Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 74

гр. София, 09.05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 165 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЦАТА – З.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез адв. К.М.Д., член на САК и адв. Е.П.Ж., член на САК е предявила срещу „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. Р.Г. Д.- Изпълнителен директор, К. Х. Ч. - Главен изпълнителен директор, М.К. Г. - Изпълнителен директор, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на травматични увреждания - изразяващи се във Фрактура на Тх12 гръбначен Прешлен, мозъчно сътресение, контузия на главата париетално и психически стрес, причинени й при ПТП, настъпило на 11.02.2018 год. на АМ „Тракия“, по вина на застрахования при ответника водач – В.М.И., за лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК № А 7324 АТ, със застрахователна полица № BG/06/117001249823 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 28.04.2017 год. до 27.04.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 8767,29 лв. (осем хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и 0,29 ст.), ведно с лихва за забава върху посочената сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща разходи за закупуване на импланти за извършване на отворена стабилизация на гръбначния стълб на стойност 6 299.00 лева (шест хиляди двеста деветдесет и девет лева) на 14.02.2018г., за заплащане за избор на екип за гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с много голям обем и сложност в размер на 900.00 лв. (деветстотин лева) на 14.02.2018г., за закупуване на колан „Ломбакс Дорзо" на стойност 250.00 лв. (двеста и петдесет дева) на 22.02.2018г., за закупуване на лекарствени средства на стойност 35.92 лева /тридесет и пет лева и 0.92 ст./ на 23.02.2018 г., за заплащане на престой в специализиран център за рехабилитация, както и за извършените в центъра процедури (аналитична гимнастика, масаж, механотерапия) на обща стойност 462.00 лв. (четиристотин шестдесет и два лева) на 06.03.2018 г., за заплащане на санитарен транспорт на обща стойност 150 лв. (сто и петдесет лева), на 26.02.2018 г. и на 12.03.2018 г., за закупуване на проходилка на стойност 72 лв. (седемдесет и два лева) на 12.03.2018 г., за закупуване на лекарства на стойност 223, 66 лв. (двеста двадесет и три лева и 0, 66 ст.) на 11.05.2018г., за заплащане на комплексни медицински услуги и престой в „С." ЕАД на стойност 224.60 лв. (двеста двадесет и четири лева и 0,60 ст.), заплатени на 24.06.2018 г. и на 27.06.2018г., за заплатени хранителни добавки, както и за заплатени лекарства на стойност 213.11 лв. (двеста и тринадесет лева и 0,11 ст.) на 28.06.2018 г.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ищцата твърди в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.02.2018год., пострадала като й били причинени травматични увреждания, вследствие на които търпи неимуществени и имуществени вреди.

Твърди, че на посочената дата л.а. „Опел Вектра" с per. № А 7324 АТ се движел по АМ „Тракия" с посока на движения към гр. С., като на 20-тия километър самокатастрофирал в лява еластична ограда по посоката си на движение. Ударът между МПС и еластичната ограда бил страничен - в лявата част на автомобила, в която се е намирала пострадалата - З.С.. Тя била пътник с поставен обезопасителен колан на задна лява седалка зад водача в л.а. „Опел Вектра".

В резултат на описаното ПТП, ищцата получила следните травматични увреждания: Фрактура на Тх12 гръбначен прешлен. Мозъчно сътресение. Контузия на главата париетално. Поради   т.нар.   „взривна   фрактура"   на   12-ти   гръбначен   прешлен била извършена оперативна интервенция с много голям обем на сложност: транспедикуларна титаниева стабилизация през телата на Tx10 Tx11 - Л1 Л2. Ищцата сочи, че месец и половина е била на легло и не е можела да се движи и да се обслужва сама, като за нея са се грижили нейните близки. За извършването на операцията ищцата закупила консумативи, които не се покривали от НЗОК. Освен при болнични условия ищцата се лекувала и в специализиран център за рехабилитация.

Инцидентът освен физически се отразил на ищцата и психически. Поради силните болки тя страдала от нарушение на съня, понижено настроение и тревожност.

            Изложено е още в исковата молба, че ищцата е направила и редица финансови разходи, подробно описани по вид и стойност, които били свързани с претърпените от нея травматични увреждания при ПТП.

Пряка и непосредствена последица от виновното поведение на водача на процесното МПС – В.М.И. бил настъпилия вредоносен резултат за ищцата.

Ищцата твърди, че чувства силни болки в кръста, замаяност, дразнене от светлина и шумове и т.н.

Ищцата сочи, че отговорността на застрахователя - ответник в настоящото производство – „Д.” ЕАД, ЕИК . била ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК № А 7324 АТ, със застрахователна полица № BG/06/117001249823,  валидна от 28.04.2017 год. до 27.04.2018 год. Последното обуславяло и предявеният пряк иск срещу застрахователя.

Ищцата предявила претенцията си за неимуществени пред ответника по реда на чл.380 от КЗ и получила уведомление, че застрахователят й е заплатил 35000 лева за неимуществени вреди, но не било подписано извънсъдебно споразумение.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК  е подал писмен отговор, чрез процесуалния представител юрк.В.Г., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

            С отговора на исковата молба се оспорва размера на исковата претенция за неимуществени вреди, като прекомерно завишен, а по отношение на претендираните имуществени вреди се твърди, че не е налице причинна връзка между вредите и ПТП. Ответникът прави и възражение за съпричиняване, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на ищцата, тъй като последната била без поставен обезопасителен колан към момента на ПТП.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба. В последната са изложени аргументи по съществото на направените от ответника възражения с отговора на исковата молба.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът също е подал отговор на допълнителната искова молба, в които е посочил, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 12 за ПТП с пострадали лица от 23.02.2018г. на ОД на МВР - София е, че на 11.02.2018г. ищцата по делото е пострадала при ПТП, като пътник в лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДКН А 7324 АТ, управляван от В.М.И..

            Установява се от представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 11.02.2018г., съставен от разследващ полицай при РУ на МВР – гр.Ихтиман – В.Б., какво е било състоянието и положението на процесния автомобил след края на ПТП, както и състоянието на участъка от пътя, където е осъществено ПТП.

Не е спорно по делото обстоятелството, че ищцата е спазила процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се установява и от писмо на ответника до пълномощника на ищцата с изх. № 0 – 92-3432 от 22.03.2018г.

Видно от писмо на ответника до пълномощника на ищцата с изх. № 0-92-3645 от 08.05.2018г., както и от преводно нареждане от 04.05.2018г. е, че ответното дружество е заплатило на ищцата сумата в размер на 35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от процесното ПТП.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следния механизъм на ПТП:

На 11.02.2018 година, по АМ „Тракия", в зоната на километър 20+800 - землището на с. В., община И. със скорост около 69 километра в час, в дясната си пътна лента, в посока П. – С. се движил лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен номер А 73 24 АТ собственост и управляван от В.М.И.. Платното за движение в тази зона било еднопосочно, с две ленти за движение в посоката, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „МЗ" и в дясно на тях лента за принудително спиране, отделена от първите две посредством единична непрекъсната линия „М1".

Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „Опел" застигнал по- бавно движещ се пред него автомобил и водачът му предприел действия за изпреварване на същият, като насочил челната част на автомобила към лявата пътна лента. Автомобилът преди да достигне до стоманената еластична ограда извършил ротационно движение с ос на въртене вертикалната си ос и с посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка. Тук най-вероятно водачът на автомобила изгубил контрол над управлението на автомобила и същият с челната си лява част се ударил в стоманената предпазна ограда, ограничаваща в ляво платното за движение, при което автомобилът продължил транслационното си движение в посока напред и ротационното си движение в посока обратна на часовниковата стрелка и след като се е завъртял на 180 градуса от първоначалната си посока, видно от схемата в констативния протокол и протокола за оглед на местопроизшествие се установил в мястото в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. Най-вероятно в началния момент на удара между автомобила и еластичната ограда, последната е била разкъсана и елемент от нея навлязъл през челното панорамно стъкло на автомобила, през пътническия отсек и края му преминал през стъклото на предна лява врата, като отчупил кормилния кръг.

Установява се още от заключението на САТЕ, че причините за възникване на процесното ПТП не са от технически характер и би следвало да се търсят в субективните действия на водачът на лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен номер А 73 24 АТ - В.М.И., който при избиране на скоростта на движение на управлявания от него автомобил, в зоната на ПТП не се бил съобразил с атмосферните условия.

Опасната зона за спиране н автомобила била 88 метра, а зоната за видимост не по-малко от150 метра.

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че З.С. е получила в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания – Гръбначна травма изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен, което увреждане наложило оперативно лечение; Контузия на главата в теменната област и мозъчно сътресение. Освен оперативното лечение по време на престоя й в лечебното заведение, вещото лице сочи, че на ищцата е приложено и медикаментозно лечение. В резултат на травмата получена при пътния инцидент ищцата била подложена на оперативно лечение изразяващо се в имплантирането на стабилизираща метална пластина с винтове през 10 и 11 гръдни и 1 и 2-ри поясни прешлени.Поставената стабилизация по принцип не се премахвала.

            Установява се още от заключението на СМЕ, че констатираните травматични увреждания на ищцата представляват високоенергийна травма и са в причинна връзка с процесното произшествие. Вещото лице установява и, че при нормално протичане на възстановителните процеси при подобен род счупвания, възстановяване се наблюдава за около 8-12 месеца. В резултат на поставената метална стабилизация настъпвало срастване на блока от прешлени, което правело невъзможно движението на гръбнака в тези стави, тоест състоянието на пострадалата никога нямало да бъде такова каквото е било преди инцидента. Видно от заключението на вещото лице в резултат на травмата ищцата изпитвала силни болки и страдания за продължителен период от време-месеци, като постепенно спонтанната болезненост отзвучавала, но се запазила тази при движение и допир. След приключване на възстановителните процеси за посочения период се наблюдавала болезненост при продължително натоварване на гръбнака от физическа активност, стоене прав, ходене и др., както и при промяна на времето,която болезненост щяла да остане до живот.

От страна на травмата на главата вещото лице сочи, че няма трайни или постоянни последици за здравето на ищцата. Уврежданията били отзвучали за период от около 20-25 дни. Гръбначната травма обаче щяла да доведе до доживотни промени в състоянието на засегнатия участък, движенията щели да бъдат ограничени, като щяла да се наблюдава доживотна болезненост. В резултат на проведената оперативна интервенция бил налице ръбец от оперативната рана, който щял да остане до живот.

Вещото лице установява също така, че всички направени разходи, за които са приложени фактури по делото били направени по повод лечението и последващото възстановяване на ищцата от пътнотранспортното произшествие.

Видно е още от заключението на вещото лице, че една от травмите на ищцата е т.нар. "взривна фрактура" на 12-ти гръден прешлен. Същата представлявала фрактура на тялото на прешлена, когато следствие на високоенергийно ударно въздействие то се раздробява.Този тип фрактури се получавали при силен удар с направление по надлъжната ос на гръбнака/във вертикално направление/. Вещото лице сочи, че след запознаване с показанията на свидетеля И. може да каже, че тялото на пътуващата отзад в автомобила С. е отскочило нагоре при удара, при което с голяма енергия тя ударила главата си в тавана на автомобилното купе. Така се било реализирало условието за получаване на констатираната фрактура на тялото на 12-ти гръден прешлен. В подкрепа на това било и наличието на контузия на главата в теменната област, като и двете увреждания нямало как да бъдат получени по друг начин. В допълнение се установява от заключението, че обезопасителните колани в автомобилите, когато са поставени не позволяват на тялото на пасажера да се придвижи рязко напред и нагоре. В конкретния случай механизма на получаване на комплекса от увреждания на главата и гръбнака изключвали възможността ищцата да била с поставен обезопасителен колан. В съдебно заседание от 09.04.2019г. вещите лица изготвили експертизите по делото уточняват, че не може по категоричен начин да се установи дали ищцата е била с или без поставен обезопасителен колан.

По делото са представени фактури, издадени на ищцата, от които се установява, че същата е направила разходи за лечение и възстановяване в резултат на получените от ПТП увреждания в общ размер на 8 829.69 лева.

Не се събраха по делото доказателства за твърдяното в исковата молба отражение на ПТП върху психиката на ищцата.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите И. и Р.. От показанията на свидетеля И. се установява, че ищцата е пътувала на задната седалка на автомобила, в ляво, зад водача. Имала поставен предпазен колан. Най-сериозните увреждания били отпред в предната част на колата. Когато колата поднесла наляво се получил челен удар и имало отскок на колата, като повече отскочила задната й част.

Свидетелката Р. установява, че е говорила с ищцата по телефона всеки ден от приемането й в болницата. Ищцата много плачела, защото я болели местата на уврежданията от катастрофата. Споделяла, че е изключително тежко положението в болницата. Нямало кой да я погледне от персонала, не полагали особено добри грижи. След операцията имало промяна в състоянието й. От положителна и ведра жена от болките била станала отчаяна, изключително чувствителна и леко осъдителна за това, което й се е изсипало на главата в резултат на инцидента. Първо била в болницата за операция и лечение, след това веднага в друга болница за рехабилитация. Тогава я видяла свидетелката за първи път след инцидента. Едва, едва се движела. Споделяла, че я боли гърба, врата, ръцете. Била в синини в началото. Не можела да пътува в седнало положение в кола. Самостоятелно не можела да се обслужва. Това състояние продължило 2-3 месеца. Сега вече ходила на разходки, но се изморявала много бързо, болял я гърба. Понякога се возила в кола, но казвала, че при всяко друсване на колата има болки по целия гръбначен стълб. Вече не била ведър и позитивен човек. Преди инцидента била активна. Сега се била възстановила, движила се, обслужвала се, ходела на работа, но всеки ден казвала, че много я боли гърба. Чакала с нетърпение момента да се пенсионира и нямала вече сили  и възможности да работи.

            Не се спори по делото, а и това обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 26.02.2019г., а именно, че е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена със застрахователна полица № BG/06/117001249823.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия на водачът на лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен номер А 73 24 АТ - В.М.И., който при избиране на скоростта на движение на управлявания от него автомобил, в зоната на ПТП не се съобразил с атмосферните условия и управлявал автомобила си с несъобразена скорост.

При преценката на заключението по допусната съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и водят до извода, че единствено противоправните действия на водачът на лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен номер А 73 24 АТ - В.М.И. са довели до пътно-транспортното произшествие, при което на ищцата са били причинени описаните в заключението на СМЕ увреждания. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/.

Не се установи по делото възражението на ответника за съпричиняване. Ответникът следваше при условията на пълно, главно доказване да установи направеното от него правопогасяващо възражение. По делото обаче липсват доказателства за това дали ищецът е бил с или без поставен обезопасителен колан в момента на ПТП. В съдебно заседание от 09.04.2019г. вещите лица изготвили експертизите по делото уточняват, че не може по категоричен начин да се установи дали ищцата е била с или без поставен обезопасителен колан.

В резултат на ПТП на ищцата, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания, констатирани от експертизата: Гръбначна травма изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен; Контузия на главата в теменната област и Мозъчно сътресение.

Установено бе, че всички описани увреждания са пряк резултат от участието на ищцата в ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Опел Вектра" с регистрационен номер А 73 24 АТ - В.М.И., както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение е неоснователно. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства за причинна връзка между действия на пострадалата и настъпилите увреждания.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради затруднено движение, както и болезненост за период от около година, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, понесени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания.

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства сравнително дългия период на лечение и възстановяване, възрастта на ищцата, както и остатъчните последици от травмите – болезненост при продължително натоварване на гръбнака от физическа активност, стоене прав, ходене и др., както и при промяна на времето,която болезненост щяла да остане до живот, съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 70 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата. Предвид установеното по делото обстоятелство, че извънсъдебно и преди образуване на настоящото дело застрахователното дружество е заплатило на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 35 000 лева за причинените й в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, определеното по –горе обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 70 000 лева, следва да бъде редуцирано със заплатената вече сума от 35 000 лева.

Като основателен следва да бъде уважен и предявеният иск за имуществени вреди в претендираният размер от 8 767.29 лева, предвид диспозитивното начало в гражданският процес /в този размер е предявен искът въпреки, че установеният от съда размер по представените по делото фактури е 8 829.69 лева/. Установи се по делото от заключението на СМЕ, че всички направени разходи от ищцата, за които са приложени фактури по делото са били направени по повод лечението и последващото възстановяване на ищцата от пътнотранспортното произшествие.

С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2018г. – датата на предявяване на настоящия иск /от този момент се претендира законна лихва, въпреки възможността той да е по-ранен/, до окончателното й заплащане, като отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, и сумата от 8 767.29 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване на уврежданията причинени на ищцата в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2018г. – датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното й заплащане.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с определение от 14.09.2018г. ищцата с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1750.69 лева /4 % от 43767.29 лева/.

            В хода на производството по делото ищцата е направила разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 600 лева – депозити за възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 446.85 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

В хода на производството по делото ответникът не е направил разноски. Същият, чрез процесуалния си представител юрк.Г. претендира само юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 115 лева, съставляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Тъй като, видно от представения в с.з. на 09.04.2019 год. договор за правна помощ от 25.02.2019 год., сключен между ищцата и адвокат Д. от САК, последният е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска /43 767.29 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 1843.02 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищцата.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания, физически дискомфорт, битови негативни преживявания и влошаване на качеството й на живот, за период от около година и в по-лека степен и към настоящия момент, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 11.02.2018 год. на АМ „Тракия“, по вина на застрахования при ответника водач – В.М.И., за лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК № А 7324 АТ, със застрахователна полица № BG/06/117001249823 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 28.04.2017 год. до 27.04.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 15.08.2018г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „Д.” ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата в общ размер на 8767,29 лв. (осем хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и 0,29 ст.), съставляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване на уврежданията й, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 11.02.2018 год. на АМ „Тракия“, по вина на застрахования при ответника водач – В.М.И., за лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК № А 7324 АТ, със застрахователна полица № BG/06/117001249823 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 28.04.2017 год. до 27.04.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 15.08.2018г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1750.69 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 446.85 лева, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, З.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 115 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „Д.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат К.М.Д. от САК сумата от 1843.02 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: