Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. А. [населено място], чрез адв.И. К. срещу Решение № 1684/27.11.2023г. на ВРС, постановено по НАХД № 4087/2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № РД – 11-049/30.09.2022г. на Изпълнителния Директор на ИАЛ, с което за нарушение на чл.287 ал.3, вр. с ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на лицето е наложено административно наказание „ Глоба” в размер на 5000лв. Жалбоподателката твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; твърди, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН; счита, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав след като извърши проверка на въззивното решение, както и правомощията си по чл.218 ал.2 от АПК, съобрази следното:

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

С Решение № 1684/27.11.2023г. на ВРС, постановено по НАХД № 4087/2023г., е потвърдено Наказателно постановление № РД – 11-049/30.09.2022г. на Изпълнителния Директор на ИАЛ, с което за нарушение на чл.287 ал.3, вр. с ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на Г. М. А. е наложено административно наказание „ Глоба” в размер на 5000лв. Районният съд е приел за установено, че при извършена проверка от инспектори на Изпълнителна агенция по лекарствата на 23.08.2022г. в обект, собственост на „Медикус Варна“ ООД, находящ се в [населено място], к.к.Златни пясъци, хотел „С.“ било установена продажба на лекарствени продукти, след като за обекта е постановено прекратяване на разрешението за дейност още през 2021г. Трудовия договор с ръководителя на обекта Г. М. А. бил прекратен, считано от 19.02.2021г.Издадена е и заповед за отнемане на разрешението за дейност, която е връчена по реда на 61, вр. с чл.18а от АПК. За констатираното нарушение е съставен АУАН от 23.08.2022г., надлежно връчен на нарушителя, а въз основа на него е издадено и процесното НП.

Горната фактическа обстановка въззивния съд приел за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства по делото.

Районен съд - Варна е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган. Посочил е, че АУАН съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Изложени са мотиви относно размера на наложената глоба, който е ясно определен от разпоредбата на чл. 287 ал.1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, съответно правилно административно наказващия орган се е съобразил с нея. Въззивният съд е установил, че в резултат на нарушението не са настъпили вредни последици, но предвид факта, че в дрогерията се продават лекарствени продукти и други такива, които са със значение за здравето на човека, то следва контрола да е засилен, поради което нарушението не може да бъде квалифицирано, като маловажно. Предвид факта, че санкцията е определена от законодателя в точен размер, като е съобразил, че същата съответства на високата обществена опасност от извършеното нарушение, въззивният съд е приел, че е справедлива и не следва да се преразглежда.

Така постановеното решение на РС – Варна е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определената имуществена санкция като вид и размер.Касационната инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

В наказателното постановление няма неяснота и противоречие между описанието на извършеното и правната му квалификация, които да правят невъзможно санкционираното лице, а и съда да разберат за какви нарушения са наложени наказанията.

Правилно в решението въззивният съд намерил, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим за конкретното нарушение. Посочил е, че предвид факта, че се продават в дрогерията лекарствени продукти, които са от значение за здравето на човека, като контрола за спазване на действащата нормативна уредба следва да е засилен, то не са налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажно. Това изцяло кореспондира с извода, че обществената опасност на нарушението не е незначителна и правилно въззивния съд и издателя на наказателното постановление намерили, че не е маловажно.

Не се установява неправилно приложение на закона и при формиране на изводите в решението, че не са налице основания и правна възможност за изменение на наложената с НП глоба в размер на 5000лв. Правилно въззивният съд е отчел, че размера на санкцията е определен от законодателя в чл. 287 ал.1 ЗЛПХМ .

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.

Решението на РС - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1684/27.11.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 4087/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Г. М. А., [ЕГН] от [населено място], ул.“***“ № ** ет.** ап.** да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата сумата от 80лв. /осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

Решението е окончателно.