РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Перник, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105585 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. П. И. срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение ищецът не дължи на ответното дружество сумите по
изпълнителен лист от 23.10.2012 г., издаден по гр.д. № 5991/2012 г. на ПРС, както следва:
4834.86 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01344660 от
12.02.2009г., сума в размер на 2779.62 лева —представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.05.2009г. до 15.02.2012г., сума в размер на 1635.94 лева - представляваща
мораторна лихва за периода от 15.06.2009г. до 27.08.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
285.01 лева направени разноски по делото, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 628/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск по изложени подробно съображения. Поддържа, че са
предприемани изпълнителни действия, с които течението на давността многократно е
прекъсвано. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че въз основа на молба с вх. № 15609 от 02.06.2021 г. на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу нея в качеството й на кредитополучател било
образувано изпълнително дело № 628 по описа на ЧСИ А. В. за 2021г. Горепосоченото
изпълнително производство било образувано въз основа на изпълнителен лист от дата
1
23.10.2012г. издаден по гражданско дело № 5991/2012г. по описа на Районен съд - Перник за
сума в размер на 4834.86 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS-01344660 от 12.02.2009г., сума в размер на 2779.62 лева - представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009г. до 15.02.2012г., сума в размер на 1635.94
лева - представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009г. до 27.08.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 11.09.2012г. до окончателното й изплащане,
както и сума в размер на 285.01 лева направени разноски по делото. Съгласно договор за
прехвърляне на вземането „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил прехвърлил
задължението на ищцата на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК
*********, считано от 15.05.2015г. Претендираните от ответното дружество суми не се били
дължали от ищцата, тъй като били погасени по давност. Погасителната давност на
вземанията била уредена в чл. 110 и следващите Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на пет години се погасявали всички
вземания, за които в закона не бил предвиден друг срок. По давност било погасено както
вземането за лихва, така и вземането за главницата. По изпълнителен лист от дата
23.10.2012г. издаден по гражданско дело № 5991/2012г. по описа на Районен съд - Перник
първоначално било образувано изпълнително дело № 133 по описа на ЧСИ А. В. за 2013г.,
което изпълнително дело било прекратено с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Изпълнителното дело било образувано на 28.01.2013 г., като видно от делото било,
че последното валидно изпълнително действие от страна на взискателя било от дата
30.01.201З г.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, т.10
/вкл. и мотиви към същата/, когато взискателят не бил поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратявало на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК. В този случай, прекратяването на
изпълнителното производство настъпвало по силата на закона, а съдебният изпълнител
можел само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение било дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство ставало по право,
като нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която било
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателното
решение било обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно били изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността - налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.;
както и действията, с които давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното
дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване
на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и
др.
2
Заявява, че от дата 30.01.201З г. на която било извършено последното валидно изпълнително
действие спрямо длъжника Р. П. И. и в рамките на двугодишния срок предвиден в
разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, в случая изтекъл на 30.01.2015г., взискателя не
бил предприел извършването на надлежни изпълнителни действия по изп. дело № 133/201З
г. по описа на ЧСИ А. В..
В конкретният случай новата 5 годишна погасителна давност за вземането на взискателя
срещу Р. П. И. по изп. дело № 133/2013г. по описа на ЧСИ А. В. била започнала да тече от
30.01.2015г. и била изтекла на 30.01.2020г.
В случая новообразуваното на 02.06.2021г. изпълнително дело № 628 по описа на ЧСИ А.
М. В. за 2021г., което било образувано въз основа на същият изпълнителен лист от дата
23.10.2012г. издаден по гражданско дело № 5991/2012г. по описа на Районен съд - Перник
издаден в полза на взискателя срещу Р. П. И. бил за вземане, което било погасено по
давност.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 4834.86 лева - главница по договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS-01344660 от 12.02.2009г., сума в размер на 2779.62 лева —
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009г. до 15.02.2012г., сума в
размер на 1635.94 лева - представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009г. до
27.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.09.2012г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 285.01 лева направени разноски по
делото, тъй като са погасени по давност. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответното дружество твърди, че на
02.12.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование
„ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Р.
П. И., в качеството й на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит №
PLUS- 01344660. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД бил финансирал кредитополучателя, а за Р. П. И. било възникнало
задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.
По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 28.01.2013 г. било образувано изп.
дело № 133/2013 г. по описа на ЧСИ А. В. , с per. № 813 към КЧСИ, и бил приведен в
изпълнение процесният изпълнителен лист.
С молбата си за образуване на изпълнително дело на 28.01.2013 г. "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ А. В.. На тази дата
била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от
3
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение
(освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.
426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По
аргумент на противното, следвало да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на
теклата до момента погасителна давност.
Твърди, че на 30.01.2013 г. до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение.
На 30.01.2013 г. било изпратено и запорно съобщение до трето задължено лице. На
13.08.2015 г. бил депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие също прекъсва течащата относно вземането
погасителна давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.гр.д 11196/2020 г.; Решение
№ 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд -
Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 28.04.2016 г. новият взискател бил изпратил молба, с която било поискано да бъде
извършена справка НОИ, вследствие на което бил наложен запор, но било установено, че
длъжникът има предходно наложени запори. На 04.04.2017 г. взискателят бил депозирал
молба в кантората на ЧСИ А. В., с която било поискано да бъде извършена справка БНБ за
наличието на банкови сметки, разкрити на името на длъжника.
На 11.04.2017 г. било последвало изпращането на запорни съобщения до банки, където се
било установило, че длъжникът има разкрити банкови сметки.
На 10.05.2018 г. взискателят бил депозирал молба, с която бил поискал да бъде извършена
справка НОИ и да бъдат наложени запори, което действие отново било прекъснало
погасителната давност по процесното вземане.
На 05.02.2019 г. „Кредит Инкасо Инвесмънтс БГ" ЕАД било депозирало молба за справка
наличие на банкови сметки в ел. регисър на БНБ и налагане на запори.
След като изп. дело № 133/2013 г. било прекратено, взискателят бил изтеглил процесния
изпълнителен лист и на 02.06.2021 г. била депозирана молба за образуване на ново
изпълнително производство, като било образувано изп. дело № 628/2021 г., по описа на ЧСИ
А. В., с което за пореден път била прекъсната погасителната давност относно вземането,
тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било
направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително
насрочване на опис на движими вещи. Твърди, че на 29.06.2021 г. били изпратени запорни
съобщения до банки. На 09.08.2021 г. до длъжника било изпратено съобщение, с което
същият бил уведомен, че държавата е присъединен взискател, като присъединяването на
държавата като взискател също било изпълнително действие от естество да прекъсне
давността по см. на т. 10 от ТР № 2/2013 г. На 03.10.2022 г. било изпратено запорно
съобщение до ТП на НОИ-Перник. Счита, че изброените от него изпълнителни действия
били от естество да прекъснат петгодишната погасителна давност, поради което същата не
4
била изтекла. Позовава се на Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г.
съгласно което перемцията била без значение за прекъсване на давността. Посочва съдебна
практика в този смисъл. Твърди, че въз основа на гореизложеното можело да се направи от
правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело №
133/2013 г. по описа на ЧСИ А. В. на 28.01.2013 г. до 26.06.2015 г. намирало приложение
ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма
извършени изпълнителни действия. Началния момент от който била започвала да тече
погасителна давност била датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015.
Следователно, датата, на която вземането се било погасявало по давност би била 26.06.2020
г. В настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. имало извършени множество
изпълнителни действия по изпълнително дело № 133/2013 г. и изп. дело № 628/2021 г., които
били прекъсвали погасителния давностен срок.
Посочва, че на дата 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството
му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на
Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД било прехвърлило вземанията си по сключения с Р. П. И. Договор за кредит
№ PLUS-01344660 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. C пълномощно, предишният
кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът) бил упълномощил „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било цедирало, съгласно сключения Договор
за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, бил изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания
до длъжника Р. П. И. на посочен от длъжника адрес, а именно гр. П., ул. „Г. М." **, вх. *, ет.
*, ап. **, който адрес бил актуален и към днешна дата, видно от посоченото от ищеца в
исковата молба. Изпратеното уведомление не било получено от длъжника, като се било
върнало с отбелязване „непотърсен", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно
оформена от служител на национален пощенски оператор, като копие от същата била
приложена към настоящия отговор. Счита, че по този начин дружество цесионер било
положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на Р. П.
И..
Моли, в случай че решаващият състав приеме, че Р. П. И. следвало да бъде уведомена за
извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието приложеното към настоящия отговор
Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по
прехвърлено вземане съставлявало валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение №
123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).
Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да им присъди
5
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ищцата при условие на евентуалност.
След като прецени събраните по делото доказателства,намира следното от
фактическа страна:
Установява се, че първото изпълнително производство № 133/2013 г. на ЧСИ А. В.
било образувано по молба на цедента на вземането „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
от 28.01.2013 г. въз основа на изпълнителен лист от дата 23.10.2012г. издаден по гражданско
дело № 5991/2012г. по описа на Районен съд - Перник за сума в размер на 4834.86 лева -
главница по договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-******** от 12.02.2009г.,
сума в размер на 2779.62 лева - представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.05.2009г. до 15.02.2012г., сума в размер на 1635.94 лева - представляваща мораторна
лихва за периода от 15.06.2009г. до 27.08.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
285.01 лева направени разноски по делото. Със запорно съобщение от 30.01.2013 г. бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като поканата за доброволно
изпълнение била връчена на длъжника на 03.02.2013 г. На 19.07.2013 г. е било изпратено
съобщение до работодателя на ищцата „Банка Пиреос България“ ЕАД за изпълнение на
наложения върху трудовото възнаграждение на ищцата запор. Съгласно договор за
прехвърляне на вземането „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил прехвърлил
задължението на ищцата на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК
*********, считано от 15.05.2015г.
На 13.08.2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. На 28.04.2016 г. новият взискател бил изпратил молба, с
която било поискано да бъде извършена справка НОИ, вследствие на което бил наложен
запор, но било установено, че длъжникът има предходно наложени запори.
На 04.04.2017 г. взискателят бил депозирал молба в кантората на ЧСИ А. В., с която
било поискано да бъде извършена справка БНБ за наличието на банкови сметки, разкрити на
името на длъжника.
На 11.04.2017 г. било последвало изпращането на запорни съобщения до банки, където се
било установило, че длъжникът има разкрити банкови сметки.
На 10.05.2018 г. взискателят бил депозирал молба, с която бил поискал да бъде извършена
справка НОИ и да бъдат наложени запори, което действие отново било прекъснало
погасителната давност по процесното вземане.
На 05.02.2019 г. „Кредит Инкасо Инвесмънтс БГ" ЕАД било депозирало молба за справка
наличие на банкови сметки в ел. регисър на БНБ и налагане на запори.
С постановление от 30.04.2020 г. било прекратено изп. дело № 133/2013 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и били вдигнати наложените запори по него от 30.01.2013 г. и от
11.04.2017 г.
След като изп. дело № 133/2013 г. било прекратено, взискателят бил изтеглил процесния
6
изпълнителен лист и на 02.06.2021 г. била депозирана молба за образуване на ново
изпълнително производство, като било образувано изп. дело № 628/2021 г., по описа на ЧСИ
А. В., с което било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия,
включително насрочване на опис на движими вещи. На 29.06.2021 г. били изпратени
запорни съобщения до банки и покана за доброволно изпълнение до длъжника, която била
получена от съпруга на същата на 23.08.2021 г. На 09.08.2021 г. до длъжника било
изпратено съобщение, с което същият бил уведомен, че държавата е присъединен взискател,
и било изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ-Перник. На 03.10.2022 г. било
изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ-Перник.
C пълномощно, предишният кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът)
бил упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от
името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било
цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, бил изпратил Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Р. П. И. на посочен от длъжника адрес,
а именно гр. П., ул. „Г. М." **, вх. *, ет.*, ап.**, който адрес бил актуален и към днешна
дата, видно от посоченото от ищеца в исковата молба. Изпратеното уведомление не било
получено от длъжника, като се било върнало с отбелязване „непотърсен", което е
удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски
оператор, като копие от същата била приложена към настоящия отговор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след издаване на влязла в сила Заповед №4353 от 11.09.2012
г. по ч.гр.д. № 5991/2012 г. на ПРС./, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, ищецът
се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното основание, факти, на
които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Предявеният иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране
на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като същият е придобил по
силата на договор за цесия от взискателя след образуването на първото изпълнително дело
на 15.05.2015 г. процесните вземания и е бил конституиран като нов взискател в първото
изпълнително дело. Ищцата не оспорва, че е била уведомена за извършената цесия въпреки,
че изпратеното на посочения от нея адрес в договора за потребителски кредит уведомление е
останало непотърсено. Същото е приложено с отговора на исковата молба и следва да се
счете, че е връчено на ищцата.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.д. № ИД № 628
/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие Окръжен съд-гр.Перник, като
производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано
цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното
изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес
за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако
длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово
7
разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че
изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по
висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без
правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и
обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като
предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото
право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е
факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право и не влияе на
допустимостта на иска. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че
изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето
принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай. Предявеният отрицателен
установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че процесните вземания са
погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се
търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът
предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително
изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането
на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно
ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по
образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в
рамките на течението на давностния срок.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като
началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила
на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието
на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя
от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява
дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404,
т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да
се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на
чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила,
че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене.
8
Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното
атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по
реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се
погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и
същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е
давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата
5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е
текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице
обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е било поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагането на
9
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
В случая първото изпълнително дело № 133/2013 г. на ЧСИ А. В. е образувано на 28.01.2013
г. или представлява изпълнително дело, образувано за принудително събиране на вземания
до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
по отношение на което се прилага ППВС № 3/1980 г. и съгласно което не е текла
погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e
започнала да тече от 26.06.2015 г. и настоящият съдебен състав приема, че същата е изтекла
на 26.06.2020 г., тъй като след настъпването на перемцията на първото изпълнително
производство на 30.01.2015 г. или две години след извършването на последното валидно
изпълнително действие, а именно налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 30.01.2013 г. не са били валидно извършвани изпълнителни действия от
естество да прекъснат давността, но съгласно възприетото становище в ТР № 3/2020 г. от
28.03.2023 г, тъй като изпълнително дело е било образувано преди 26.06.2015 г. давността за
процесните вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г. и тъй като по изложените
съображения е петгодишна е изтекла на 26.06.2020 г. Съдът следва да отбележи, че е налице
и съдебна практика на която се позовава ответната страна в смисъл, че настъпването на
перемцията на изпълнителния процес няма отношение към погасителната давност поради
което е образувано към настоящия момент тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на
ВКС с разпореждане от 09.03.2023 г. По поставения въпрос-„Погасителната давност
прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция?“ е констатирано наличието на противоречива практика на състави на
Върховния касационен съд. В решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС,
ІІІ г. о.; решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и в решение № 127/12.07.2022 г. по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., е постановено следното: „С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Давността, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
10
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“. Прието е още, че
перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и
обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на
перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД. Изложено е още, че
давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини,
независещи от волята на кредитора, в това число и когато не 4 приложи правилата на чл.
129 ГПК. Обратно, в решение № 371/29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г. на ВКС, ІV г. о., и
решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г. о., е посочено, че с
разрешението по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл.
330, ал. 1, б. ”д” ГПК /отм./. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Изложено е, че е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Разяснено е още, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания/. Въз основа на тези разрешения в посочените съдебни
актове са изложени съображения, че в хипотезата на прекратено по право принудително
изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и
дори да е имало такива, и да са били от вида на посочените в чл. 116, б. ”в” ЗЗД, те не могат
да доведат до прекъсване на давността. Настоящият съдебен състав счита, за правилна
изложената съдебна практика в този смисъл.
В случая подаването на молба за образуване на изпълнително дело № 133/2013 г. от
28.01.2013 г. представлява действие по принудително изпълнение и прекъсва давността,
тъй като взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ и е поискал извършване на
11
конкретно изпълнително действие. По изпълнителното дело са извършени справки за
имуществото на длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не
представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от
динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ.
Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение също не представлява
изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно
задължителните разяснения, дадени в посоченото по-горе ТР/. Последното годно да
прекъсне давността изпълнително действие е било извършено на 30.01.2013 г., когато е бил
наложен запор върху трудовите възнаграждения на длъжника. След това изпълнително
действие по това изпълнително дело не са били извършвани други годни да прекъснат
давността изпълнителни действия, тъй като е настъпила перемция на изпълнителния процес
две години след тази дата на 30.01.2015 г. и всички предприети изпълнителни действия по
него след тази дата се обезсилват по право и дори да е имало такива, и да са били от вида на
посочените в чл. 116, б. ”в” ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на давността. По това
дело друго изпълнително действие, което би било годно да прекъсне давността, ако не беше
настъпила перемцията на изпълнителния процес е новият запор наложен върху трудовите
възнаграждения на ищцата на 11.04.2017 г.
По смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК принудителното изпълнение се счита за прекратено по
силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване
на изпълнителни действия. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. От събраните по делото доказателства не се
установява в период от две години след извършване на последното изпълнително действие,
което е от естество да прекъсне давността, а именно налагането на запор върху трудовото
възнаграждение от 30.01.2013 г. да са извършени изпълнителни действия водещи до
прекъсване на давността, като следващото такова действие е било извършено на 11.04.2017
г.-молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на ищцата, поради което
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право на 30.01.2015 г.
