№ 3790
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110166523 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. Д. С. с адрес – ...... чрез адв.
А. Т. от САК срещу Сдружение на етажните собственици, с адрес ....., представлявана от
Управителя на ЕС В. А. К., с искане от съда за отмяна на Решение по т.8 на Общото
събрание на етажните собственици, обективирано в Протокол на ОС на ЕС от проведено на
19.04.2022г. събрание, на основание чл.40, ал..1 ЗУЕС.
Ищецът излага твърдения, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС,
находящ се на 7 етаж в жилищния блок. Твърди на 02.11.2022г. да е узнал за решението на
ОС на ЕС чрез своя пълномощник. Счита, че взетото решение по т.8 от Протокола по
отношение на това да бъде увеличена таксата от 4 на 5 лева на “ живущ над седемгодишна
възраст” противоречи на императивната разпоредба на чл.51, ал. 2 ЗУЕС, според която не се
заплащат разходи по ал.1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст. ОС на ЕС не можело да
взема решение да не бъде заплащана такса за деца, които са навършили 6-годишна възраст,
но не са навършили 7-годишна възраст. Поради което в тази част взетото решение следвало
да бъде отменено като противоречащо на императивна законова разпоредба. По отношение
на решението в останалата му част, а именно : в частта, с която е взето решението “ както и
таксата на извеждан домашен любимец да е 50% от новата такса” също противоречи на
императивната разпоредба на чл.51, ал.7 ЗУЕС и моли за неговата отмяна. Претендира
разноски
В отговора на исковата молба, подаден в законоустановения срок по чл.131 ГПК,
ответникът изцяло оспорва предявения иск. Оспорва допустимостта на иска, като излага
твърдения, че е пропуснат 1- месечния срок от узнаване на решението на ОС на ЕС,
съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС. Посочват, че протоколът от проведеното ОС бил поставен на
видно място на 26.04.2022г., като били спазени законоустановените изисквания. Счита, че от
този момент тече 1-месечният срок и поради това настоящият иск се явява предявен извън
законоустановения преклузивен срок, поради това се явява недопустим. По същество –
считат иска за неоснователен. Претендира разноски.
Въз основа на горепосоченото и съгласно чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че ищецът има качеството собственик на самостоятелен обект
в сграда в режим на ЕС. Същото обстоятелство се установява безспорно и от представения
по делото Нотариален акт № .. за покупко-продажба на НИ от .. година. От посочения се
установява, че ищецът – Г. Д. С. е придобил собствеността върху процесния имот, като
1
продавачът – ..... си запазва пожизнено право на ползване върху продавания имот
безвъзмездно.
Страните не спорят и относно факта на провеждане на въпросното ОС на ЕС на дата
19.04.2022г. при посочения дневен ред, за което е съставен протокол, представен по
настоящото дело.
Установява се, че протоколът е съставен и поставен на видно място на 26.04.2022г. Същият
е подписан от управителя на ЕС – В. А. К., както и от двама свидетели – етажни
собственици.
От представените доказателства се установява, че препис от протокола за проведеното ОС от
19.04.2022г. е изпратено на ищеца по настоящото дело чрез неговия пълномощник – адв. Т.
по имейл адрес на 02.11.2022г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, с който се иска отмяна
на процесните решения на ОС на ЕС от 19.04.2022г. в горепосочената им част.
Съдът счита, че предявеният иск е допустим, тъй като е подаден в законоустановения 30-
дневен срок от узнаване за решението. Поради което възраженията на ответната страна в
този смисъл са неоснователни. Съгласно чл.16, ал.7 ЗУЕС председателят на управителния
съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя
протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с
оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или
обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или
адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща
или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено
с поставяне на съобщението.
Съгласно чл.13, ал.2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си
обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или
председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на
които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен
номер.
По делото се установява безспорно, че електронна поща е посочена, още през януари 2020г.,
след което е водена и кореспонденция, между предсатвителя на ищеца в ЕС – адв. Т.. На
същия електронен адрес, който е посочен за връзка с етажния собственик, препис от
протокола за процесното общо събрание е изпратено на ищцовата страна едва на
02.11.2022г. Поради това от този момент тече 30-дневният срок, съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС,
който срок е изтекъл на 02.12.2022г., когато е подадена и настоящата искова молба. Поради
това настоящият състав счита, че искът е допустим и следва да бъде разгледан.
По отношение на основателността на иска:
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи: че е
собственик на обект в режим на ЕС; приемането на оспореното решение на ОС на ЕС на
посочената дата и с посоченото съдържание. В тежест на ответниците е да установят при
пълно и главно доказване процесуалната и материалната законосъобразност на атакуваните
решения, като установят настъпването на положителните факти, от чието осъществяване
зависи тази законосъобразност и които положителни факти ищецът отрича.
По делото безспорно се установи, че ищецът е собственик на обект в сграда в режим на ЕС,
както и приемането на оспореното решение на ОС на ЕС на посочената дата и с посоченото
съдържание.
Спорен по делото е въпросът за законосъобразността на приетото решение.
Следва да се посочи, че съдът е обвързан само от наведените в исковата молба основания за
незаконосъобразност на процесното решение но ОС на ЕС, като не разполага с
правомощието да проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се произнесе само по изрично
посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото те образуват основанието на
предявения иск.
2
Тъй като в исковата молба не са наведени твърдения относно законосъобразността на
свикването и провеждането на Общото събрание на ЕС, то този въпрос не следва да бъде
обсъждан.
От представения протокол от състоялото се на 19.04.2022г. ОС на ЕС се установява, че на
същото е гласувано повишаването на такса “ Режийни” да се увеличи от 4 лева на 5 лева на
живущ над седемгодишна възраст от 01.07.2022г., както и таксата на извеждан домашен
любимец да е 50% от новата такса.
Настоящия състав счита, че процесното решение в горепосочената му част противоречи на
чл.51, ал.7 ЗУЕС, поради следните аргументи:
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със
задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост, са предвидени в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, т. е. разходите не се заплащат
за деца, ненавършили 6-годишна възраст. Решенията по управлението и поддържането на
общите части се вземат от ОС на ЕС. Същото може да определя и размера на дължимите
парични вноски за поддържане и управление на общите части в сградата. Ал. 2 на чл.51
ЗУЕС, обаче, въвежда изключение от това правило, като посочва коя категория лица са
освободени от заплащането на посочените разходи. Тъй като тази разпоредба е императивна,
същата следва да се тълкува стеснително, поради което не се допуска решение на ОС на ЕС
в отклонение от посоченото правило. В този смисъл е и константната съдебна практика,
съгласно която фактът на вземане на решение от страна на ОС на ЕС в отклонение на
правилото на чл.51, ал.2 ЗУЕС, не може да породи задължение за посочената група лица да
заплащат разходи за управление и поддържане на общите части в сграда ЕС. Обратното
също следва да е вярно – поради императивния характер на посочената разпоредба, ОС на
ЕС не следва да е компетентно да взема решения, с които да освобождава определени
етажни собственици от задължението да заплащат законоустановените разходи, извън
законоустановените случаи.
От представените по делото доказателства, обаче, настоящият състав не счита, че е налице
нарушение на чл.51, ал. 2 ЗУЕС. В т.8 от дневния ред на процесното ОС на ЕС се посочва “
увеличаване на такса Режийни от 4 на 5 лева на живущ над седемгодишна възраст”. В
случая не може да бъде направен извод, че е прието решение, според което се освобождават
от плащане на разходи лица между 6 и 7 години. Единственият категоричен извод може да
се направи, че таксата за лицата, които са навършили 7 годишна възраст се увеличава, като
съдът счита, че за лицата под 7 години, не е вземано решение нито за освобождаване, нито за
размерът на плащането ѝ.
По отношение на второто наведено в исковата молба нарушение:
Съгласно чл.51, ал.7 ЗУЕС собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в
етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходи по ал. 1 или ал.
9, т. 1 за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно
обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател. Посочената
разпоредба има императивен характер, поради което ОС на ЕС не следва да е компетентно
да приема решения, с които се предвижда плащане на съответните задължения в размер, по-
малък от законоустановения. В този смисъл твърденията на ответната страна в отговора на
исковата молба, че към настоящия момент в апартаментите от ЕС няма регистрирано
животно е ирелевантно, доколкото и взетите решения остават в сила и по отношение на
всеки нов за ЕС собственик.
По отношение на аргумента, че решението по т.8 е законосъобразно, тъй като било взето с
пълно мнозинство от присъстващите на събранието на ЕС, следва да се посочи, че този факт
е от значение за легитимността на взетото решение, но отново е ирелевантно по отношение
на законосъобразността на същото. Това е така, тъй като при спор относно
законосъобразността на решение на ОС на ЕС, следва да се държи сметка за обективното
противоречие на същото с императивните разпоредби на закона, а не за мнозинството, с
което е прието решението.
Тъй като ответната страна не проведе пълно и главно доказване, чрез което да докаже
законосъобразността на процесното решение, вземайки предвид горепосоченото, съдът
3
счита, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен само за
съответната част.
Разноски от ищеца не се претендират. Разноски от ответника са претендирани с молба от
23.11.2023г. , но не са представени доказателства за реалното им извършване, доколкото по
делото е представено единствено пълномощно за процесуалния представител на ответника,
което не съдържа данни за заплащане на възнаграждение към последния.
Воден от горепосоченото, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по предявения от Г. Д. С. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.40, ал.1
ЗУЕС, решение т.8 от дневен ред на Общо събрание на етажните собственици, (с нова
форма Сдружение на собствениците) на сграда в режим на етажна собственост, находяща се
в ..., проведено на и обективирано в Протокол от 19.04.2022г, по отношение на взето
решение: таксата на извеждан домашен любимец да е 50% от новата такса, като
противоречащо на чл.51, ал.7 ЗУЕС, като отхвърля частично иска в останалата му част за
отмяна на решение т.8 от дневен ред на Общо събрание на етажните собственици, (с нова
форма Сдружение на собствениците) на сграда в режим на етажна собственост, находяща се
в ..., проведено на и обективирано в Протокол от 19.04.2022г, по отношение на взето
решение да бъде увеличена таксата от 4 на 5 лева на “ живущ над седемгодишна възраст”,
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4