Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
Гр. Разград, 17 април 2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при
секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора ….. разгледа
докладваното от СЪДИЯТА дело № 64 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР и във вр. с чл.393,
ал.2 от ЗСВ.
Образувано е по
жалба на В. Х. П. от гр.Т. против Заповед №ЧР-179/15.11.2018г. на Главния
директор на ГД „Охрана“ при Министерството на правосъдието, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че заповедта е
издадена при съществени нарушения на процесуалните
правила
и норми, в противоречие на материалния закон и при недоказаност
на вмененото му дисциплинарно нарушение. Претендира се
за нейната отмяна от съда, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по спора е депозирал писмено становище, в което
сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно с
произтичащите от това последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт,
който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства
установяват, че В. П. е работел като младши инспектор-сътрудник по охраната І
степен в Областно звено „Охрана“- Търговище
към ГД „Охрана“ на Министерството на правосъдието.
На 02.11.2018г. около 14 часа в гр.Търговище, в извънработно време, той е
управлявал личния си автомобил, като предприемайки неправилна маневра обратен
завой е отнел предимството на движещия се мотоциклет, при което предизвикал
пътнотранспортно произшествие (ПТП). В резултат на същото са пострадали двама
граждани, като И. Б. А. получила средни телесни увреждания. Водачът напуснал
мястото на произшествието, но няколко часа по-късно се явил в РУ на
МВР-Търговище, където бил тестван за наличие на алкохол в кръвта. Както
техническото средство, така и направеното медицинско изследване установило наличие
на етилов алкохол с концентрация 0,73 промила в кръвта, иззета от него на
02.11.2018г. в 17,16 часа. При тези данни срещу В. П. е образувано досъдебно производство №30/2018г. по описа
на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Търговище за престъпление по
чл.343, ал.3, б.“а“, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, от НК, като той е бил
задържан. В последствие, въз основа на
Протоколно определение от 13.11.2018г. на Шуменския окръжен съд, постановено по
ВЧНД №409/2018г., взетата мярка за неотклонение е променена от „задържане под
стража“ в „парична гаранция“ и той е бил освободен. ГД „Охрана“ е била незабавно уведомена писмено за инцидента и предприетите
процесуални действия срещу служителя. Случаят е станал и обществено
известен,като е предизвикал негативни медийни реакции и публикации (л.34 - л.35
от делото на АССГ).
При тези обстоятелства и с оглед
наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, със Заповед №3-2229/05.11.2018г. на Главния
директор на ГД „Охрана“ при МП (л.51 от делото на ТАС), издадена на основание
чл.207, ал.1 и ал.2 от ЗМВР срещу него е образувано дисциплинарно производство, като е определен и състава на
дисциплинарно разследващия орган (ДРО). Жалбоподателят е бил надлежно запознат
със заповедта и правата му по чл.207, ал.8 от ЗМВР на 07.11.2018г., видно от
ръкописното отбелязване върху нея. На същата дата от 10.25 часа до 12.20 часа,
видно от приложената справка на ГД „Изпълнение на наказанията“ (л.14 от делото
на ТАС) членовете на ДРО се срещнали в
ареста с държавния служител, където са поискали неговите обяснения за случая.
Той писмено е заявил, че осъзнава извършеното и съжалява за това, като е готов
да понесе съответната вина и наказание и няма какво да добави относно
фактическата обстановка (л.25 от делото на АССГ). Разследването по
дисциплинарното производство е приключило с изготвянето на Обобщена справка с
рег. №2386/07.11.2018г. (л.18 - л.20 от делото на АССГ), с която той е бил
надлежно запознат и изцяло съгласен със съдържанието, като изрично е посочил,
че няма какво да добави. ДРО е изготвил Становище рег. №4054/14.11.2018г. до
Главния директор на ГД „Охрана“ (л.15-л.17 от делото на АССГ), в което е приел,
че с противоправното си поведение държавният служител е извършил дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР тъй като е нарушил правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
„Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (л.39-л.50 от делото на
ТАС), утвърден със Заповед №ЛС-04-4/02.01.2017г. на Министъра на правосъдието
(л.38 от делото на ТАС). Конкретизирано е че служителят не е спазил чл.27 от
този кодекс, като извършеното нарушение е тежко, несъвместимо с етичните
правила за поведение и уронващо престижа на службата, поради което е предложено
на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР да му се наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“. На 15.11.2018г. наказващият орган е предоставил отново възможност
на В. П. да даде обяснения във връзка с това нарушение, като той
е посочил, че няма допълнителни пояснения, видно от приложения Протокол
№9250815.11.2018г. (л.12 от делото на АССГ).
При тези обстоятелства е издадена Заповед №ЧР-179/15.11.2018г. на Главния
директор на ГД „Охрана“ при Министерството на правосъдието, с която за
вмененото административно нарушение на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР му
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ при посочени фактически и правни
констатации, които са аналогични с изложените в справката и становището. Същата
е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на
предоставените му по закон правомощия при спазване на предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове.
Спазена е и установената
форма – тя е
писмена, в нея са посочени фактическите и правни основания, съдържа и изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР реквизити. В
нея достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна е описано деянието, с
което е осъществено нарушението - на
посочените там дата и място, при управление на МПС е причинил ПТП, при което
имало пострадали граждани, а той е напуснал местопроизшествието. Посочени са и
правните основания, въз основа на които е ангажирана неговата дисциплинарна
отговорност. Изпълнено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР като на полицейския
служител е предоставена възможност да депозира своите обяснения по случая. С
оглед на това съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е издадена в съответствие с материалния
закон и преследваната от него цел.
При преценка на събраните в хода на производството доказателства се
установява, че жалбоподателят при управление на МПС виновно е причинил ПТП, при
което имало пострадали лица, но той е напуснал местопроизшествието. За това
деяние срещу него е образувано досъдебно производство, по което той е бил
задържан. Всички тези обстоятелства са станали известни на гражданите, медиите,
на разследващите и на съдебните органи. Те са довели до негативни реакции и
публикации, до уронване авторитета и престижа на службата. Поведението му е
било в противоречие с установените правила на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (Етичния кодекс). Съгласно чл.15 от Етичния кодекс той е бил
длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, а според чл.17
от него държавният служител следва да насърчава хората да спазват закона, като
дава личен пример за това. В чл.27, т.1 от Етичния кодекс изрично е
регламентирано, че държавният служител в качеството си на участник в пътното
движение следва да се подчинява на нормативно определените правила за движение
по пътищата в република България. В случая, като участник в ПТП, при което има
пострадали лица, жалбоподателят е бил длъжен да съобрази своето поведение и да
изпълни задълженията, разписани в чл.123,ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;
в) до пристигането на органите при необходимост да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него;
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението,
както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството
на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното
заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на
произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат
запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;
е) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи;
Той не е изпълнил тези законови
задължения, а е напуснал местопроизшествието, с което грубо е нарушил
установените правила. Действително липсват категорични доказателства, че към момента на ПТП П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила, тъй като пробата е взета около два часа след инцидента, когато той
се явил в РУ на МВР-Търговище. Това
обстоятелство обаче не изключва дисциплинарната му отговорност.
По правилото на чл.393, ал.2 от ЗСВ държавните
служителите към ГД „Охрана“ са
приравнени на служители от МВР, като техният особен статут и високи изисквания
към заеманата длъжност ги задължава да имат определено поведение, като са
длъжни не само да изпълняват служебните си задължения, но и в личния и
обществен живот, по всяко време и на всяко място да бъдат за пример и еталон за
поведението на другите граждани. В случая противоправното поведение на
жалбоподателя се явява несъвместимо с изискванията за висок морал, нравственост
и отговорност за заеманата от него длъжност. Образуваното наказателно
производство против жалбоподателя, широката разгласа на деянието не само сред
служителите на ГД „Охрана“, МВР, прокуратурата и съда, но и сред други граждани
и институции, безспорно се е отразило негативно на доверието и авторитета на
институцията. С оглед на това съдът намира, че са били налице основанията на
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за вмененото дисциплинарно нарушение на В.П. да се
наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема,
че издадената заповед се явява законосъобразна, поради което подадената жалба
като неоснователна и недоказано следва да се отхвърли.
Мотивиран така Разградски административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В. Х. П. от гр.Т. против Заповед №ЧР-179/15.11.2018г. на Главния директор на
ГД „Охрана“ при Министерството на правосъдието, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/