№ 81
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900660 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор – Ю.Х.Ю., срещу М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, с
която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и
чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца общо сумата от 55 774,65 лева /петдесет и пет хиляди седемстотин седемдесет и
четири лева и шестдесет и пет стотинки/, дължима по Договор за потребителски паричен
кредит No 3740492 / 12.07.2019г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата М. К. Д., като кредитополучател,
вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 19.03.2020г. на ищеца „Агенция за
събиране на вземанията" ЕАД, от които, както следва: 1/ 50 103, 55 лв. /петдесет хиляди
сто и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща неизплатена главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 17.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ 1 448,75 лв./ хиляда
четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
договорна лихва по чл. 6 от ОУ към Договора, за периода от 01.09.2019 г. до 19.03.2020г., и
3/ 4 222,35 лв. /четири хиляди двеста двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща законната лихва за забава, начислена за периода от 02.09.2020 г. до
01.09.2021 г.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 19.03.2020 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
1
02.11.2018 г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № 3740492, одобрен на 24.06.2019 г. и
подписан на 12.07.2019 г, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия от 02.11.2018г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията
на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомително писмо от
името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за извършената цесия с изх. УПЦ-П-
УКФ/3740492 с дата 02.04.2020 г, и за настъпила предсрочната изискуемост, което е връчено
от страна на частен съдебен изпълнител Петя Любомирова Иванова на 10.06.2021 г по реда
на чл. 41, ал. 1, изр. 5 и 6 ГПК, чрез работодател.
Процесното вземане произтича от подписан на 12.07.2019 г Договор за потребителски
паричен кредит № 3740492/Договорът/ между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в
качеството му на Кредитор и М. К. Д., в качеството на Кредитополучател. Договорът е
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към датата на подписването му. На страница 9 са
положени подписите на кредитополучателя и на кредитора, като в изпълнение на
изискванията на закона, същите са подписали и всяка страница от 1 до 9. Преди подписа на
кредитополучателя, същият е декларирал, че е прочел, разбрал и безусловно приема
написаното на всяка една от страниците на Договора, в това число Общите условия и
Погасителния план, които представляват неразделна част от него.
При условията на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
потребителски паричен кредит с главница /общ размер на кредита/ от 50 500 лв. С
договорения размер на главницата е погасена дължимата от Кредитополучателя
комисионната/таксата за разглеждане на кредит/ в размер на 500 лв., за която е направено
прихващане от Кредитора на датата на усвояване на кредита. Отпуснатата главница,
посочена от страните като чиста стойност на кредита, е преведена на М. К. Д. на
12.07.2019г. по посочените от Кредитополучателя банкови сметки, с което Кредиторът е
изпълнил задължението си по договора.
Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили,
към датата на подписване на Договора, годишен процент на разходите в размер на 6,01 %.
Така, към датата на подписване на Договора, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва да е в общ размер на 13873.42 лв.
Подписвайки Договора, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
2
кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви, в сроковете и при условията, указани в
Договора. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване
на Договора е в размер на 66311.42 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 552.60 лв. Първата
погасителна вноска е дължима на 01.08.2019 г, а последната е с падеж на 01.07.2029 г.,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен
падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна
вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихва
върху нея към момента на предоставяне на кредита, както и месечна застрахователна
премия в размер на 16.15 лв. или общо 1938.00 лв. за целия срок на договора.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 /триста и шестдесет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима погасителна вноска. На посоченото основание, на длъжника е
начислено обезщетение за забава в общ размер на 4222,35 лв., дължими за периода от
02.09.2019 г. до 01.09.2021 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.07.2029 г. /дата
на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството,
че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2,
б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът
има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и
непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и
комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница и лихва/.
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в Уведомленията за цесия по реда на чл. 99 от
ЗЗД, изпратени до ответника е и съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи
задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат
предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на
уведомлението изрично е посочено, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в
качеството си на Кредитор по задълженията, обявява вземанията по процесния договор за
изцяло изискуеми от датата на получаване на съобщението. Уведомленията за цесията и за
обявяване на предсрочната изискуемост са връчени на М. К. Д. на 10.06.2021 г., чрез Частен
съдебен изпълнител Петя Любомирова Иванова.
Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите суми по процесния Договор.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 554,41 лв., с която са погасени, както
следва: главница: 396,45 лв., договорна лихва: 140,00 лв. застрахователна премия 16,15 лв. и
лихва за забава: 1,81 лева;
3
След цесията до датата на подаване на исковата молба, не са правени плащания за
погасяване на дължимите по процесния Договор суми.
Отправя искане, в случай, че съдът не приеме за редовно връчени уведомленията за
извършената цесия и за обявяване на предсрочната изискуемост, то да приеме, че с връчване
на препис от исковата молба на ответника, същият е уведомен надлежно за двете
обстоятелства.
Сочи, че към датата на завеждане на исковата молба, ответникът дължи:
1/ 50 103.55 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски
с падежни дати от 01.09.2019 г. до 01.07.2029 г, по отношение на които на основание чл. 12,
ал. 2, б. „а" от ОУ към Договора е обявена предсрочна изискуемост преди входирането на
исковата молба в съда;
2/ 1 448.75 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.09.2019 г.
до 19.03.2020г., изчислена както следва: брой – 2 - падежна дата – 01.09.2019г. – лихва/
възнаградителна – 215,29 лв.; брой – 3 - падежна дата – 01.10.2019г. – лихва/
възнаградителна – 207,01 лв.; брой – 4 - падежна дата – 01.11.2019г. – лихва/
възнаградителна – 212,50 лв.; брой – 5 - падежна дата – 01.12.2019г. – лихва/
възнаградителна – 204,29 лв.; брой – 6 - падежна дата – 01.01.2020г. – лихва/
възнаградителна – 209,68 лв.; брой – 7 - падежна дата – 01.02.2020г. – лихва/
възнаградителна – 208,27 лв.; брой – 8 - падежна дата – 01.03 – 19.03.2020г. – лихва/
възнаградителна – 191,71 лв.;
Пояснява, че претендираната възнаградителна лихва в размер на 1448.75 лв. е
дължима за периода 01.09.2019 г, падежа на 2-ра погасителна вноска и непогасена от страна
на Заемателя до 19.03.2020 г. , която се дължи на основание Договора и чл. 6 от Условията
към договора /стр.3/18/ от договора при годишен лихвен процент в размер на 4,99 % .
Възнаградителната лихва е дължима до 19.03.2020 г. -датата на договора за цесия, като след
тази дата възнаградителна лихва не е начислявана.
3/ 4 222.35 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 02.09.2020 г. до
01.09.2021 г. /За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС/;
Същата е дължима на основание чл. 12, ал. 1 от Условията на договора и чл. 86 ЗЗД,
на което основание, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение върху непогасената падежирала главница в размер на законната лихва от деня
на забавата. Лихвата е изчислена върху всяка падежирала неплатена вноска с падежна дата
от 01.09.2019 г./като Заемателят е изпадна в забава от 2-ра погасителна вноска с падеж
01.09.2019 г./ до 10.06.2021 г, като след обявената предсрочна изискуемост на 10.06.2021 г. е
дължима цялата непогасена главница до 120-та пог. вноска вкл./ От датата на настъпилата
предсрочна изискуемост лихва за забава е начислена върху цялата дължима главница от
10.06.2021 г. до 01.09.2021 г.
Лихвата е изчислена съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
4
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения - Определя
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
В съответствие с трайната практика на съдилищата, и с исковата молба ищецът отправя
изявление, че уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към
датата на подаване на исковата молба в съда /20.09.2021 г./ главници по вноски от № 27 до
№ 120, включително, съгласно погасителния план към Договора, представляващи сборът на
сумата от 41559.21 лв., която сума е част от претендираната в осъдителния иск главница от
50103,55 лв.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирана е молба преди
датата на о.с.з, с която се сочи, че банката поддържа предявените искове, моли за
уважаването им и за присъждане на разноски, като не е представен списък. В открито
съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От Договор за потребителски паричен кредит № 374092 от 12.07.2019 г. се
установява, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на кредитор се е
задължило да предостави на кредитополучателя М. К. Д. кредит в размер на 50 500лева -
главница при Общи условия /ОУ/ на кредитора за предоставяне на потребителски кредити,
подписани от страна на потребителя. В договора са уговорени: 50 000 лв. – стойност на
кредита и 500 лв. – такса за разглеждане на кредита, при което общият размер на главницата
е посочен 50 500 лв.; месечна застраховка със застрахователна премия в размер на 16,15 лв..
