв./ искът следва да отхвърли.
Относно предявения за разглеждане иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД : Наред с вземането за неустойка по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД ищецът предявява и претенция за заплащане на законна лихва за
допуснатата забава в плащането на наемната цена за периода от 02.09.2019 г. до 03.07.2020 г., като
поддържа, че сумата от 2 044, 35 лв. е такава, която съставлявала
разликата над стойността на договорената неустойка за забава по чл. 11 от
договора от 02.09.2019 г. и размера на обезщетението, което се дължи по реда на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В хипотезата на установена неустойка за забава, неизправната
страна би дължала и обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /наред с неустойката/
само при твърдени и доказани вреди, претърпени от изправната страна в размер
надвишаващ този на договорената неустойка. При дадения казус от ищеца не се
твърдят, нито се установяват вреди, последица от забавата за плащане, в размер
по-голям от договорения с неустоечната клауза. Следователно с присъждането на
сумата предмет на предявения иск за неустойка ищецът следва да се смята
обезщетен за вредите от забавата, поради което и за същите вреди не му се
следва обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в т. ч. и евентуалната разлика
между договорената неустойка и размерът на законната лихва в полза на
последната. По изложените съображения исковата претенция почиваща на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и следва да се отхвърли в цялост.
По
разноските:
При този изход на спора всяка от страните по
делото има право на разноски съответни на уважената, респективно отхвърлената
част от предявените искове. Трябва да се отбележи, че своевременно, както
ищеца, така и ответника са поискали присъждането на разноски направени с оглед
участието им в настоящото исково производство. Дружеството-ищец провежда
доказване да е реализирало разноски, чиито общ размер възлиза на сумата от
3 525,96 лв., като 3 125,96 лв. е заплатената държавна такса, а
400,00 лв. – възнаграждението за вещо лице. Отчитайки изражението на уважената
част от исковите претенции, разноските които ищеца следва да получи съдът
определя на сумата от 3 392,33 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
отговорността за заплащането на тези разноски следва да бъде поета от
ответника. Последният на свои ред е поискал присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт за осъщественото му процесуално представителство в производството,
като с оглед параметрите и сложността на производството, съдът на основание чл.
78, ал. 8 ГПК определя възнаграждение в размер на сумата от 300,00 лв., като
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да се
присъди сума в размер от 11,37 лв.
По
изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ж.к. „Лозенец“, ул. *****,
да заплати в полза на „А.К.“ ООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „*********, на основание чл.
232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер от 71 760,00 лв. с вкл. ДДС,
представляваща уговорена и незаплатена наемна цена за отдадено под наем с
договор за наем от 02.09.2019 г. медицинско оборудване/апаратура, която цена се
дължи за периода от 02.09.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху главното вземане, считано от момента на депозиране на ИМ в съда
–07.07.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 71 760,00 лв. до
пълния му предявен размер от 72 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.К.“ ООД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „*********,
срещу „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Триадица“, ж.к. „Лозенец“, ул. ***** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 091,80 лв. – съставляваща
равностойност на разходи за заплатени застрахователни премии във връзка с
извършено имуществено застраховане на отдадените с договор от 02.09.2019 г. под
наем вещи /медицинско оборудване/, които са дължими за периода от м. 09.2019 г.
до м. 06.2020 г.
ОСЪЖДА „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ж.к. „Лозенец“, ул. *****,
да заплати в полза на „А.К.“ ООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „*********, на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 3 412, 20 лв. – съставляваща договорна
неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 11 от сключения договор за наем
от 02.09.2019 г. и се дължи за допуснато от наемателя забавено изпълнение на
задължението за заплащане на наемна цена /71 760,00 лв./, съответно е начислена
за периода от 11.09.2019 г. до 03.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главното вземане, считано от момента на депозиране на ИМ
в съда –07.07.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата в размер от 3 412,20 лв. до пълния му предявен размер
от 3 412,80 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.К.“ ООД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „*********,
срещу „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Триадица“, ж.к. „Лозенец“, ул. ***** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 2 044,35 лв. – съставляващо начислена
лихва за забава във връзка с допуснато от наемателя забавено изпълнение на
задължението за заплащане на наемната цена /72 000 лв./ и съответстващо на
вредите надхвърлящи размера на договорената неустойка за забава, което
обезщетение се претендира за периода от
02.09.2019 г. до 03.07.2020 г.
ОСЪЖДА „М.Б.З.А.Л.Л.“ ЕАД, с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“, ж.к. „Лозенец“, ул. *****,
да заплати в полза на „А.К.“ ООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „*********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 3 392,33
лв. – разноски направени във връзка с провеждане на исковото производство пред
настоящата инстанция, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА „А.К.“ ООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „*********, да заплати в полза на „М.Б.З.А.Л.Л.“
ЕАД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Триадица“,
ж.к. „Лозенец“, ул. *****, на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК,
сумата в размер от 11,37 лв. – разноски съставляващи дължимо възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт на ответника в производството,
което е определено съразмерно на отхвърлените искове.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :