О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.
Лом, 08.01.2018 година
Районен
съд, гр.Лом, първи състав в закрито заседание на 08.01.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н.КАМЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Каменова гр.д. № 95/2018 година, да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.389 ГПК, във връзка с чл.391, ал.1, т. 1 от ГПК.
Настоящето
производство е образувано по постъпила искова молба от Д.М.Н. с ЕГН: **********
***, чрез пълномощник, адвокат при АК-Монтана-Р.В.Б., съдебен адрес,***,
против: ********* с ЕИК *********, представлявано от Г.С.Г., със седалище и
адрес на управление, *********, с цена на иска: 1729.53 лева, представляваща
неизплатен остатък от трудово възнаграждение за месец септември 2016 година в
размер на 292 лева, а така също сумата от 1437.53 лева, представляваща
равностойност на 735 евро- неизплатени 21 дни командировачни.
С ИМ
се иска да бъде допуснато обезпечение по
настоящият иск, чрез обезпечителна мярка: запор върху сметките в лева и валута
на длъжника в *********в *********.
Към
исковата молба и към молбата за допускане на обезпечението са представени
писмени доказателства, трудов договор № 33 от 13.02.2015 година и Заповед № 80
от 21.10.2016 година.
Съдът,
след като прецени доводите на молителя, представените писмени доказателства,
намира следното:
Молбата е
допустима, но неоснователна, по следните съображения:
За да бъде
допуснато обезпечение, в теорията и практиката е безспорно, че е необходимо да
бъдат налице кумулативно пет предпоставки: да е предявен иск или да предстои
предявяването на бъдещ иск в подходящ, определен от съда срок; искът да е
допустим; същият да е вероятно основателен, което, съгласно чл. 391 ал. 1 т.1
от ГПК, означава да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или да е обезпечен
с парична гаранция, внесена от ищеца; да е налице потребност от обезпечение или
обезпечителна нужда, което означава, че без обезпечението изпълнението на
евентуално осъдително решение би било значително затруднено или невъзможно;
както и исканата обезпечителна мярка да е подходяща, т. е. да съответства на
характера на исковата претенция. В тази насока са разпоредбите на чл. 389, чл.
391 и чл. 397 от ГПК.
Съгласно чл.389,
ал.1 от ГПК, във всяко положение
на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция ищецът
може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на
предявения иск. Предпоставка за допускането на обезпечението е кумулативното
наличие на посочени в процесуалния закон условия.
В случая съдът намира, че предявените искове са
допустими и е налице правен интерес от предявяването им. Доколкото предявените
искове са парични, обезпечителната нужда се предполага и без да са изложени
съображения от ищеца в тази насока, тъй като във всеки един момент ответниците
могат да се разпоредят с имуществото, което би послужило като удовлетворение на
претенция в случай на уважаване на исковете.
Настоящият
състав намира, че предложената обезпечителна мярка е неподходяща, а именно :
запор върху сметките в лева и валута на длъжника в *********в *********, за
цена на иска, общо: 1729.53 лева.
Допускането на обезпечение налага балансиране на
интересите на заинтересования и носителя на правото, обременяването на което се
търси, като задължение на съда е да подбере и наложи мярката по такъв начин, че
да не се стигне до необосновано засягане правата на един субект на правото,
преди в надлежен съдебен процес, да бъде разрешен окончателно въпроса относно
правата на правоимащия.
Относно поискания запор върху евентуално бъдещо
вземане на ищеца, съдът намира, че липсват представен убедителни доказателства
на този етап, от които да се направи извод за вероятната основателност на
предявения иск, представени са само трудов договор и заповед за прекратяването
му по взаимно съгласие, но в искането си за вероятната основателност на иска
законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, установяващ
факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ или погасяващ
отричаното с иска право. Този извод следва да може да се направи на базата
именно на писмените доказателства, макар да не е окончателен и съобразен с
етапа на развитието на спора.
Поради
изложените съображения, съдът намира, молбата за допускане на обезпечение по
предявеният иск, за неоснователна, поради което съдът:
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, искането на Д.М.Н. с ЕГН: ********** ***, чрез пълномощник, адвокат
при АК-Монтана-Р.В.Б., съдебен адрес,***, против: ********* с ЕИК *********,
представлявано от Г.С.Г., със седалище и адрес на управление, *********, с цена
на иска: 1729.53 лева, представляваща неизплатен остатък от трудово
възнаграждение за месец септември 2016 година в размер на 292 лева, а така също
сумата от 1437.53 лева, представляваща равностойност на 735 евро- неизплатени
21 дни командировачни, чрез налагане на запор върху сметките в лева и валута на
длъжника в *********в *********, като обезпечителна мярка.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен срок,
който за молителя тече от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :