МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1026/2018г. по описа на ГОРС
Районна
прокуратура- Г.Оряховица е повдигнала обвинение срещу Б.Н.В. за това, че на
02.12.2017 г. в гр.С., ул.”***” № 9, чрез нанасяне на удари с ръце и дърпане с
последващо падане, причинил на Н.Б.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в
мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнание/посткомоционна кома/, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота, със срок на лечение и
възстановяване около три месеца, престъпление по чл.129 ал.2, пр.5, вр. чл.129 ал. 1 от НК. В съдебно заседание
предста***елят на Районна прокуратура
поддържа така повдигнатото обвинение.
Пред настоящата
инстанция подсъдимият заявява, че не е извършил посоченото от прокуратурата
престъпление и не е нанасял удари на пострадалия.
Не е приет за
съвместно разглеждане граждански иск. Конституиран е в качеството на частен
обвинител пострадалия Н.Б.Н.. Същият е представляван от адв.П.. Последната
поддържа, че подс.В. следва да бъде осъден за извършено от него престъпление по
чл.129 ал.2 от НК.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.В. и
св.М.Н. *** живеели на семейни начала.
От връзката си имали дете, но същото не е припознато или осиновено от
подсъдимия.
Тъй като В.
упражнявал насилие спрямо Б., те се разделили, като последната живеела с
родителите си в гр.С.. По отношение на подс.Б. е издадена заповед за защита по
Гр.Д. № 1982/2015г. на ГОРС от 17.12.2015г., с която подсъдимият е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на св.Б..
Взаимоотношенията
между В. и бащата на Б. - св.Н.Н. също не били добри.
След раздялата през месец август
2016г. между св.Б. и подс.В., последният извършвал телефонни позвънявания със
заплахи спрямо Б., тъй като тя отказвала да му даде възможност за свиждане с
детето. Отправял обиди спрямо нея.
На 02.12.2017г. около обяд Б.
била с родителите в дома си. С тях бил и св.К.Б.Н. - брат на пострадалия Н.Н..
Без да разбере по какъв начин е влязъл в дома й, св.М.Б. възприела в стаята
си подсъдимия, който искал да види
детето. Б. отишла в стаята на родителите
си и им съобщила за неочакваното посещение на В..
Св.Н.Н. и брат му - К.Н. отишли в
стаята, ползвана от Б., където видели подс.В. да държи детето. Пострадалият св.Н.Н.
изразил възмущение от това, че подсъдимия притеснява семейството му и го
попитал какво прави в дома му. Б. предал детето на М. и ударил в лицето пострадалия Н.Н..
Н.Н. посегнал и той да удари Б.В.,
но не успял, тъй като дъщеря му застанала помежду им. Тогава подс.В. отново с
юмрук ударил Н.Н. в лицето, дръпнал го за горната част на дрехата, в областта
около шията, в резултат на което Н.Н. паднал по лице на земята на подова
настилка от мозайка. След падането Н. изпаднал в безсъзнание за около 10-15
минути.
Действията на подсъдимия били
възприети от св.М.Б., св.К.Н. и св.Н.К.Т. - приятел на обв.В., но и познат на Н..
Показанията на последния, дадени пред съдия в досъдебното производство са
приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 пр.2 от НПК, тъй като в хода на настоящия
процес Т. е починал/СЗ 28.02.2019г.- л.22-23/.
Непосредствено след като
възстановил съзнанието си, св.Н. посетил център за спешна помощ в гр.С. където
му поставили инжекции и бил посъветван да посети болницата в гр.Горна
Оряховица.
На 04.12.2017г. Н.Н. посетил МБАЛ
„Св.Иван Рилски" гр.Горна Оряховица, където след преглед се снабдил с
медицинско свидетелство и направление за консултация с невролог.
Свидетелят Н.Н. е конституиран и в качеството му на частен обвинител/СЗ
31.01.2019г.-л.78/. По този начин той е с двойно процесуално качество, което не
изключва него***е свидетелски показания от доказателствения материал/чл.118
ал.1 т.2 НПК/. Н. е разпитан в съдебно заседание/СЗ/, проведено на
28.02.2019г./л.95 и сл./, както и са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК/ СЗ л.96/ него***е показания, депозирани на л.16-17 от ДП с дата
08.03.2018г., дадени пред съдия.