Извършените след 30.01.2015 г. действия по посоченото изпълнително дело, включително и
действията по налагането на запор върху банкови сметки на длъжника са незаконосъобразни
и не са годни да породят правни последици, поради което не представляват юридически
факти прекъсваща давността. От събраните по делото доказателства не се установява
наличието на валидни действия по принудително изпълнение или други юридически факти
водещи до прекъсване на давността в период от 5 г. считано от датата на последно
извършеното валидно изпълнително действие по ИД № 133/2013 г. на ЧСИ Анелия
Василева-30.01.2013 г.
Съгласно действащото към момента на образуване на ИД № 133/2013 г. на ЧСИ А. В.-
28.01.2013 г. Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на
12
изпълнителното производство на 28.01.2013 г. давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл. 116, б. " В" от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. и настоящият
съдебен състав приема, че същата е изтекла на 26.06.2020 г., тъй като след настъпването на
перемцията на първото изпълнително производство на 30.01.2015 г. или две години след
извършването на последното валидно изпълнително действие, а именно налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника на 30.01.2013 г. не са били валидно
извършвани изпълнителни действия от естество да прекъснат давността, но съгласно
възприетото становище в ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г, тъй като изпълнително дело е било
образувано преди 26.06.2015 г. давността за процесните вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г. и тъй като по изложените съображения е петгодишна е изтекла на 26.06.2020 г.
По отношение на извършените от взискателя и ЧСИ действия по изп. дело № 133/2013 г. на
ЧСИ А. В. действия след перемирането на 30.01.2015 г. не са произвели правен ефект.
Когато изпълнителното производство е прекратено, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Обезсилването на
изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие.
Предвид на гореизложеното настоящият състав на съда намира, че новата петгодишна
давност, е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2020 г., поради което
вземанията на ответника за сумите по изпълнителния лист (главници, лихви и разноски) са
погасени по давност, поради което и не се дължат от ищцата. Второто образувано
изпълнително дело с молба на взискателя от 02.06.2021 г. , с която са посочени конкретни
изпълнителни способи е подадена след като вземанията вече са погасени по давност, което
се е осъществило на 26.06.2020 г.
Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на
образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните
указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да
се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в
процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не
иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
13
способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Освен това не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да
е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата
разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на
изпълнителни действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе
си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му
са предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по
давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен
изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия,
както и дали те са били успешни.
Последното изпълнително действие по изп.д. № 133/2013 г. по описа на ЧСИ А. В. е
било извършено на 30.01.2013 г., когато са били наложени запори върху банковите сметки
на ищцата, като ищцата е била уведомена за наложените запори върху банковите й сметки.
Изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК на 30.01.2015 г., тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, като последното извършено изпълнително действия
от естество да прекъсне давността е налагането на запор върху банковите сметки на ищцата
от на 30.01.2013 г. След тази датата извършените изпълнителни действия са
незаконосъобразни и не са от естество да прекъснат течащата погасителна давност, която в
случая е петгодишна и е започнала да тече от 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2020 г.
Ответникът е входирал молба за образуване на ново изпълнително производство на
02.06.2021 г., а на ищцата са били наложени запори върху банковите сметки на 29.06.2021
г. Предвид липсата на извършени валидни изпълнителни действия не е налице и прекъсване
на давността, поради което и с изтичането на петгодишен период от извършване на
последното валидно изпълнително действие по ИД № 133/2013 г. на ЧСИ А. В.
претендираното вземане се е погасило по давност на 26.06.2020 г.
Следователно предявените отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 от ГПК се явяват основателни и следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски по производството, в общ размер на 1275,41 лв. Съдът счита за
неоснователно възражението на ответната страна относно прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищцата, тъй като същото е уговорено
под установения минимален размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ , който в
процесния случай с оглед цената на иска е 1253,54 лв. По мотивите Пернишкият районен
14
съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл. 439 ГПК, че Р. П. И.,
ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Г. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Люлин, бул. Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2 суми
по изпълнителния лист от 23.10.2012 г. по ч.гр.д. № 5991/2012 г. на ПРС- сума в размер на
4834.86 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01344660 от
12.02.2009г., сума в размер на 2779.62 лева — представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.05.2009г. до 15.02.2012г., сума в размер на 1635.94 лева - представляваща
мораторна лихва за периода от 15.06.2009г. до 27.08.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
285.01 лева направени разноски по делото прехвърлени на ответника с договор за цесия от
15.05.2015 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, тъй като същите са погасени с
изтичането на петгодишната давност.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център Люлин 6, ет. 2 да заплати на Р. П. И., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Г. М.“
№ **, вх. *, ет.*, ап.** сумата от 1275,41 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с препис.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
15