Р Е
Ш Е Н И Е
№ 62
гр.Раднево, 03.08.2020 г.
РАДНЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на първи юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.В.
при секретаря: И.С.като разгледа докладваното
от съдията В. АНД № 64/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-0327-000060/21.02.2020 г. на Началник група към
ОДМВР гр. Стара Загора, РУ Раднево упълномощен със Заповед 8121з-515/14.05.2018
г. на МВР, с което на М.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, са наложени
административни наказания - за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т.
1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева и за нарушение
по чл.
103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца.
Жалбоподателят
М.М.М. в жалбата си излага съображения относно атакуваното НП, като счита същото
за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Редовно
призован, се явява в съдебно заседание, и се представлява от адв. К., която в
писмена защита излага подробни съображения за отмяна на НП, които се поддържат
от процесуалния представител и в съдебно заседание. Моли да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
За ответната страна по
жалбата ОД на МВР – Ст. Загора, РУ Раднево, редовно и своевременно призована,
не се представлява и не изпраща становище.
РП-Стара Загора – ТО
Раднево - също не се явява и не взема становище по жалбата.
Радневският
районен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 29.01.2020
г. от актосъставителя Р.В.А. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение против М.М.М. за това, че на 25.01.2020г., около 10:00
часа в гр. Раднево, на ул. „***”, западно от жилищен блок № 13 в посока юг-север
същият управлявал лек автомобил марка „***” модел ***с рег. № ***, собственост
на А.С.Н. от гр. Раднево, като било прието, че е извършил следните нарушения:
1. Управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред; 2. Водачът отказва да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението.
Разпитан в
съдебно заседание, актосъставителят Р.В.А. заявява, че той е съставил акта по
свидетелски показания на колегите си А.П.В. и М.Т.М.. Твърди, че не е
присъствал на проверката и АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя,
като същият му е предявен и връчен.
В
съдебно заседание, свидетелят А.П.В. – свидетел по АУАН поддържа, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***” модел ***с рег. № ***.
Твърди, че познава жалбоподателя и е категоричен, че той е управлявал
автомобила, като автомобила се е движил по ул. „****до пожарната и е направил
ляв завой. Твърди, че автомобилът се е движил от източната страна на пожарната
и полицията, и това се е случило около 10:00 ч. Посочва, че били заедно с
колежката си М.М., която стояла на пътното платно, а той бил в служебния
автомобил. Свид. М.М. подала към жалбоподателя сигнал с ръка за спиране, като жалбоподателят
намалил скоростта. Уточнява, че последният се движил бавно, погледнал свид. М.М.,
погледнал и него и минавайки покрай служебния автомобил усилил скоростта и изчезнал.
Твърди, че лично познава жалбоподателя М.М. и предполагал, че същият няма
свидетелство за правоуправление на МПС, тъй като бил запознат с факта, че
свидетелството за правоуправление му е отнето, въз основа на съставен от
свидетеля В. акт, но не бил в течение на развитието дали още е в сила
наложеното административно наказание. Твърди още, че жалбоподателя минал
непосредствено до тях и че същият е възприел подадения от свид. М. сигнал с
ръка, но не спрял, а я заобиколил, дал газ и изчезнал. Твърди, че след като жалбоподателят не е
спрял на подадения от М.М. сигнал и тъй като патрулния автомобил бил позициониран в посока обратна
на посоката на движение на жалбоподателя, свидетелят В. тръгнал със служебния
автомобил, но не последвал автомобила, управляван от М.,*** смятал, че отново
ще го срещне и ще му подадат отново сигнал за спиране, но същият е завил по
друга улица и свидетелят не е успял да го види. Твърди, че са завили по ул. „В.Терешкова” и после по ул. „****”. Свидетелят твърди, че знае къде живее
жалбоподателя, като уточнява, че същият има къща на ул. „****” и апартамент на ул.
„****” № 4. Твърди, че когато завили по улицата където жалбоподателят има къща,
процесния автомобил не е бил паркиран на адреса. Твърди още, че са търсили
жалбоподателя на адресите, но не са го открили и че няколко пъти са минали
покрай адреса на жалбоподателя без да звънят на вратата на къщата и през
всичките тези пъти колата на същия я нямало там и по - късно към 18,30ч-19,30ч.,
когато са отишли в дома му и звъннали на
звънеца е излязло едно момиче. Твърди, че са отишли на адреса на улица „****”.
Заявява, че е станало грешка и в докладната записка са записали, че са намерили
жалбоподателя на ул. „Гео Милев”, а всъщност изобщо не са ходили на този адрес.
Твърди, че са отишли в 19ч. тъй като на адреса е нямало никой и е минавал с
патрулния автомобил покрай блока на ул. „Гео Милев”, но не е спирал и не е
посещавал адреса.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката М.Т.М. твърди, че с колегата си В. били наряд, като колата на
жалбоподателя се движела по ул. „***”, а те са били спрели там и видели, че автомобила
е управляван от жалбоподателя. Твърди, че движейки се установили, че е
жалбоподателя, като тя е слязла от служебния автомобил и с ясен сигнал с ръка посочила
на жалбоподателя да отбие и да спре, тъй като същият се е движил с лека/малка/ниска скорост. Посочила с ръка
на жалбоподателя да спре и му показала мястото, където да отбие и да спре. Свидетелката
твърди, че е абсолютно сигурна, че жалбоподателят М. е управлявал автомобила,
тъй като го знае кой е, но не го познава лично. Заявява, че е сигурна, че автомобила е бил „***
По искане на жалбоподателя са допуснати
в съдебно заседание свидетелите А.С.Н. и В.С.Е..
Разпитаната свидетелка А.С.Н. в съдебно
заседание заявява, че сутринта като станала била сама с кучето си, а
жалбоподателя го нямало, тъй като бил отишъл при майка си. Твърди, че това е
било рано сутринта, защото към 10 ч. когато излязла същият все още го нямало.
Твърди, че след като е станала, запалила колата и отишла да мине преглед „****”,
но пункта не работил. Тя влезнала вътре с колата на товарния ДАП и като
заобиколила видяла, че вратата е затворена и на връщане минала покрай пожарната,
като завила наляво и видяла патрулката, че стои до блока срещу будката, където се
продават цигари. Твърди, че минала една кола, изчакала я, подала сигнал за завиване,
но не видяла някой да ѝ
маха за да спира. Отишла при ****- т.е. до ветеринарната аптека, взела гранули
на кучето и се прибрала, но жалбоподателя все още го нямало в къщи. Твърди, че
жалбоподателя се е прибрал в къщи някъде след обяд, както и че двамата с М. са
разполагали с един единствен ключ за колата, като същият е стоял при нея в къщи
и жалбоподателя не го е пипал, не е управлявал и автомобила защото бил лишен от
право да управлява МПС. Заявява, че тя е управлявала автомобила, а не
жалбоподателя. Твърди, че полицаите са отишли на адреса на ул. „****” № 11 към
19:00-20:00ч., и са търсили жалбоподателя, като през това време автомобила е
бил паркиран пред дома им. Тя повикала М.М. и отишла да разходи кучето си и
след като се върнала от разходка полицаите били все още пред дома им, а тя
попитала жалбоподателя, за какво са го търсили полицаите и той й обяснил, че
полицаите са казали, че той е карал същия ден колата. Твърди, че тя не познава никой от полицаите, както и че са били мъж
и жена в полицейската кола, като мъжа е бил на шофьорското място, а жената била
седнала вътре, с единия крак отвън на отворена врата. Твърди,
че били извикани в РУ няколко дена след това, а
същата вечер жалбоподателят ѝ
казал, че искат да му съставят акт, че е карал без книжка, но той не искал да
му пишат акт, защото не е управлявал той автомобила. Твърди, че са ги извикали
след няколко дена в полицията и са им написали тогава актове, като в актовете
написали, че не са съгласни.
В проведеното
съдебно заседание се проведе очна ставка между свидетелите А.П.В. и А.С.Н., от
която се установява по безспорен и категоричен начин, че показанията на
свидетелката Н. обслужват защитната теза на жалбоподателя М.. Видно от
приложената справка- разпечатка за движението на патрулния автомобил около 10 часа на 25.01.2020г. той е бил
позициониран на улица ***, а не до павилиона, както се сочи от свидетелката Н..
Нейната теза е всъщност в подкрепа и на нейната защитна позиция, тъй като тя
въпреки, че е знаела, че М. е с отнето свидетелство за правоуправление му е
предоставила собствения си лек автомобил, за което й е бил съставен акт на
основание чл.102 от ЗДвП. Не се събраха категорични доказателства в това
производство Н. да е знаела за действията на М. и със нейно знание да е
осъществено управлението на МПС, но и това е извън предмета на доказване в това
производство.
В проведената очна ставка и двамата служители на РУ на Полицията в
Раднево установиха по категоричен и безспорен начин, че са разпознали М..
Категорично се установи познанството на В. с М., тъй като В. е съставял и
предходни актове на М.. Всичко това, както и обстоятелството, че и двамата – В.
и М. са били наясно, не само къде точно живее М. но и неговата майка- също
свидетелка по делото установяват категорично, че са познавали жалбоподателя и
то добре. Съдът не дава вяра и на показанията на майката на жалбоподателя В.Е.,
тъй като са много общи и целят единствено и само да оневинят единствения й син.
По никакъв начин не бе установено, че на процесната дата -25.01. около 10 часа
сутринта той се е намирал при майка си и е вършил някаква работа, която не бе
дори точно посочена от свидетелката по делото Енева.
Предимството на малкото
населено място е именно това, че служителите на полицейското управление в
голяма част от случаите познават извършителите на нарушения и това в голяма
степен улеснява установяването на извършителите. Не биха могли да бъдат
пренебрегнати показанията на служителите на Полицията тъй като те са
компетентни и незаинтересовани. Не се установи никакъв личен конфликт с
жалбоподателя, а дори напротив. Съдейки по наложените му санкции, чиито списък
е завидно дълъг- почти е невъзможно да не бъде познат на полицейските
служители.
И М. и В. установиха, че са
разпознали М. да управлява колата и именно затова са се опитали да го спрат за
проверка, тъй като всъщност акта, с който му е отнето свидетелството за
управление през 2018г. за две години бил съставен от В.. Обстоятелството, че не
са подали сигнал със стоп палка не се отразява на законосъобразността на
извършеното от полицейските служители, тъй като сигнала може да се подаде и с
ръка. М. е видяла, че М. е възприел сигнала, който му е подала с ръка и за това
свидетелства и забележката на жалбоподателя, която е отправил при съставянето
на акта в полицията:” Какво ми махаш, да не съм ти приятелка”, която беше
възпроизведена в показанията пред съда и на М. и на В..
За съда няма колебания, че
автомобила собственост на свидетелката Н. е бил управляван от М., както и че
при подаден сигнал той не е спрял, а е продължил движението си.
Защо и дали са го
последвали полицейските служители не се отразява нито на извършването на
нарушението, нито на законосъобразността на съставените акт и наказателно
постановление. Именно затова съдът отказа и поставянето в очна ставка на
двамата полицейски служители, за установяване на обстоятелството дали и колко
пъти са търсили жалбоподателя на двата известни им адреси. В ЗДвП не е отразено
задължение за полицейските служители да последват извършителя на деянието, при
положение, че той е установен по категоричен начин.
Разпитаната в съдебно заседание
свидетелка В.С.Е. твърди, че жалбоподателя през почивните дни ходил при нея
след 08:30ч., за да ѝ
помогне като ѝ
пренесе дърва и да почисти печката. На въпросната дата се наложило да свърши и други неща, които дори не
успя да конкретизира, защото имала и здравословен проблем и около 11,30 ч. му
се обадил негов приятел и са се разбрали с него да дойде и да го вземе от
блока. Твърди, че жалбоподателят й се обадил вечерта и й е казал, че полицаи са
ходили в къщата да го търсят и са го обвинявали, че той е управлявал същия ден
колата. Свидетелката Енева заявява, че има информация, че жалбоподателя няма
книжка и не управлява автомобил, понеже винаги, когато се е налагало Алисия е ходила
да я взема и двете са ходили където трябва. Твърди, че жалбоподателят е бил при нея до към
11.00-11.30ч. и никой не е ходил да го търси на адреса, където тя живее на ул. ”****”,
както и че жалбоподателят живее на ул.”****” № 11. Съдът не дава вяра на
показанията на Енева, тъй като същата е майка на жалбоподателя и категорично е
заинтересована от изхода на делото.
За изясняване фактическата обстановка по
делото съдът служебно е изискал да се представи по делото и приел като
доказателства по делото справка от видео наблюдение на пункт за ГТП с адрес в
гр. Раднево ул. „****” № 9, както и от пункт за ГТП в гр. Раднево ул. „****”
20А, като от същите се е установило, че записите от камерите, на адрес ул. „****”
№ 9 не са налични към момента, а на втория посочен адрес няма монтирани камери
за видео наблюдение. Съдът служебно е изискал от РУ Раднево наличните видео
записи от камерите в града за улици „****”, ул. ”****”, ул. ”***”, ул. ”****”,
ул.”****№ 20А и ул. ”****” № 9 за дата 25.01.2020г. в часовия диапазон от
9,30ч. до 11,30ч, като от постъпилата
справка е видно, че записите от
видеокамерите се съхраняват в зависимост от размера на записа, но не повече от
23-24 дни и следователно записите от 25.01.2020г. вече не съществуват. Същата е
приета като доказателство по делото, ведно с приложените към нея доказателства
относно къде е бил ситуиран ПА на 25.01.2020г. в часовия диапазон от 09.30ч. до
11.30ч. - снимков материал относно по кои улици е преминал ПА в посочения
интервал от време и пътен лист № 1 отрязък от денонощие от GPS
системата на полицейския автомобил. От отрязъка на GPS системата на полицейския
автомобил е видно, че В. и М. дават достоверни показания и всички действия,
които описаха пред съда съвпадат с отразеното на този пътен лист.
Обстоятелството, че е
направена техническа грешка при изписването на цифровата правна квалификация на
нарушението в акта, не се отразява на законосъобразността на постановлението,
не само защото грешката е поправена в наказателното постановление, но и поради
текстовата прецизност на посоченото нарушение.
Нормата на чл. 103 от ЗДвП
не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране",
поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролния орган да подаде своевременно
ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е
оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е
предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на
пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът
за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като
униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на
сигнал само с ръка. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП
следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган,
който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия
сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната
част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че е подаден от свид. М. ясен сигнал за спиране с
ръка, тъй като тя била униформена, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Следователно, съдът намира, че по делото се събраха
категорични доказателства жалбоподателят, че е извършил вмененото по чл. 103 ЗДвП
нарушение.
Съдът намира,
че наказващият орган е приложил правилната санкционна норма, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с предвиденото в разпоредбата наказание се
санкционира всеки водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението, какъвто е настоящия случай. По делото
има представена справка за нарушител, от която се установява, че на
жалбоподателя има съставени множество наказателни постановления и фишове за
други нарушения по ЗДвП, поради което са
налице данни нарушението на жалбоподателя да е с висока степен на обществена
опасност, и от него е било възможно да
са настъпили допълнителни общественоопасни последици поради което съдът намира,
че административно-наказващия орган е съобразил предвидените в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства, като е определил наказанието.
Категорично е
установено по делото от представената справка за нарушител, че с влязлото в
сила наказателно постановление 18-0327-001143 ОТ 29.10.2018г. му е наложено
наказание освен 2000 лева глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС.
С установяване на факта за управление на МПС *** ***с рег.номер СТ 6627 ВА на 25.01.2020г. същия е осъществил от обективна и субективна
страна нарушението, предвидено в
разпоредбата на чл. 177, ал.1 , т.1 от ЗДвП- а именно – управлява МПС, след
като е лишен от това право по административен ред. Правилно му определена и
санкцията от 100 лева глоба, като са взети предвид всички обстоятелства около
извършване на нарушението.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0327-000060/21.02.2020 г. на Началник група към
ОД на МВР гр. Стара Загора РУ Раднево, с което на М.М.М., с ЕГН ********** с
адрес ***, на основание чл. 177, ал.
1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание
- ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 100/сто/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: