Русенска окръжна прокуратура е
обвинила К.Й.А., ЕГН: **********, в
това, че на 20 февруари 2017 г. в гр. Русе, на бул. „България“, в района на *******,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с
рег. № Р0003ВТ, нарушил правилата за движение –по чл. 20, ал. 2, изр.1 и 2 от Закона за
движението по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с …. конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост, причинил смъртта
на З. Д.С., ЕГН: ********** от гр. Русе- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3
година, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от 5 години, както и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 4 година. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията
и исканията си.
Адвокати Н.М. и П.Д.,***,
в качеството си на повереници на частните обвинители-
децата на починалата /Л.С. и Н.С., чрез техните представители/, родителите й /Б.Б. и Д.Д./, сестрите и брат й /Р.Д.,
Т.С., С.С./ поддържат обвинението. Считат, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено
наказание над средния размер, при ефективно изтърпяване, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС в максимален размер. Претендират присъждане
на направените по делото разноски. Излагат подробни съображения в подкрепа на
твърденията и исканията си.
Подсъдимият дава обяснения, като твърди,
че е невинен. Упълномощеният му защитник пледира А. да бъде признат за невинен
и оправдан изцяло, поради недоказаност на обвинението, по подробно изложени
съображения. Навежда доводи за наличието на случайно деяние. Алтернативно, в
случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, счита, че следва да му бъде определено
минимално наказание, изтърпяването на което да бъде отложено по чл.66 ал.1 от НК, поради високата степен на съпричиняване от страна
на пострадалата.
Производството
пред настоящата инстанция се разви по реда съкратеното съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, като съдът одобри изразеното от подсъдимия
съгласие да не се извършва разпит на голяма част от свидетелите, разпитани в
хода на ДП и на част от експертите, изготвили експертизи в хода на ДП, като
техните имена са подробно посочени в съдебния протокол по делото. Беше проведен
разпит на свидетелите, посочени в обвинителния акт: В.Х., П.С., Л.П., С.А..
Бяха изслушани експертите, посочени в обвинителния акт: И.М.- изготвил две
технически експертизи на ДП; Ж.Г.- изготвил пет автотехнически
експертизи на ДП, като на същия беше възложена и допълнителна автотехническа експертиза в хода на съдебното следствие.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Й.А. е роден на *** ***,
живее в същия град, има средно образование, не е женен, работи като **************, не е осъждан.
Подсъдимият А. е правоспособен водач
на МПС с категории С, В, М, АМ, ТКТ от 05.03.1999 г. Притежава валидно СУМПС,
издадено от ОДМВР – Русе. Има налагани шест административни наказания за
нарушения на ЗДвП.
Пострадалата З. Д.С., ЕГН: ********** живеела в гр.Русе. Тя има две
деца: Л.З.С. родена на ***г.и Н.З.С. роден на ***г., които са нейни наследници по
закон /удостоверение за наследници в папка 3, л.8 от ДП/. Децата са с
неизвестен баща. Детето Л.С. от 2016г. е настанено *******- в семейството на Т.
***, неин попечител е Т.П.Г., като детето е вписано *******/Заповед на
РДСП-Габрово п.3, л.10 от ДП/. Детето Н.С. от 24.03.2017г. е настанено в *******,
като негов заместник настойник е сестрата на пострадалата- Р.Д. /справка от
АСП-Русе и приложения към нея в п.3,л.39-70 от ДП/.
Родителите на З. С. са разведени от 1995г. Майка
й Б.Б. ***, а баща й Д.Д.-***.
В периода преди инкриминираното деяние /повече
от 10 години преди това/ пострадалата З. С. живеела в гр.Русе, в къща на
жилфонд, която е предоставена на А. С., със семейството на последната /видно от
отразеното в част 2 от оценката за родителски капацитет в п.3, л.50 от ДП/. З. С.
се занимавала с *****, основно по бул.“България“ в гр.Русе, обикновено на
отсрещното платно, което е в посока Румъния, но понякога и в района на
спирката, където е станало ПТП, предмет на настоящето дело. Обичайно тя стояла
на тротоара, вблизост до платното, като махала,
светела и посягала към преминаващите автомобили, а не рядко и излизала на
платното пред автомобилите. Св.В.Х.-работещ в *******, възприемал присъствието
и поведението на пострадалата в района, а свидетелите П.С. и Л.П. са имали сходни
инциденти с участието на З. С..
На 20.02.2017г. след края на работното му
време, подс.А. се срещнал със свой познат- св.Л.Л.в заведение „Палма“, намиращо се в гр. Русе в
непосредствена близост до училище „Олимпи Панов“.
Тръгнал си около 21,00 часа и с личния си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № Р 0003 ВТ, бял на цвят се придвижил до руския ТИР паркинг, намиращ се на
бул. „Тутракан“ в гр. Русе, близо до Дунав мост, където се срещнал със св. С.Я..
Около 23,00 часа, след като се разделили, подс. А.
привел в движение автомобила си, като се движел в посока от „Дунав мост“ към
гр. София. Видял, че газта на колата му свършвала и решил да зареди на газстанция „Петрол“, намираща се на бул. „Липник“ в гр.
Русе. За целта впоследствие завил надясно, слязъл от булеварда към кръговото
кръстовище до „Мототехника“, за да продължи към
посочената газстанция. Докато се движел в кръговото
кръстовище се сетил, че не носел пари в себе си, затова не продължил пътя си по
бул. „Липник“, а завил вдясно по дъговидното отклонение, за да се включи отново
по бул. „България“, в посока гр.София и
да се прибере в дома си в *****.
В този район бул.“България“ е с общо 4 платна, две
от които в посока Румъния и две в посока- Русе- София. Между двете платната за еднопосочно
движение има тревна ивица, с поставена на нея мантинела.
Двете платна за еднопосочно движение в посока София /в която посока се е движел
л.а на подсъдимия и където е станало ПТП/ са без хоризонтална маркировка и са
широки общо 7,80 м. От пътя, от където л.а., управляван от подсъдимия се е
движел, за да се включи отново по бул. “България“, освен тези две пътни платна
има и уширение /трета ускорителна лента/, което
свършва на мястото, където в края на тротоара до дясното платно започва мантинела. Тази мантинела е
поставена пред наличните на тротоара спирка и подлез. Горното е видно от
отразеното в огледните протоколи на местопроизшествието
и приложените към тях снимки в п.1 от ДП, посочено е в двете технически
експертизи, описано е в автотехническите експертизи.
В този участник от платното за движение на
бул.“България“, пътят бил прав и хоризонтален, пътната настилка била от
асфалтобетон, в добро състояние, суха, без неравности. Осветяването на пътя се
осъществявало от монтирани стълбове на осветителната мрежа, като отстоянието между тях било 40 метра. Осветлението било
включено по това време на денонощието, но същото било слабо и интензивността на
светлинния поток не осигурявал достатъчно (над 2 лукса) осветеност извън радиус
10-15 метра от лампата.
Подс. А. се включил с автомобила си в дясното платно за
движение в посока към гр. София, като преминал по цялата дължина на
ускорителната лента /уширението/. Въпреки
ограничената видимост и горепосочените обстоятелства, подсъдимият сторил това, като
увеличил скоростта на управлявания от него автомобил на около 75 км./ч., при
разрешената за този участък от пътя скорост до 70 км./ч. Към края на уширението, подсъдимият се включил в дясно платно за
движение и забелязал забелязал намираща се на пътното
платно, в районна на спирката З. С., която била облечена изцяло с тъмни дрехи.
Движейки се с автомобила си, по посочения път и
начин, на около 77 метра от началото на посоченото отклонение, подс.А. имал възможност да види, от около 83 метра,
обстановката към началото на мантинелата, намираща се
до дясното платно за движение на бул.“България“, посока гр.София, след
ускорителната лента за включване. В този момент, от още по-голямо разстояние, подс.А. имал възможност да види и З. Д.С., която се намирала
в десния край на платното, пред мантинелата.
За да избегне удара с пострадалата, подсъдимият рязко
извил волана надясно като насочил автомобила в тази посока. Независимо от това,
на около 14,20 метра от началото и по протежение на мантинелата
и на около 1,5-2 метра вляво от десния край на платното, управлявания от подс.А. автомобил ударил със средата на предната си част З.
С., като тялото й отхвръкнало и паднало на дясната си страна върху пътното
платно в неестествена поза, с лице към асфалта, а вещи на пострадалата
изхвърчали напред в различни посоки и на различно разстояние. При удара
пострадалата получила множество и тежки травматични увреждания, несъвместими с
живота, което довело до настъпването на смъртта й на място.
След това автомобилът се ударил и протрил в мантинелата /в района на спирката/, което започнало на 1,40 метра от
началото й и продължило 7,20 метра. Управляваният от подс.А.
автомобил не спрял и продължил движението си напред и на ляво в посока
разделителната ивица между двете платна. Последвал удар в намиращата се там мантинела, левите колела на автомобила се издигнали над нея
и след осем метра автомобилът спрял движението си в това положение. След това, подс. А. успял да излезе от автомобила през вратата на
водача, пресякъл пътното платно и отишъл в крайпътния терен вдясно. После се
върнал и през същата врата отново влязъл в автомобила си.
Около 23,20 часа на същата дата св.К. К. Ц. пътувал
в таксиметров автомобил, управляван от неустановено по делото лице, като се
движели по бул. „България“ в платното за движение по посока към гр. Мартен /към
Дунав мост/. Тогава двамата видели катастрофиралия лек автомобил „Фолксваген
Голф“. Водачът на таксиметровия автомобил спрял и заедно със св.Ц. пресекли
булеварда, отишли до мястото на произшествието и таксиметровият шофьор, като заедно
с друг, неустановен водач на микробус, помогнали на подс.
А. да излезе от автомобила.
Св.Ц. подал сигнал на тел. 112. Той и мъжът, който
излязъл от микробуса влезли в *******, където на смяна бил св. В.А.Х.. Поискали
му конуси, за да обезопасят мястото на произшествието. Чак тогава св. Х.
излязъл навън и видял обърнатия на дясната си страна лек автомобил.
В близост до местопроизшествието спрели и
свидетелите Д. С. Г. и И.А. К., които се познавали със З. С.. Св. Г. видял
тялото й на земята, доближил се до него и предположил, че е безжизнено.
Четири минути след получаване на сигнала от ЕЕН 112,
на местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП- Русе в състав: ***Н. Д., *** С.
Н. и водач на специализиран автомобил Л. В.. Св.Д. извършила преглед на З. С.,
не установила наличие на пулс и констатирала обилно кръвотечение от ушите, носа
и устата. Пренесли тялото й в линейката посредством носилка. Св. Д. не
установила зенична реакция, а кардиограмата, която
направила отчела права линия. Така констатирала настъпилата смърт на жената. Установила
самоличността й чрез личната карта, която се намирала в бежова дамска чанта, до
мантинелата, на 20-30 метра от трупа й. Медицинският
екип изчакал пристигането на полицейските служители и след това откарал трупа
на С. в отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ – Русе.
Произшествието било посетено от два полицейски
екипа: *******– Русе в състав: свидетелите И. Й. И. и Ц.Б. Т. и от *******: М. Р.
И. и С. В. И.. Последните поканили подс. А. да бъде
изпробван с техническо средство за наличие на алкохол, но той отказал. За това
му бил съставен АУАН с бланков номер 772427/20.02.2017г. и му бил издаден талон
за медицинско изследване на кръвта с номер 0320907, с който бил уведомен, че
следва да се яви в УМБАЛ- Русе до 01,30 часа на 21.02.2017г. за вземане на
кръвна проба.
Местопроизшествието било посетено от дежурна
оперативна група и дежурният разследващ полицай извършил оглед, по време на
който били иззети множество веществени доказателства, сред които л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № Р 0003 ВТ, дамска чанта със съдържанието й, обтривки и частици от червеникава материя от средна лява
колонка в купето на автомобила, обтривки от
червеникаво наслоение в долния ляв ъгъл на вътрешната страна на стъклото на
шофьорската врата и др. По време на огледа на местопроизшествието присъствал и подс. А.,***, тъй като определеното му време за вземане на
кръвна проба изтекло. Впоследствие, по-късно на 21.02.2017г. подс.А. доброволно дал кръвна проба за химически анализ.
Пътнотранспортното произшествие, движението на лекия
автомобил „Фолксавген Голф“ непосредствено преди произшествието
и действията на подс. А. след това били заснети от
охранителна камера, монтирана на *******. Записите били предадени с протокол за
доброволно предаване от св. С.А. за нуждите на проведеното разследване.
Приобщени били и записите от камерата, намираща се на близкия до
местопроизшествието автосервиз на „Class Gold Group“.
Тази фактическа
обстановка съдът приема според всички събрани по делото доказателства. Това са показанията на разпитаните на ДП свидетели
Р.Д., Т.С., А.И., А. С., Д. Г., И.К., К.
Ц., И. И., Ц.Т., С.Я., Л.Л., Н. Д., Л. В., за които
подсъдимият е дал съгласие по реда на чл.371 т.1 от НПК; както и показанията на
разпитаните от съда свидетели: В.Х., П.С., Л.П., С.А. и обясненията на
подсъдимия. Това са писмените доказателства и доказателствени
средства: протоколи за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбуми към тях; протоколи за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбуми; акт за смърт, удостоверение за наследници, справка за
роднински връзки; доклади, заповеди, решения и други свързани с децата на З. С.;
АУАН, талон за медицинско изследване, автобиография, декларация, справка за
съдимост, справка на нарушител от региона и други, както и от приложените по
делото веществени доказателства. В тази насока са приложените по делото
експертизи: две химически експертизи; съдебномедицинска експертиза на труп; съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства, за които е дадено съгласие, по реда на чл.371 т.1 от НПК да не
бъдат изслушвани; както и изслушаните и приети по делото експертизи: две
технически експертизи; автотехническа експертиза;
четири допълнителни автотехнически експертизи от ДП и
допълнителна автотехническа експертиза, назначена в
хода на съдебното следствие.
Съвкупният
анализ на посочените доказателства установява по категоричен начин времето и мястото
на деянието, авторството на същото и начина на извършването му.
По делото няма
спор относно времето и мястото на случилото се, самоличността на пострадалата и
на подсъдимия, включително и неговата правоспособност като водач на МПС, както
и относно роднините и наследниците на
починалата, които се явяват частни обвинители по настоящето дело. Няма спор, че
именно подсъдимият е управлявал процесния лек
автомобил, както и че е пътувал сам в него. В тази насока гласните доказателства
напълно кореспондират с писмените такива.
Няма спор за
получените от пострадалата телесни увреждания, за причината за нейната смърт и
момента на настъпването й. В тази насока показанията на свидетелите
кореспондират със заключенията на неоспорените СМЕ на труп и СМЕ на веществени
доказателства. Няма спор и за това, че З. С. не е била употребила алкохол, като
в тази насока е заключението на неоспорената от страните химическа експертиза.
Не се спори за мястото
и начина, по който е спрял л.а. след катастрофата, където е бил и установен от
пристигналите на местопроизшествието лица. В тази насока показанията на
свидетелите кореспондират със заключенията на двете технически експертизи и на АТЕ-зи.
Съдът приема за
безспорно установено също, че преди ПТП подсъдимият е завил вдясно по
дъговидното отклонение, за да се включи отново по бул.“България“ в посока
гр.София и да се прибере в дома си в ж.к.“Родина“. В тази насока неговите обяснения
кореспондират с обективните находки, отразени в огледните
протоколи, техническите експертизи и АТЕ-зи.
Приема за
категорично установено, че след като е блъснал пострадалата и автомобилът е
спрял в разделителната мантинела обърнат на едната си
страна, подсъдимият е излязъл от шофьорската врата, пресякъл е платното, отишъл
в крайпътния терен в дясно, след което се върнал обратно и през същата врата
влязъл в автомобила си, от където по-късно е бил изваден от пристигналите
случайни граждани- част от тях свидетели по делото. Посоченото е категорично
установено от заключението на двете технически експертизи, от които ясно е видно
това движение на подсъдимия и времето, когато
е станало.
По делото е
категорично установено също, че няма преки очевидци на момента, в който л.а. е
ударил пострадалата, поради което изводи за това се извеждат от отразеното в огледните протоколи, от експертните заключения и анализа на
свидетелските показания, доколкото кореспондират с обективните данни по делото
и с експертизите.
Спорните по делото въпроси са свързани от една
страна с поведението на пострадалата: къде се е намирала пострадалата- пред мантинелата или зад нея, излязла ли е внезапно на платното
или е стояла на него, къде точно на платното, пресичала ли е, движела ли се е
или не.
От друга с поведението на подсъдимия: бил ли е
употребил алкохол или не, в коя лента и къде точно разположен на пътното платно
се е движел автомобила му, кога е възникнала опасността за движението за подсъдимия.
Както и свързани със самото ПТП: освен удара между
л.а. и тялото на пострадалата има ли и протриване на л.а. в мантинела,
намираща се пред спирката и подлеза, каква е последователността на удара и протриването,
осветеността в района на произшествието и свързаната с това видимост.
Съдът кредитира
с доверие показанията на разпитаните по ДП и от
настоящата инстанция свидетели,
всеки един от които пресъздават различни обстоятелства, имащи отношение за
настоящето дело.
Дава вяра на
показанията на свидетелите Р.Д. и Т.С.- сестри на пострадалата, които
установяват обстоятелства за нея и децата й. Дава вяра на показанията на свидетелите
А.И. и А. С., като обективни и правдиви. При тях З. С. е живяла преди да почине
и от техните показания се установява живота на пострадалата преди ПТП, отношенията
й с нейните деца и с роднините й. Дава вяра на свидетелите Д. Г. и И.К., които
са възприели случилото се след катастрофата. Кредитира с доверие показанията на
св.К. Ц., който е случайно преминавал в района, подал е сигнал на тел.112 за
ПТП и е помогнал на подсъдимия да излезе от катастрофиралия лек автомобил. Съдът
дава вяра на показаният на полицейските служители И. И. и Ц.Т., които са
пристигнали на местопроизшествието след катастрофата и разговаряли с подсъдимия.
Дава вяра на показанията на свидетелите С.Я. и Л.Л.,
познати на подсъдимия, които сочат обстоятелства за поведението му преди ПТП. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите Н. Д. и Л. В.- екипа на спешна помощ
пристигнал на местопроизшествието, констатирали смъртта на пострадалата и
отнесли тялото й. Кредитира с доверие и показанията на св.С.А., във връзка със
записите от камерите на *******.
Съдът намира
показанията на посочените свидетели за обективни, последователни, логични,
доколкото кореспондират с писмените доказателства по делото и с експертните
заключения. В същото време отчита, че никой от разпитаните свидетели не е
очевидец на конкретното движение на лекия автомобил на подсъдимия преди ПТП,
нито на това, къде точно се е намирала пострадалата, непосредствено преди да
бъде блъсната. Относно тези обстоятелства, съдът споделя отразеното в приетите по делото експертизи.
Съдът дава вяра
на показанията на свидетелите П.С. и Л.П., като обективни, последователни и
логични. Същите са познати на подсъдимия, но показанията са дадени от тях под
страх от наказателна отговорност и въпреки че се отнасят за случаи различни от
инкриминирания, имат значение за настоящето дело. Двамата свидетели са имали подобни
инциденти с пострадалата. От техните показания и от показанията на св.В.Х. се
установява по безспорен начин, че З. С. е ***** в района на бул.“България“,
както и че рисковано е махала, посягала, излизала пред преминаващите автомобили.
От подобни нейни действия е било счупено страничното огледало на преминаващия
лек автомобил на св.С., а св.П. е самокатастрофирал,
за да не блъсне С.. Техните показания са житейски логични и изключително
детайлни, поради което съдът няма основание да се съмнява в тяхната
достоверност. Освен това относно присъствието на пострадалата в района и
нейните занимания показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията
на св.В.Х., който работи в *******, намираща се в района и има ежедневни
наблюдения за присъствието на С. там.
Съдът дава вяра
на показанията на св.В.Х., като обективни и такива на лице незаинтересовано от
изхода на делото. В същото време относно заявеното от него, че подсъдимият е
миришел на вино, когато след катастрофата е влязъл в бензиностанцията, съдът
намира, че неговите показания не могат да обосноват извод, че подсъдимият е бил
употребил такъв.
Видно от изготвената в токсикохимична
лаборатория при ВМА-София съдебно – химическа /токсикологична/ експертиза в
кръвната проба, иззета от подс. К.А. няма наличие на
етилов алкохол, наркотични вещества или психоактивни медикаменти, към момента
на вземане на пробата. При извършеното изследване се установило присъствие на ацеталдехид в кръвната проба, който е биомаркер
за употреба на алкохол от изследваното лице и присъствието на неметаболизиран такъв в кръвта на лицето до 1-2 часа преди
вземането на кръвната проба.
От заключението на химическа експертиза № 105/20.03.2017
г. по описа на БНТЛ при ОДМВР- Русе е видно, че в кръвта и урината, иззети от
трупа на З. С. не се съдържал етилов алкохол.
От съдебномедицинска експертиза № 14/2017г., при
огледа и аутопсията на трупа на З. С., се установяват получените от
пострадалата травми по различни части на тялото, както и причината за
настъпването на нейната смърт, а именно:
- Глава: тежка черепно – мозъчна травма;
- Гърди: тежка гръдна травма;
- Корем и таз: Тежка коремна травма;
- Крайници – счупвания на костите на дясна раменна
става, счупване на дясна бедрена кост, открито счупване на дясна подбедрица.
При
аутопсията е констатирани още: аспирация на кръв; оток на мозъка и вклиняване
на малкомозъчните тонзили в
големия тилен отвор.
При тези
данни причината за настъпване на смъртта на З. С. следвало да се отдаде на
установената съчетана травма, довела до тежки, несъвместими с живота увреждания
на централната нервна система и вътрешните органи и остра кръвозагуба.
Описаните
травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и инерционни сили и могат да бъдат
получени при ПТП на 20.02.2017г.
След
аутопсията на трупа, дрехите на З. С. били приобщени като веществени
доказателства по делото.
От
заключението на СМЕ на веществени доказателства се установява наличието на
човешка кръв от съответната кръвногрупова
принадлежност по изследваните обекти.
Съдът дава
вяра на заключенията на посочените експертизи, като ги намира за обективни,
компетентни и обосновани. Заключенията на тези експертизи не се оспорват от
страните. От тях се установяват по категоричен начин получените от пострадалата
телесни увреждания и причината за настъпването на нейната смърт. Установява се,
че пострадалата не е употребила алкохол. Както и установената кръв от
пострадалата по различните изследвани обекти. Посочените в СМЕ на трупа
увреждания по тялото на пострадалата сочат на тежки увреждания в дясната част
на тялото й, което налага категоричния извод, че тя е ударена от л.а. именно в дясната
й страна.
Двете
изготвени на ДП технически експертизи са изследвали приложените по делото
оптични носители: 1 бр. оптичен носител DVD-R „Verbatim“,
предаден от св. С.А. и на 1 бр. DVD+R „Maxell“, предаден от В.
В. Г., като са възпроизведени на хартиен носител заснетите кадри. Посочените
оптични носители били предмет и на оглед на веществени доказателства, при който
е описан моментът на удара между лекия автомобил и пешеходката, движението на
колата след това и последвалите действия на водача.
Приетата по
делото техническа експертиза /т.2,л.45-66 от ДП/ е фиксирала на хартиен
носител, хронологично по секунди, множество кадри от момента на ПТП. Експертът
е посочил автомобила, който се вижда на кадрите, по вид, марка, цвят. Приложени
са детайлни снимки от момента на сблъсъка, до момента на спирането на
автомобила в мантинелата между двете платна, последващите действия на водата и пристигането на няколко
човека до обърнатия на една страна автомобил. Еспертът
е посочил, че не може да се идентифицира местоположението на човешкото тяло /на
пострадалата/. Отразено е, че записът приключва на 20.02.2017г. в 23,30,58 часа
и не ефиксира момента на пристигането на линейката и
полицията.
В съдебно
заседание експертът допълва, че има движение на човек- излизащ от
катастрофиралия лекия автомобил и по-късно влизащ отново в него. Както и че на
първата снимка на стр.2 от експертизата, до светлината, има някакво препятствие
на пътя.
Приетата по
делото техническа експертиза /т.2, л.76-86 от ДП/ е фиксирала на хартиен
носител, хронологично по секунди, множество кадри от движението на автомобила,
непосредствено преди настъпването на удара, както и кадри на района, където е
станало ПТП, като е изготвена и нанесена, с червена линия върху аерофотоснимка, приблизителната траектория на автомобила.
В съдебно
заседание експертът допълва, че от снимките не може да се установи това
препятствие на пътя /човешка фигура/ точно къде се е намирало- на платното, до
платното и дали се е движело или не, но определено е било на пътното платно-
пред мантинелата, намираща се в района на
спирката.
Съдът дава
вяра на заключенията на двете технически експертизи, като ги намира за
обективни, компетентни и обосновани. Не споделя единствено посоченото от
експерта във втората техническа експертиза относно траектория на движението на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия и по-конкретно в началото на тази
посочена траектория. В тази насока съдът отчита, че експертът не заявява с
категоричност посоченото, тъй като съприкосновението между л.а. и тялото на
пострадалата не е много ясно отразено от камерите в района. Именно поради това
и експертът сочи, че той така е възприел и анализирал кадрите, и не може да
бъде сигурен дали извивката на траекторията /на л.а./ на ляво съвпада с
началото на мантинелата пред спирката /л.103 от
настоящето дело/. Освен това експертът прави своите изводи само и единствено
въз основа на заснетите кадри. От друга страна описаната от експерта траектория
на движение на л.а., в неговото начало- в момента преди и по време на удара с
тялото на пострадалата, не съответства на обективните находки по делото-
оставената следа от гумите на автомобила в пясъка пред мантинелата
пред спирката и следи от бяла боя от автомобила по същата мантинела,
които категорично сочат на протриване на автомобила в нея. Такова протриване не
е посочено от експерта, изготвил техническата експертиза, при очертаната от
него траектория. Тези обективни данни /следа в пясъка, следи от интензивно
триене по мантинелата, люспи бяла боя/ са отразени в огледните протоколи
/п.1,л.75 и следв. от ДП/ и в автотехническите
експертизи, поради което досежно тези обстоятелства,
съдът не дава вяра на отразеното в техническите експертизи, а кредитира с
доверие отразеното в огледните протоколи и в автотехническите експертизи. Още повече, че експертът,
изготвил АТЕ-зи е съобразил и анализирал и останалите
налични по делото доказателства, извършил е огледи и съответни замервания на
място, за разлика от вещото лице, изготвило техническите експертизи, което е
правило изводите си само и единствено въз основа на заснетите кадри. Тези кадри
от камерите за движението на л.а. на подсъдимия преди и по време на удара с
тялото на пострадалата са много далечни и неясни, в което съдът се убеди при
възпроизвеждането на видиозаписите от двата оптични
носителя, в съдебно заседание, оптичните носители, които са били предмет на
техническите експертизи.
От заключението на автотехническата
експертиза и четирите допълнителни АТЕ-зи, от ДП, е
установено, че пострадалата З. С. се е намирала на 1,5-2 метра навътре в
пътното платно, когато е настъпил ударът. При движението си с автомобила по
отклонението от кръговото кръстовище на бул.“Липник“ към бул.“България“, в
посока гр.София, подс.А. имал като първа възможност
/към началото на мантинелата/ да види мястото, където
се намирала З. С. на разстояние от около 83 метра.
Посочена е
опасната зона за спиране на лекия автомобил в различни варианти: при
установената скорост от 75 км./ч. е била 73,65 метра, а при скорост 70 км./ч. и
75 км./ч. /при алкохолно повлиян водач/ съответно била 66,50 и 81,95 метра.
Направен е извода, че за всяка от посочените скорости подс.А.
е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, защото разстоянието
на видимост към мантинелата е било 83 метра. Посочени
са и конкретни обстоятелства, свързани с пътя, неговата осветеност, видимост,
местоположението на тялото на пострадалата и на различните нейни вещи,
изпаднали след удара, въз основа на което експертът прави изводи за
местоположението на л.а. и пешеходката, силата на удара и др.
Съдът дава вяра на заключенията на АТЕ-зи, като ги намира за подробни, обосновани, компетентни
и аргументирани. Те са дали отговор на всички поставени въпроси достатъчно
пълно и ясно. Експертът е категоричен, че пострадалата се е намирала пред мантинелата /пред спирката и подлеза/, т.е. на пътното
платно, а не зад нея, като не може да се установи с категоричност дали е била в
покой или се е движела. Относно последователността на удара на л.а. в тялото на
пострадалата и протриването на л.а. в мантинелата,
съдът кредитира заключението на допълнителната
АТЕ, назначена в хода на съдебното следствие. С нея се допълва и изяснява
механизма на ПТП и се установява, че лекият автомобил, управляван от подсъдимия
първо е ударил тялото на пострадалата /с предната си част/, след което се е
протрил в мантинелата, пред спирката и подлеза /в
дясната си странична част/, впоследствие е променил траекторията си наляво, за
да се стигне до удар в мантинелата, намираща се между
двете платна за движение, обръщането му на една страна и спирането на мястото,
където е бил намерен.
Съдът не обсъжда представените от поверениците на частните обвинители автотехнически
експертизи, тъй като те са изготвени по други дела.
Анализирайки
горепосочените доказателства, относно спорните по делото въпроси, съдът приема
за установено следното:
Приема, че подсъдимият
не е употребил алкохол, тъй като в тази насока са налице противоречиви гласни
доказателства и съдебно- химическа експертиза,
която не е установила конкретно количество алкохол в кръвта му. Част от
свидетелите сочат, че според техните възприятия той е миришел на вино, други
пресъздават казаното им от самия подсъдим- който не е отрекъл, че е пил. От
друга страна са показанията на свидетелите Я. и Л., които са били с подсъдимия
вечерта преди ПТП и които не сочат А. да е употребил алкохол. При тези две
групи противоречиви гласни доказателства не може безрезервно да се даде вяра на
никоя от тях. Действително подсъдимият е отказал проба за алкохол с техническо
средство и не е дал своевременно кръвна проба, което внася някакво съмнение в
неговото поведение, но само въз основа на това не би могло да се приеме, че той
е употребил алкохол и то преди да приведе в движение лекия автомобил. Аргумент
в тази насока се съдържа в заключението на съдебно-
химическа /токсикологична/ експертиза, която съдът кредитира.
Видно от изготвената в токсикохимична
лаборатория при ВМА-София съдебно – химическа /токсикологична/ експертиза в
кръвната проба, иззета от подс. К.А. няма наличие на
етилов алкохол, наркотични вещества или психоактивни медикаменти, към момента
на вземане на пробата. При извършеното изследване се установило присъствие на ацеталдехид в кръвната проба, който е биомаркер
за употреба на алкохол от изследваното лице и присъствието на неметаболизиран такъв в кръвта на лицето до 1-2 часа преди
вземането на кръвната проба. От установеното присъствие на ацеталдехид
в кръвната му проба, също не може да се приеме по категоричен и безспорен
начин, че подсъдимият е употребил алкохол преди ПТП, тъй като кръвната проба е
дадена от него значително време по-късно и само въз основа на този биомаркер не би могло да се направи извод за употребен
алкохол от него в конкретно количество, което да обоснове „пияно състояние“, по
смисъла на закона или наличието на определени промили алкохол в кръвта.
Съдът приема,
че лекият автомобил на подсъдимия е преминал по дъговидното отклонение, за да
се включи отново в бул.“България“, като
преминал по цялата дължина на ускорителната лента /уширенито/
и се включил в дясната лента за движение. В тази насока съдът кредитира с
доверие заключенията на АТЕ-зи и допълненията направени
от вещото лице в съдебно заседание.
Съдът приема, че опасността за движението на подсъдимия
не е възникнала внезапно, както и че пострадалата не е излязла внезапно на
пътното платно. Тя се е намирала на него, в най-десния му край. Пострадалата е била
на пътното платно, в началото на мантинелата
/намираща се пред спирката и подлеза/ и пред тази мантинела.
Ако пострадалата е излязла внезапно на пътното платно, както твърди подсъдимия,
тя е следвало да се движи от посочената спирка и мантинелата
пред нея към разделителната линия между двете платна и при посоката от която е
идвал подсъдимия и местоположението, на което се е намирал л.а., тя е следвало
да бъде с лявата част на тялото си към идващия л.а., управляван от подсъдимия.
В същото време от СМЕ на трупа е категорично установено, че пострадалата е
получила най-значимите тежки увреждания по тялото си в дясната му част, което
опровергава тезата на защитата. Аргументи в тази насока са и местата, на които
са намерени обувките на пострадалата на пътното платно- едната на 43,80 м от
ориентира, а втората –на 52,55 м от ориентира, но и двете са на разстояние
много близко до десния край на платното. По отношение на първата обувка- на 39
см, а втората- на 84 см. Ако пострадалата се е движила от дясно на ляво
пресичайки платното, няма как тези обувки да се намират на местата, на които са
фиксирани в огледния протокол и описани в АТЕ-зи. Няма как те да се намират на тези места и толкова
близо до десния край на платното и ако пострадалата е пресичала в обратната
посока /от средната разделителна мантинела в посока
към спирката и подлеза с поставена пред тях мантинела/.
Изложеното
налага извода, че пострадалата е била на пътното платно, пред мантинелата /пред спирката и подлеза/ и се е намирала близо
до десния край на дясната лента за движение /в посоката, в която се е движел
подсъдимия/. Лекият автомобил е ударил пострадалата, след което се е протрил в мантинелата, с оглед посоченото по-горе, след което е
променил посоката си наляво, до обръщането му в разделителната ивица.
Въпреки, че произшествието
е станало в тъмната част на денонощието и въпреки че пострадалата е била
облечена с изцяло тъмни дрехи, при посочената в АТЕ-зи
осветеност в района от уличното осветление и от светлините на фаровете на л.а. на
А., съдът споделя заключението на вещото лице, че подсъдимият е имал възможност
да види и наблюдава поведението на пострадалата още от движеинето
си по дъговидната отбивка, тъй като е нямало никакви
препятствия за това, имал е възможност да я види и след това, като предприеме
съответни действия за избягване удара с тялото. Подсъдимият е може да
предотврати удара, ако се беше движел със съобразена скорост, което не е
сторил. В същото време съдът приема наличието на неправомерно
поведение и на пострадалата, което сочи на
значително по степен съпричиняване от нейна страна за
случилото се, тъй тя се е намирала на пътното платно, на булевард с интензивен
трафик и в район обезопасен с мантинели, именно за
това там да не преминават пешеходци.
С оглед изложеното, се налагат следните правни изводи:
От обективна
страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на 20 февруари 2017 г. в гр. Русе, на
бул. „България“, в района на *******, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № Р0003ВТ, нарушил правилата
за движение –по чл. 20, ал. 2, изр.1 и 2
от Закона за движението по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с …. конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост, причинил смъртта на З. Д.С.,
ЕГН: ********** от гр. Русе.
Лекият
автомобил безспорно са ППС, по смисъла на ЗДВП и съгласно допълнителните разпоредби
на ППЗДвП. Налице е управление на МПС, по смисъла на закона,
тъй като автомобилът е бил в движение и управляван от подсъдимия.
В конкретния
случай, въведената специална норма от ЗДвП –чл.20 ал.2 изр.1 и 2 от ЗДвП, която
запълва бланкетната наказателна норма на чл.342 ал.1
от НК, съдържа в себе си задълженията, които произтичат за водача на автомобила:
„Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с …. конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“
Подсъдимият се е
движел със скорост над разрешената за района –движел се е със 75 км/ч при
разрешена скорост до 70 км/ч., скорост която не е била съобразена с конкретните
условия на видимост, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Такова препятствие е била пострадалата, намираща се в десния край на пътното платно. Това препятствие е било
предвидимо, тъй като подсъдимият е имал обективна възможност да я възприеме от
достатъчно разстояние. Той обективно е можел и е бил длъжен да намали скоростта
си и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Тази опасност за него е възникнала в момента, в който той е възприел
пешеходката, което е станало в един по-ранен момент, още преди да излезе от уширението, тъй като пострадалата се е намирала на пътното
платно, а не е излязла внезапно на него. В същото време подсъдимият е имал
обективна възможност да изпълни това свое задължение. Можел е да възприеме пешеходката,
да се движи с по-ниска скорост, а не да ускорява след отбивката.
Той е можел и е бил длъжен през цялото време да се съобразява с горепосочените
си задължения като водач на МПС, но не го е направил.
В това се състои
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение, което се намира в
причинна връзка с настъпилите последици за пострадалата- удар в тялото й с
предната част на лекия автомобил, удар достатъчно силен, за да причини нейната
смърт. Нарушението на посочения текст от ЗДвП от страна на подсъдимия е в
причинно-следствена връзка с настъпилите обществено-опасни последици- смъртта
на пострадалата. Нарушението е извършено от подсъдимия на 20.02.2017г., като съставомерният резултата от престъплението, което е
причиняване на смърт, е настъпил на същата дата, когато С. е починала.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия по непредпазливост. Не е искал и не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици от деянието- смърт на пострадала,
но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди, предвид липсата
на обективни пречки за това и с оглед своя житейски опит, дългогодишния си опит
като водач на МПС и конкретната ситуация на пътя.
Не се касае за случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК, тъй като не може да се приеме, че дееца не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимият не
е съобразил конкретната обстановка, за да се увери, че управлявайки автомобила
по посочения начин и с посочената скорост ще може да намали скоростта си, да спре
или да избегне опасност на пътя. По делото няма доказателства, че водачът не би
могъл да възприеме пострадалата или, че е имало някакви пречки за това, които
да са ограничавали неговата видимост към отделни участъци от пътното платно.
Касае се за напълно предвидима, обичайна, ежедневна ситуация, при която
подсъдимият, който е водач със значителен опит, само е следвало да спази задълженията
си по ЗДвП. Като не ги е изпълнил той се е поставил в ситуация за невъзможност
да предотврати ПТП. Така поведението му е в разрез с правилата за безопасно
движение на пътищата и е в пряка причинна връзка със станалото произшествие.
Поради което не са налице материалните предпоставки за приложение на чл.15 от НК.
С оглед гореизложеното,подсъдимият следва да
бъде признат за виновен. При индивидуализацията на наказанието, което следва да му бъде наложено, съдът взе предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало; полагането
на труд; добрите характеристични данни; наличието на допуснато само едно
нарушение на правилата за движение по пътищата, което е довело до ПТП.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на шест нарушения по ЗДвП, за
които подсъдимия е санкциониран с НП, видно от отразеното в
справката от ПП КАТ-Русе, приложена в п.2,л.201-203 от ДП. В същото време отчети
и факта, че подсъдимият е водач на МПС от 1999г. и за неговия дългогодишен стаж
като такъв броя на допуснатите от него нарушения /6 нарушения за 18 години/ не
го очертава като недисциплиниран водач на пътя.
Предвид посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство
не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от посочените се явява
изключително, по смисъла на закона, поради което съдът определи наказанието при
условията на чл.54 от НК.
При определяне на
наказанието, съдът отчете и поведението на пострадалата, наличието на съпричиняване от нейна страна, с оглед изложеното по-горе, което
съдът оценява при равен дял с този на подсъдимия. С оглед на това съдът
индивидуализира наказанието при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, малко над минимума на предвиденото в текста на чл.343 ал.1 б.“в.“от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При наличието на всички предпоставки на чл.66
от НК и с оглед личността на подсъдимия, за постигане целите на личната и
генерална превенция, не е необходимо това наказание да бъде изтърпяно
ефективно. Поради което съдът отлага изтърпяването на наказанието една година
лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ. С оглед личността на
подсъдимия, неговата трудова ангажираност и добри характеристични данни, не е
необходимо определяне на изпитателен срок в по-голям размер.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачита предварителното
задържане по настоящето дело, от 07.03.2017г. до 10.03.2017г.
На основание чл.343 г.,вр.
чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.чл.342 ал.1 от НК и във връзка
с чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 от НК и като съобрази допуснатото нарушение на
ЗДвП, настъпилия от престъплението смъртен резултат и наличието на предходни нарушения на правилата за движение
по пътищата, съдът ЛИШАВА подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
С така
определените наказания по вид и размер, ще се постигнат целите на генералната и
лична превенция. Така подсъдимият ще продължи да работи, ще му бъде отнета
възможността да продължава да върши нарушения по пътя, с които да застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, като в същото време той
ще има възможност да преосмисли поведението си занапред.
На
основание чл.53 от НК лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Р 00 03 ВТ,
следва да бъде върнат на подсъдимия.
На
наследниците на починалата следва да бъдат върнати парите намерени сред вещите
й, които са подробно описани в присъдата.
Останалите
вещи на починалата, подробно описани в присъдата, като вещи без стойност, следва да бъдат унищожени.
По разноските:
С оглед изхода на делото подсъдимият следва
да заплати направените разноски, а именно: 2 682,97 лева в полза на бюджета на
Съдебната власт, които представляват направените разноски на ДП по дело на ОСлО при РОП, както и 400 лева по сметката на РОС-съдебни
разноски.
Относно присъждането на разноски на частните
обвинители Л.С., Н.С., Б.Б., Д.Д.,
Р.Д., Т.С., С.С.:
От приложените към ДП акт за смърт,
удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки е видно, че Л.С.
и Н.С. са деца на починалата, Б.Б. и Д.Д. са нейни родители, а Р.Д., Т.С. и С.С.
са нейни сестри и брат. Те са конституирани като частни обвинители в
производството, като за всички тях са се явявали адвокати Н.М. и П.Д.,***, в
качеството си на повереници.
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.189
ал.3 от НПК и направеното от поверениците на седемте
частни обвинители искане за присъждане на направените от тях разноски по
делото, подсъдимият следва да заплати същите. Заплатеният хонорар за
упълномощен повереник съставлява разноски по делото, направени от частния
обвинител. Децата на починалата, чрез представляващите ги попечител и заместник
настойник, а останалите частни обвинители лично, на ДП изрично са заявили желание да участват в
процеса и да бъдат информирани за хода на разследването, съгласно чл.75 от НПК.
Във връзка с това те са упълномощили адвокати да ги представляват, за което са им
заплатили съответно възнаграждение. Видно от приложените на л.39-л.41 от
настоящето дело договори за правна защита и пълномощни всеки един от частните
обвинители е заплатил на поверениците си сума в
размер на 1600 лева. Адв.М. и адв.Д.
са конституирани в качеството на повереници на всеки
един от посочените по-горе частни обвинители, от настоящата инстанция.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати на горепосочените лица направените от всеки един от тях
разноски, както следва: На частния обвинител Л.З.С., чрез попечителя й Т.П.Г.,
направените от нея по делото съдебни разноски в размер на 1600 лева за
адвокатско възнаграждение. На Н.З.С., чрез заместник настойника му Р.Д.Д., направените от него по делото съдебни разноски в размер
на 1600 лева за адвокатско възнаграждение. На Б.Т.Б., направените от нея по
делото съдебни разноски в размер на 1600 лева за адвокатско възнаграждение. На Д.С.Д.,
направените от него по делото съдебни разноски в размер на 1600 лева за
адвокатско възнаграждение. На Т.Д.С., направените от нея по делото съдебни
разноски в размер на 1600 лева за адвокатско възнаграждение. На Р.Д.Д., направените от нея по делото съдебни разноски в размер
на 1600 лева за адвокатско възнаграждение. На С.Д.С., направените от него по делото съдебни
разноски в размер на 1600лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: