Р Е Ш Е Н
И Е
№
16.03.2021г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора
Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2373/2019г. по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК
/фаза по извършване на делбата/.
С влязло в
сила решение № 6029/31.12.2019г., постановено по настоящото дело, е допусната
да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: жилище с
идентификатор № ...................с административен адрес: гр. Варна, ул. „У.“
№.., ет. 1, ап. 2, намиращо се в сграда № 1, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3515.248, целият с площ от 165 кв.м., състоящо се от антре,
салон, стая, със сутерен под тях, стая с изба, гълъбарник над пристройката в
дъното на двора, ½ ид.ч. от тоалетна, ½ ид.ч. от дворни
подобрения и ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, при
граници на дворното място: .............., ..............между съделителите М.М.М., ЕГН********** и Н.М.Т., ЕГН**********, при
следните квоти: по 1/2 ид. части за
всеки един от тях от имота на М.М.Т.,***, починал на
29.10.2018г., на основание чл. 34 ЗС.
В
писемно становище до съда с вх.№271860/16.02.2021г. процесуалният представител
на ищеца моли допуснатия до делба имот да бъде изнесен на публична продан, като
неподеляем.
В писмената си защита, депозирана след проведеното по
делото открито съдебно заседание на 17.02.2021г. процесуалният представител на
ответника също намира, че са налице предпоставките на чл.348 ГПК, като предлага
неподеляемият имотъ да бъде
изнесен на публична продан.
Всяка от страните представя писмена защита.
По отношение способа за извършване на
делбата:
Целта при извършване на делба е при
възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за
извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти
и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите
до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства
на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. В случая е допуснат до делба имот –
жилище. От заключението на вещото лице М.А. по допуснатата от съда
съдебно-техническа експертиза, се установява, че имотът е реално неподеляем.
При това положение единствено приложимият
способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне на имота на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК, поради което следва да бъде уважено искането на
процесуалните представители на ищцата и ответника и допуснатият до делба имот
следва да бъде изнесен на публична продан.
По отношение на претенцията по сметки с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на
имота:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
По делото не са представени доказателства за отправена
писмена покана до ответника с искане за заплащане на обезщетение, преди
завеждането на исковата молба в съда. Поради тази причина съдът намира, че
ответникът е бил уведомен писмено за търсеното обезщетение с получаването на
препис от исковата молба, което видно от приложеното съобщение е на
22.03.2019г./л.42/. Именно от тази дата ответникът е поканен да заплати
обезщетение на ищцата за едноличното ползване на имота.
Съгласно показанията на разпитания в полза на ищцовата
страна по делото свидетел Иванка
Станкова, братовчедка на страните по делото, които съдът цени при условията на
чл.172 ГПК, след смъртта на наследодателя Михаил Т. през 2018г., отвтеникът Н.Т. е
извършил подобрения в имота. Именно от този момент той се е нанесъл да живее
там, като преди смъртта на баща си е живял на квартира. Свидетлката е
категочрина, че ответникът не е допускал сестра си в имота, въпреки нейното
желание, като дори бил отправил заплаха спрямо нея. Твърди, че ищцата живее е Лондон, но е искала
да живее в наследствената къща и да си направи ремонт.
Съдът, счита, че следва да
кредитира показанията на тази свиделкта в тяхната цялост, като достоверни и
доколкото същите кореспондират и с
показанията на разпитания в полза на ответната страна свидетел Ивайло
Кабаджов. Последният свидетелства за
това, че имотът се ползава еднолично от Н.Т., който
след смъртта на баща си е направил основен ремонт и се е нанесъл да живее там.
Предвид съвкупния анализ на събраните доказателства,
съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че в процесния период от 22.03.2019г.
/датата на писменото поискване/ до
09.02.2021г., ответникът еднолично е ползвал делбения имот. Същият не наведе
твърдения и не ангажира доказателства да е предприел каквито и да е действия да
осигури на ищцата достъп до имота, за да ползва и тя полагащата й се част от
същия през процесния период. Ирелевантно в този смисъл е обстоятелството дали
съделителят препятства или не достъпа на ищцата до имота към настоящия момент,
доколкото претенцията не е такава по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
Ето защо и претенцията с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС съдът приема за основателна, но за периода 22.03.2019г. до 09.02.2021г.
Съгласно заключението на вещото лице М.А., средният месечен пазарен наем на
имота възлиза на 300лева. За периода 22.03.2019г. до 09.02.2021г. същият
изчислен от съда, с оглед установения месечен пазарен наем възлиза на сумата 6783лв. Съобразно квотата на
ищцата в съсобствеността – ½ ид.
ч., дължимото обезщетение за лишаване от ползването се равнява на сумата
3391,50лв. Размерът на претенцията, заявен от ищцата е за сумата от 4700лева,
поради което над сумата от 3391,50лв. и за периода 28.10.2018г. – 21.03.2019г. същата
следва да бъде отхвърлена, като недоказана.
По отношение на претенцията на ищцата за заплащане на
данъци и сторени разноски за вписана искова молба:
По делото ищцата е представила писмено доказателство –
приходна квитанция за заплатени от нея местни данъци за имота, от дата 15.01.2019г.
Ответникът е оспорил плащането на твърдяните разходи да е извършено от ищцата.
В същото време обаче не е представил доказателства, за това той или друго лице да е заплащало тези данъци
на имота. Поради изложеното съдът намира, че представеното доказателство, като
изхождащо от ищцата установява безспорно извършени плащания на посочената дата
именно от нея и на сочената от защитата й стойност - в размер на 190,08лева, от
които на същата се дължат половината от платените от нея данъци, а именно в размер
на 95,04лева.
Претенцията за сторени разноски за вписана искова
молба, настоящият състав намира за частично основателна, доколкото по делото не
е представена разписка или друг документ за реално платената сума за този
разход. Доколкото от самата вписана искова молба и отбелязването направено в
нея се установява извършено плащане в размер на 10лева за платена ДТ, то съдът
намира, че на ищцата се следват 5лева за
извършеното вписване, а над тази сума претенцията следва да бъде отхвърлена,
като недоказана.
По отношение на претенцията на ответника за извършени
в имота подобрения:
Съгласно показанията на разпитаните по делото
свидетели Иванка Станкова, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК и Ивайло Кабаджов, след смъртта на
бащата на страните ответникът е извършил основен ремонт и се е нанесъл в
процесното жилище. За страните не е спорно, че в имота са извърешени
подобрения. По делото не се установи тези подобрения да са направени със
знанието и съгласието на ищцата, доколкото, както се установи същата не е била
допускана в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
От заключението на вещото лице М.А., което съдът
кредитира, като компетентно, обосновано, даващо отговор на поставените задачи,
се установява, че общата стойност на извършените строително – монтажни работи в
делебния имот възлиза на 16146,56лева. Настоящият състав приема, че именно с
тази стойност във връзка с извършените подобрения се е увеличила стойността на
имота. Претенцията на ответника обаче е била заявена до сумата от 15000лева и
предвид липсата на допуснато изменение в
размера й до установената от вещото лице
стойност, то съдът приема, че претенцията е доказана по своето основание до
поискания размер и съобразно квотата в собствеността, на ответника се дължи съответно
сума в размер на 7500лева.
В този смисъл ответникът има право на действително
извършените разходи за направените в имота подобрения.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
съдът приема заключението на вещото лице М.А. относно пазарната цена на имота в
размер на 79000лева, доколкото същото е съобразено с всички извършени в имота
подобрения. Тази цена следва да бъде посочена в диспозитива на решението, като
реалната пазарна стойност на имота ще бъде определена от съдебния изпълнител
при провеждане на публичната продан.
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр.
първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на делбения имот, всеки
един от съделителите дължи държавна такса по сметка на ВРС, в полза на бюджета
на съдебната власт, както следва: по 1580лева – за всеки един от съделителите М.М.М. и Н.М.Т.. На основание чл. 1 от цитираната
Тарифа ответникът Н.М.Т. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС и сумата 185,66лв. по уважените
претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС /135,66лева/ и 346 ГПК
/ минималната държавна такса е в размер на 50 лв/. На основание чл. 1 от
Тарифата ищцата М.М.М.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС и сумата 300лв. по уважената
претенция по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30 ал.3 ЗС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатият до
делба недвижим
имот, представляващ жилище с идентификатор № ...................с административен
адрес: гр. Варна, ул. „У.“ №.., ет. 1, ап. 2, намиращо се в сграда № 1,
построена в поземлен имот с идентификатор 10135.3515.248, целият с площ от 165
кв.м., състоящо се от антре, салон, стая, със сутерен под тях, стая с изба,
гълъбарник над пристройката в дъното на двора, ½ ид.ч. от тоалетна,
½ ид.ч. от дворни подобрения и ½ ид.ч. от правото на строеж върху
дворното място, при граници на дворното място: .............., ..............с пазарна
стойност 79000лева,
при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при
продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а
именно:
-
1/2 ид. части за М.М.М., ЕГН**********;
-
1/2 ид. части за Н.М.Т., ЕГН**********.
ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на М.М.М., ЕГН**********, с адрес: *** 7, сумата от 3391,50лв., представляваща
обезщетение за ползване на
съсобствения недвижим имот, представляващ жилище с
идентификатор № ...................с административен адрес: гр. Варна, ул. „У.“
№.., ет. 1, ап. 2, намиращо се в сграда № 1, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3515.248, целият с площ от 165 кв.м., състоящо се от антре,
салон, стая, със сутерен под тях, стая с изба, гълъбарник над пристройката в
дъното на двора, ½ ид.ч. от тоалетна, ½ ид.ч. от дворни
подобрения и ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, при
граници на дворното място: .............., ...............за периода 22.03.2019г. до
09.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3391,50лв. до претендирания размер от 4700лева и за периода 28.10.2018г.
– 21.03.2019г., като неоснователен, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН**********, с адрес: ***7, да заплати на Н.М.Т., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 7500лв., представляваща стойността на извършените от
ответника в имота подобрения, изразяващи се в: поставяне на ПВС дограма,
подмяна ел. инсталация, облицовка с керамични плочи на стена, теракот, гипсова
шпакловка, боядисване с латекс, теракот баня-тоалет, фаянсови плочи
баня-тоалет, окачен таван баня – тоалет, канализация , вътрешни врати, подмяна
на дървена конструкция, подмяна на дървена обшивка, пренареждане на керемиди,
демонтаж каратаван, монтаж металнки колони, монтаж гипсокартон на конструкция,
вътрешна мазилка, гипсова шпакловка, боядисване с латекс, окачен таван,
теракот, фаянс, топлоизлоция фасада, минерална мазилка, изхвърляне на отпадаци,
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на М.М.М., ЕГН**********, с адрес: *** 7, сумата от общо 100,04лева, представляваща
стойността на разходите за заплатени местни данъци за съсобствения недвижим
имот /95,04лева/ и за вписване на искова молба /5лв./, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за вписване на
исковата молба за разликата над 5лв. до претендираните 41,39лв., на осн. чл. 346 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН**********, с адрес: ***7, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд 1580лева, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл.
8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и сумата 300лева по
уважената претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, на основание
чл. 355, изр. второ ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
1580лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, на основание
чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 185,66лв.
по уважените претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и 346 ГПК,
на основание чл. 355, изр. второ ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: