О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
339
град Велико Търново
26.09.2019 година
Административен
съд – Велико Търново, VI
- ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
като
разгледа докладваното от съдия Буюклиев адм.дело № 384 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 от АПК.
Жалбоподателят
Община Велико Търново е обжалвал решение №РД-02-36-708/05.06.2019 г., според
което е приключен сигнал №970,
регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция
„Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към МРРБ във връзка
с нарушения при процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет
„Упражняване на строителен надзор на дейности по извършване на СМР по проект
„Привлекателна и съхранена автентична градска среда на град Велико Търново“ по
приоритетна ос 1
„Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на
ОП „Региони в растеж 2014-2020“ по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 16RFOP001-1.009-0004
–C1“ и с което не се налага допълнителна
финансова корекция към вече наложената с решение №РД-02-36-507/21.05.2018 г. на
същия орган.
В
представеното по делото становище от страна на ответника, ръководителя на УО на
ОП „Региони в растеж 2014 -2020“ се поддържа, че по същият договор, сключен по
реда на ЗОП с „Пътстрой инженеринг“ АД е администрирана нередност №283, въз
основа на която е издадено решение № РД-02-36-507/21.05.2018
г., като е налице висящност по спора за
законосъобразността му пред ВАС, пред когото е образувано дело №648/2019 г.
Сочи се, че при постановено решение в полза на ответника, то правният интерес
за оспорването на настоящото решение ще отпадне, тъй като така или иначе ще се
потвърди наложената с предходното решение финансова корекция от 5%, към която
настоящото решение не определя допълнителен размер.
Със свое определение №360 от 30.07.2019 г. по
настоящото дело съдът е отменил дадени ход на делото по същество и е спрял
производството на основание ч.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасянето на ВАС по
АД №648/2019 г. по описа му.
След служебна справка на интернет страницата на ВАС
настоящата инстанция установи, че ВАС се е произнесъл с решение
№11934/19.08.2019 г. по посоченото дело.
Следователно, настоящото производство следва да се
възобнови по аргумент от чл.230, ал.1 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК.
Съдът намира, че жалбата е недопустима, тъй като от
една страна жалбоподателят оспорва решение, което не представлява
административен акт по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а от друга страна
липсва пряк интерес за оспорването на решението на ответника по делото от
страна на жалбоподателя.
От преписката се установява, че с уведомление за
нередност №179/2018 г. е регистрирана
нередност №283, която касае договора от 19.09.2017 г., сключен с оператора
„Пътстрой инженеринг“ АД, т.е. касае същите допустими разходи, засегнати от
нередността, които са засегнати и от нередностите, констатирани с понастоящем
оспореното решение на ответника.
Посоченото решение на ответника е било обжалвано по
реда на чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ пред Административен съд Русе. Служебно на
настоящата инстанция е известно, че в този съд е било образувано АД №295 от
2018 г., като е постановено решение № 43/20.11.2018 г., с което е отменено решение №
РД-02-36-507/21.05.2018 г. на ответника в частта му, с която е установена
нередност по т.10 от Раздел I на Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за налагане на финансови
корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕСИФ и е установено нарушение по чл.39, ал.3, т.1 от
ППЗОП вр. с чл.2, ал.2 от ЗОП, като в останалата част
оспорването е отхвърлено, като на практика наложената по реда и при условията
на чл.7 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове ФК от 5 % върху допустимите разходи по засегнатия договор е потвърдена.
С решение № 11 934/19.08.2019 г., постановено
по АД №648/2019 г-. на ВАС е отменено решение №43 от 20.11.2018 г. по АД
№295/2018 г. по описа на АС – Русе в частта му ,с която е отменено решение
№РД-02-36-507/21.05.2018 г. на РУО на ОПРР 2014-2020 г., поправено с друго
решение на този орган от 02.10.2018 г. досежно
годината на издаването му, с която част е установена нередност по т.10 от
Раздел I на Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции
по реда на ЗУСЕСИФ с оглед нарушаване на чл.39, ал.3, т.1 от ППЗОП вр. с чл.2 от ЗОП, като жалбата на настоящият жалбоподател
е отхвърлена срещу тази част на решението на РУО. В останалата част, решението
на АС – Русе е оставено в сила. С тази част на това решение е отхвърлена
жалбата на община Велико Търново срещу посоченото решение на РУО в частта, с която е наложена ФК от 5% върху
допустимите разходи по договор № BG16rfop001-1.009-000-C01-U-1 от 19 .09.2017 г. с „Пътинвест
– инженеринг“ АД. На практика, по този начин жалбата на община Велико Търново
срещу поправеното решение №РД-02-36-507/21.05.2018 г. на РУО на ОПРР е изцяло
отхвърлена.
Видно от понастоящем оспореното решение на ответника,
с него се приключва сигнал за нередност №970, регистриран в регистъра за
сигнали и нередности, която нередност е свързана с допустимите разходи по
договора на община Велико Търново с „Пътстрой инженеринг“ без извършване на
финансова корекция. Всъщност от решението се установява, че засегнатия от
нередностите разход касае договор BG 16RFOP001-1.009-0004 – C1, който е засегнат от
други нередности, за които вече е наложена финансова корекция, която с оглед
цитираните решения на АС – Русе и ВАС е извършена със стабилизиран
административен акт.
При това положение съдът намира, че липсва годен за
оспорване акт по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Според тази разпоредба „Финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта.“. Именно такова решение подлежи на
съдебен контрол чрез обжалването му по аргумент от чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ. Всъщност, видно от разпоредбата на чл.71, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, същността на финансовата корекция се изразява в отмяна на вече
предоставена финансова помощ, респ. в намаляване на размер на допустими разходи
по определен проект. Това означава, че финансовата корекция е резултативно
понятие, което води в крайна сметка до ефективно намаляване на финансовата
помощ, предоставена/предоставяна чрез финансиране от ЕСИФ. Горното се
потвърждава и от последиците, иманентно
присъщи на решение, с което се извършва такава корекция – чл. 75 от
ЗУСЕСИФ. След като с процесното решение не се
извършва финансова корекция, не се отнема предоставена/предоставяна финансова
помощ, респ. не се намалява размера на допустимите разходи по проекта, и, от
друга страна, издаването и евентуалното му стабилизиране не води до
предвидените в чл. 75 от ЗУСЕСИФ правни последици, това решение не е акт по чл.
73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и не подлежи на оспорване по реда на ал.4 от тази
разпоредба. Без значение за квалификацията на акта като индивидуален
административен такъв е вписването в него, че същият подлежи на обжалване по
реда на АПК.
До друг извод не води и анализа на разпоредбите на
чл.29 от НАРЕДБАТА за администриране на нередности по Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Установяването на нередности е производство, което не е
самостоятелно и не завършва с акт с констативен характер, който да е обжалваем само поради обстоятелството, че с него се
констатира проява на нередност. Според тази разпоредба производството завършва
с акт, който може да разпорежда възстановяване на недължимо получени суми, или
да констатира липсата на нередност, или да разпорежда изпълнение на последици
от приключила административна или съдебна процедура, да разпорежда последици с
оглед заличаване на длъжника, получил финансиране от ЕСИФ, да разпорежда отпадане
на възможността да се съберат принудително надплатени и недължими суми и
прочие. Във всеки от тези случаи се издава решение. То обаче би имало правни
параметри на индивидуален акт и би подлежало на оспорване само когато това е
предвидено от закона и/или когато самото решение носи белезите на административен
акт, предвидени в общата разпоредба на 21 от АПК. Конкретното решение не
приключва нередност чрез нито един от изчерпателно изброените в разпоредбата на
чл.29, ал.1 от цитираната Наредба способи, като то по никакъв начин не засяга
пряко и непосредствено права и интереси на жалбоподателя чрез издаването си,
нито създава за него задължения .
Извън горното, поради липса на акт, последиците на
който да са предвидени в разпоредбите на чл.75 от ЗУСЕСИФ и които да са
неблагоприятни за настоящият жалбоподател, последният няма пряк интерес от
обжалването на процесното решение.
Посоченото налага жалбата да се остави без
разглеждане.
С оглед на дотук изложеното и предвид разпоредбите
на чл. 230, ал.1 от ГПК и на чл.159, т.1 и 4 от АПК, Административен съд –
Велико Търново, шести състав
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по АД №384/2019 г. по описа на Административен съд Велико
Търново.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община Велико Търново против решение №РД-02-36-708/05.06.2019
г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020“ и прекратява
производството по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: