№ 196
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000542 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Йес инвест“ ООД, с която
обжалва решение № 515 от 05.04.2024 г., постановено по т. д. № 1 742/23 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което съдът е отменил по предявен
от А. В. Д. срещу „Йес Инвест“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ взети на заседание на
Общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 30.06.2023 г. решения, за
което е бил съставен протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на „Йес
инвест“ ООД от 30.06.2023 г. с рег.№ 1071 30.06.2023 г., относно удостоверяване на подпис и
с рег.№ 1072 30.06.2023 г., том: 1, акт 61, относно удостоверяване на съдържанието на
протокола, по описа на нотариус И. С. с per. № *** съгласно регистъра на НК с район на
действие CPC, а именно: решение по т. 1 – „1.1. Приема, че не е представен доклад от
съдружника А. Д., поради което липсва отговор на поставените в отправеното й
предупреждение въпроси относно извършените от нея действия в нарушение на чл. 126, ал.
1-3 от ТЗ“; решение по т. 2 - „2.1. Приема наличието на неизпълнение от страна на А. Д. и на
изисканите с предупреждението от 23.06.2023 г. действия по неоказване на съдействие,
неизпълнение на решенията на общото събрание и извършените от тях действия против
интересите на дружеството, включително и конкурентна дейност от страна на управителя А.
Д., 2.2. Изключва от дружеството съдружника А. В. Д., на основание чл. 126, ал. 3 от
Търговския закон и чл. 13 от Дружествения договор, поради извършени от същата
закононарушения и увреждащи интересите и имуществото на дружеството действия.
1
Стойността на дружествените дялове, притежавани от изключения съдружник А. В. Д. е
изчислена и ще бъде изплатена на същата съгласно приетия ликвидационен баланс.“;
решение по т. 3 - „3.1. Приема дружествените дялове на изключения съдружник А. В. Д. да
се поемат от изрично заявилия съгласие за това съдружник Д. Л. Д.; 3.2. С поемане на
дружествените дялове на изключения съдружник оставащият съдружник Д. Л. Д. става
едноличен собственик на капитала на дружеството. Капиталът на едноличното дружество с
ограничена отговорност е в размер на 124 100 сто двадесет и четири хиляди лева, от които
500 (петстотин) лв. са внесени в брой при учредяване на дружеството, а остатъкът от 123
600 (сто двадесет и три хиляди и шестстотин) лева е внесен чрез непарична вноска.
Капиталът е разпределен в 12 410 (дванадесет хиляди четиристотин и десет) равни дяла, с
номинална стойност от 10 (десет) лева всеки един от тях.“; решение но т. 4 - „4.1. Приема
доклада на управителя Д. Л. Д..“; решение по т. 5 - „5.1. Приема годишния финансов отчет
на дружеството за 2022 г., но поради забавяне в неговото съставяне и одитиране, както и
непълно отразяване на извършените стопански операции от дружеството, възлага
извършването на проверка от друго счетоводно дружество. 5.2. Приема да бъде изплатена на
изключения съдружник ликвидационната стойност на съответното му участие в капитала на
дружеството в размер на номиналната им стойност в съответствие с ликвидационния баланс
на дружеството към датата на прекратяване на участието на изключения съдружник като
бъде открита специална банкова сметка в полза на изключените съдружници, по която да
бъде преведена сумата, определена с настоящото решение.“; решение по т. 6 - „6.1.
Освобождава А. В. Д. като управител на „Йес инвест“ ООД. Занапред дружеството ще
продължава да се управлява и представлява пред трети липа единствено от досегашния
управител Д. Л. Д.. 6.2. Приема да бъде търсена имуществена отговорност от А. В. Д. за
нанесените вреди на дружеството в качеството й на управител чрез завеждане на иск за
сумата на причинените вреди на дружеството.“; решение по т. 7 - „7.1. Приема нов
учредителен акт на дружеството, с който се запазват наименованието, предмета на дейност,
седалището и адреса на управление, размера на капитала и се отразява извършените
промени в персоналния състав на дружеството и в неговото представителство“ и е осъдил
„Йес инвест“ ООД да заплати на А. В. Д. сумата от 1 380 лв., представляваща разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие със закона и
необоснованост. В подкрепа на така изложеното твърди, че за да отмени решението за
изключване на ищцата като съдружник съдът е приел, че не са й връчени надлежно поканата
за свикване на процесното ОСС на 30.06.2023 г. и поканата-предупреждение за нейното
изключване. Оспорва тези изводи на съда, като твърди, че извода е формиран при
неизяснена фактическа обстановка по делото, резултат от съществено нарушение на
процесуалните правила, изразило се в недопускането от съда на допустими, необходими и
относими доказателства от значение за спора. В тази връзка твърди, че с отговора на
исковата молба и в отговора на допълнителната такава е заявил и съответно поддържал
искане за допускане до разпит на свидетели за установяване на обстоятелствата във връзка
2
със свикването и провеждането на процесното общо събрание на съдружниците от
30.06.2023 г., но съдът е оставил без уважение искането за ангажиране на гласни
доказателства. Оспорва извода на съда, че гласните доказателства са недопустими,
съобразно правилата на чл. 164 от ГПК, като твърди, че не е искал да докаже със свидетели
такива обстоятелства, за които по закон се изисква само писмен акт и доколкото липсва
законова забрана, обстоятелствата по свикване и връчване на поканата подлежат на
доказване с всички предвидени от процесуалния закон доказателствени средства, още
повече, че съдът е допуснал и кредитира показания на свидетел на ищеца за обстоятелствата
около узнаването от ищцата за свикването и провеждането на процесното ОСС, без същите
да бъдат преценявани при условията на чл. 172 от ГПК.
Оспорва изводите на съда относно нередовността на връчването на двете
покани, като твърди, че същият е формиран при неправилна преценка на събраните
доказателства и без да обсъди доводите на ответника. В тази връзка твърди, че не е спорно,
че към 23.06.2023 г. А. Д. и Д. Д. са били съпрузи, поради което не е налице процесуална
пречка за връчването им на техния адресат по реда и условията на чл. 46 ГПК, а цитираната
заповед за защита не дисквалифицира Д. Д. като „друго лице“ по смисъла на закона, чрез
което връчването не може да бъде осъществено. Твърди, че освен предприетата процедура
по връчване на документите чрез ЧСИ Г. Д., с две свои заповеди от 20.06.2023 г. управителят
изрично е разпоредил поканата - предупреждение и поканата за общото събрание на
30.06.2023 г. да бъдат връчени на ищцата, включително чрез лицата в офиса на дружеството
по адреса на неговото управление в срок до 21.06.2023 г. Твърди, че съобразно приетото в
съдебната практика полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се
приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата, но и е запознато и със
задължението да ги предаде на адресата, като няма изискване това предаване да се
осъществи лично от лицето получател. С оглед на това твърди, че с гласни доказателства е
могъл да установи, че същите са предадени на служител от офиса на дружеството, който от
своя страна ги е предал на А. Д. и че последната е била запозната с тяхното съдържание още
на 21 юни 2023 г. Твърди, че ищцата е разполагала с възможността, предвидена в чл. 46, ал.
4 ГПК, да иска възстановяване на срок, след като твърди, че е била налице обективна пречка
поканите да й бъдат предадени от нейния съпруг. Твърди, че редовно връчване на поканите
се признава и в представената от ищцата молба по чл. 536 ГПК, като в този случай законът
не отдава значение дали и кога адресатът фактически е узнал съдържанието на връчените му
книжа, тъй като факта на узнаването зависи преди всичко от неговото субективно желание.
Твърди, че тези доводи не са обсъдени от първоинстанционния съд, поради което съдът е
следвало да достигне до извод за недопустимост на предявения иск за отмяна на взетите на
процесното ОСС решения като подаден в съда след изтичане на преклузивния срок по чл. 74
ТЗ.
Оспорва и твърди, че е необоснован и неправилен изводът в обжалваното
решение, че от събраните писмени и гласни доказателства се установявало, че ищцата била
узнала за решенията на процесното ОСС на 20.09.2023 г., тъй като липсват писмени
3
доказателства, показанията на свидетеля не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като
свидетелката Х. в качеството й на адвокат, ангажиран от ищцата, несъмнено е
заинтересована от изхода на делото.
Изразява не съгласие с извода на съда, че формалното нарушение на
изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ представлява самостоятелно основание за отмяна на
атакуваните решения на ОСС, тъй като съдът не е съобразил, че в случая става дума за
неспазване на срока с 1 ден, като при това следващият - 01.07.2023г. е бил събота, неработен
ден. С оглед на това твърди, че това не би могло да представлява съществено нарушение в
процедурата по свикване на ОСС. Твърди, че ищцата не е ангажирала доказателства, от
които да се установява, че не е извършила действия против интересите на дружеството. С
оглед на изложеното моли съда да уважи въззивната жалба, да отмени атакуваното решение
и вместо него да постановите друго, с което да прекратите производството по предявения
иск по чл. 74 ТЗ като недопустимо, респективно да отхвърлите иска като неоснователен и
недоказан ведно с произтичащите от това последици.
Въззиваемата страна А. В. Д. оспорва подадената жалба. Твърди, че
наведените във въззивната жалбата оплаквания досежно правните и фактическите
заключения на съда са неоснователни, а обжалвания съдебен акт е правилен, мотивиран и
постановен съобразно надлежно събрания доказателствен материал. Твърди, че не може да
бъде споделено оплакването, че процесното решение е недопустимо, тъй като искът е бил
подаден след преклузнвння срок по чл. 74 ТЗ. Твърди, че съдът правилно е приел, че искът е
бил подаден в преклузивния срок, а именно в 14-дневен срок от узнаване на решенията и не
по-късно от три месеца от провеждането на общото събрание. В тази връзка твърди, че
съдът правилно е приел, че на 30.06.2023 г. са били приети процесиите решения, а от
свидетелските показания на адв. Х. Х. се установява, че ищцата е узнала за процесиите
решения на 20.09.2023 г.. когато е било подадено представеното към исковата молба
заявление. По отношение на твърденията за процесуални нарушения при кредитирането на
свидетелските показания твърди, че същите са правдоподобни и достоверни, което
твърдение се установява при съпоставянето им с останалите писмени доказателства по
делото. Поради това считаме, че правилно и законосъобразно съдът е кредитирал тези
показания. Твърди, че ответното дружеството не е ангажирало доказателства, че ищцата е
била уведомена за решенията преди сочената дата - 20.09.2023 г., доколкото видно от
нотариално заверения протокол е обстоятелството, че не е присъствала на това ОСС. Твърди,
че ответникът не е ангажирал доказателства, че ищцата е била уведомена лично или чрез
съпруга си - управител и съдружник в дружеството, за процесното ОСС на съдружниците.
Твърди, че е лишено от правна, а и житейска логика оплакването за допуснато съществено
процесуално нарушение от страна на първостепенния съд, извършено с недопускането на
доказателства. В тази връзка твърди, че видно от отговора на исковата молба, съгласно т. 1
от доказателствените искания жалбоподателят е поискал допускане на свидетел при режим
на призоваване - К. Г., счетоводител на дружеството относно предоставяне на счетоводна,
банкова и финансова информация, свързана с теглене на суми от банковата сметка на
4
дружеството, като едва в допълнителния отговор е заявил искане за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане, но заявените свидетели са за факти и обстоятелства
относно свикването и провеждането на процесното ОСС от 30.06.2024 г. С оглед на това
твърди, че по никакъв начин нито в отговора на исковата молба, нито в допълнителния
отговор нито в първото съдебно заседание въззивникът не е искал допускането на свидетели
относно факти и обстоятелства по предаването на доверителката ни на предупреждението и
поканата за свикване на процесното ОСС, както се твърди във въззивната жалба. Твърди, че
ако се приеме надлежно искане за допускане на свидетели, то същото е неоснователно, тъй
като установяването на факти свързани със свикването и провеждането на общото събрание,
подлежащи на установяване с писмени доказателства, събирането на гласни не е
необходимо, а и недопустимо съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по силата на чл. 139,
ал. 1 ТЗ поканата за свикване на ОСС следва да е в писмена форма.
Твърди, че съдът правилно е приел, че процесиите предупреждение н покана
за свикване на ОСС не са били редовно връчени. В подкрепа на това твърди, че видно от
доказателствата по делото адресираните до ищцата покани са били получени от съпруга й Д.
Д., който същевременно е и другият съдружник и управител на дружеството инициирал
ОСС, на което са били приети оспорените решения. Твърди, че поканите никога и по
никакъв повод не са били свеждани до знанието на ищцата преди публикуването им в
търговския регистър, както и че съпругът й Д. Д. не би могъл и няма как да връчи на
доверителката ни тези покани поради това, че срещу него е постановена по реда на Закона за
защита от домашно насилие Заповед за незабавна защита, съгласно която Д. е бил задължен
да се въздържа от актове на домашно насилие относно доверителката ми, бил е отстранен от
съвместно обитаваното жилище и му е забранено да приближава ищцата на по-малко от 100
м. Твърди, че от друга страна не е било спазено производството по връчването на тези
покани, което е подробно описано в раздел I на глава VI от ГПК, тъй като не е било
изпълнено условието на чл. 38 ГПК, доколкото не е посочено на кой адрес тези покани са
били връчени на съпруга, т.е. не е посочено мястото адреса или средството на връчване,
каквото е изискването на закона. Твърди, че не е спазено и изискването на чл. 46, ал. 1 и ал.
2 ГПК, тъй като не е посочена причината за невъзможното лично връчване, както и че
липсват положени подписи и/или служебни печати на ЧСИ за извършените от негово име
действия по връчването. Оспорва твърдението, че неспазването на разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ГПК не е самостоятелно основание за отмяна на решенията, понеже денят след
изтичането на срока по тази норма бил неприсъствен ден. С оглед на установеното твърди,
че събранието е следвало да се проведе най-рано на 01.07.2023 г., ако се приеме, че поканите
действително са връчени на Д. на 23.06.2023 г. и той съшия ден ги е връчил на адресата. С
оглед на изложеното моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като обжалваното
решение да бъде изцяло потвърдено и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.265 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
5
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 515
от 05.04.2024 г., постановено по т. д. № 1 742/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 8 състав, че съдът е отменил по предявен от А. В. Д. срещу „Йес
Инвест“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ взети на заседание на Общото събрание на
съдружниците на ответното дружество от 30.06.2023 г. решения, за което е бил съставен
протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на „Йес инвест“ ООД от
30.06.2023 г. с рег.№ 1071 30.06.2023 г., относно удостоверяване на подпис и с рег.№ 1072
30.06.2023 г., том: 1, акт 61, относно удостоверяване на съдържанието на протокола, по
описа на нотариус И. С. с per. № *** съгласно регистъра на НК с район на действие CPC, а
именно: решение по т. 1 – „1.1. Приема, че не е представен доклад от съдружника А. Д.,
поради което липсва отговор на поставените в отправеното й предупреждение въпроси
относно извършените от нея действия в нарушение на чл. 126, ал. 1-3 от ТЗ“; решение по т. 2
- „2.1. Приема наличието на неизпълнение от страна на А. Д. и на изисканите с
предупреждението от 23.06.2023 г. действия по неоказване на съдействие, неизпълнение на
решенията на общото събрание и извършените от тях действия против интересите на
дружеството, включително и конкурентна дейност от страна на управителя А. Д., 2.2.
