№ 8337
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20201110144754 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е молба от ищеца /фирма/ за изменение в частта за разноските на
постановеното по делото решение. Молителят твърди, че неправилно съдът оставил без
уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на дружеството в хода предшестващото настоящото
исково производство заповедно такова. Сочи, че в заповедното производство били
представени доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение, като
повторното им представяне в хода на развилото се по реда на чл. 422 ГПК исково
производство не било необходимо.
В законоустановения срок по така подадената молба не е постъпил отговор от
насрещната страна и ответник в производство /фирма/
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
делото, във връзка с релевираните от страните искания по чл. 248 ГПК, намира
следното:
Постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в
настоящото производство, касае подлежащ на изменение в частта за разноските
съдебен акт, подадена е от процесуално легитимирана страна и в законоустановения
срок, поради което се явява допустима. По същество същата е неоснователна по
следните съображения:
С Решение № 2089/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 44754/2020 г. по описа
на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е отхвърлен предявеният от /фирма/ срещу /фирма/иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че /фирма/ дължи на /фирма/ сумата от 3950,40 лева, представляваща
1
неизплатена главница по неформален договор за доставка и полагане на бетон съгласно
фактура № ********** от 30.10.2019 г., за която на 16.06.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21132/2020 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, поради извършено в хода на процеса плащане на
процесната главница. С така постановения съдебен акт /фирма/е осъдено да заплати на
/фирма/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1050,00 лева, представляваща
сторени от ищеца разноски в исковото производство, както и сумата от 79,01 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
21132/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав. Съдът е приел, че в полза на
ищцовото дружество не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство, доколкото по делото не са
представени доказателства за действителното заплащане на такова.
Като съобрази изложените от ищеца твърдения и представените по делото
доказателства относно дължимите на страните съдебни разноски, настоящият съдебен
състав намира, че подадената молба по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без
уважение. Действително, както твърди и ищецът, няма изискване представените в хода
на заповедното производство доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение да
се представят повторно в хода на образуваното по реда на чл. 422 ГПК исково
производство. В случая, обаче, отказът на съда да присъди на ищеца претендираните
разноски за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на
ищцовото дружеството в заповедното производство е мотивиран от факта, че
доказателства за плащането на същото не са представени нито по настоящото делото,
нито в заповедното производство по ч. гр. д. № 21132/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО,
47-ми състав. По посоченото частно дело са представени само доказателства за
заплатената държавна такса (л. 9) и пълномощно, изходящо от /фирма/ в полза на адв.
Тодоров (л. 8), но не и доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 368,26 лева, въпреки че такова е претендирано със заявлението по чл. 410
ГПК, съответно – отразено и в издадената заповед за изпълнение. Поради тази причина
и с оглед задължението на исковия съд да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, съгласно задължителните указания на т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, искането на ищеца по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде оставено без уважение,
доколкото представянето на доказателства за реалното заплащане на претендирано
като съдебни разноски адвокатско възнаграждение е задължително условие за неговото
присъждане.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх. № 50450 от
03.09.2021 г., подадена от ищеца /фирма/ за изменение в частта за разноските на
Решение № 2089 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 44754/2020 г. по описа на
СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3