Посечена е общо дължимата сума от потребителя – 66311,42 лв., като месечните вноски са
120 на брой от по 552,60 лв. всяка с падежна дата „1-во число“ и първа вноска – 01.08.2019г.
Съобразно подписаният между страните погасителен план месечната вноска включва
възнаградиотелна лихва, главница и застрахователна премия, като падежната дата на
последната вноска е 01.07.2029г. Уговорената възнаградителна лихва е плаваща при ГЛП –
4,99% и ГПР – 6,01%, референтният лихвен процент – 0,09% (едномесечен ОДИ) и
фиксирана надбавка – 4,90%. Начинът на усвояване на кредита е по сметка на клиента в
банката – кредитодател. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Общи условия към договора било
уговорено, че при забава в плащанията кредитополучателят дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава, изчислена върху просрочената дължима главница. В чл. 12 ал.2 от
ОУ условия е уговорено, че кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост при забава
на две последователни вноски по кредита.
Видно от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.03.2020 г. и Приложение 1 към същия, сключен между „УниКредит Кънсюмър
5
Файненсинг" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД от М. К. Д. като кредитополучател, произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит № 3740492 е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В договора за
прехвърляне на вземане е посочена дата на разрешаване на кредита 24.06.2019 г., а самата
дата, на която е сключен договорът е 12.07.2019г. –датата, посочена до подписите и на
двете страни по договора за кредит.
Приложени са два платежни нареждания от 12.07.2019г. за сумата от 29340лв. и за
20 660 лв., или общо 50 000лв., от които се установява, че кредитът е бил усвоен от
длъжника по посочения в договора начин.
Представена е справка за движението по кредита към дата: 25.08.2021г., изготвена от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, от която се установява, че по кредита са
извършени следните плащания: на 01.08.2019г. – погасена главница в размер на 396,45 лв.,
погасена лихва – 140 лв. и погасена месечна застраховка – 16,15 лв. и на 01.09.2019г. –
погасена лихва 1,81лв. След тази дата до датата на справката – 25.08.2021г. не са
извършвани плащания,вкл. след датата на цесията 19.03.2020г.
По делото е допусната СЧЕ, която е изслушана и приета от съда, като не е оспорена
от страните. Вещото лице сочи, че размерът на кредита, отпуснат на кредитополучателя по
процесния Договор за потребителски паричен кредит № 3740492 е 50 500 лв.,като включва
стойност на кредита - 50 000 лв. и такса за разглеждане на кредита - 500 лв, като таксата не е
платена и е включена в общия размер на кредита 50 500 лв., видно и от данните в
погасителния план. Усвояването на кредита, в размер 50 000 лв. е извършено чрез преводи
по банкови сметки на М. К. Д..
От кредитополучателя са платени общо 554,41 лв., включително: първа вноска на 01.08.2019
г., в размер 552,60 лв. (лихва - 140,00 лв., главница - 396,45 лв., застраховка - 16,15 лв.) и
част от втора вноска на 01.09.2019 г., в размер 1,81 лв. - лихва. След тези плащания, други
не са извършвани от кредитополучателя. Налице са просрочени плащания по процесния
договор, тъй като не са платени две последователни погасителни вноски (№ 2 и № 3), с
падеж 01.09.2019 г. и 01.10.2019 г., всяка в размер 552,60 лв., което е налице и основание за
обявяване на всички вземания за предсрочно изискуеми, съгласно чл.12, ал.2 от Общите
условия на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Допуснатата забава, съгласно
погасителния план, е както следва (считано от 01.09.2019 г.): до датата на цесията 19.03.2020
г.: 231 дни, а непогасените вноски са 7 (от вноска № 2 до вноска № 8 вкл.) и до датата на
подаване на исковата молба 20.09.2021 г.: 781 дни, а непогасените вноски са 25 (от вноска
№ 2 до вноска № 26 вкл.). Вещото лице изчислява, че законните лихви върху просрочената
дължима главница в случай на настъпила предсрочна изискуемост на 10.06.2021г. е в размер
573,29 лв., а в случай, че е настъпила след датата на подаване на исковата молба, то до
датата на подаване на исковата молба за периода от 01.09.2019 г. до 13.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 20.09.2021 г. е в размер на 800,26 лв. Законните лихви върху цялата
6
дължима главница от 10.06.2021г. е 1433,63лв. Договорната (възнаградителна) лихва,
определена по процесния договор е в размер 4,99 %. Лихвата за забава е определена в
съответствие с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения. Спазени са ограниченията по
ЗМДВИПОРНС и не е начислена законна лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. Задълженията по видове към датата на подаване на исковата молба в съда са
следните:При вариант на настъпила предсрочна изискуемост – 10.06.2021г. - общо в размер
53 559,22 лв., вкл.: главница - 50 103,55 лв., договорна лихва - 1 448,75 лв., законна лихва
(обезщетение) -2 006,92 лв. Втори вариант при настъпила предсрочна изискуемост –
01.11.2021г.- в размер 52 352,56 лв., вкл.: главница - 50 103,55 лв., договорна лихва - 1
448,75 лв., законна лихва (обезщетение) – 800,26 лв. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че ищецът е изчислил погрешно възнаградителната лихва, като към същата бил
прибавил и лихва за забава. В своето заключение вещото лице е изчислило размер на
законната лихва за забава само върху главницата, а не и върху възнаградителните лихви.
Вариант втори вещото лице изчислява само до датата на подаване на исковата молба.
На длъжника е изпратено уведомително писмо от дата 17.05.2021 г. за станалата
продажба на вземането от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез
пълномощник „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, съдържащо и изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Видно от приложеното уведомление за
връчване на книжа, същото е входирано в УМБАЛ „ Св. Марина“ ЕАД Варна на
10.06.2021г. В известието за доставяне, обаче е отбелязано, че адресатът М. К. Д. е отказала
да се яви да получи уведомителното писмо на 14.06.2021г., като отказът й е удостоверен с
подписа на връчител – Даниела Петрова Николова – спец. каса заплати, за който не става
ясно защо е посочена като връчител, след като това следва да е ЧСИ Петя Иванова, пом-
ЧСИ или друг неин служител. В уведомлението изрично е посочено, че същото е
адресирано и изпратено до адреса на М.Д. в с. Тополи, като никъде не е посочено, че същото
се изпраща чрез работодател. Отделно в уведомлението за връчване на книжата по делото,
изготвено от ЧСИ Петя Иванова, е посочено, че цедент е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, а не „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Не е приложена и справка за
актуалните трудови договори, сключени от Д., от които да се установи, че неин работодател
е именно УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, Варна. С оглед на гореизложеното и съдът намира, че
процедурата по връчване на уведомлението за извършената цесия и обявяването на
предсрочната изискуемост е опорочена, като не може да се приеме, че М.Д. е надлежно
уведомена на 10.06.2021г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното установяване на заявената от ищеца претенция, същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата М. К. Д. са се намирали във валидни
облигационни правоотношения по договор за кредит, вземанията по които са прехвърлени
7
на ищеца по договор за цесия; редовното уведомяване за извършената цесия; пълно и точно
изпълнение на задълженията на кредитодателя по договора, настъпилата изискуемост на
задълженията, вкл. предпоставките за настъпилата предсрочна изискуемост, както и редовно
уведомяване на ответницата за същата, както и конкретния вид, период и размер на
задълженията. От своя страна, ответницата следва да докаже погасяване на вземанията по
договора за кредит.
Предвид, че исковете са насочени срещу потребител, в тежест на ищеца е да установи
също изпълнението на задълженията на цедента му, относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят. В случай, че се констатират
неравноправни клаузи в потребителския договор, то в тежест на ищеца е да установи и че
същите са уговорени индивидуално.
Видно e от представените писмени доказателства че е сключен договорът за кредит с
посоченото съдържание. От приетите преводни нареждания се установява, че кредитът е
усвоен – факт, който се потвърждава и от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза.
Процесният кредит е предоставен на физическо лице, с цел задоволяване на текущи
(лични) нужди, поради което ответникът има качеството на потребител по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и като такъв е легитимиран да се
позовава на предвидената в специалния закон защита. Към договора е приложим и
действащият към момента на сключването му Закон за потребителския кредит /ЗПК/. За
наличието на неравноправни клаузи, както и за недействителност на договора, като
противоречащ на разпоредбите на ЗПК, съдът следи служебно на основание чл. 7 ал. 3 от
ГПК.
Процесният договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител и в
същия е посочено, че част от договора са ОУ, които са подписани на всяка страница, като е
отбелязано, че ответницата е получила екземпляр от същите и преддоговорната информация.
Налична е изискуемата по чл. 11 ал.1 –т.1 до т.6 информация. По отношение на
преддоговорната информация, обаче, съдът намира, че няма доказателства същата да е
представена на ответницата. Не е представен по делото стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 по ЗПК,
въпреки че съдът е дал надлежни указания на ищеца, че не сочи доказателства в тази насока.
Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език, сочи на
необходимост от предоставяне на информация, въз основа на която потребителят да може да
прецени икономическите последици от сключването на договора и съответно даденото
съгласие да е недвусмислено /така Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г. на I
ТО на ВКС/. Изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения,
8
основани на добра информираност и благоразумие. В тази насока е именно и изискването за
предоставяне на преддоговорната информация, която в случая не е установено да е
представена.
На следващо място ЗПК изисква лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а и годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин, също да са посочени. В самия договор, обаче, е посочено, че лихвата е плаваща,
като ГЛП е 4,99%, а ГПР – 6,01%, посочени са референтен лихвен процент – 0,09%
(едномесечен ОДИ) и фиксирана надбавка 4,90%, а в общите условия към договора в чл. 6 са
посочени лихви, такси и комисионни, и методика за изчисляване на лихвения процент и на
референтния лихвен процент, като всички тези посочени клаузи са неясни и неразбираеми
за обикновения потребител. Ясна и точна конкретна клауза, която да сочи как се изчислява
конкретно годишният лихвен процент и референтния лихвен процент съобразно
изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.9а вр. чл. 33а от ЗПК не е включена в договора или
общите условия, като последните са написани по един изключително объркващ
потребителите начин. В самия договор са посочени съкращения без ясно обяснение нито в
самата първа страница от договора, нито в ОУ какво означават и как се формират –
например – „ГЛП“, „ГПР“, „ОДИ“, а отделно и какво стои зад тези съкращения ответницата
не е задължена да знае.
Договорът трябва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
процент на разходите /ГПР/ изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В този смисъл и ГПР е глобален израз на всичко дължимо по
кредита, като следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.В случая,
9
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. ГПР е посочен да е в размер на 6,01%, а ГЛП –
4,99%. Не става ясно какви са другите компоненти на ГПР и как се формира посочения
процент съобразно Приложение No 1 към ЗПК.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, а съобразно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по същия, в това число предвидените като
застрахователна премия суми и такса за разглеждане на кредита. Сумите, които са събрани
във връзка с тези разходи се явяват недължимо платени и следва да бъдат приспаднати при
присъждане на сумите.
По отношение на останалите клаузи от договора и тяхната неравноправност, респ.
противоречие с други законови разпоредби съдът намира за безпредметно да се произнася,
доколкото само на вече изброените основание длъжницата дължи единствено чистата
стойност на кредита.
По отношение на цесията и нейното съобщаване на длъжника и обявяването на
предсрочната изискуемост:
Както бе посочено по-горе, при обсъждане на доказателствата и възприетата
фактическа обстановка, не се установи длъжницата да е била редовно уведомена на
посочената от ищеца дата – 10.06.2021г. Други доказателства за надлежното й уведомяване
не са ангажирани, като в този смисъл и предвид изявлението на ищеца, отправено с исковата
молба, то съдът намира, че уведомлението с двете изявления е връчено с получаването на
преписа от исковата молба от ответницата на 01.11.2021г. чрез нейния син и от тази дата е
настъпила предсрочната изискуемост по процесния договор, доколкото е налице и забава в
заплащането на повече от две последователни вноски по кредита, както се установява от
справката, представена от ищеца и от заключението на вещото лице по изготвената СЧЕ.
Съобразно трайната съдебна практика, се приема, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Допустимо е и обявяване на предсрочната изискуемост по договора за кредит с връчване на
исковата молба на длъжника. В настоящия случай към исковата молба е приложено
уведомление, изходящо от цедента / чрез пълномощник/, съдържащо изявление за
извършената цесия и обявяване на предсрочната изискуемост, поради което уведомяването
се счита за редовно извършено с получаването на преписа от исковата молба от ответницата
на 01.11.2021г. Доколкото това е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право и следва да бъде съобразено от съда при решаването на
делото, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е настъпила изискуемостта на
задължението за връщане на главницата по договора.
10
С оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че ищецът установи своята претенция
по основание досежно главницата от 50 000 лв. като чиста стойност на кредита. От същата
сума следва да се приспаднат недължимо платените от ответницата суми за лихви и
застраховки в общ размер на 157, 96 лв., от които 140лв. – лихва и 16,15лв. – застраховка,
заплатени на -01.08.2019г. и 1,81лв. – лихва, заплатена на 01.09.2019г., изчислени съобразно
заключението на вещото лице. И като крайна сума, която следва да се присъди съдът
изчислява 50 000 лв. – 157,96лв. = 49 842, 04лв., до който размер и искът за главница се
явява основателен. Ищецът претендира сумата, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда, но същата следва да се присъди, считано от
настъпване на предсрочната изискуемост или от 01.11.2021г., като за предходния период
искането за присъждане на законната лихва върху цялата главница следва да се отхвърли.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на възнаградителната лихва,
поради недействителност на договора. Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва за забава, изчислена за периода от 02.09.2020г. до
01.09.2021г. върху всяка падежирала, но неплатена вноска за главница, предвид, че
погасителният план, договорен между страните е за сума за главница, в която е включена
сумата и за таксата за разглеждане на кредита в размер на 500 лв., а в тази част договорката
между страните е недействителна и се дължи само чистата стойност на кредита от 50 000лв.
Съдът няма как да извърши преизчисления по нов погасителен план и да преуреди
отношенията между страните към задна дата, като да се приеме противното би означавало да
се подмени и волята на страните.
По разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на разноски, като в молбата си, депозирана
непосредствено преди датата на насроченото о.с.з е посочил, че прилага списък по чл. 80 от
ГПК, който реално не е приложен към молбата. Съдът констатира, че списък е обективиран в
исковата молба като се претендира заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв. Заплатената държавна такса е в размер на 2240,06 лв.
Съдът констатира, че ищецът е заплатил и сумата от 400 лв. за изготвеното заключение. По
отправеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът взе предвид,
че за ищцовото дружество не се явява процесуален представител в о.с.з, като по делото е
било проведено едно съдебно заседание, поради което и възнаграждението следва да се
определи на 150 лв. Съответно ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от претенцията или сумата от 2 493,29лв. следва да му се присъди.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
11
представлявано от изпълнителния директор – Ю.Х.Ю., сумата от 49 842,04 лв./четиридесет
и девет хиляди осемстотин четиридесет и два лева и четири стотинки/, представляваща
неизплатената чиста стойност на главницата по Договор за потребителски паричен
кредит No 3740492 / 12.07.2019г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, в качеството му на кредитор и ответницата М. К. Д., като кредитополучател,
вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 19.03.2020г. на ищеца „Агенция за
събиране на вземанията" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата, на която е обявена предсрочната изискуемост чрез получаване на препис от исковата
молба от ответницата – 01.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл.
99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор – Ю.Х.Ю.,
срещу М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, искове с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца, в следните части и за следните суми: 1/ за сумата
над присъдените 49 842,04 лв. ./четиридесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и два
лева и четири стотинки/, представляващи неизплатената чиста стойност на главницата по
Договор за потребителски паричен кредит No 3740492 / 12.07.2019г. до претендираните
50 103, 55 лв. /петдесет хиляди сто и три лева и петдесет и пет стотинки/; 2/ за
претендираната сума за законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда –17.09.2021 г. до датата, на която е обявена предсрочната
изискуемост чрез получаване на препис от исковата молба от ответницата - 01.11.2021г.; 3/
за сумата от 1 448,75 лв./ хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и
пет стотинки/, представляваща договорна лихва по чл. 6 от ОУ към Договора, за периода
от 01.09.2019 г. до 19.03.2020г., както и 4/ за сумата от 4 222,35 лв. /четири хиляди двеста
двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща законната лихва за забава,
начислена за периода от 02.09.2020 г. до 01.09.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор – Ю.Х.Ю., сумата от 2 493,29лв. /две хиляди
четиристотин деветдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторените
от ищеца в производството съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от М. К. Д., ЕГН **********, в полза на
„Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, по тяхна сметка с IBAN:
******* при “Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
12
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13