В досъдебното
производство пред съдия Н. е заявил, че след като е попитал В. защо ги
тормози, е ударен два пъти в лицето от
подсъдимия със с***а в юмрук ръка. Н. също посегнал да го удари, но не успял,
защото дъщеря му застанала между тях. Междувременно подсъдимият отново го
ударил в лицето, в лявата част, дръпнал го за горната част на дрехата в
областта на шията и го съборил по този начин на земята. Н. паднал на пода,
който бил мозайка. Паднал по лице. След падането твърди, че не помни нищо.
Когато се свестил до него се намирали брат му, съпругата му и дъщеря му. След
падането го боляла главата, повръщал, а по-късно посетил лечебно заведение.
В съдебно заседание
Н. също заявява, че В. му е нанесъл 2-3
удара, че той също е посегнал, но не е успял да отвърне с удар на подсъдимия
поради намесата на дъщеря си и брат си. По идентичен начин разказва за това как
е съборен на земята от подс.В. /л.96/ чрез дърпане. Отново твърди, че е губил
съзнание, тъй като не помни какво се е случило след падането на земята, но
когато е започнал да възприема е видял, че там са него***е близки. Разказва
подробно за случая, като посочва също така, че е разказът му пред съдия в
досъдебното производство е правдив/л.96/. Съдът в съдебно заседание е
констатирал, че Н. не си спомня точната дата на инцидента, което е естествено
предвид изминалия период от време, както и че се констатират противоречия. Настоящата
инстанция приема, че противоречията са преодолими- в СЗ е заявил, че е дръпнат
в областта на гърдите, а в ДП е заявил, че е дърпан до момента на падането си в
областта на шията, като и в двата случая се касае до горна предна част на
торса, в ДП посочва, че е паднал „по
лице”, в СЗ уточнява, че е паднал „ на дясната си страна по лице”. Няма
непреодолими съществени противоречия между показанията, а само непълноти при
тези, дадени в един по-късен етап. Има своето значение и как човек борави с
думите в смислово отношение, как ги подбира, подрежда и доколко изразеното чрез
тях смислово съдържание съответства на това, което конкретният индивид желае да
изрази, дори е въпрос на подредба на мисълта. Понякога е въпрос и на речников
запас и точност в изказа, за което от значение са и човешкия опит и интелект,
както и конкретното психично и физическо състояние в момента на даване на
показанията. В различните етапи и дейности от човешкия живот са допустими
отклонения от нормалните способности на индивида за спомен и възпроизвеждането
му/предвид болест, стрес, умора, употреба на медикаменти и др./ и без да са
необходими специални знания за това, ноторно известно от нашия човешки опит е,
обстоятелството как в определени моменти
възпроизвеждаме повече емоционално, а друг път повече фактологически един и
същи спомен. Памето***е възможности са строго индивидуални и променящи се.
Съдът намира, че следва да се кредитират най-рано дадените показания на св.Н.,
тъй като са депозирани непосредствено
след инцидента, когато обичайно
услужливостта на човешката памет е по-добра. Те изцяло се препокриват и с
потвърденото от него в съдебно заседание, както и с показанията на свидетеля Т.,
който е имал възможност да наблюдава
конфликта, а и не е от родствения кръг на пострадалия, поради което липсват
данни за негова заинтересованост да съобщи факти, несъответстващи на
възприетото от него. Тези показания съответстват и на показанията, дадени от
св.Н., св.К.Н. и св.М.Б./СЗ 15.05.19г.-л.122/.
Показанията на свидетеля Н.Т., дадени пред съдия в
досъдебното производство са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 пр.2 от НПК,
тъй като междувременно Т. е починал в края на 2018г.-справка л.89 от делото /СЗ
28.02.2019г.- л.22-23/. Н. Т. посочва,
че с подс.В. са посетили заедно дома на Н. и семейството му. Т. бил извикан от В.,
за да види последния детето си. Пътната
врата не била заключена и двамата безпрепятствено влезли в дома на постр.Н..
Посочва, че пострадалия попитал подсъдимия Б.В. какво прави в дома му. Н. бил
изнервен и говорел на висок глас. Посочва, че притеснен, той тръгнал да излиза
от къщата, но виждал Н. и Б. да се карат, а св.М. стояла между тях. Н. викал
„Вънка!”, а В. отговорил „Чакай да видя детето”. Тогава подсъдимият хванал Н.
за дрехата в областта на шията и го дръпнал. В този момент видял Н. да пада
напред по лице, след което бил ритнат от В.. След това свидетеля Т. и подс.В.
напуснали дома на Н., но по-късно свидетелят се върнал там. Съдът кредитира
показанията на св.Т., доколкото няма данни същият да е заинтересован от изхода
на делото и доколкото него***е показания кореспондират с останалите събрани
доказателства. Ако се приеме, че Т., който бил в установени добри отношения на
познанство с подсъдимия още от детска възраст, както е съобщил по делото, то
същият би имал при заинтересованост възможност да даде показания, омаловажаващи
действията на подсъдимия. Тъкмо обратно обаче- единствено той от всички присъстващи
съобщава за ритник, нанесен от подс.В. след падането на Н. на земята. Възможно
е единствено Т. да е възприел този момент, изолирано от останалите свидетели.
Поради това, че тези действия на В. по дърпане и ритане на Н. не са спестени на
разследващите органи, съдът приема, че свидетелят е дал обективни и
безпристрастни показания. Въпреки това съдът не кредитира осъществения удар с
крак от страна на подс.В. като установен факт, тъй като нито един от останалите
свидетели не дава показания, кореспондиращи с възприетото от Т.. Поради смъртта
на свидетеля, същият не може да се разпита непосредствено в съдебно заседание и
да му се зададат уточняващи въпроси, изясняващи това несъответствие между него***е
показания и тези на останалите свидетели очевидци. Ето защо съдът кредитира тези свидетелски показания в частта, че същият
е наблюдавал дърпане, осъществено от подс.В., в резултат на което е последвало
падане на постр.Н. на земята. Това обстоятелство изцяло съответства и на
заявеното от свидетелите Н., св.К.Н. и св.М.Б. като механизъм, по който Н. е
бил повален на земята, в резултат на което е получил травма на главата, за
която ВЛ Г. съобщава, че е основна причина за изпадането в безсъзнателно
състояние с последваща опасност за живота.
Относно
продължителността на безсъзнателното състояние: Субективното усещане за време е
различно. Колко минути е бил в безсъзнание Н. е субективно възприятие за време,
което е различно при различните хора-едни по-точно, а други по-неточно
определят колко време според тях изминава в определен обективно отмерен времеви период. Самият пострадал няма как да
знае дали е в безсъзнание, тъй като безсъзнанието представлява състояние на
пълно подтискане на съзнанието, както и на мисловната дейност. Пострадалият не
възприема обективната дейст***елност и не я осмисля, тъй като е лишен от тази физиологична
възможност в този момент, поради което и няма реална възможност да посочи
състоянието на болка усещано ли е от него в момента на безсъзнателност.
Обективно това е невъзможно. След свестяването му е първата възможност за
възприемане и усещане на болка. Пострадалият няма как да знае, че е бил в
безсъзнание, а болката, усетена от него вероятно е последваща в темпорално
отношение, но първа като съзнателно преживяване след „пробуждането”. Ето защо
съдът кредитира показанията на Н., дадени в ДП относно болката, която е изпитал
след свестяването му, а относно твърдението му в показанията в хода на
съдебното следствие, че е изпитвал страшна болка „през 10-15 минути-все едно
чукове ме удрят по главата”, самият свидетел веднага след изявлението си
добавя, че това е усещане след като се е събудил, което кореспондира с
посоченото от вещото лице Г., че е възможно болките да са усетени
непосредствено след излизането от безсъзнателно състояние/л.137/.
Падането на постр.Н. е внезапно.
Според вещото лице Г. в този случай безсъзнанието настъпва непосредствено след
травмата по главата, а тази травма е безпротиворечиво доказана от свидетелските
показания. В този случай настъпва и бързото начало на коматозното
състояние-веднага и непосредствено след травмирането на организма/л.137/.
Свидетелите Н., св.К.Н. и св.М.Б. са роднини на постр.Н., но св.Н.Т. не е,
поради което за некредитиране на свидетелските му показания няма конкретни
основания. Възможността за изгубване на живота и запазването при
посткомоционната кома/л.42 от ДП/ е еднаква. Има реална, а не абстрактна
опасност от изгубване на живота, която в конкретния случай е породена от
възможностите за „гълтане на езика”, спиране на ***алните белези-сърдечната
дейност и дишането. Това характеризира травматичната увреда като средна телесна
повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота. Известно е, че степента
на увреждане на организма относно всяко едно от няколко причинени травматични увреждания се свежда до
причиняване на една телесна повреда, като престъплението следва да се
квалифицира с оглед най-тежкия резултат, защото
непосредствения обект- неприкосновенността на здравето е един и поради
това може да има само едно престъпление.В случая съответно обвинение е
повдигнато за причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
от НК.
Свидетелят Н. е съпруга на постр.Н.. Тя е разпитана в съдебно заседание, проведено на
28.02.2019г./л.94-95/. Същата е с множество заболявания, съобщени от нея и
удостоверени с медицинска документация /л.38-46, л.48-51/. Страда от
болест на Паркинсон, хипертония, хипотиреоидизъм, анемия, деформираща
спондилоартроза, оперирана по повод вътрешна хидроцефалия на главата,
инвалидизирана. Въпреки заболяванията си св.Ст.Н. успява по логичен и последователен
начин да възпроизведе спомен за това, че подс.В. е влязъл в дома им и е ударил
съпругът й- „ Удари мъжа ми и той падна, ама той с два удара като му удари на
мъжа ми и изпадна в безсъзнание”. Съобщава, че това безсъзнателно състояние на Н.
е продължило около 10-15 минути/л.95/. В свидетелските й показания се съдържат
сведения за това, че подс.В. е ударил пострадалия 2-3 пъти по лицето, след
което Н. паднал на земята- „пъшкаше, охкаше, не говореше докато беше
паднал….очите му бяха затворени, не мигаше, не говореше..10-15 минути стоя
така”. Свидетелката сама посочва, че има проблеми с паметта по повод операция
на главата. В съдебно заседание, проведено на 12.06.2019г., след направено
искане за приобщаване на нейните свидетелски показания от досъдебното
производство, са прочетени по реда на чл.281 ал.4,вр.ал.1 т.1 от НПК
показанията на Н. от 11.05.2019 /л.34 от ДП/. Съдът кредитира същите, тъй като
са дадени във времево отношение по-скоро спрямо датата на инцидента когато
спомените са по-добри. В голяма степен те са възпроизведени идентично и в
съдебно заседание и същите се кредитират в частта, в която кореспондират със
свидетелските показания на Н. от ДП, както и с тези на св.Н. и останалия
доказателствен материал.
Свидетелят К.Н. е брат на постр.Н.. Той също е разпитан в СЗ на 28.02.2019г./л.97/, както
и са приобщени на осн.чл.281 ал.1 т.2 пр.посл. от НПК показанията му, дадени
пред съдия /л.18-19 от ДП/. В съдебно заседание св.К.Н. посочва- „Когато брат
ми беше паднал в безсъзнание, все едно не беше жив….”. По-пълни, но идентични
са показанията на К.Н., дадени в досъдебното производство и съпоставени с тези
от съдебно заседание. Съответно на обсъдения по-горе доказ.материал той
съобщава за удари на В. с ръка, нанесени в областта на лицето, за дърпането и
падането на Н. и подробно описание на неговото неподвижно състояние след
травмата от падането. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на К.Н.,
тъй като те са безпротиворечиви в различните етапи на производството, както и
съответстващи на останалите свидетелски показания. Аналогични съображения
следва да се изложат и относно показанията на свидетеля М.Б.- дъщеря на постр.Н.. Същата е разпитана в СЗ, проведено
на 15.05.2019г./л.122 от делото/, а нейните свидетелски показания, дадени пред
съдия на 08.03.2018г./л.20-21 от ДП/ са приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК/СЗ 28.02.2019г.-л.99/. Съответно на обсъдения по-горе доказ.материал, св.Б.
съобщава за удари на В. с ръка, нанесени в областта на лицето, за дърпането и
падането на Н. и подробно описание на неговото неподвижно състояние след
травмата от падането. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като
те са безпротиворечиви в различните етапи на производството, както и
съответстващи на останалите свидетелски показания, анализирани по-горе.
Относно обясненията на подсъдимия: В обясненията на подсъдимия по
делото е налице последователност още от фазата на досъдебното производство
досежно твърдението му, че не е извършил инкриминираното деяние. Обясненията на
подсъдимия са както средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
достоверност не може да бъде поставена
под съмнение до разколебаването й с други доказателства по делото. В конкретния
случай настоящият съдебен състав преценява, че обясненията на подс.В. са крайно
неубедителни, влизат в пряко противоречие с коментираните достоверни и
безпротиворечиви помежду си доказателствени източници, обсъдени подробно,
поради което следва, че представляват проявление на правото на защита на
подсъдимия, но са нерентабилни като доказателствен източник, поради което и не
им отдава вяра.
Всички събрани
доказателства по делото са в тази насока, че именно от действията на подсъдимия
е последвало констатираното травматично увреждане, квалифициращо наличието на
средна телесна повреда. Приетата фактическа обстановка аргументира съда да
приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.129 ал.2 от НК, поради което следва да се
ангажира неговата наказателна отговорност за това деяние. От обективна страна
подс.В. е осъществил с действия-удари с ръце и дърпане, които представляват
въздействия върху организма на пострадалия, като в резултат на същите е
последвало падане, което е предизвикало изменение в здравето и физическата
цялост на личността на пострадалия, обосновано по-горе в изложението и
съобразено с Пост.№3/79г. От субективна страна подс.В. е действал умишлено при
форма на вината евентуален умисъл.
Според наказателния кодекс наказателна
отговорност се носи за причинена средна
телесна повреда когато деецът е действал умишлено или по непредпазливост. В
случаите на умишлено причинени телесни повреди деецът съзнава общественоопасния
характер на деянието, предвижда него***е общественоопасни последици и иска настъпването на същите, т. е. действа с
пряк умисъл. В други случаи обаче наказателна отговорност се носи и ако
деянието е извършено при евентуален умисъл или когато деецът съзнава
общественоопасния характер на деянието и
предвижда него***е общественоопасни последици, не е искал, но е допускал настъпването на същите и въпреки това
не се е въздържал, а е извършил деянието.
В случая е безспорно установено, че подсъдимият посредством нанесени удари
и дърпане цели да причини на пострадалия
поне лека телесна повреда.Ноторно известно е, че при удар по човешкото тяло,
предвид наличните рецептори за болка, се причинява именно подобна увреда.
Дори да се приеме, че е целена лека
телесна повреда, то като се има предвид
обстановката- значително силното въздействие, което се получава при удар
от сравнително по-млад и по-силен във физическо отношение човек, възможността
за загуба на равновесие и падане на пострадалия върху циментовия под, а не
върху мека настилка, подс.В. е допускал, че може да настъпи по-тежък резултат и
въпреки наличието на тази представа не е преустановил това си въздействие по
отношение телесния интегритет на пострадалия, който е и значително
по-възрастен. При удара и дърпането,
осъществени от подсъдимия, с последващото падане, пострадалият е получил травма, обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота- средна телесна повреда по
чл.129 НК с оглед настъпилия резултат. Следователно, относно тази телесна
повреда е действано с евентуален умисъл.
Съдът приема, че нанасяйки по описания начин удар на пострадалия в областта на
жизненоважна част от тялото/главата/ и дърпане, подс.В. е допускал, че при упражнената сила е напълно възможно да настъпи причинената
увреда и се е съгласявал с това. Когато при нанасянето на ударите деецът цели да причини един вид телесна повреда, но
е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат, и въпреки това не се е
отказал от деянието,той следва да отговаря за такава по характер телесна
повреда, каквато е настъпила, т. е. и за по-тежкия резултат, тъй като е налице
евентуален умисъл за настъпването на
такава телесна повреда./ в този см.-РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 10. II. 1975 Г. ПО Н. Д. № 800/74
Г., II Н. О./. Според Наказателния кодекс
наказателна отговорност се носи поначало само за умишлени
престъпления.Непредпазли***е деяния се наказват само в предвидените в закона
случаи. В случая деецът, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
и е предвиждал него***е общественоопасни последици, не е искал, но е допускал
настъпването на същите и въпреки това не се въздържал, а извършил деянието. С
други думи,- съгласява се да настъпи и
този резултат, стига целеният от него да настъпи.РАЗГРАНИЧАВАНЕТО МЕЖДУ
НЕПРЕДПАЗЛИВОТО ИЛИ УМИШЛЕНО ПРИЧИНЯВАНЕ НА СРЕДНА ИЛИ ТЕЖКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА СЕ
ИЗВЪРШВА С ОГЛЕД СУБЕКТИВНОТО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЕЦА КЪМ НАСТЪПИЛИТЕ
ОБЩЕСТВЕНООПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ.ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 129 НК МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ И
ПРИ ЕВЕНТУАЛЕН УМИСЪЛ, КОГАТО ДЕЕЦЪТ МАКАР И ДА НЕ Е ИСКАЛ НЕГОВОТО НАСТЪПВАНЕ,
Е ДОПУСКАЛ, ЧЕ АКО НЕ СЕ ОТКАЖЕ ОТ НАСИЛИЕТО, КОЕТО ИЗВЪРШВА ЩЕ НАСТЪПЯТ ОБЩЕСТВЕНООПАСНИТЕ
ПОСЛЕДИЦИ. Дори да
се приеме, че целената телесна увреда не
е средна, то като се има пред вид обстановката, при която е действал
нападателя, а именно- пострадалият е в пасивно положение, а не в нападение, а
също е болен и значително по-възрастен човек, подс.В. е допускал, че пострадалият може да бъде наранен след
нанасяне на повече от един удар и по-тежко и въпреки това не се е въздържал от
представата за по-тежкия резултат и е действал. След ударите е причинена средна
телесна повреда. Следователно относно тази телесна повреда подсъдимият е действал с евентуален умисъл. Подсъдимият е
могъл според обстановката и е бил длъжен да предвиди и този резултат, но не е
сторил това.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.,
съдът в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК обсъди степента на
обществената опасност на деянието и дееца, наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с
квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание. Бе
взето под внимание, че подсъдимият В. не
е осъждан за престъпления/спр.л.58 от делото/. Отегчаващи вината
обстоятелства се констатират с оглед начина на осъществяване на насилието,
което не е реализирано еднократно, а е реализирано с няколко отделни и
целенасочени удари в жизненоважна част от тялото/главата/, в дома на
пострадалия, където подсъдимия е отишъл неканен, пострадалият е значително
по-възрастен и болен човек, беззащитен спрямо физическите данни на подсъдимия,
последният не е оказал никаква помощ след деянието на Н., а като смекчаващо обстоятелство бе отчетено необремененото му
съдебно минало. Законодателно е предвидено наказание в относително определени
граници до шест години лишаване от свобода при предпоставките на чл.129 НК,
което наказание следва да бъде ориентирано над минималния спрямо чл.39 ал.1 НК
размер- с оглед на това, че посегателството е осъществено в дома на
пострадалия, който не е провокирал
такова насилие, същият е човек с множество заболявания, както и хората от
неговия семеен кръг/съпруга и дъщеря/, деецът има характеристиките на агресивен
човек без необходимите морално-волеви задръжки по повод физически посегателства
след като заповедта по ЗЗДН за друго осъществено домашно насилие спрямо
дъщерята на пострадалия не е имало възпиращо въздействие същият да се
саморазправя с членове от семейството на пострадалия. Настоящата инстанция
намира, че обществената опасност на деянието е висока с оглед зачестилите
посегателства против личността и личните физически саморазправи, но
общ.опасност на подсъдимия е сравнително невисока, което аргументира съда да
приеме, че са налице условията за определяне на наказание от 12 месеца, което е
мотивирано от чистото му съдебно минало,
съотнесено с посочените по-горе отегчаващи обстоятелства. Налични са и предпоставките
на чл. 66 ал.1 НК, поради което съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Въз основа
на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: