№ 1
гр. Разград , 05.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Секретар:ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно
наказателно дело № 20213330200017 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
И. М. Б., чийто разпит пред съдия се иска, както и разследващ полицай
при ОДМВР гр. Разград Н. К. и адв. А. Т. от АК Разград.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл. 223 от НПК.
ДОКЛАДВА постъпилото искане за провеждане на разпит пред съдия
на свидетеля И. М. Б. по досъдебно производство № 330 3М-152/2020 г. по
описа на ОДМВР РАЗГРАД.
СНЕМА самоличността на свидетеля.
И. М. Б. – роден на ***** г. в гр. Цар Калоян, живущ в гр. Цар Калоян,
български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на свидетеля правата му по НПК като свидетел:
Уведомен съм, че съгл.чл.290 НК нося наказателна отговорност за
затаяване на истина или потвърждаване на неистина и че предвиденото
наказание е до 5 години лишаване от свобода.
Уведомен съм, че съм длъжен: да се явя пред съответният орган, когато
1
бъда призован; да изложа всичко, което зная по делото, и да отговарям на
поставените ми въпроси, както и да остана на разположение на органа, който
ме е призовал, докато това е необходимо.
Уведомен съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам
показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление мен, мои възходящи , низходящи, братя, сестри или съпруг или
лице с което се намирам във фактическо съжителство – чл. 121 ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам
във фактическо съжителство с обвиняемия, съгласно чл.119 от НПК
Разяснени са ми правата, които имам, а именно: да си служа с бележки
за цифри, дати и други, които се намират у мен и се отнасят до моите
показания; да получа възнаграждение за загубения работен ден и да ми бъдат
заплатени разноските, които съм направил; да искам отмяна на актовете;
които накърняват моите права и законни интереси – чл.122 ал.1 от НПК.
Уведомен съм, че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам,
че с отговора на поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и
съгласно чл.122 ал.2 от НПК разследващият орган е длъжен да ми осигури
тази възможност.
Уведомен съм за правата си в нак.производство; да получа защитата за
своята сигурност и тази на близките си; да бъда информиран за хода на
нак.производство; да участвам в производството съгласно установеното в
кодекса; да обжалвам актове които водят до прекратяване или спиране на
нак.производство; да имам право на повереник.
Свидетел: ....................................
СВИДЕТЕЛЯТ И. М. Б.: Запознат съм с правата и задълженията си в
2
качеството на свидетел, както и с отговорността, която нося по чл. 290 от НК
и разбрах техния смисъл. Познавам Б. М. Х. от около 20 години, който е от
с.Малко Йонково, общ.Исперих. Б. има няколко фирми за строителство, една
от които е «Бета Инш» ООД гр.Разград. Мога да кажа, че от 2000г. работя във
фирмите на Б. и синът му Е.. В «Бета Инш» ООД бях назначен на длъжност
«кофражист» с трудов договор, който подписах в началото на месец юни
2018г., по-точно на 01.06.2018г. Преди това работих около година в друга
фирма на Б. - «Ерба 15», на същата длъжност. С «Ерба 15» имах трудов
договор. Допълвам, че тъй като съм с дългогодишен опит, съм главен майстор
«кофражист». В тази връзка съм нещо като бригадир, организирам
работниците. В началото на месец юни 2018г. излезе един обект в гр.Разград
на бул.»Княз Борис», на «опасният завой»,където работихме с бригадата, но
тъй като свършиха материалите, бяхме прехвърлен аз и Е. на друг обект в
с.Ясеновец - новострояща се къща на жител на селото на име Р.. Познавам Р.
тъй като съм работил на друга негова къща, чрез фирмата на Б.. Допълвам, че
с Е. започнахме работа на къщата на Р. в с.Ясеновец. Категоричен съм, че
технически ръководител на обекта в с.Ясеновец, нямаше. Б. не е идвал на
обекта. Синът му Е. ни транспортираше сутрин и вечер от гр.Разград и
обратно. Също така той доставяше строителни материали, необходими във
връзка с работата по обекта. Двамата с Е. работихме по очертаване на
основите на обекта, като впоследствие багер направи изкопа. Това продължи
3-4 дни. Когато изкопа беше готов на обекта дойдоха Т. и З., с които
изградихме армировката, което продължи още 3-4 дни. Допълвам, че нямах
никаква уговорка с Б. да ползвам какъвто и да е отпуск. Никога не съм
ползвал отпуск за 20 години работи във фирмите на Б.. Не съм договарял
работата по обекта на Р.. С Р. нямам абсолютно никаква уговорка.
Категорично както аз, така и останалите работници на обекта не сме
получавали пари на ръка от Р. или жена му. Допълвам, че когато Б. ни
изпрати на обекта на Р. ми каза, че фирмата му има обект - построяване на
къща в с.Ясеновец, като е имало доставени вече материали там. Б. или синът
му ми даде една папка с техническа документация, представляваща
конструктивната част на сградата. Като работници на трудов договор с «Бета
Инш» получавахме заплати в брой на ръка, срещу подпис на ведомост, на 5-то
число на месеца, следващ месеца за който се плаща. Авансово плащане на 15
юни не получих, защото не заявих такъв, а можех да получа, ако исках.
3
Впоследствие бетон-помпа, от исперихска фирма, изля голямо количество
бетон в основите на къщата, мисля, че около 20 куб.метра. На 19.06.2018г.
около 13.00 ч.-13.30 ч. с бригадата започнахме да изливаме бетона. На
площадката бях с колегите ми Е., З. и Т., както и двамата работници на бетон-
помпата. Б. не беше там. Оттам нататък не помня какво се е случило и как
точно е станал инцидента. Спомням, че държах маркуч. Е. ми помагаше.
Друго не си спомням. Как ме е ударил тока не помня. След това колегите ми
разправяха къде съм бил и какво се е случило. Събудих се в болницата в
гр.Разград при което установих, че съм вързан и лежа на легло. Изпитвах
адски болки от изгаряне. Двете ми ръце и целия ми гръден кош бяха увити в
бинт. От болницата в гр.Разград ме преместиха във гр.Варна. Там ми правиха
две операции. От болницата в гр.Варна ме изписаха, след което бях на
домашно лечение, което продължи около три месеца. Имам епикриза от
болницата в гр.Разград и от болницата в гр.Варна. Впоследствие З. ми
разказа, че ме е спасил като ми е извадил езика, докато дойде линейка. Мисля,
че злополуката с мен е станала когато бетон-поммата е закачила проводник на
високото напрежение, при което е станал токов удар, като за секунди през
мен е протекъл електрически ток. Впоследствие докато съм на лечение в
болницата в гр.Разград, съпругата ми А., която тогава работеше в Чехия ми
каза, че докато е била в чужбина е научила за инцидента от моя първа
братовчедка на име Г., която живее в гр. Цар Калоян. Г. и е казала, че съм
пострадал, като се намирам в болница, без опасност за живота. Съпругата ми
е казала на Г., че трябва виновният за това да си понесе отговорността.
Допълвам, че Г. и Б. са семейни приятели. Г. е казала на А., че към момента
важното е да се лекувам. След като дойдох в съзнание в болницата в
гр.Разград, не мога да посоча в кое отделение, при мен дойдоха Б., Г. и баща
ми М.. Мисля, че Г. докара баща ми от гр.Цар Калоян, тъй като баща ми е
възрастен - вече на 80 години и няма как да дойде сам да ме види. Това е
станало на вторият или третият ден след приемането ми в интензивното
отделение на болницата в гр.Разград. В друго отделение на МБАЛ-Разград не
съм лежал. После бях транспортиран с линейка до болница в гр.Варна. Жена
ми, която се върна от Чехия, ми стана придружител при по-нанатъшното ми
лечение в гр.Варна. Шефът ми Б. не ме пита как съм, а първият му въпрос
беше:»Дойдоха ли да те разпитват отнякъде?». Казах, че са ме разпитвали и
съм казал, че съм работник на «Бета Инш». Като чу това Б. видимо се ядоса,
4
направи гневна неодобрителна физиономия. Баща ми беше встрани не знам
дали е чул това. Когато разговарях с Б. той беше много близо до мен. Не знам
дали Г. е чула. Допълвам, че преди това действително ме разпитваха някакви
хора, които не разбрах откъде са. Те се представиха, но аз не разбрах откъде
са. Докато бях на лечение в болницата в гр.Варна, което беше от 22.06.2018г.
до 02.07.2018г., при мен дойде жена ми, като са я докарали Б. и Г.. Това беше
при приемането ми в гр.Варна. Жена ми после ми каза, че докато са пътували
към гр.Варна, Г. е казала, че като оздравея ще седнем на маса и ще се
разберем. Тогава жена ми остана при мен в болницата, Б. и Г. не дойдоха при
мен. Уточнявам, че тогава имах парично задължение към Б. в размер на 15000
лева, тъй като бях най-добрият му работник, имаше ми доверие и по този
начин няма да плащам лихви към банки. Допълвам, че тези пари получих от
Б. преди злополуката, но не мога да кажа дали беше в края на 2017г. или
началото на 2018г. Парите получих от Б., изцяло и в брой в гр.Разград от
самият Б.. С част от тези пари покрих кредит в «Париба» в размер на 10000
лева. Уговорката ми с Б. беше да ми удържа от заплатата средно по 500 лева
на месец, като през декември 2020г. му платих последната вноска. Имам
писмен договор за взетата назаем парична сума. За месечните плащания не
съм получавал документ от Б.. По мое настояване той обеща да ми даде
документ за цялата погасена от мен сума по заема. По време на болничният
ми престой във гр.Варна бях изолиран в стерилно помещение и нямах
контакт с външни хора. Знам от жена ми, че Б. и Г. са идвали два-три пъти
като са и давали на ръка между 150 лева и 200 лева за наши разходи. Не зная
какво са говорили Б. и Г. с жена ми. При изписването ми Б. дойде отново с Г..
Знам от жена ми, че в коридора пред отделението, Б. е настоявал пред жена
ми, в присъствието на Г. да бъде вписано в документите или «злополука» или
«битова злополука», като е допълнил, че той ще се разбере с мен. По думите
на жена ми в болницата са били учудени на тази формулировка. В началото
на месец март 2020г., по настояване на настоящата ми адвокатка отидох в
НОИ-Разград, за да ми бъде предоставено разпореждане за станалата на
19.06.2018г. трудова злополука. Тогава служител на НОИ-Разград, чието име
не запомних, но беше в стая 402, ми каза, че си спомня за случая, но такава
трудова злополука липсва в регистрите им. Служител добави, че Б. е казал, че
ще се разбере с мен. После установих, че трудовата злополука с мен не е
регистрирана и в Дирекция «Инспекция по труда»-Разград. Тогава реших да
5
напиша писмо до Главна прокуратура и до НОИ. Междувременно получих
екземпляр на постановление за частично прекратяване на наказателното
производство на РП-Разград. След средата на септември 2018г. шефът Б. ми
се обади и ми каза, че има нужда от главен майстор. Попита ме дали мога да
отида на работа. Понеже болничните ми се изплащаха по банков път не съм
разбрал, че трудовото ми правоотношение е било прекратено. Една седмица
преди разпита ми на 01.08.2018г., проведен от разследващ полицай К., ми се
обади Б. по телефона. Искаше да се видим, за да се уточним, какво да казвам
когато ме разпитват. Срещата беше в гр.Разград, в едно заведение на открито.
Като се видяхме Б. държеше да кажа когато ме разпитват в полицията, че на
първо място той е бил на обекта като технически ръководител по време на
инцидента. На второ място Б. държеше да казвам, че на обекта при
изливането на бетона сме били само аз и Е.. Пак казвам, че там беше цялата
ни бригада, като включвам Т. и З.. На трето място Б. искаше от мен да казвам
когато ме разпитват, че обекта е бил взет по «стопански начин», «на частно»,
като уговорката за обекта съм я правил аз лично с Р., който е следвало да
плаща надник на работещите. Тогава не знаех, че има фалшиво заявление за
отпуск от мое име. Четвъртото което Б. искаше е да кажа, че Т. и З. в него ден
случайно са дошли на обекта за инструменти. Тогава с Б. се скарахме защото,
това което искаше от мен да казвам в полицията не беше истина. Тогава Б.
нищо не ми обеща. На 01.08.2018г. когато бях разпитван от разследващ
полицай К., заявих всичко което Б. искаше от мен. По този начин се надявах
да запазя добрите си взаимоотношения с Б., който ми беше дългогодишен
работодател и с който бяхме в добри отношения. Надявах се, въпреки че Б.
нищо не каза, същият да ми опрости част от задълженията към него, което не
стана. Когато ме разпитва на 01.08.2018г. колежката Ви К. ми показа молба с
дата 01.06.2018г., от мое име за ползване на неплатен отпуск от 20 дни,
считано от 04.06.2018г. до 29.06.2018г. Това е същата дата когато подписах
трудовият си договор. Категоричен съм, че такава молба не е подписвана от
мен, въобще не съм разговарял с Б. за такава молба.
На свидетелят беше предявена молба с дата 01.06.2018г., от негово име
за ползване на неплатен отпуск от 20 дни, считано от 04.06.2018г. до
29.06.2018г.
След запознаване с молбата свидетелят заяви: Не съм подписвал такава
6
молба. Подписът прилича на моя, но не е положен от мен. Допълвам, че в съд
не съм се явявал, не съм бил призоваван. От адвокатката си разбрах, че
случаят със злополуката е приключил с глоба за Б.. Е. също пострада, но по-
леко. Сега официално не работя, на борсата съм. Мина много време Б. и Г. са
обещали на жена ми да ми опрости част от задължението към него.
Съжалявам за заявените от мен неистини пред разследващия полицай К..
Разбрах впоследствие, че другия пострадал по-леко Е. е бил изгонен от
работа. Имал е леки наранявания и не е потърсил медицинска помощ след
случая. Знам, че Г. е Председател на ЗК „Торлак“ гр. Цар Калоян. Не
разполагам с нейн телефонен номер.
РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ Н. К.: Нямам повече въпроси към
свидетеля.
АДВ. ТОДОРОВА: Нямам повече въпроси към свидетеля.
РАЗПИТЪТ приключи в 15.30 часа.
РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ К.:
СВИДЕТЕЛЯТ И. М. Б.:
АДВ. ТОДОРОВА:
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание в два еднообразни
оригинала.
7
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8