№ 15487
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110162721 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. Гражданския процесуален кодекс ГПК)
вр. с чл. 34 Закона за собствеността (ЗС) вр. с чл. 69 Закона за наследството ЗН), за
допускане на делба.
Ищецът А. Ц. П. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
възникнала съсобственост върху недвижими имоти, представляващи поземлен имот, ведно с
построената в нея сграда, по силата на наследствено правоприемство.
В исковата молба са наведени твърдения, че с договор за продажба, за който е съставен
н.а. № 115/ 13.04.1955г., Ц.Б.Т. С. П. и Г.П.П. са придобили правото на собственост върху
празно дворно място, представляващо урегулиран имот, с площ 440 кв.м., намиращо се в гр.
София, м. “С.Р.”- “П.”, образуващо парцел XVI- 55, кв. 280 по плана на гр. София, върху
което двамата построили едноетажна сграда, представляващо къща- близнак, със застроена
площ 116,24 кв.м.
Въз основа на съдебна спогодба по протокол от м. април 1977г. в производство по
съдебна делба по гр. дело № 1684/ 1977г. по описа на СРС, съсобствеността по отношение на
сградата била прекратена, като с в изключителен дял на Ц.Б.Т. С. П. и на неговата съпруга
Е.А. П. бил предоставен източният близнак от жилищната сграда, ведно с ½ иД.ч. от
дворното място.
С договор за дарение, скл. под формата на н.а. № 123, т. IV, дело № 450/ 1978г. А. Ц. П.
и С. Ц. П. придобили чрез правна сдЕ.- дарение, правото на собственост върху по ¼ иД.ч. от
сградата и ½ иД.ч. от дворното място.
Ищецът навежда твърдения, че страните не могат доброволно да се поделят.
1
При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
допусне делба на недвижим имот, представляващ сграда- многофамилна жилищна сграда, с
идентификатор **************.1.1 по КК на гр. София, с площ 67,69 кв.м., ведно с
прилежащите мазе и три избени помещения и ½ иД.ч. от представляващ поземлен имот, с
идентификатор ************** по КК на гр. София, като допусне същата при квоти: А. Ц.
П.- 10/24 иД.ч., Ц. Ц. Б.- 5/24 иД.ч., Б. С. Ц.- 5/24 иД.ч. и Е. С. П.- 5/24 иД.ч.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Б.
С. Ц. и Е. С. П., в който се изразява становище за основателност на предявения иск за делба
на недвижими имоти. Ответниците сочат, че в имота, освен посочената многофамилна
жилищна сграда, са построени и сгради, обозначени с 2, 3, 4 и 5, както и сграда, която не е
обозначена в скицата. Същите изразяват становище, че посочените постройки представляват
приращение към земята и подлежат на съдебна делба. В отговора се релевират доводи, че
многофамилната жилищна сграда е надстроена с трети етаж, построен от С. Ц. С..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, при за установено
следното от фактическа страна:
От представения н.а. № 115/ 13.04.1955г., т. VI, дело № 976/ 1955г. се установява, че
Ц.Б.Т. С. П. и Г.П.П. са придобили чрез правна сдЕ.- продажба, правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, състоящо се от 440 кв.м., с
административен адрес: гр. София, местност “С.Р.”- “П.”, образуващо парцел XVI- 55, кв.
280 по плана на гр. София.
От представения протокол от м. април 1977г. по гр. дело № 1684/ 1977г. на Софийски
районен съд се установява, че е одобрена съдебна спогодба, съгласно която в изключителен
дял на Ц.Б.Т. С. П. и Е.А. П. източния близнак от къщата, с отделен вход, ведно с ½ иД.ч.
от дворното място, съставляващо парцел XIX- 11 в кв. 280 по плана на гр. София, м. “С.Р.”,
цялото с площ 480 кв.м.
Видно от представения н.а. от 15.02.1977г., т. IV, дело № 450/ 1976г. Ц.Б.Т. С. П. и Е.А.
П. са се разпоредили чрез правна сдЕ.- дарение, с притежаваната от тях идеална част от
недвижими имоти- източна част от едноетажна къща- близнак, с отделен вход, ведно с ½
иД.ч. от дворно място, представляващо парцел X- 367 в кв. 280 по плана на гр. София, като
са дарило по ¼ иД.ч. от посочените имоти на С. Ц. П. и А. Ц. П..
На 07.10.2022г. е сключен договор за продажба, скл. под формата на н.а. № 123/
07.10.2022г., т. I, рег. № 2466, дело № 117/ 2022г., по силата на който Ц. Ц. Б. се разпоредила
с притежаваните от нея 4/24 иД.ч. от самостоятелен обект в сграда- източен апартамент, с
административен адрес: гр. София, район “Подуяне”, ул. “Константин Фотинов” № 87- 87А.
ет. 1, А. Ц. П.
Видно от представеното удостоверение за наследници, Ц.Б.Т. С. П. е починал на
04.06.1997г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен Ц. Ц. Б., А. Ц.
П. и С. Ц. П.. Последният е починал на 30.03.2019г. и е оставил наследници по закон
низходящите си от първа степен Б. С. Ц. и Е. С. П..
2
Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ),
съгласно заключението на която в имот, с идентификатор ************** са построени
сгради, представляващи сграда- източник близнак, с идентификатор **************.1.1.,
сграда на допълващо застрояване, с идентификатор **************.2, сграда на допълващо
застрояване, с идентификатор **************.3, сграда на допълващо застрояване, с
идентификатор **************.4, сграда на допълващо застрояване, с идентификатор
**************.5.
Сграда, с идентификатор **************.1.1 се състои от жилищен етаж и сутерен,
обозначен в архитектектурния проект с три мазета. Светлата част на сутерена е 225 см.
Сгради, с идентификатори **************.2 и **************.3 по КК на гр. София,
представляват изградени върху ивични основи тухлени стени без мазилка и без подова
настилка, с предназначение складови помещения.
Сгради, с идентификатори **************.4 и **************.5 по КК на гр. София,
представляват масивни постройки.
Вещото лице дава заключение, че поземленият имот е неподеляем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказването, с оглед
характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите за
изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделител е
ищец по своя иск и ответник по иска за делба на иска на всеки от останалите съсобственици,
то всяка от страните следва да докаже: качеството си на съсобственик на имота, предмет на
делбата; размера на притежавания дял.
По иска за делба на поземлен имот, с идентификатор ************** по КК на гр.
София:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
процесният поземлен имот с идентификатор ************** и построените в него две
сгради са били предмет на делба по дело № 1684/ 1977г. на Софийски районен съд, като на
през м. април 1977г. е одобрена спогодба между страните, според която Ц.Б.Т. С. П. и Е.А.
П. са получили в изключителна собственост източният близнак от къщата, ведно с ½ иД.ч.
от дворното място. С извършването на тази делба е създадено положение, при което
парцелът е съсобствен, но върху него има изградени две отделни сгради, които са еднолична
собственост на различни лица. Съобразно мотивите на ППВС № 2/ 1982г., т. 1, б. „г“ и б. „д“,
това положение е сходно с етажната собственост, тъй като сградите са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделните съсобственици на парцела, върху който са
построени, а той е общ. Така дворното място придобива характеристиките на обща част,
като изцяло обслужва изградените постройки, а съсобствеността върху него е неразделно
свързана с отделните сгради. В съдебната практика еднозначно се приема, че „хоризонтална
етажна собственост“ възниква, когато в съсобствено дворно място има две или повече
3
сгради с различни собственици. В тези случаи дворното място представлява обща част и
като такава не подлежи на делба- арг. чл. 38, ал. 3 ЗС. Следователно, към 1977г. в процесния
имот е възникнала „хоризонтална етажна собственост“, като при придобиването на двете
къщи в еднолична собственост от различни лица, поземленият имот е станал обща част и
делбата му е станала недопустима. Т.е. по отношение на двете постройки дворното място е
запазило характеристиките си на обща част и предвид невъзможността от земята да се
обособят два парцела, делбата му е недопустима (в този смисъл определение № 267 от
02.06.2020г. на ВКС по гр. дело № 3921/ 2019г., II г.о., решение № 1132 от 07.10.2008г. на
ВКС по гр. дело № 4813/ 2007г., V г.о., и др.). Фактически делба на поземления имот чрез
изнасянето му на публична продан не би могла да се извърши, тъй като при съществуващата
невъзможност за реално обособяване на два парцела и при наличието на две отделни
постройки- самостоятелен обект на правото на собственост, делбата на подобно дворно
място по необходимост следва да се извърши чрез приобщаване на по ½ идеална част от
него към всяка от постройките. Поземленият имот не би могъл да бъде прехвърлен отделно
от построените върху него сгради, които изцяло обслужва. С оглед на изложеното, делба на
поземлен имот с идентификатор ************** не може да бъде извършена, поради което
искът за делба на този имот е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за делба на сграда с идентификатор **************.1 За основателността на
предявения конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК следва да се
установи наличието на съсобственост между страните върху процесния недвижим имот. От
събраните по делото писмени доказателства несъмнено се доказва, че такава е възникнала
по силата на наследяване.
От представения н.а. № 115/ 13.04.1955г., т. VI, дело № 976/ 1955г. се установява, че
Ц.Б.Т. С. П. и Г.П.П. са придобили чрез правна сдЕ.- продажба, правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ празно дворно място, състоящо се от 440 кв.м., с
административен адрес: гр. София, местност “С.Р.”- “П.”, образуващо парцел XVI- 55, кв.
280 по плана на гр. София. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД
форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, когато правото на собственост върху
определен обект принадлежи общо на две или повече физически или юридически лица вкл.
държавата и общините, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното. Презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение тогава, когато
основанието, на което е придобита вещта, не сочи какъв е обемът от права на всеки от
съсобствениците и това не може да бъде изведено от естеството на основанието и
вътрешните отношения между съсобствениците. В светлината на изложеното следва да се
приеме, че Ц.Б.Т. С. П. и Г.П.П. са придобили правото на собственост върху равни части от
имота, по ½ иД.ч.
От представения протокол от м. април 1977г. по гр. дело № 1684/ 1977г. на Софийски
районен съд се установява, че е одобрена съдебна спогодба, съгласно която в изключителен
4
дял на Ц.Б.Т. С. П. и Е.А. П. източния близнак от къщата, с отделен вход, ведно с ½ иД.ч.
от дворното място, съставляващо парцел XIX- 11 в кв. 280 по плана на гр. София, м. “С.Р.”,
цялото с площ 480 кв.м. С посочената спогодба, която има значение на влязло в сила
решение (чл. 234, ал. 3 ГПК), страните взаимно са се задължили да считат, че правното
положение между тях е такова, каквото го прогласява същата и да не го оспорват занапреД.
По отношение на делбения обект спогодбата е произвела вещно- прехвърлителното си
действие (ППВС № 7/ 1973г., т. 8б). Изложеното обуславя извод, че Ц.Б.Т. С. П. и Е.А. П. са
придобили правото на собственост върху източната къща- близнак, ведно с ½ иД.ч. от
дворното място.
Видно от представения н.а. от 15.02.1977г., т. IV, дело № 450/ 1976г. Ц.Б.Т. С. П. и Е.А.
П. са се разпоредили чрез правна сдЕ.- дарение, с ½ иД.ч. от недвижими имоти- източна част
от едноетажна къща- близнак, с отделен вход, ведно с ½ иД.ч. от дворно място,
представляващо парцел X- 367 в кв. 280 по плана на гр. София, като са дарили по ¼ иД.ч. на
С. Ц. П. и А. Ц. П.. На 07.10.2022г. е сключен договор за продажба, скл. под формата на н.а.
№ 123/ 07.10.2022г., т. I, рег. № 2466, дело № 117/ 2022г., по силата на който Ц. Ц. Б. се
разпоредила с притежаваните от нея 4/24 иД.ч. от самостоятелен обект в сграда- източен
апартамент, с административен адрес: гр. София, район “Подуяне”, ул. “Константин
Фотинов” № 87- 87А. ет. 1, А. Ц. П.. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл.
18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договорите.
Видно от представеното удостоверение за наследници, Ц.Б.Т. С. П. е починал на
04.06.1997г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен Ц. Ц. Б., А. Ц.
П. и С. Ц. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 Закона за наследството ЗН), децата на
починалия наследяват по равни части. С откриване на наследството на Ц.Б.Т. С. П.,
низходящите му от първа степен са придобили по ⅓ иД.ч. С. Ц. Брадински е починал на
30.03.2019г. и е оставил наследници по закон низходящите си от първа степен Б. С. Ц. и Е. С.
П..С откриване на наследството му низходящите му от първа степен са наследили равни
дялове, по ½ иД.ч. При определяне размера на дяловете на съделителите следва да бъде
съобразено и направеното разпореждане от Ц.Б.Т. С. П. и Е.А. П. с ½ иД.ч. от процесната
сграда, като са дарили на С. Ц. П. и А. Ц. П. по ¼ иД.ч. от същата. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 235 ГПК следва бъде отчетено и извършеното разпореждане от Ц. Ц. Б.
в полза на А. Ц. П. с притежаваните от нея 4/24 иД.ч. в процесната сграда.
При съобразяване на изложеното, А. Ц. П. притежава 14/ 24 иД.ч. (⅙ иД.ч.+ ¼ иД.ч.+
4/24 иД.ч.); Б. С. Ц. и Е. С. П.- по 5/24 иД.ч. Искът против Ц. Ц. Б. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на постройките с идентификатори **************.2, **************.3,
**************.4 и **************.5:
От заключението на СТЕ се установява, че посочените постройки се използват за
складови помещения. В случая не се касае за самостоятелен обект на право на собственост, а
за второстепенни постройки, които следват съдбата на главната вещ, на която се явяват
5
принадлежност. Поради това, когато е предявен иск за делба на главната вещ, постройката,
представляваща принадлежност, се включва в предмета на делото, дори това да не е изрично
поискано.
Изградената в един имот второстепенна постройка може според предназначението си да
обслужва както находящата се в същия имот жилищна сграда, респ. сграда с друго
предназначение, така и дворното място, респ. сграда, находяща се в съседен имот. Въз
основа на предназначението на постройката и при съобразяване на обстоятелството дали
същата обслужва дворното място или сградите с основно предназначение в същото или в
съседно дворно място следва да се извърши преценка дали приложение следва да намери
правилото на чл. 98 ЗС или правилото на чл. 92 ЗС. Съображения в този смисъл са изложени
в мотивите към ТР № 5 от 18.05.2017г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГК на ВКС. Прието е,
че постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост,
трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект- земя или сграда, на
общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени,
респ. която са предназначени да обслужват, като за тях е приложима разпоредбата на чл. 92
ЗС, ако са предназначени да обслужват земята, респ. чл. 98 ЗС, ако са предназначени да
обслужват сградата, при което преценката се извършва винаги конкретно с оглед
установеното по делото предназначение на постройката.
Конкретиката на случая сочи, че процесните постройки имат обслужващо
предназначение, поради което и същите не са самостоятелен обект на собственост, поради
което същите следват главната вещ и подлежат на оценка във втората фаза на делбата.
За пълнота следва да се посочи, че в случая, че изградените постройки нямат
самостоятелен характер, а са изградени като помощни сгради и представляват
второстепенни такава, поради което не са самостоятелен обект и не могат да се придобиват
по давност.
Изложеното обуславя извод, че следва да бъде допусната делба на недвижим имот,
представляващ сграда, с идентификатор **************.1.1 по КК на гр. София, с площ
67,89 кв.м., разположена в имот с идентификатор **************. по КК на гр. София,
между А. Ц. П., Б. С. Ц. и Е. С. П., А. Ц. П.- 14/24 иД.ч., Б. С. Ц. и Е. С. П.- по 5/24 иД.ч.
Искът за делба против Ц. Ц. Б. следва да бъде отхвърлен.
Искът за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот, с идентификатор
************** по КК на гр. София, с площ 477 кв.м., при съседи:
***********************************, следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ДОПУСКА делба на недвижим имот представляващ сграда, с идентификатор
**************.1.1 по КК на гр. София, с площ 67,89 кв.м., разположена в имот с
идентификатор **************. по КК на гр. София, между А. Ц. П., с ЕГН **********, Б.
С. Ц., с ЕГН ********** и Е. С. П., с ЕГН **********, при квоти: А. Ц. П.- 14/24 иД.ч., Б. С.
Ц.- 5/24 иД.ч. и Е. С. П.- 5/24 иД.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ц. П., с ЕГН **********, против Ц. Ц. Б., с ЕГН
**********, за делба недвижим имот представляващ сграда, с идентификатор
**************.1.1 по КК на гр. София, с площ 67,89 кв.м., разположена в имот с
идентификатор **************. по КК на гр. София, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ц. П., с ЕГН **********, против Ц. Ц. Б., с ЕГН
**********, Б. С. Ц., с ЕГН ********** и Е. С. П., с ЕГН **********, иск за делба на
недвижим имот, представляващ поземлен имот, с идентификатор ************** по КК на
гр. София, с площ 477 кв.м., при съседи: ***********************************,
притежаван от наследодателя Ц.Б.Т. С. П. в съсобственост с третото лице Г.П.П., от който
собственост на наследодателя са ½ иД.ч., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7