О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.София, 19.05.2020 г.
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Десислава Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Симеонова ч.гр.д. № 3625 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 274-279 ГПК, вр. чл.577, ал.1 ГПК, вр. 32а ПВ.
Образувано по частна жалба на “Ф.и.2“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** А, офис 1, партер, представлявано от управителя Д.С.П.,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“*************, чрез адвокат К.Н.от САК срещу определение от 09.12.2019 г. на
Съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
на основание чл.32 а ПВп и във вр. с
чл.73, ал.5 ТЗ, чл.6, ал.3 ПВп, чл.264 ДОПК съдията по вписването да разпореди
позитивен охранителен акт при проверка правата на вносителя на апортна вноска и
вписване в книгите за вписване на това искане. Моли процесното определение да бъде отменено и да
бъде указано на съдията по вписванията при Служба по вписванията-София да
извърши вписване на дружествен договор на “Ф.и.2“ ЕООД, ЕИК******** с мотиви,
изложени в частната жалба.
Съдът констатира следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Производството
е образувано въз основа на заявление за вписване отбелязване или заличаване от “Ф.и.2“
ЕООД, ЕИК********, с което се иска вписването и отбелязването в Служба по
вписванията-имотен регистър в гр.София на приет от едноличния собственик на
капитала Дружествен договор/устав/ на “Ф.и.2“ ЕООД, ЕИК******** с описание на
така извършената парична вноска. Предмет на непаричната вноска са недвижими
имоти, притежавани от „С.Б.“ АД, ЕИК ******* и оценени по реда на чл.72 и сл.
от ТЗ от три вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията с Акт №
20190617180356/19.06.2019 г., като са изброени съответните недвижими имоти. Към
заявлението са приложени и описани 10 броя документи, такса за вписване, както
и 3 броя доказателства, удостоверяващи правото на собственост на молителя.
Съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ с мотиви, изложени в следните
пунктове, а именно, че в представената преписка не се установява извършено
нотарилано удостоверяване-проверка на правото на собственост от нотариус-чл.73,
ал.1 ТЗ във вр. с чл.586 ГПК към момента на извършено удостоверяване на подпис
на вносителя на апортната вноска, че в представеното нотариално заверено
съгласие за извършване на апортната вноска и учредителния акт не са посочени основанията на правата на вносителя,
който порок засяга формата и валидността на волеизявлението, че с оглед
индивидуализацията на паркоместата, описани в учредителния акт не се установява
дали същите са принадлежаща част към самостоятелен обект в сграда или посоченото
в акта представлява разпоредително действие с реална част от гаража, което
разпоредително действие е недопустимо, че не са представени оригинални или
нотариално заверени скици/ схеми от АГКК в изпълнение изискванията на чл.6,
ал.3 ПВП, като са представени копия без яснота за лицето, което ги е заверило,
че не са представени надлежни данъчни оценки за гаражи №№ 13,14 и 15 относно посочените
идеални части от поземлен имот като обща част.
С оглед приетото в т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/25.04.2013 г. по тълкувателно дело №
7/2012 г. на OCГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията
относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на
закона, се ограничава до преценка, дали актът подлежи на вписване, съставен ли
е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на
акта, освен в изрично определени от закона случаи. В съобразителната част на
тълкувателното решение се посочва, че проверката, която съдията по вписванията
извършва, е в рамките на едностранното и безспорно охранително производство по
вписване, приключващо с охранителен акт, имащо за цел да осигури публичност и
противопоставимост, а не да бъдат защитени правата на евентуално засегнатите от
вписания акт лица и решени правни спорове. Регламентирането на вписването като
вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 ЕПК не заличава
спецификите му. Проверката на съдържанието на акта, която дължи съдията по
вписванията, е в две насоки: идентификация на страните /чл. 6. ал. 1. б.
"А" ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6. ал. 1, б.
"в" ПВ/. Само ако законът изрично натоварва съдията по
вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва
проверката, попадаща в правомощията на нотариуса, която включва изследване на
правата на праводателя при разпоредителни сделки с вещни права върху недвижими
имоти съгласно чл. 586, ал. 1 ГПК и проверка на съответствието на
сделката с императивни законови правила и добрите нрави на основание чл.
574 ГПК.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно
решение № 7/25.04.2013 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГТК
на ВКС изключение в посочения смисъл е предвидено в чл. 73, ал. 5 ТЗ,
с която изрична разпоредба законодателят е възложил на съдията по вписванията
да извършва проверка на правата на вносителя на непарична вноска в търговско
дружество с предмет вещно право върху недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.5 ТЗ при вписване на
дружествения договор, респ. учредителния акт при направена апортна вноска на
право на собственост върху недвижим имот, съдията по вписванията проверява правата на вносителя. В този смисъл, при
вписването молителят следва да представи на съдията по вписванията акт за
удостоверяване на правата на вносителя на недвижимия имот, апортиран в търговското дружество.
Както бе посочено по-горе, по въпроса за обхвата на проверката на съдията по вписванията е постановено
ТР № 7/25.04.13 г. по тълк.д. № 7/12 г. на ОСГТК на ВКС, в което в т. 5 е
прието, че не следва да бъде извършено вписване на непарична вноска на
съдружник/акционер в търговско дружество с предмет вещно право върху недвижим
имот, ако молителят не е представил пред съдията по вписванията доказателства
за правата на вносителя. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че отказът не може да засегне
правата на
дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай
вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а
вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.
Съобразно с даденото разрешение от значение е
въпросът за писмените документи въз основа на
които съдията по вписванията извършва проверката на правата на вносителя. При вписване на дружествен
договор, устав или учредителен акт на търговско дружество, с които е направена
непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, молителят следва да представи на съдията по
вписванията писмени доказателства за удостоверяване на правото на собственост съгласно
чл. 8 от Правилника за
вписванията. Ако
актът, който подлежи на вписване, не е нотариален акт, това са: оригинал и
официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се
представи оригиналът. Молителят не разполага с процесуалната възможност да
отстрани тези нередовности по реда на инстанционния контрол, представяйки
писмените документи пред въззивния съд в производството по обжалване на отказа
на съдията по вписванията.
В конкретния казус
доказателства за собственост са представени само за част от недвижимите имоти,
а именно само за ап. № 9, паркомясто № 5, двойно паркомясто № 6 и 7 и двойно
паркомясто № 8 и 9.
В т. 1 на ТР № 7/12 г. е прието от ОСГТК на ВКС, че
при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да
постанови отказ без да дава указания по чл.129, ал.2 ГПК. По силата на дадените разрешения
от ОСГТК на ВКС относно правомощията на съдията по вписванията, СГС приема, че представянето на
писмените документи с молбата за вписване на дружествен договор, устав или
учредителния акт относно направена непарична вноска, е предпоставка както за
редовност на молбата, така и за извършваната от съдията по вписванията проверка
на акта по съдържание и форма и за удостовереното с него правото на собственост
на вносителя. При
нередовност на молбата за вписване, при неспазване на изискванията за
съдържание и форма на подлежащия на вписване акт, както и при преценка, че
вносителят не е собственик, съдията по вписвания следва да постанови отказ за
вписване. Съдията по вписване не следва да дава указания, както за отстраняване
на нередовности на молбата и за поправка в съдържанието и формата на акта, така
и служебно да събира доказателства за собствеността на вносителя на апортната вноска.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалвания отказ на съдията по вписванията само
на посоченото по-горе основание е
достатъчно да обоснове законосъобразността на отказа.
Частната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Ф.и.2“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** А, офис 1, партер,
представлявано от управителя Д.С.П., със съдебен адрес: гр.София, ул.“*************,
чрез адвокат К.Н.от САК срещу определение
от 09.12.2019 г. на Съдия по вписванията при СРС, с което е отказано
на основание чл.32 а ПВп и във вр. с чл.73, ал.5 ТЗ, чл.6, ал.3 ПВп,
чл.264 ДОПК съдията по вписването да разпореди позитивен охранителен акт при
проверка правата на вносителя на апортна вноска и вписване в книгите за
вписване на това искане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.