Определение по дело №244/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 327
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20223000500244
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 327
гр. Варна, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500244 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Т. В. В. чрез процесуалния му представител адв.Х.Д., против
определение №1881/18.05.2022г., постановено по гр.д.№869/22г. по описа на
ВОС, гр.о., с което е върната исковата молба и е прекратено производството
по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск.
Производството по гр.д.№869/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявен от Т. В. В. против ЦВ. Н. Г. и К.К.Г., малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител ЦВ. Н. Г., иск с пр.осн. чл.62, ал.1 от
СК.В исковата молба, подадена на 15.04.2022г., се излага, че ищецът и
ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение
№2363/15.06.2016г., постановено по гр.д.№12398/15г. по описа на ВРС, 34-ти
състав.По време на брака си имат родени две деца, второто от които К.К.Г.,
роден на 11.06.2013г.От десет години ищецът живее и работи в
чужбина.Когато се родил К., ищецът бил в чужбина и от раждането му и
понастоящем не поддържа никаква връзка с него, не го е виждал, нито детето
него, не се познават, вероятно детето и изобщо не знае за съществуването
му.Тъй като още от преди раждането на детето той не е имал интимни
отношения с майката, вероятно то не е негово дете.През м.03.2022г.
ответницата го уведомила, че биологичният баща на детето К. - К.М.Г. ще
заведе дело за оспорване бащинството на детето, както и го уведомила, че
през 2020г. е завела дело, с което е променила бащиното и фамилното име на
детето, поради което и понастоящем то носи имената К.К.Г..На 05.04.2022г.
ответницата го уведомила, че образуваното по иска на К.М.Г. дело било
1
прекратено, т.к. не бил спазен едногодишният срок от узнаване на
раждането.Предвид изложеното, претендира да бъде прието за установено, че
детето К.К.Г., не е заченато и не произхожда от Т. В. В..
Видно от представените акт за раждане №0406/17.06.2013г., решение
№2363/15.06.2016г., постановено по гр.д.№12398/15г. по описа на ВРС, 34-ти
състав, и решение №261370/23.11.2020г., постановено по гр.д.№7320/20г. по
описа на ВРС, 16-ти състав, е, че детето К. е родено по време на брака между
ищеца и ответницата, сключен на 30.09.1995г. и прекратен на 15.06.2016г.
чрез развод по реда на чл.50 от СК.Произходът на детето от бащата е
установен съгласно презумпцията на чл.61, ал.1 от СК и същият е вписан като
баща в акта за раждане, съответно детето е било с имената К. Тихомиров В..С
второто от посочените решения, влязло в сила на 16.12.2020г., в производство
по чл.19, ал.1 от ЗГР, образувано по молба на ЦВ. Н. Г., са променени
бащиното и фамилното име на К., съответно на К.Г., т.к. детето било известно
с бащиното и фамилното име на своя биологичен баща К.М.Г., като
промяната е отразена в акта на раждане на 07.01.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от СК съпругът на майката може да
оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от
него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от
узнаване на раждането.Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са
узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде
предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не
по-късно от навършване на пълнолетие на детето.Изречение трето от
цитираната разпоредба е прието със ЗИДСК, обн. ДВ, бр.103/03.04.2020г., в
сила от 08.12.2020г.Съгласно §5 от ПР на ЗИДСК, обн.ДВ, бр.103/20г. за
лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал.1,
изречение трето и ал. 5, изречение първо, са били налице преди влизането в
сила на този закон, сроковете за предявяване на съответните искове текат от
влизането в сила на закона.
Безспорно узнаването на раждането на детето К. е било известно на ищеца
най-късно към момента на бракоразводния процес, приключил на
15.06.2016г., в който процес е одобрено сключеното между страните
споразумение по чл.51 от СК, вкл. и относно упражняването на родителските
права по отношение на това дете.По твърдения на ищеца той е живял в
чужбина от преди зачеването и раждането на К. и към този момент не е
поддържал интимни отношения с майката.Също по негови твърдения той и
детето не се познават, никога не са се виждали и вероятно детето не знае за
неговото съществуване.Предвид факта, че ищецът не е поддържал интимни
отношения с майката опреди зачеването на детето и останалите изложени от
самия него в исковата молба обстоятелства, съдът приема, че с узнаването на
раждането ищецът, знаейки, че детето не произхожда от него, е можел да
предяви иска си с пр.осн. чл.62, ал.1 от СК или преклузивният едногодишен
срок е изтекъл най-късно към 2017г.Не са налице предпоставките на чл.62,
ал.1, изр. трето от СК, а именно обстоятелствата, опровергаващи
2
бащинството, да са узнати по-късно по независещи от ищеца
причини.Твърденията в частната жалба, че едва в началото на м.03.2022г.
ответницата се свързала с него, за да му каже, че детето не е негов син,
поради което и той тогава узнал това обстоятелство и предявил иска си за
оспорване на бащинство, противоречат на твърденията на ищеца в исковата
му молба.
Едногодишният срок за предявяване на иска е изтекъл преди подаване на
исковата молба, предвид което предявеният иск е недопустим.Обжалваното
определение, с което производството по делото е прекратено, като правилно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1881/18.05.2022г., постановено по гр.д.
№869/22г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3