№ 245 / 14.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 14.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря...Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 526 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001336/12.03.2019г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „Б. С. А. гр.София с ЕИК ********* с посочен адрес в гр.София, представлявано от изпълнителния директор Р. Д. Ч. в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда / КТ / на основание чл.415, ал.1 от КТ.
Недоволно от Наказателното постановление „Б. С. А. гр.София моли да бъде отменено излагайки доводи за допуснати нарушения на закона. В насрочено по делото открито съдебно заседание, процесуален представител не се явява за жалбоподателя и не се излагат допълнителни доводи извън заявените с жалбата.
Въззиваемата страна Дирекция “ИТ” Монтана чрез процесуален представител моли съда чрез изложени доводи и в писмена защита да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок от лице имащо правен интерес.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършена проверка от 14.11.2018г. до 27.11.2018г. за спазване на трудовото законодателство в „Б. С. А. гр.София с обект – производствена база, находяща се в гр.Монтана, ул.”Диана” № 25 извършена от св.З.Б.А. xxx, било установено, че дружеството в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително предписание № 5 дадено при извършена проверка от Д “ИТ” Монтана с протокол изх. № 1262/30.04.2018г., а именно „работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец юли 2017г. – 375.16 лева и за месец август 2017г. – 65.20 лева на Д. Й. Д. с прекратени трудови правоотношения, пропорционално на отработеното време. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 31.05.2018г. При поискани обяснения от дружеството – работодател, последното чрез писмена справка е признало нарушението спрямо лицето Д. Й. Д..
За извършената поредна проверка св.А. съставила протокол изх. № 12154/27.11.2018г., в който под № 4 е констатацията относно неизпълнението на предписанието относно лицето Д. Й. Д.. За установеното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ св.А. в присъствието на св.Л.К.Р. и П.С.А. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12-001336/25.02.2019г., който бил връчен съгласно чл.416, ал.3 от КТ.
На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка с изх. № 12154/27.11.2018г., протокол за извършена проверка с изх. № 1262/30.04.2018г. и писмени данни от работодателя, Директор на Дирекция ”ИТ” Монтана намерил, че „Б. С. А. гр.София в качеството си на работодател е извършило административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ, поради което било санкционирано на същото основание.
След обсъждане на доказателствата по делото съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ – “който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв”. Нарушението на практика не се оспорва и затова е безпредметно да се обсъждат доказателствата в детайли. Съдът служебно установява, че при установяване на административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. от вида на посочените, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне и връчване на АУАН в т.ч. чрез описание на всички факти и обстоятелства на установеното нарушение, и впоследствие при изготвяне на атакуваното НП и връчването му. НП е връчено по надлежен ред и респ. обжалвано в законния срок, с което не е накърнено правото на защита на санкционираното дружество, за да се приема, че е налице съществено процесуално нарушение свързано с връчване на НП. Процесното нарушение се изразява в неизпълнение на задължително предписание относно лицето Д. Й. Д., изразяващо се в липсата на заплащане за месец юли 2017г. – 375.16 лева и за месец август 2017г. – 65.20 лева - уговорено трудово възнаграждение за извършената работа при прекратено трудово правоотношение, пропорционално на отработеното време. Нарушението е достатъчно ясно индивидуализирано и правилно квалифицирано по чл.415, ал.1 от КТ, при спазване изискванията на ЗАНН, безспорно доказано, без да е допуснато съществено процесуално нарушение. В чл.404, ал.1 и сл. от КТ се урежда правната възможност да се издават ПАМ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а състава на извършеното административно нарушение е посочен в чл.415, ал.1 от КТ, който едновременно с това предвижда вида и размера на имуществената санкция.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, не бяха представени доказателства, които да обективират приложението на чл.414в, ал.1 от КТ – тази разпоредба изисква незабавно отстраняване на установеното нарушение, а в случая е налице неизпълнение на задължително предписание на контролен орган в указан срок – до 31.05.2018г., в т.ч. до съставяне на АУАН на 25.02.2019г., без наличие на искане за удължаване срока на предписанието след 31.05.2018г., или данни, че предписанието е било оспорено по съдебен ред. Имайки предвид тежестта на извършеното нарушение – неизпълнение на задължително предписание на контролен орган в указания срок, по повод съобразяване на основно трудово право на работника и неизпълнение на съпътстващото го задължение за работодателя по смисъла на чл.128, т.2 вр. с чл.270, ал.3 от КТ, настоящия съд намира, че правилно наказващия орган не е приложил чл.414в КТ, приемайки, че не е налице маловажен случай. Специална разпоредба на чл.414в КТ изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН, за да се навеждат доводи в тази насока.
Настоящият съд установява, че с наложената като размер имуществена санкция, административно наказващия орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.83 и чл.27, ал.2 ЗАНН. Имуществената санкция е определена при предвидения минимум, без законова възможност за изменение чрез намаление. Определената като размер имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 и чл.83 от ЗАНН.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001336/12.03.2019г. на Директор Дирекция “Инспекция по труда” - Монтана, с което на „Б. С. А. гр.София с ЕИК ********* с посочен адрес в гр.София, представлявано от изпълнителния директор Р. Д. Ч. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 от КТ.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет /дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: