Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е     №

                                               

        гр.***, 29.06.2018г.

 

 

В      И   М   Е   Т   О       Н   А      Н   А  Р  О  Д   А 

 

           ***КИЯТ РАЙОНЕН СЪД  ГРАЖДАНСКА  КОЛЕГИЯ  в  публично  заседание   на  тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета  година в състав

СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

                                                                 Секретар: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 3702 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба на Г.В.Б., поправена и уточнена с допълнителна молба от 23.10.2017г.

     Ищцата твърди, че след смъртта на ***отодателя и ЧЗС *** ** *** с ЕГН **********, неговите наследници- ответниците Д.Ж.И. с ЕГН ********** и М.С.Г. с ЕГН ********** и възложили да се грижи за фермата, наследена от починалия ***. Ищцата се съгласила и осъществявала грижи за фермата до 13.02.2015г. По този повод направила разноски за фураж в размер на 1600лв, за консумативи/ток и вода/ в размер на 500лв. и за възнаграждения на пет работника/общо 1300лв./. Ищцата претендира от всяка от наследниците по 1700лв.от разходите направени във връзка с поръчката;

    Ищцата твърди, че погасила задължение на починалия ЧЗС по договор за кредит в размер на 660лв., в качеството си на поръчител по договора за кредит, а наследниците отказали да и изплатят останалите месечни анюитети. Ищцата г-жа Б. претендира от всяка от наследниците по 330лв. от изплатените задължения във връзка с банковия кредит на наследодателя *** ***;

В срока по чл.131 от ГПК отговор депозира ответницата М.С.Г.. Исковете се оспорват като недоказани, респективно неоснователни.

Оспорва се ищцовото твърдение, че след смъртта на *** *** на ищцата било възложено да се грижи за животните в стопанството му. Напротив, наследниците предприели мерки по обезпечаване поддръжката на фермата и преместване на животните в друго стопанство.  Ищцата не е полагала труд по прекратено трудово правоотношение след смъртта на работодателя. Представените от ищцата частни документи били антидатирани и неистински, съставени във връзка с настоящото производство, съставени и подписани от едно и също лице. Липсвали доказателства взетите в заем от ищцата средства да са вложени именно за заплащане на консумативи. Освен това по делото били представени две фактури за смлян фураж. Оспорва се твърдението, че ищцата е ползвала фуража за изхранване на животните в стопанството на *** ***. Ирелевантни за спора били представените приходни касови ордери, както и фактура от 12.01.2015г.

Дори съдът да приемел, че ищцата приела да се грижи за животните след смъртта на *** ***, същата не изпълнила задълженията си, възложитеите на поръчката не одобрявали извършеното.

Освен това, на 02.02.2015г. ответницата Г. дарила на втората ответница 57бр. говеда, отглеждани в ***ен обект 94230017 в с.***, община ***.

По отношение на втория обективно съединен иск ответницата М.Г. го оспорва като сочи, че видно от договор за потребителски кредит № КТ 8671/11.11.2014г. ищцата поела солидарно задължението за връщане на заетата сума с кредитополучателя ***. При това ищцата изпълнила договорното си задължение.

В първото по делото съдебно заседание ищцата сочи, че живяла с *** *** на семейни начала и двамата основали фермата през 1997година, но юридически всичко се водело на името на ***. След смъртта му ищцата и наследниците се уговорили устно, че ще разделят фермата на половина, ищцата да продължи да се грижи за фермата, докато се раздели имуществото. В резултат на уговорката ищцата продължила да се грижи за стопанството. Поръчвала фураж за изхранване на животните, плащала ток и вода. В случая представената по делото фактура обхващала периода от 30.10.2014 до 29.11.014 г., но реално плащането по нея ставало по-късно. Фактурата е издадена на 19.12.2014г. но едва след смъртта на ***, в последния работен ден от месец януари 2015г., сумата била заплатена  на пощенската служителка ***, която по предварителна уговорка с ищцата заплащала тока за да не остане фермата без електричество.

Ищцата уточнява, че след смъртта на *** ***, работниците във фермата и начина за заплащането им не били променени.

Ответницата М. ***о, чрез пълномощника си, уточнява, че по принцип наследниците на *** не са имали наблюдение върху фермата, но са приели по опис наследството и този опис е бил извършен от съдебен изпълнител при Районен съд – ***. Съдебният изпълнител е описал 57 на броя животни, като в последствие при извършената продажба на фермата, животните били с три по-малко от това. Тези факти обсновавали извод, че ищцата не изпълнила задължението да се отчете и лошо се грижила за фермата. Освен това се оспорва извършеното плащане на задължението на наследодателя по Договор за потребителски кредит от 2014г., тъй като представените в тази посока квитанции носят името на починалия *** *** и по никакъв начин не доказват, че именно ищцата е платила. Представеното  удостоверението за заплатена сума по договор за потребителски кредит нямало дата на издаване и по никакъв начин не кореспондирало с представените с исковата молба квитанции.

Ответницата Д.И., чрез надлежно упълномощен адвокат в открито заседание оспорва исковете като поддържа доводите в отговора на другата ответница.

           Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Не е спорно между страните и от представената справка от НБД „Население” се установява, че ответниците са наследници- съпруга и дъщеря на *** ***, починал на 24.01.2015г.

За удостоверяване заемането на средствата, които ищцата твърди, че вложила в закупуване на фуражи за животните и заплащане заплати на работниците, са представени разписки подписани от П.П., *** *** Б. и Веселин Ников Василев. Видно от посочените в тях дати, средствата са заемани в дните непосредствено след смъртта на *** ***. П.П. и Веселин Василев потвърждават и връщане на заетите суми през м.юли 2016г.

По делото са представени  и 5бр. сметки за периода 24.01.2015г.- 13.02.2015г., подписани от лицата *** **/***/, *** ** Д./***/, ** **** и ** ***в. В сметките са посочени като изплатени парични суми и предоставени кутии *** за всеки от подписалите ги лица, а за ** ***в е вписано и получаването на по 2л. мляко за процесния период, остойностени общо за 26лв.

По делото са представени приходен ордер№1 от 03.02.2015г. и приходен ордер №2 от 09.02.2015г., придружени с квитанции за плащане на общо 3500кг. смески на стойност 1400лв./по 40ст. за кг./.

Относно задължението си да поръчителства дълга на *** *** ищцата представя договор за потребителски кредит№ КТ 8671/11.11.2014г., видно от който на *** *** е отпуснат заем от 1000лв. Уговорен е лихвен процент 40,80% и краен срок за връщане на заетата сума 11.04.2015г. Ищцата Г.В.Б. е подписала договора като поръчител за задължението на *** ***.

За удостоверяване плащането на задължението на наследодателя към „-С”***, ищцовата страна предоставя касова бележка  за сумата от 16,55лв, издадена на 09.02.2015г., заедно с квитанция за плащането; касова бележка за сумата от 21,08лв. от 09.02.2015г. с посочено основание „лихва заем”; квитанция  от 09.02.2015г. за платена сума от 220,85лв. по договор от 11.11.2014г.-трета вноска; касова бележка  за сумата от 16,55лв, издадена на 12.03.2015г., заедно с квитанция за плащането; касова бележка за сумата от 14,29лв. от 12.03.2015г. с посочено основание „лихва заем”; квитанция  от 12.03.2015г. за платена сума от 220,85лв. по договор от 11.11.2014г.-четвърта  вноска; касов бон от 16.04.2015г. за 7,26лв.- лихва заем, квитанция от 12.04.2014г. за сумата от 16,55лв. и  квитанция  от 12.03.2015г. за платена сума от 220,88лв. по договор от 11.11.2014г.-пета  вноска;

По делото са представени  2бр.  удостоверения от  „-С”***, едното от които изведено от 23.02.2018г., съгласно които поръчителят по договор за потребителски кредит КТ 8671/11.11.2014г. Г.В.Б. е заплатила сумата от 712,23лв. За дружеството е подписано лицето П.Д..

ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

-ЗА ИЩЕЦА: Ищцата Г.Б. представи гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите П.И.Д., *** *** Б., ***, П.М.П., ***.

Свидетелят Д. работи в „“ *** пълномощник е на фирмата в гр.*** и изпраща информация в централния офис гр.***. Сочи, че представеното по делото удостоверение е издадено от офиса, който е в гр. ***. Познава Г.Б. като клиент. След смъртта на *** *** останали три непогасени вноски. Според свидетеля плащането им станало на каса. В офиса на дружеството кредитодател имало ***, който събира плащанията и издава съответните финансови документи на приносителя на сумите. Всяко плащане се удостоверява на каса с касова бележка.

Свидетелят*** е бивш работник  във фермата на *** и Г. в с. ***. След смъртта на ***, съпругата му и дъщеря му, заедно с нейния съпруг пристигнали във фермата. Обсъждали с Г. закупуване на фермата, но не се стигнало до съгласие да и дадат срок да събере сумата. До този момент съпругата и дъщерята на *** не посещавали фермата. Грижата за животните във фермата продължила по същия начин около двадесет дни след смъртта на *** ***, под надзора на Г., но наследниците знаели, че Г. остава във фермата за да се грижи за животните. Три пъти М. и зетя посещавали фермата до продажбата. Всеки път виждали, че Г. е вътре, че ръководи фермата. Единия път я заварили докто мие гюмовете /съдове за доене на мляко/, за да ги приготвя за вечерното доене.  После Г. сложила храна на работниците, а М., зет и и Г. говорили.

 На животните се слагали по по шест чувала смески и по шест бали слама и люцерна на ден. След смъртта на *** останали запаси от смески за около една седмица, които бързо  свършили. Сламата и люцерната също привършвали. Г.Б. поръчвала няколко пъти храна за животните. Според свидетеля един чувал смески тежи около 50 кг. На ден кравите изяждали по около 300 кг. смески както и по шест бали слама и люцерна.

Приживе на *** и след неговата смърт плащането на свидетеля се осъществявало по един и същ начин- по 10лева на ден, една кутия ***, осигурявани били закуска и обяд. Във фермата работили 5,6 работника. Някой от тях били на заплата, а други, като свидетеля на надник. Свидетелят*** потвърждава че след смъртта на ***, във фермата останали  *** *** – ***, който напуснал малко по рано от свидетеля, някъде в началото на февруари. Във фермата останал и брата на свидетеля ***  – *** до момента, в който наследниците отстранили Г.Б. от фермата. *** *** ***ов също останал във фермата до отстраняването на Г.Б., но той бил на заплата и също получавал ***. *** също си тръгнал по-рано.  *** ***в също бил работник, който основно дои кравите. Свидетелят рядко се засичал с ***в, но знае, че получавал *** и имал право да взема мляко. Свидетелят не знае дали на ***в са изплащани пари.

Свидетелят П. ***, *** е и поддържал приятески отношения с Г. и покойния *** ***. Няколко дни след смъртта на  *** ***, Г. се обадила на свидетеля, че няма средства да купи смески за да храни животните. Свидетелят П. на два пъти и давал пари в заем да купи смески за кравите. Отделно от това, по молба на Г.Б., на петия, шестия ден след смъртта на ***, свидетелят отишъл да й плати  тока и водата. Направило ми впечатление, че сумата за водата е доста голяма. След като платил тока и водата задължението на Г. към него възлизало на 2100лв. Свидетелят не си спомня каква сума платил за ток. Г.Б. върнала на П. заетите суми през лятото на 2016г. Като опитен *** свидетеля сочи, че шест чувала смески биха стигнали за изхранване на животните във фермата на ***, дори са малко. Г.Б. му искала средства само за закупуване на смески. Според свидтеля смеските  се продават за по 50-60 ст. За кг.

Свидтелката *** Б. е дъщеря на ищцата. Споделя, че майка и останала във фермата до средата на м.февруари 2015г. Във фермата работили Г. и още четирима работници, в това число и свидетеля ******. Свидетелката предоставила в заем средства на майка си за нуждите на фермата. Ищцата и възстановила заетата сума.

-ЗА ОТВЕТНИЦИТЕ- свидетелят *** *** е съпруг на ответницата Д.Ж.И.. След смъртта на *** *** наследниците започнали да търсят купувач за фермата. Няколко дни след погребението *** говорил със свои близки - *** и *** ***, които живеят във *** село, да поемат фермата за 10-15 дни, но те не се съгласили. След като минало известно време, около 20 дни, месец след смъртта на *** фермата била продадена на ***. След като били оформени документите *** влязъл във владение. До продажбата никой от наследниците, нито свидетеля са полагали грижи за фермата. Г. се грижила за фермата, обаждала се на Д.И., че няма средства за храна на животните, за фураж, за ток, за работниците, безпокояла се, казвала, че ще продава теленца, но свидетелят не знае какво има в стопанството, какво е станало. Старите работници също останали във фермата. Наследниците и свидтеля неколкократно посетили фермата до продажбата и.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

    По исковете срещу всяка от ответниците за сумата от 1700лв., представляващи разходите направени във връзка с договор за за осъществяване грижа за фермата на наследодателя:

Предявените за общо разглеждане искове черпят правното си основание от нормата на чл.285 от ЗЗД, която разпоредба дава възможност доверителя по договор за поръчка да получи разноските във връзка с изпълнение на поръчката. Договорът за поръчка /чл.280 – чл.292 от ЗЗД/ е по дефиниция неформален и може да бъде сключен в устна форма. Негов предмет могат да бъдат различни правни действия, които довереникът се е задължил да извърши от свое име, но за сметка на доверителя.

Не е спорно за страните, че наследодателя *** и ищцата Г.Б. съжителствали на семейни начала, както и че до смъртта му на 24.01.2014г. Г.Б. работила във фермата по трудов договор. Съсъ смъртта на работодателя трудови договор е прекратен. От обобщения анализ на гласните доказателства настоящия състав приема, че след смъртта на наследодателя на ответниците, страните водили преговори за юридическото уреждане на наследеното от *** имущество. От свидетелските показания на свидетеля *** ***, воден от ответната страна, се установява, че от смъртта на *** до средата на м.февруари 2015г. Г.Б. останала да ръководи, да се грижи за фермата. Това станало със знанието и съгласието на ответниците. Многократно последната осъществявала контакти по телефона с наследниците като ги уведомявала за необходимостта от средства за издръжка на фермата- заплащане на смески, на работници и консумативи. Трикратно наследниците и свидетеля *** посетили фермата, при което на място установявали Г.Б..  За този период от около 20дни наследниците не възложили грижата за фермата на трето лице.  При така установените факти следва да се приеме за безспорно установено, че между страните било постигнато устно съгласие Б. да осъществява и надзирава грижата за фермата на ***. Правоотношението възникнало между наследниците и лицето, на което е възложено да се грижи и ръководи фермата е договорно и по своята правна същност е мандатно, като основната му  регламентация е в чл.280 – чл.292 от ЗЗД. По силата на мандатния договор ищцата е била овластена и задължена да организира управлението на фермата, включващо извършването на действия по наемане и заплащане на работна сила, закупуване храна за животните, заплащане консумативи за фермата. В случая е налице договор за управление, сключен с конклудентни действия. Съгласно чл.285 от ЗЗД, собствениците са  длъжни да възстановят направените от Г. Бойчев разходи във връзка с изпълнението на поръчката.  

Относно размера на разходите настоящия състав приема за доказани сумите за закупуване на фураж в размер на 1400лв. Представените ордери съответстват по дати на гласните доказателства, както и кореспондират със свидетелските показания за заемане на сумите, за наличието на едноседмичен запас от смески в стопанството, който се изчерпва и относно среднодневните норми на разход на смески за стопанство от този мащаб.

Съдът према за доказани и разходи, изплатени на работниците в общ размер на 856,60лв., като съображенията за това са следните:  Безспорно е, че в стопанството са останали четирима работници/така показанията на *** Б./. *** ***в помагал само в доенето. Според показанията на свидетеля***  всички общи работници  получили дължимите им възнаграждения от Г.. Съответстват показанията на свидетеля*** с твърдението на ищцата, че работника *** ***/***/ напуснал по-рано от другите заради здравословни п***леми/в началото на м.февруари/.  Освен това*** сочи, че *** *** ***ов останал във фермата, но той бил на заплата и също получавал ***. Останалите работници получавали надник в размер на 10лв. на ден, заедно с кутия *** от 4,30лв. При това сумите изплатени на *** ***/ от 24.01.2015г. до 05.02.2015г./, на ****** и *** Д. за периода от 24.01.2015г. до 13.02.2015г., включително и в натура чрез предоставяне на пакет ***, възлизат общо на 766,30лв. Работника *** *** ***ов получавал месечно възнаграждение. Относно размер на уговореното възнаграждение на ***ов е само твърдението на ищцата в табличен вид на л.10 от делото-310лв. Тези документи са оспорени от ответната страна. Свидетелят*** потвърждава факта, че ***ов бил на заплата, но не удостоверява размера и, а само получаването на пакет *** на ден до датата на напускане на фермата. При това за възстановяване на ищцата следва да се присъдят само доказаните по размер разноски за закупуване на дневните *** на ***ов през процесния период, в общ размер на 90,30лв.

Показанията на свидетеля*** относно разноските направени от Г.Б. за *** ***в не произтичат от непосредствени наблюдения, опосредени са, засичали се рядко. От друга страна получавнето на мляко от фермата ставало само понякога,а освен това млякото е добив от фермата, а не разноска направена от ищцата. При това за този работник настоящия състав не приема, че са представени безспорни доказателства за разходите за заплащане на труда му.

Твърдените от ищцата Б. за сторени разходи за консумативи- ток и вода през процесния период съдът приема за доказани само отчасти. По делото е приложена квитанция за заплатена вода заедно с прикрепен касов бон от 30.01.2015г. на стойност 96,78лв. Относно дейстията по заплащане на сумата съдът кредитира показанията на свидетеля П., както и твърденията, че заетата сума му е възстановена от ищцата Б.. Така, тези разноски са сторени именно за нуждите на фермата и отглеждане на животните и подлежат на присъждане тъй като ищцата е приносителя на касовия бон.

По отношение разноските за електоенергия Г.Б. представя писмено доказателство и показанията на свидтеля П.. Приложената по делото фактура от „**, че за периода 30.10.2014г.- 29.11.2014г. обекта в село *** е ползвал електроенергия на стойност 321,49лв. Фактурата като счетоводен документ се изготвя в съответствие със Закона за счетоводството, отразява вида на доставените стоки/услуги/, съответно каква е стойността, която следва получателят на стоката да заплати на продавача (доставчика). Самата фактура обаче не доказва плащане. Показанията на свидетеля П. са, че по молба на Г.Б. извършил плащане на електроенергия. Свидетелят нито посочва каква сума е заплатил, за какъв период, като се мотивира със значителния времеви период от плащането. С оглед на това настоящия състав не приема, че ищцовата страна успя да проведе пряко и главно доказване на твърденията си за сторени разноски за електроенергия.

В обобщение следва да се приеме, че ищцата Г.Б. доказа извършени разноски във вързка с възложената и задача да се грижи за фермата след смъртта на *** *** в общ размер на 2353,38лв./1400лв.+856,60лв.+96,78лв./. Всяка от ответниците  като възложители на работата и съсобственици във фермата към процесния период следва да заплати половината от общата сума, доколкото липсват данни за постигнати други уговорки с ищцата за начина на изплащане на разноските, т.е по 1176,69лв За горницата от така установените задължения  до претендираните от ответниците суми от по 1700лв. -исковете подлежат на отхвърляне.

По исковете срещу всяка от ответниците за сумата от 330лв., представляваща платени от ищцата суми в качеството и на поръчител по договора за кредит № КТ 8671/11.11.2014г.:

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е уведомил за предявения срещу него иск. Става дума за т. нар. регресно вземане, което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Фактическият състав на посочената правна норма съдържа няколко елемента, чието установяване обуславя основателността на регресния иск. На първо място поръчителят трябва да е изпълнил свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, като изпълнението трябва да бъде действително и точно. Няма значение дали поръчителят е бил осъден или не от кредитора.  Безспорно се установи, че наследодтеля на ответниците е кредитополучател по договора за кредит № КТ 8671/11.11.2014г. Крайния падеж на задължението по договора настъпва на 11.04.2015г. като погасителните вноски са ежемесечни, платими до 11-то число на месеца. *** *** починал на 24.01.2015г. След неговата смърт останали непогасени три вноски. Във връзка с плащането ищцата Б. представя касови бонове и квитанции, както и удостоверение изходящо от кредитодателя. В срока за отговор единствено ответницата М.Г. е депозирала такъв като не оспорва представените писмени доказателства, нито иска по размер. Не се твърди плащане по договора. Излагат се доводи, че ищцата изпълнила собствено задължение по договора. Д.И. не е подала отговор. При горните обстоятелства, съдът приема, че Г.Б. е изпълнила задължението си на поръчител, като платил сумата от 733,78лв.

Втората предпоставка за възникване на регресни права срещу длъжника е поръчителят да уведоми длъжника за изпълнението - чл. 143, ал. 2 ЗЗД. Съдът приема, че поръчителят не е уведомил наследниците на *** за изпълнението. В тази посока няма конкретни твърдения и доказтелства. В този случай, съобразно чл. 143, ал. 2 ЗЗД поръчителят изгубва регресните си права, ако длъжника е платил или ако това не е направено, на него могат да му бъдат противопоставени от длъжника възраженията, които той е имал спрямо кредитора. Наследниците на длъжника не твърдят, че са извършили плащане по кредита, което да дублира сумата, която е платил и поръчителя. Следователно, настоящият съдебен състав счита, че въпреки, че поръчителят в разглеждания случай не е уведомил наследниците на кредитополучателя, че ще изпълнява неговото  задължение, той не е загубил регресните си права спрямо тях, тъй като не е осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД и длъжника  следва на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД да му заплатят процесната сума.

Тъй като ищцата Б. претендира обща сума от 660лв., то това задължение следва да се разпредели по равно в тежест на всеки от наседниците на *** по аргумент от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството. Исковете на Г.Б. срещу всяка от ответниците да и заплати 330лв. се явяват изцяло основателни.

         

ОТГОВОРНОСТ ЗА ТАКСИ И РАЗНОСКИ: Ищцата и ответницата М.Г. са заявили искане  за присъждане на разноски.

Ищцата е внесла разноски за ДТ по исковете за 1700лв- по 68лв. за всяка ответница, и по 50лв. по исковете за сумата от 330лв. Представлявана е от адвокат по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Посочения текст на чл. 38 ЗА дава възможност на адвоката да предоставя безплатна правна помощ, и в случай че лицето, на което е била предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите, то насрещната страна, която се явява задължена за разноски, следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение за процесуално представителство на адвоката предоставил безплатната правна помощ, като съдът определя размера на възнаграждението съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В случая са заявени  четири иска. За всеки от частично уважените искове се дължат разноски по 312.36лв., а по изцяло уважените искове- 300лв. Така, общото дължимо адвокатско възнаграждение на ищцата възлиза на 1224,72лв., а дължимата на ищцата ДТ съобразно изхода от отделните искове възлиза общо на 194,14лв.

Ответната страна М.Г. представя адвокатско пълномощно за разноски за адвокат в размер на 150лв. Тъй като срещу тази ответница са предявени два обективно съединени иска, а не е уговорено отделно възнаграждение, съдът приема, че по 75лв. са разходвани суми за адвокат по всеки от исковете. На ответната страна следва да се присъдят само възнаграждение за адвокат съразмерно на отхвърлената част на иска, а именно в размер на 23,13лв. За уважения срещу ответницата Г. иск не се дължат разноски.

          С оглед изложените съображения, ***кият районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Д.Ж.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.В.Б. ***, сумата от 1176,69лв., представляваща сторени разходи във връзка с договор за осъществяване грижа за ферма в с.*** за периода от 24.01.2015г. до 13.02.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираните  1700лв,;

ОСЪЖДА М.С.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на Г.В.Б. ***, сумата от 1176,69лв., представляваща сторени разходи във връзка с договор за осъществяване грижа за ферма в с.*** за периода от 24.01.2015г. до 13.02.2015г., наследена от ***  И. ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираните  1700лв,;

ОСЪЖДА Д.Ж.И. с ЕГН **********,***, да заплати на Г.В.Б. ***, сумата от 330лв., представляваща платени от ищцата суми в качеството и на поръчител по договора за кредит № КТ 8671/11.11.2014г.

ОСЪЖДА М.С.Г. с ЕГН **********,***,  да заплати на Г.В.Б. ***, сумата от 330лв., представляваща платени от ищцата суми в качеството и на поръчител по договора за кредит № КТ 8671/11.11.2014г.

 

ОСЪЖДА Д.Ж.И. с ЕГН **********,*** и М.С.Г. с ЕГН **********,***, да заплатят на Г.В.Б. ***, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1224,72лв., както и 194,14лв. дължима държавна такса.

РЕШЕНИЕТО  МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА  ПРЕД  ***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  В ДВУСЕДМИЧЕН  СРОК ОТ  ВРЪЧВАНЕТО МУ  НА  СТРАНИТЕ.

 

                                                     РАЙОНЕН   СЪДИЯ: ...........................