Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 29 08.03.2021
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На втори март 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 29 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 268, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Дейта Сентрикс“ ЕООД-
гр. Търговище, срещу Решение № 12 от 28.01.2021г. на Директора на ТД на НАП –
Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190025-022-0009928 от 20.02.2019 г.
на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, офис Търговище. Жалбоподателят
твърди, че наложените мерки не са съобразени с материалния закон и процесуалния
закон. Излага съображения относно липсата на основания за определяне на такива
предвид размера. По подробно изложени съображения се иска отмяна на мерките. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
представлява.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД
на НАП – Варна чрез процесуален
представител оспорва основателността на жалбата и прави искане същата да бъде
отхвърлена. Претендират се разноски в минимален размер за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
релевантни доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:
С оспореното решение № 12 от 28.01.2021 г.
на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството
срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
190025-022-0009928 от 20.02.2019 г. на публичен изпълнител на ТД на
НАП – Варна, офис Търговище.
Административният орган е приел, че оспореното
постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
при наличие на материални основания за това и е отхвърлил жалбата срещу него.
С процесното постановление за налагане на
обезпечителни мерки е прието, че на дружеството е останало задължено за сумата
в размер на 929,47 лв. С постановлението е наложен запор върху една конкретна
банкови сметки е една търговска банка. Постановлението е издадено с мотив, че
ще се затрудни събирането на сумите. С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК , публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок, а съгласно ал. 2 на чл. 171 от ДОПК , с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира в предвидените от закона случаи по т. 1 до т.
6. Съгласно втората алинея на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а
според ал. 3 на чл. 172, от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
Погасителната давност е фактически състав
включващ времеви период на бездействие на носителя на едно субективно
материално право, който поражда правото на задълженото лице да се
позове на давността и да откаже изпълнение на задължението. С изтичането на
давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното
вземане, което остава дължимо, но може да бъде платено единствено доброволно от
длъжника /чл. 174 от ДОПК/ или да бъде прихванато /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/. Прекъсването или спирането на погасителната давност може да настъпи при
възникнали преди изтичането й юридически факти, установени в
правната норма на чл. 172 от ДОПК.
Не
са налице основанията на чл. 197, ал. 3 ДОПК за отмяна на така определената
обезпечителна мярка от съда. По делото не са ангажирани доказателства от страна
на жалбоподателя, в случая длъжника, че същата може да представи обезпечение на
дълга си в безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.
От друга страна, наложените обезпечителни мерки са съобразени с установеното и
изискуемо вземане, дължимо от длъжника. Съгласно чл. 195, ал. 1 ДОПК на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечението се
извършва чрез налагане на някоя от предвидените в чл. 198, ал. 1 от същия
кодекс обезпечителни мерки. Следва се отбележи, че разпоредбата на чл. 195, ал.
1 ДОПК касае публичните вземания на държавата към жалбоподателя, т.е. вземането
е ликвидно и изискуемо, и в тази връзка не намира опора в закона твърдението
на, че вземането следва да се отпише като погасено по давност, какъвто е и
правилния извод на решаващият орган.
За част от
задълженията е приложен този институт, като погасени по давност са били 9643,51
лв., а по повод подадено възражение за изтекла давност е останала дължима сума в
размер на 929,47 лв.
Следователно не е налице основание за
отмяна на оспорените ПНОМ. Спазени са изискванията за налагане на обезпечителни
мерки, като публичното вземане е установено и изискуемо. Оспорваните действия
са извършени от компетентен орган, в необходимата форма за валидност на
волеизявлението и в съответствие с материалния закон, поради което следва да се
формира извод за законосъобразност на наложената обезпечителна мярка. При
издаването на административния акт, процесуалния и материалния закон са
приложени правилно. Приходната администрация е действала законосъобразно при предприемане
на действията по обезпечаване на публичните вземания. Решението на директора на
ТД на НАП, с което е потвърдено постановлението на публичния изпълнител, е
законосъобразно, а оспорването следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на
ответника следва да бъде присъдено, платимо от жалбоподателя, своевременно
поисканото юрисконсултско възнаграждение – в размера на минималното възнаграждение
за един адвокат, което, определено по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 300 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дейта Сентрикс“
ЕООД- гр. Търговище ЕИК ********* с
управител С.Д.С. против Решение № 12 от 28.01.2021г. на Директора на ТД на НАП
– Варна, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 190025-022-0009928 от 20.02.2019
г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, офис Търговище, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Дейта Сентрикс“ ЕООД- гр. Търговище
ЕИК ********* с управител С.Д.С., да заплати на ТД НАП София сумата в размер на 300
лв. ю.к. възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: