РЕШЕНИЕ №
08.04.2020 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на шести март две
хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражд. дело № 4471
по описа на съда за 2019 година.
Производството е
образувано по иск, предявен от В.С. ***, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1500 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.11.2016 г.
– 04.11.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в НСОРЗ методика, заедно с лихва за забава в размер 220
лв., начислена към деня на предявяването на иска – 04.11.2019 г., и законната
лихва след тази дата. В хода на делото е допуснато
изменение на иска по размер, като размерът на главния иск е увеличен на 1946,77
лв., а размерът на акцесорния (за лихвата за забава) – на 221,01 лв.
Ищецът твърди, че работи на длъжност „водач на специален
автомобил 1 степен, той и пожарникар“ при РС „ПБЗН“ – Белово по служебно
правоотношение (държавен служител) и работата му е организирана на смени от 24
или 12 часа непрекъснати дежурства по предварително утвърдени графици при
сумирано изчисляване на работното време. Смените включват нощен труд – в
часовия интервал от 22,00 ч. до 06,00 ч. и така за посочения период ищецът е
отработил 230 нощни смени. Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждения за извънреден труд се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период. Намира приложение обаче и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисляване на
броя часове положен нощен труд с коефициент 1,143 за привеждането му към брой
часове дневен труд. Това е така, защото според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР
организацията на работното време, отчитането му, компенсирането на работата
извън редовното работно време, режимът на дежурства и почивките се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В действащите пред периода две наредби
обаче липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен и това не
е забрана за преизчисляване, а празнота в уредбата, при която се прилага
субсидиарно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Неприлагането на тази разпоредба би довело
до поставяне на държавните служители от МВР в неравностойно положение спрямо
другите държавни служители, което е недопустимо. Подобно преизчисляване не е
правено при отчитането на положения от ищеца труд. Ако бъде направено, ще се
окаже, че за всяко тримесечие той е полагал труд над нормалната продължителност
на работното време през нощта, който труд следва да се счита за извънреден и да
се заплати като такъв. Ищецът изчислява положения от него нощен труд над
нормалната продължителност на работното време за процесния период на 250 часа и
неплатената разлика във възнаграждението, произтичаща от преизчисляването – на
1500 лв. (преди изменението). Лихва за забава върху него се дължи, като върху
всяко трудово възнаграждение, от първо число на месеца след изтичането на
съответния тримесечен период на сумирано изчисляване.
Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска
като допустим, но неоснователен. Заявява, че НСОРЗ не се прилага за държавните
служители, а само за работещите по трудово правоотношение, и то с изключение на
тези в държавната администрация, за които се прилага вместо това чл. 107а от КТ. Служебното правоотношение на ищеца е уредено в специалния Закон за МВР.
Според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е възможно полагането на труд и през нощта, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за 24-часов период, от
което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта за
него е 8 часа, а не 7, каквато е тя за работещите по трудово правоотношение. Не
е налице празнота в уредбата, каквато твърди ищецът, а законът урежда нещо
различно от уредбата на работещите по трудово правоотношение, и нещо повече,
това е уредено в закон, който е нормативен акт с по-висок ранг и не може да
бъде дерогиран от сочените от ищеца наредби, от които по време на процесния период
изобщо е била действаща само едната (в сила от 02.08.2016 г.), а другата е
отменена с нея по-рано. Нощният труд, положен от държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, не се трансформира в дневен, а се
заплаща с увеличение по 0,25 лв. на час, определено със заповед на министъра.
Действително за по-ранен период извън процесния е действала наредба от
11.08.2014 г., която е предвиждала преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни, но това е било в несъответствие със ЗМВР и е поправено със следващата
наредба от 25.05.2015 г., същият подход е възприет в сега действащата наредба
от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. Не е налице положен извънреден труд,
тъй като извънреден е трудът извън редовното работно време, а всички отработени
от ищеца часове са в рамките на работното му време. Те са отчетени и заплатени
с увеличението от 0,25 лв. Нещо повече, дори при общата хипотеза по КТ и НСОРЗ,
неприложима за ищеца, часовете в повече, получени при преизчислението, не
представляват нощен труд, а се възприема разбирането, че превръщането на
нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,
а не заплащане за извънреден труд. В своя подкрепа ответникът сочи практика на
различни съдилища в страната и консултация на проф. В.М.по прилагането на чл.
187 от ЗМВР.
Искът
е с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
В
съдебно заседание страните чрез пълномощници – съответно адвокат за ищеца и
юрисконсулт за ответника – поддържат становищата и исканията си.
Фактите по делото се установяват от
писмените доказателства и заключението на вещото лице – счетоводител, и не са
спорни между страните. Спорът между тях е свързан единствено с приложимия закон
към тези факти, и конкретно – с приложимостта на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Фактическата обстановка е
следната:
Ищецът, работейки на посочената вече
длъжност при режим на 24-часови смени и сумирано отчитане на работното време за
периоди от по 3 месеца, в процесния период между м. ноември 2016 г. и м.
ноември 2019 г. е положил нощен труд от общо 1760 часа – 230 пълни нощни смени
и 35 непълни (включващи както дневни, така и нощни часове). За тези часове,
освен обичайното му възнаграждение, му е заплатено допълнително възнаграждение
в размер 0,25 лв. на час.
Ако биха били приравнени към дневен
труд по правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ в съотношение 7:8 (1:1,143), тези 1760
часа биха се равнявали на 2012 часа. Разликата от 252 часа, умножена по
почасовата ставка на ищеца за съответния месец, възлиза на 1297,85 лв. Ако
освен това се приеме, че разликата от 252
часа представлява положен извънреден труд (в повече от нормалното му работно
време за съответния период на отчитане) и възнаграждението се изчисли с увеличение
50%, сумата би била 1946,77 лв.
Върху сумата 1946,77 лв. би се
дължала законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода до предявяването
на иска в общ размер 221,01 лв.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Както се посочи, спорният въпрос по
делото е правен и се свежда до това, дали чл. 9 от НСОРЗ се прилага към
служебните правоотношения на държавните служители – полицейски органи и органи
по пожарна безопасност от системата на МВР (чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР),
уредени поначало от Закона за МВР.
Действащият ЗМВР не съдържа норма,
препращаща към общото трудово законодателство, подобна на §1а от ДР на
отменения ЗМВР, при това самият §1а на свой ред също е отменен от 2011 г.,
преди отмяната на самия закон. Въпреки това е напълно мислимо при празноти в
уредбата да се прилагат съответно нормите на трудовото законодателство или на
Закона за държавния служител, стига съответните норми да са съвместими със
статута и функциите на полицейските и противопожарните органи и преди всичко –
наистина да е налице празнота в уредбата по ЗМВР. Аналогията е допустим начин
за запълване на празноти в закона, но отмяната на субсидиарно препращащащата
норма е знак за това, че преценката за наличие на празнота следва да бъде максимално
строга и към прилагане по аналогия да се пристъпва само ако не е възможно
извеждането на някакво правило въз основа на наличната уредба на случая.
Затова следва да се прецени дали
наистина липсата на норма, уреждаща приравняването на часовете нощен труд към
часове дневен труд в съотношение 7:8 (или в каквото и да било друго
съотношение), представлява празнота в закона, или волята на законодателя е била
при държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да не се извършва
такова приравняване.
Според КТ (чл. 136, ал. 3)
„нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа“ и до 40
часа седмично, а „нормалната продължителност на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа“ (чл. 140, ал. 1 от КТ) и до 35 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Съответните текстове в ЗМВР са малко по-различни,
като там се съдържа обща норма за нормалната продължителност на работното
време, която според чл. 187, ал. 1 от закона е 8 часа дневно и 40 часа
седмично. Няма отделен текст, уреждащ друга продължителност на работното време
през нощта, а освен това в уредбата на сумираното изчисляване на работното
време на работещите на смени служители (чл. 187, ал. 3) се сочи, че „при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
По изложеното може да се направи
извод, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е еднаква през деня и през нощта и е 8 часа.
Ако е искал да уреди друга продължителност на работното време през нощта,
законодателят несъмнено е щял да го направи изрично, както това е сторено в КТ.
Празнота в уредбата не е налице.
Приравняването на нощните часове
работа към дневни по КТ и НСОРЗ е свързано с разликата между нормалната
продължителност на работното време през деня и през нощта. Целта е да не се
окаже, че за пълен работен ден от 7 часа във времето между 22 ч. и 6 ч. се
получава по-ниско възнаграждение, отколкото за същата работа при също пълен
работен ден, но от 8 часа – в останалите часове.
При държавните служители по ЗМВР
няма такава разлика в продължителността на работното време през деня и през
нощта и не се налага чрез преизчисляване да се изравняват възникнали в резултат
на това неравенства в заплащането за работен ден.
Наистина за период от около една
година е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., уреждаща отчитането на
работното време в системата на МВР, в която се е съдържало правило за такова
преизчисляване. Самата и отмяна обаче явно е резултат от разбирането на
законодателя, че преизчисляването всъщност противоречи на уредбата на ЗМВР. Но
дори да нямаше противоречие, чл. 9 от НСОРЗ не би могъл да се приложи след отмяната
на Наредба № 8121з-407 поради липсата на изрично препращане в ЗМВР към
трудовото законодателство. Празнота за запълване чрез аналогия няма – при
липсата на специално правило за преизчисляване такова не следва да се прави.
С това не се създава неоправдано
неравенство между тези служители и служителите по трудово правоотношение.
Несъмнено е вярно, че и за държавните служители по ЗМВР, както за всички
останали работещи, трудът през нощта поначало е свързан с по-голяма умора и
по-големи неудобства в сравнение с труда през деня. Законодателят обаче не е
сметнал за необходимо да уреди за тях намалена продължителност на работното
време през нощта. Тази по-голяма продължителност на работното време през нощта
вероятно според законодателя се налага от характера на работата им и се
компенсира от останалите елементи на статута на тези служители, от размера на
основното им трудово възнаграждение и пр.
От казаното следва, че няма
основание за преизчисляване на отработените часове и на възнаграждението за тях
с коефициент 1,143. Няма и превишаване на законоустановената нормална
продължителност на работното време на ищеца и неговите колеги, т.е. не е
положен извънреден труд. Предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли с присъждане на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по НЗПП.
На съда и на страните им е известно,
че към настоящия момент са налице многобройни и разнопосочни решения на
районните и окръжните съдилища по същия въпрос, който е предмет и на настоящото
дело, и броят им нараства. Отделни решения по подобен въпрос са били
постановявани още при действието на отменения ЗМВР и също са били разнопосочни
– например решение № 283 от 21.03.2014 г. на ОС – Бургас
по в. гр. д. № 44/2014 г. и решение № 283 от 21.03.2014 г. на ОС – Бургас по в.
гр. д. № 44/2014 г. приемат неприложимост на НСОРЗ, решението от 24.07.2019 г.
по в.гр.д. 12886/2018 г. на СГС е в обратния смисъл и т.н. Известно е, че
по-голям към момента при действието на актуалния ЗМВР и на Наредба 8121з-776 от
29.07.2016 г. е броят на онези решения, които приемат, че чл. 9 от НСОРЗ е
приложим към случаи като настоящия, и уважават исковете като предявения по
настоящото дело, но няма задължение за другите съдилища да се съобразят с по-широко
застъпваното разрешение на въпроса, особено щом и обратното становище съвсем не
е изолирано и поради това, както също е известно, е образувано тълкувателно
дело пред ВКС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на В.С.С., ЕГН **********,***,
срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Министерството на вътрешните работи за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 1946,77 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 08.11.2016 г. – 08.11.2019 г., получено в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ
методика, заедно с лихва за забава в размер 221,47 лв., начислена към деня на
предявяването на иска – 04.11.2019 г., и законната лихва след тази дата.
Осъжда В.С.С. да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: