№ 1159
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500481 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №266754/29.11.2021г., постановено по гр.д.№4740/2019г., СГС е
отхвърлил предявения от „Мелон България“ЕАД, ЕИК130550702 срещу С. И. И.,
ЕГН**********, иск с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 43 776.75лв. – непогасена главница – 174 непогасени вноски по Договор за
банков кредит №BL21065/06.08.2008г., за периода от 21.03.2014г.до 07.08.2028г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението.
Срещу решението е постъпила жалба от ищеца „Мелон България“АД, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.От представените по делото доказателства се
установява, че на 03.08.2017г. „Юробанк България“АД е сключила с ищеца договор за
цесия, с който му е прехвърлила вземанията си по Договор за кредит №BL21065/
06.08.2008г., сключен с кредитополучателя „Декор Стил“ЕООД, ведно с привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности.Като съдлъжник за
задължението на „Декор Стил“ЕООД е встъпил ответника С.И..Цесионерът е бил надлежно
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането,
което действие е било надлежно осъществено.С оглед на горното моли съда да отмени
обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да уважи предявения иск.
1
В срок е постъпил отговор от ответника С.И., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е основателна.
Не е спорно по делото, а се установява от представените по делото доказателства, че
на 06.08.2008г. е сключен Договор за банков кредит №BL21065/06.08.2008г., по силата на
който „Юробанк И Еф Джи България“АД е предоставил на „Декор Стил“ЕООД кредит в
размер на 40 000лв., като крайният срок за ползване и погасяване на задължението е
240месеца.С Анекс №1 от 09.08.2010г., ответникът С.И. е встъпил като съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя „Декор Стил“ЕООД.
На 21.06.2017г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
„Юробанк България“АД, в качеството си на правоприемник на „Юробанк И Еф Джи
България“АД, прехвърлил на „Мелон България“ЕАД всички свои права по договори за
кредит/привилегии, обезпечения и лихви/, които са подробно описани в Приложение №1,
което съставлява неразделна част от договора.Прехвърлят се правата не само срещу
кредитополучателите, но и срещу всички съдлъжници, гаранти, поръчители и авалисти.
Представено е копие от Приложение №1 към договора, от което се установява, че
предмет на договора за цесия са и вземанията на цесионера по Договор за банков кредит
№BL21065/06.08.2008г.
Представено е пълномощно от 31.08.2017г., с което цедента упълномощава
цесионерът да съобщи на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането, както и да
обявява кредитите за предсрочно изискуеми.
От изложеното по-горе се установява, че между ищеца и „Юробанк България“АД
/правоприемник на „Юробанк И Еф Джи България“АД/ е сключен договор за цесия, по
силата на който банката е прехвърлила вземанията си по договори за кредит, които са
индивидуализирани в допълнително съставено приложение. Договорът за цесия е валиден,
тъй като страните са постигнали съгласие за обема на прехвърлените вземания и са
посочили основанието, на което договорът се счита сключен/продажба на
вземания/.Неоснователни са възраженията на ответника, че в обхвата на прехвърлените
вземания не попада това вземане, което е предмет на Договор за банков кредит
№BL21065/06.08.2008г.Изрично в Приложение №1 са посочени имената на
кредитополучателя, номера на сключения договор и размера на вземането на кредитора,
което позволява да се направи пълна индивидуализация на правоотношението.
От заключението по допуснатата по делото ССЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че усвоената от
кредитополучателя сума по договора за кредит е в размер на 46 723.8лв., а погасената
главница е 2 090.05лв., т.е. дължимата главница по процесния договор за кредит е
2
44 633.75лв.
В процесния случай страните по договора за банков кредит са се договорили, че
банката има право да обяви целият кредит за предсрочно изискуем при неплащането на
вноска по главница и/или лихва.Това не настъпва автоматично, а е необходимо банката да
упражни това право и да обяви на длъжника предсрочната изискуемост.В чл.7 от договора за
цесия се установява, че банката е дала съгласието цесионера да обяви вземанията за
предсрочно изискуеми, поради което следва да се приеме, че това право е преминало върху
новия кредитор.Отделно от това последният е бил и изрично упълномощен за извършването
му.Действията по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по отношение на
солидарния длъжник са били предприети от цесионера, като уведомлението за това е било
връчено чрез ЧСИ С. П., което на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ е допустимо. Връчването
на изявлението на цесионера по реда на чл.47 от ГПК е била ненадлежно, тъй като ЧСИ
може да използва този процесуален способ за връчване на съобщения и книжа тогава, когато
това му е разпоредено от исковия съд.Това не се прилага в случая, в който съдебният
изпълнител връчва „покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
отношения“.
С Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК е прието,
че „ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение
дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното
право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането“.
Изявлението на цесионера за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може
да се съдържа в исковата молба или в отделен документ, който е представен като
приложение към нея.В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са
налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за предсрочна
изискуемост на цялото задължение.Посочената по-горе изявление е било връчено на
ответника на 28.05.2019г., когато е получили препис от исковата молба и приложените към
нея доказателства, към който момент безспорно са били налице условията за обявяване на
предсрочната изискуемост на остатъка от кредита, доколкото през м.10.2011г. са
преустановени плащанията от длъжника.
Неоснователни са направените възражения, които се отнасят до липсата на надлежно
уведомяване на ответника за това, че вземанията на кредитора по договора за кредит са били
прехвърлени.Разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД предвижда,че съобщението до длъжника за
прехвърлянето следва да се осъществи от стария кредитор.Не се касае за строго лично
действие, което може да се извърши само от цедента, което означава, че на общо основание
е допустимо да бъде овластен цесионерът да извърши уведомяването.В случая ищецът е бил
изрично упълномощен да извърши действието по уведомяване на длъжника.Уведомлението
за цесията следва да се счита за редовно връчено на длъжника с получаване на препис от
3
исковата молба.
При преценка на съдържанието на клаузите в Анекс №1 към договора следва да се
приеме, че ответникът С.И. се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя при
предпоставките на чл. 101 вр. чл. 121 ЗЗД за изпълнението на всички поети от него
задължения по кредита - главни и акцесорни, т. е. в обема и при условията, за които се е
задължил самият кредитополучател.В тази връзка възражението, че ответникът има
качеството на поръчител е неоснователно.
Съдът не следва да се произнася по същество на възраженията, които са свързани с
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, тъй като ответникът няма качеството на
„потребител“ и не може да се позовава на защитата, която е уредена в ЗЗП.Съдебната
практика приема, че физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващо кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има качество на
потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност.Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице,
вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални/ функционални връзки с посоченото дружество, като например неговото
управление или мажоритарно участие в същото.Такъв е и настоящия случай, в който
ответникът е имал качеството на едноличен собственик на капитала и управител към
момента на встъпването му в дълга на дружеството.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния
съд, поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и
постановено друго по същество, с което предявеният иск се уважи.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, които са
в размер на 3326.6лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №266754/29.11.2021г., постановено по гр.д.№4740/2019г. на
СГС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН********** да заплати на „Мелон България“ЕАД,
ЕИК130550702 сумата от 43 776.75/четиридесет и три хиляди седемстотин седемдесет и
шест цяло и седемдесет и пет/лв. – непогасена главница по Договор за банков кредит
№BL21065/06.08.2008г., за периода от 21.03.2014г.до 07.08.2028г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда – 05.04.2019г. до окончателното
заплащане на задължението, ведно с направените по делото разноски от 3 326.6/три хиляди
4
триста двадесет и шест цяло и шестдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5