Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

 

Гр. Добрич, 23.05.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 1010 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „............, представлявано от И.С.П. срещу Наказателно постановление / НП / № 08-000901/234, издадено на 27.06.2018г. от Директора на „ ИТ „ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно, алтернативно намаляване на наложената санкция.

В писмено становище процесуалният представител на нарушителя поддържа жалбата и я допълва с искане за прилагане разпоредбите на чл. 415в от КТ, а при условията на алтернативност – на чл. 28 ЗАНН.  

Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното НП.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.  Настоящият съдебен състав приема, че процесната жалба е подадена и в законоустановения 7-дневен срок от връчването на НП, тъй като в приложената по делото обратна разписка / л. 27 / не е посочено качеството на лицето, получило пратката, съдържаща обжалваното НП. В отговор на изискана справка от съответното поделение „ Български пощи „ е получено уведомление / л. 37 /, че пратката е била доставена на гише от лицето О. А. Х.. В отговор на изискана допълнителна справка от „Пощенска станция“ с. Д. / л. 40 / бе представен по делото в оригинал лист, обр. 242 / л. 62 /, от чието съдържание не става ясно дали НП е връчено в съответствие с разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствието на законен представител на санкционираното лице и на двама свидетели, и е редовно връчен. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект.

От фактическа страна:

На 10.05.2018г., около 16.25ч., свидетелите Е.И. и А.И. – инспектори в Д „ ИТ „ гр. Добрич извършили проверка на строителен обект – „ Реконструкция и рехабилитация на водопроводна и канализационна мрежи на гр. Добрич „, по ул. .........„. В хода на проверката инспекторите установили, че лицето Е.Г.Д. копае в изкоп с дълбочина около 1,80-2,0м. и го помолили да попълни Декларация във връзка с извършването на проверка по спазването на трудовото законодателство. В попълнената собственоръчно Декларация / л. 16 /, Д. отразил, че работи в „...........с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с месечно трудово възнаграждение.

Проверяващите инспектори връчили на управителя на дружеството призовка за представяне трудовото досие на Е.Г.Д..

След извършена документална проверка в Д „ ИТ „ гр. Добрич, свидетелите установили, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е допуснал до работа на 10.05.2018г. лицето Е.Г.Д., като общ работник преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП за регистрация на договора му.

Предвид констатираното, на 17.05.2018г. св. Е.И., в присъствието на св. А.И., св. С.П. и на представляващ наказаното лице образувала процесното административно наказателно производство, като съставил АУАН № 08-000901, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ. АУАН бил надлежно връчен.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, предвид констатираното нарушение, на 27.06.2018г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-000901/234 от Директора на Дирекция „ ИТ „ Добрич, в обстоятелствената част, на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „ Технопет „ ЕООД с ЕИК ********* била наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви: Е.И. – актосъставител, А.И. и С.П., и от приложените по делото: заверено за вярност копие от трудов договор № ..................сключен между жалбоподателя и Е.Д. на 09.05.2018г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ / л. 18 /, със съдържащо уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 03388183059843 / 10.05.2018г. 18.17ч., Декларация от лице, работещо по трудово / гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка за спазването на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл. 399 от КТ и във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, попълнена от Е.Д. / л. 16 / .

Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ и безспорно доказано по следните съображения:

Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ императивно регламентира задължението на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В процесния случай по безспорен начин се установи от кредитираните показания на свидетели, а и от писмените доказателства: Трудов договор и справка от ТД на НАП, видно от които на 10.05.2018г. в 18.17ч. е било регистрирано уведомлението на Е.Д. в ТД на НАП, т.е. същият на 10.05.2018г., около 16,30ч. е бил допуснат на работа от жалбоподателя без трудовият му договор да е бил регистриран в НАП и да му е връчен срещу подпис в справката на НАП, копие от уведомлението за сключения договор.

В тази насока, съдът приема за необосновани възраженията на жалбоподателя по следните съображения:

Видно е от съдържанието на приложената по делото и в оригинал Декларация, попълнена собственоръчно от лицето Д., че същият е бил уведомен каква длъжност изпълнява, срещу месечно възнаграждение, с какво работно време, в кое търговско предприятие и на кой обект.

Предвид гореизложеното съдът приема, че наказаното лице е годен субект на вмененото му административно нарушение по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.

Що се отнася до санкционирането на нарушителя за извършване на процесното нарушение, настоящият състав приема, че е неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ съгласно, която „ За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.”, тъй като ал. 2 на същия член гласи, че : „ Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. „ Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.дело № 7/2010г. на ОСК е неприложимо в настоящия казус, тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ.

Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по силата на цитирания чл. 415в, ал. 2 от КТ, който като специален изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН / Решение от 03.07.2014г. по к.а.н.д. № 339/2014г. на ДАС /

При определяне размера на имуществената санкция, административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил размера на наказанието в предвидения минимум от 1500лв. в чл. 414, ал. 3 от КТ.

            С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че наложената санкция ще бъде достатъчна да се въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, а наложената имуществена санкция в предвидения минимум, поради което не може да бъде намалявана.

                Предвид горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                                                               

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-000901/234, издадено на 27.06.2018г. от Директора на „ ИТ „ гр. Добрич, с което на „...................представлявано от И.С.П. за нарушение по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                                                                                     

Председател:                                                                                      /М. Кирчева /