Изключва от дружеството съдружника А. В. Д., на основание чл. 126, ал. 3 от Търговския
закон и чл. 13 от Дружествения договор, поради извършени от същата закононарушения и
увреждащи интересите и имуществото на дружеството действия. Стойността на
дружествените дялове, притежавани от изключения съдружник А. В. Д. е изчислена и ще
бъде изплатена на същата съгласно приетия ликвидационен баланс.“; решение по т. 3 - „3.1.
Приема дружествените дялове на изключения съдружник А. В. Д. да се поемат от изрично
заявилия съгласие за това съдружник Д. Л. Д.; 3.2. С поемане на дружествените дялове на
изключения съдружник оставащият съдружник Д. Л. Д. става едноличен собственик на
капитала на дружеството. Капиталът на едноличното дружество с ограничена отговорност е
в размер на 124 100 сто двадесет и четири хиляди лева, от които 500 (петстотин) лв. са
внесени в брой при учредяване на дружеството, а остатъкът от 123 600 (сто двадесет и три
хиляди и шестстотин) лева е внесен чрез непарична вноска. Капиталът е разпределен в 12
410 (дванадесет хиляди четиристотин и десет) равни дяла, с номинална стойност от 10
(десет) лева всеки един от тях.“; решение но т. 4 - „4.1. Приема доклада на управителя Д. Л.
Д..“; решение по т. 5 - „5.1. Приема годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г., но
поради забавяне в неговото съставяне и одитиране, както и непълно отразяване на
извършените стопански операции от дружеството, възлага извършването на проверка от
друго счетоводно дружество. 5.2. Приема да бъде изплатена на изключения съдружник
ликвидационната стойност на съответното му участие в капитала на дружеството в размер
на номиналната им стойност в съответствие с ликвидационния баланс на дружеството към
датата на прекратяване на участието на изключения съдружник като бъде открита специална
банкова сметка в полза на изключените съдружници, по която да бъде преведена сумата,
определена с настоящото решение.“; решение по т. 6 - „6.1. Освобождава А. В. Д. като
управител на „Йес инвест“ ООД. Занапред дружеството ще продължава да се управлява и
представлява пред трети липа единствено от досегашния управител Д. Л. Д.. 6.2. Приема да
бъде търсена имуществена отговорност от А. В. Д. за нанесените вреди на дружеството в
качеството й на управител чрез завеждане на иск за сумата на причинените вреди на
дружеството.“; решение по т. 7 - „7.1. Приема нов учредителен акт на дружеството, с който
се запазват наименованието, предмета на дейност, седалището и адреса на управление,
размера на капитала и се отразява извършените промени в персоналния състав на
дружеството и в неговото представителство“ и е осъдил „Йес инвест“ ООД да заплати на А.
В. Д. сумата от 1 380 лв., представляваща разноски по делото.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с определението по чл. 146 от ГПК съдът е обявил за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване, че общо събрание на съдружниците на ответното
6
дружество, на което са били взети оспорените решения е било проведено, че на него ищцата
не е присъствала лично или чрез упълномощен представител, че на 30.06.2023 г. от 13:10
часа в седалището на ответното дружество е било проведено друго общо събрание на
ответното дружество с различен дневен ред, на което ищцата е присъствала лично, както и
че преди 30.06.2023 г. не е било провеждано общо събрание на съдружниците, на което да е
взето решение за отправяне на предупреждение за изключване на ищцата като съдружник в
ответното дружество.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (дружествен
договор на „Йес инвест“ ООД от 05.03.2020 г., заявление А4 с вх. №20230920095026 и
протокол от заседание на Общо събрание на съдружниците на „Йес инвест" ООД от
30.06.2023 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието), че до датата на
провеждане на общото събрание и вземане на атакуваните с иска решения на общото
събрание, ищцата е била съдружник в ответното дружество, притежаващ 6 205 дяла от
капитала му. В чл. 13, ал. 3 от дружествения договор е посочено, че към изключването на
съдружник може да се пристъпи, след като неизправният съдружник бъде поканен да
преустанови неправомерното си поведение и му се даде подходящ срок, с оглед на
конкретните обстоятелства, а в чл.15,ал.7, че протоколите от заседанията на общото
събрание на съдружниците могат да бъдат съставяни в обикновена писмена форма.
От представената по делото покана за свикване на Общо събрание на
съдружниците на „Йес инвест" ООД, съставена от управителя Д. Д. се установява, че същата
е връчена на съпруга на адресата (Д. Д.) на 23.06.2023 г., чрез ЧСИ Г. Д., които е направил
отбелязването. Видно от същата, тя е адресирана до А. Д., като е посочен адрес: гр. ***, кв.
„***“, ул. „***“ № *. От съдържанието на поканата се установява, че в нея е вписан дневен
ред на събранието, ведно с проекти за решения, като в т. 2 от нея е посочено, че ще се
разглежда въпроса за изключване на съдружника А. В. Д. на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ и чл.
13 от дружествения договор и определяне на имуществените последици от прекратяване на
членственото правоотношение. В дневния ред са включени всички точки, които са
разгледани на общото събрание и решенията, които са предмет на оспорване в
производството.
В представеното и прието като доказателство заверено копие от покана-
предупреждение, при извършената сравнение с представеният от страната оригинал се
установява, че липсва изявление на Д. Д. под подписа за „управител“, с което се
потвърждава получаването на поканата на 23.06.2023 г. От съдържанието на тази покана се
установява, че ищцата А. Д. неправомерно се е разпоредила със сумата от 120 000 лв. от
сметката на дружеството, като я е превела по своя лична сметка, с което е увредено
имуществото на дружеството, във връзка с което на последната е даден тридневен срок за
връщане на сумата по неговата сметка, както и за отчет за извършената от нея дейност и
информация за дейността на дружеството, като й е отправено предупреждение за
изключването й като съдружник, в случай, че не изпълни посочените дължими от нея
действия до изтичането на тридневния срок. Върху покана е отразено, че лицето В. К. в
качеството си на връчител при ЧСИ Г. Д. я е връчил на съпруга на адресата на 23.06.2023 г.,
който е и съставител на същата покана.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със Заповед за
незабавна зашита № 3/06.01.2023 г., издадена по гр. д. № 563/23г. по описа на Софийски
районен съд, на Д. Л. Д. е забранено да приближава на по-малко от 100 м. А. В. Д., както и
че същият е отстранен от семейното жилище, което се намира на адрес: гр. ***, кв. „***“, ул.
„***“' № *.
Не се спори, а се установява и от отчет по сметка за периода от 01.06.2023 г. до
30.06.2023 г., преводни нареждания от 08.06.2023 г. и 16.06.2023 г. и платежно нареждане от
20.06.2023 г., че А. Д. е превела от сметката на „Йес инвест“ ООД по своя сметка в „Кей Би
7
Си Банк България“ ЕАД на 08.05.2023 г. сумата от 50 500 лв., на 16.06.2023 г. сумата от 46
800 лв., и по своя сметка в „Райфайзенбанк България" ЕАД сумата от 19 000 лв. В
платежните документи като основания за преводите е посочено само „превод" и „решение“.
Не се спори, а се установява и от представената молба с вх. № 84 525 от
20.09.2023 г., подадена в Софийски градски съд, че ищцата е поискала на основание чл. 536
от ГПК съдът да постанови спиране на вписването на оспорените в настоящето
производство решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 30.06.2023 г.
Видно от молбата същата е подадена от А. Д., в качеството й на съдружник и управител на
„Йес инвест“ ООД, чрез адв. Х. Х..
В показанията си свидетелката Х. Х. твърди, че познава ищцата от лятото на
миналата година, когато тя е потърсила колегата й адв. А. във връзка с консултация по нейно
бракоразводно дело с Д. Д.. Твърди, че в последствие адв. А. поела много други казуси на А.
Д., като свидетелят е съдействала в тази връзка само инцидентно по различни въпроси и на
адв. Д. А., и на адв. С. П.. Твърди, че е подала лично, в качеството си на пълномощник на
ответното дружество молба от 20.09.2023 г. по чл. 536 от ГПК за спиране на вписване в
търговски регистър. Твърди, че такава молба с искане за спиране на регистърното
производство е нещо ново за нея, тъй като преди това не е имала опит с подобни
производства. Твърди, че на 20.09.2023 г. преди обяд видяла, че има пропуснати повиквания
от А. Д. и изпратено „Вайбър“ съобщение, след което се обадила на ищцата по телефона и
последната я е уведомила, че й е препратила получено CMC - известие от Търговския
регистър, с което я известявали, че са заявени за вписване промени в обстоятелствата по
партидата на дружеството. Твърди, че ищцата е попитала свидетелката дали може да
разговаря с адв. А., като казала, че я е търсила, както нея, така и адв. С. П.. Свидетелят
твърди, че е отговорила, че адв. А. е на дело в гр. Пловдив, а адв. П. - на дело в гр. Варна,
като я попитала с какво може да й съдейства. А. Д. я помолила да провери за вписването на
какви промени става въпрос. Твърди, че след справка в Търговския регистър с електронен
подпис е констатирала, че са качени протоколи и други документи, и е заявено за вписване
заличаването й като съдружник и освобождаването й като управител, за което е уведомила
ищцата по телефона, като последната реагирала изключително бурно, включително й задала
въпроса- как е възможно това. Свидетелят твърди, че е казала на ищцата, че ще се нуждае от
малко време, за да се запознае с казуса и документите. Свидетелят твърди, че ищцата й
казала, че ще се свърже с адв. Ю. Г., която да й съдейства с изготвянето на документи, след
което отново се свързала със свидетеля и й казала, че адв. Г. също е в движение и не може да
реагира, поради което я помолила тя да предприеме необходимото в рамките на деня, както и
че ако има нужда от консултация, може да се свърже с адв. Г.. Свидетелят твърди, че
разговаряла по телефона с адв. Г., която я посъветвала да депозира въпросната молба за
спиране на вписването, след което написала молбата, която била депозирана до края на деня.
Свидетелката твърди, че ищцата я попитала, дали не е трябвало някой да я покани за това
Общо събрание, да бъде уведомена, защото тя нито е била поканена, нито е присъствала.
Тогава свидетелят е констатирала, че поканата за свикване на общото събрание е била
връчена на Д. Д. в качеството на неин съпруг, въпреки бракоразводното дело, което водели,
както и въпреки депозираната молба за зашита от домашно насилие и издадена заповед за
защита. Свидетелят твърди, че ищцата Д. за пръв път научила от нея на 20.09.2023 г. за
процесиите решения на общото събрание.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения са предявени обективно съединени при условията на кумулативното
обективно съединяване искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения,
8
приети на 30.06.2023 г., за което е бил съставен протокол от заседание на общото събрание
на съдружниците на „Йес инвест“ ООД от 30.06.2023 г. с рег.№ 1071 30.06.2023 г., относно
удостоверяване на подпис и с рег.№ 1072 30.06.2023 г., том: 1, акт 61, относно
удостоверяване на съдържанието на протокола, по описа на нотариус И. С. с per. № ***
съгласно регистъра на НК с район на действие CPC, а именно: решение по т. 1 – „1.1.
Приема, че не е представен доклад от съдружника А. Д., поради което липсва отговор на
поставените в отправеното й предупреждение въпроси относно извършените от нея
действия в нарушение на чл. 126, ал. 1-3 от ТЗ“; решение по т. 2 - „2.1. Приема наличието на
неизпълнение от страна на А. Д. и на изисканите с предупреждението от 23.06.2023 г.
действия по неоказване на съдействие, неизпълнение на решенията на общото събрание и
извършените от тях действия против интересите на дружеството, включително и
конкурентна дейност от страна на управителя А. Д., 2.2. Изключва от дружеството
съдружника А. В. Д., на основание чл. 126, ал. 3 от Търговския закон и чл. 13 от
Дружествения договор, поради извършени от същата закононарушения и увреждащи
интересите и имуществото на дружеството действия. Стойността на дружествените дялове,
притежавани от изключения съдружник А. В. Д. е изчислена и ще бъде изплатена на същата
съгласно приетия ликвидационен баланс.“; решение по т. 3 - „3.1. Приема дружествените
дялове на изключения съдружник А. В. Д. да се поемат от изрично заявилия съгласие за това
съдружник Д. Л. Д.; 3.2. С поемане на дружествените дялове на изключения съдружник
оставащият съдружник Д. Л. Д. става едноличен собственик на капитала на дружеството.
Капиталът на едноличното дружество с ограничена отговорност е в размер на 124 100 сто
двадесет и четири хиляди лева, от които 500 (петстотин) лв. са внесени в брой при
учредяване на дружеството, а остатъкът от 123 600 (сто двадесет и три хиляди и
шестстотин) лева е внесен чрез непарична вноска. Капиталът е разпределен в 12 410
(дванадесет хиляди четиристотин и десет) равни дяла, с номинална стойност от 10 (десет)
лева всеки един от тях.“; решение но т. 4 - „4.1. Приема доклада на управителя Д. Л. Д..“;
решение по т. 5 - „5.1. Приема годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г., но
поради забавяне в неговото съставяне и одитиране, както и непълно отразяване на
извършените стопански операции от дружеството, възлага извършването на проверка от
друго счетоводно дружество. 5.2. Приема да бъде изплатена на изключения съдружник
ликвидационната стойност на съответното му участие в капитала на дружеството в размер
на номиналната им стойност в съответствие с ликвидационния баланс на дружеството към
датата на прекратяване на участието на изключения съдружник като бъде открита специална
банкова сметка в полза на изключените съдружници, по която да бъде преведена сумата,
определена с настоящото решение.“; решение по т. 6 - „6.1. Освобождава А. В. Д. като
управител на „Йес инвест“ ООД. Занапред дружеството ще продължава да се управлява и
представлява пред трети липа единствено от досегашния управител Д. Л. Д.. 6.2. Приема да
бъде търсена имуществена отговорност от А. В. Д. за нанесените вреди на дружеството в
качеството й на управител чрез завеждане на иск за сумата на причинените вреди на
дружеството.“; решение по т. 7 - „7.1. Приема нов учредителен акт на дружеството, с който
се запазват наименованието, предмета на дейност, седалището и адреса на управление,
размера на капитала и се отразява извършените промени в персоналния състав на
дружеството и в неговото представителство“.
С атакуваното решение № 515 от 05.04.2024 г., постановено по т. д. № 1 742/23 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, че съдът е отменил по
предявен от А. В. Д. срещу „Йес Инвест“ ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ взети на
заседание на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 30.06.2023 г.
решения, за което е бил съставен протокол от заседание на общото събрание на
съдружниците на „Йес инвест“ ООД от 30.06.2023 г. с рег.№ 1071 30.06.2023 г., относно
удостоверяване на подпис и с рег.№ 1072 30.06.2023 г., том: 1, акт 61, относно
удостоверяване на съдържанието на протокола, по описа на нотариус И. С. с per. № ***
9
съгласно регистъра на НК с район на действие CPC, а именно: решение по т. 1 – „1.1.
Приема, че не е представен доклад от съдружника А. Д., поради което липсва отговор на
поставените в отправеното й предупреждение въпроси относно извършените от нея
действия в нарушение на чл. 126, ал. 1-3 от ТЗ“; решение по т. 2 - „2.1. Приема наличието на
неизпълнение от страна на А. Д. и на изисканите с предупреждението от 23.06.2023 г.
действия по неоказване на съдействие, неизпълнение на решенията на общото събрание и
извършените от тях действия против интересите на дружеството, включително и
конкурентна дейност от страна на управителя А. Д., 2.2. Изключва от дружеството
съдружника А. В. Д., на основание чл. 126, ал. 3 от Търговския закон и чл. 13 от
Дружествения договор, поради извършени от същата закононарушения и увреждащи
интересите и имуществото на дружеството действия. Стойността на дружествените дялове,
притежавани от изключения съдружник А. В. Д. е изчислена и ще бъде изплатена на същата
съгласно приетия ликвидационен баланс.“; решение по т. 3 - „3.1. Приема дружествените
дялове на изключения съдружник А. В. Д. да се поемат от изрично заявилия съгласие за това
съдружник Д. Л. Д.; 3.2. С поемане на дружествените дялове на изключения съдружник
оставащият съдружник Д. Л. Д. става едноличен собственик на капитала на дружеството.
Капиталът на едноличното дружество с ограничена отговорност е в размер на 124 100 сто
двадесет и четири хиляди лева, от които 500 (петстотин) лв. са внесени в брой при
учредяване на дружеството, а остатъкът от 123 600 (сто двадесет и три хиляди и
шестстотин) лева е внесен чрез непарична вноска. Капиталът е разпределен в 12 410
(дванадесет хиляди четиристотин и десет) равни дяла, с номинална стойност от 10 (десет)
лева всеки един от тях.“; решение но т. 4 - „4.1. Приема доклада на управителя Д. Л. Д..“;
решение по т. 5 - „5.1. Приема годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г., но
поради забавяне в неговото съставяне и одитиране, както и непълно отразяване на
извършените стопански операции от дружеството, възлага извършването на проверка от
друго счетоводно дружество. 5.2. Приема да бъде изплатена на изключения съдружник
ликвидационната стойност на съответното му участие в капитала на дружеството в размер
на номиналната им стойност в съответствие с ликвидационния баланс на дружеството към
датата на прекратяване на участието на изключения съдружник като бъде открита специална
банкова сметка в полза на изключените съдружници, по която да бъде преведена сумата,
определена с настоящото решение.“; решение по т. 6 - „6.1. Освобождава А. В. Д. като
управител на „Йес инвест“ ООД. Занапред дружеството ще продължава да се управлява и
представлява пред трети липа единствено от досегашния управител Д. Л. Д.. 6.2. Приема да
бъде търсена имуществена отговорност от А. В. Д. за нанесените вреди на дружеството в
качеството й на управител чрез завеждане на иск за сумата на причинените вреди на
дружеството.“; решение по т. 7 - „7.1. Приема нов учредителен акт на дружеството, с който
се запазват наименованието, предмета на дейност, седалището и адреса на управление,
размера на капитала и се отразява извършените промени в персоналния състав на
дружеството и в неговото представителство“ и е осъдил „Йес инвест“ ООД да заплати на А.
В. Д. сумата от 1 380 лв., представляваща разноски по делото.
В жалбата наведени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, относно изводите на съда за редовността на
свикване на общото събрание на съдружниците, подробно описани в жалбата. Въведено е
твърдение и че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по
непредявен иск. Така наведените доводи за недопустимост и незаконосъобразност на
постановеното решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните
съображения:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата за процесуално допустима, като подадена в
установените от закона срокове и от легитимирани лица. Атакуваното решение е валидно и
10
допустимо.
Практиката на Върховния касационен съд по приложението на нормата на чл.
269 ГПК безпротиворечиво приема, че въззивната инстанция дължи проверка за валидността
на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му
единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение
на императивните материалноправни норми. Същата е обективирана в решение № 202 от
31.10.2018 г., постановено по т. д. № 57/18 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др. като
приема, че въззивният съд не следва да се произнася по въпрос, за който не е сезиран във
въззивната жалба и който не е спорен между страните, без да са налице изключения за
служебно действие на съда по приложение на императивна материалноправна норма, без да
са налице изключенията на т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на
права на частноправни субекти или публичен интерес, за които съдът следи служебно. Тази
служебно известна на настоящия състав практика се споделя.
По отношение на въведеното възражение за недопустимост на постановеното
решение съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Съгласно
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 9 от ППВС
№ 1/10.XI.1985 г., недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество, като напр. липса на право на иск, ненадлежното му
упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за
възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните. Пораждането на
процесуалното право на иск и неговото надлежно упражняване се обуславя от наличието на
абсолютните положителни процесуални предпоставки (право- и дееспособност на страните
в процеса; процесуална легитимация; правен интерес; надлежна представителна власт;
родова компетентност; изключителна международна компетентност на българския съд - арг.
чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември
2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела (Регламент "Брюксел I") и чл. 22 КМЧП), респ. от липсата на
отрицателни процесуални предпоставки - т. нар. процесуални пречки (абсолютни - отвод за
решен спор със СПН - чл. 299, ал. 1 и, ал. 2 ГПК; отвод за висящност на тъждествен правен
спор - чл. 126, ал. 1 ГПК; не подведомственост; относителни - отвод за арбитражна клауза
или клауза за определяне на договорна местна подсъдност по чл. 117 ГПК; отвод за местна
подсъдност; международна подсъдност на чужд съд, която не е изключителна).
Първоинстанцинното решението е недопустимо, когато в противоречие с основния принцип
на българския граждански процес - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът се е
произнесъл по непредявен иск (по незаявените правопораждащи спорното материално право
юридически факти и търсения вид на съдебна защита), вкл. и извън обема на поисканата
съдебна защита (произнасяне "свръх петитум").
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на въззивната жалба
оспорвайки изводите на съда ответникът е релевирал възражение, че постановеното решение
е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск. В тази връзка твърди, че
иска е предявен след изтичането на предвидения в закона преклузивен срок. Твърди се, че от
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е редовно поканена по реда и
при условията на чл. 46, ал. 4, вр. ал. 2 от ГПК. Развити са доводи относно необосноваността
11
на изводите на първоинстанционния съд относно спазването на преклузивния срок. Така
наведените доводи съдът в настоящия си състав намира, че са неоснователни по следните
съображения:
С конститутивния иск по чл. 74 ТЗ съдружникът упражнява потестативното си
право да иска отмяна на решенията на общото събрание, поради нарушения при свикването
и провеждането му, както и поради противоречието им със закона или с клаузите на
учредителния акт, което се преценява от съда както от материалноправна, така и от
процесуална страна. Активно легитимиран да предяви иска по чл. 74 ТЗ е всеки съдружник
или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той.
Предявяването на иска е ограничено с процесуално-преклузивен 14-дневен срок, който за
присъствалия или редовно поканен съдружник тече от деня на събранието, а в останалите
случаи - от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Съгласно т.
VІ от ТРОСГК № 1/2002 г., отмяната на атакуваните с иска решения на общото събрание е
допустима само въз основа на онези пороци, сочещи на тяхната материална или
процесуална незаконосъобразност или противоуставност, които са релевирани с исковата
молба и въведени като предмет на спора в срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Искът за отмяна по
чл. 74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако
взетите от общото му събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона
или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата предпоставя, че
ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към момента на провеждане на
събранието - аргументи от буквалното тълкуване на ал. 1, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 3 на чл. 74
ТЗ. В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на исковата молба ищцата е
навела фактически твърдения, че е съдружник в ответното дружество, притежаваща 6 025
дружествени дяла от капитала на същото, което обстоятелство не е оспорено от ответника,
поради което следва да се приеме, че ищцата разполага с качеството на съдружник към
момента на провеждането на оспореното събрание.
Спорно пред настоящата инстанция е спазването на предвидения в закона
преклузивен срок за предявяването на конститутивните искове, с оглед наведеното
твърдение за недопустимост на атакуваното решение като постановено по недопустим иск.
Съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ конститутивният иск за отмяна на решение на общото събрание на
дружество в случаите, когато ищецът не е присъствал и не е бил редовно поканен, какъвто е
и процесният, следва да се предяви в 14-дневен срок от узнаването, „но не по-късно от 3
месеца от деня на общото събрание“. Граматическото и логическото тълкуване на
разпоредбата налага извода, че за да започне да тече предвидения срок е необходимо
редовно връчване на поканата за събранието или присъствие на самото събрание. В
конкретния случай страните не спорят, че ищцата не е присъствала на оспореното събрание.
Спорно пред първоинстанционния съд както и пред настоящата инстанция е редовността за
връчването на поканата за свикване на ОСС. Тежестта на установяването на този факт е на
дружеството ответник, чието е задължението да проведе пълно и главно доказване на този
факт.
12
От представените в първоинстанционното производство покана за свикване на
ОСС и покана-предупреждение отправени до ищцата, съставени от управителя на
дружеството Д. Д. се установява, че същите са връчени на 23.06.23 г., на съпруг на
съдружника (Д. Д.). На поканите е поставен и подпис на В. К., връчител при ЧСИ Г. Д.. С
оглед на това във въззивната жалба се твърди, че връчването е извършено редовно при
спазването на законовата фикция на чл. 46, ал. 4 от ГПК. Настоящият състав не споделя това
твърдение. Връчването е извършено без да е спазена разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК.
Безспорно, получилият съобщението не е насрещна страна по дело, но същият не може да
живее в общо жилище с адресата, не може да приближава на по-малко от 100 метра, както
ищцата, която е адресат на поканите, така и семейното жилище, с оглед на издадената
заповед за защита от домашно насилие, макар и да се явява съпруг на жалбоподателката.
Това обстоятелство се установява от издадена ограничителна заповед. От друга страна са
налице предпоставки за изключване от кръга на другите лица, на които може да се връчи
съобщението. При получилият съобщението съпруг на ищцата е налице заинтересованост от
изхода на събранието, доколкото двамата имат противоречиви интереси, което обстоятелство
се установява от взетите решения от ОСС.
Неоснователно е въведено възражение в жалбата , че редовното връчване на
поканите се признава и от ищцата в молбата по чл. 536 от ГПК. Видно от съдържанието на
представената по делото молба ищцата е навела твърдения, че атакуваните решения се
явяват незаконосъобразни, тъй като не е била редовно уведомена, не е спазен срока по чл.
139 от ТЗ, както и че не са били изпълнение изискванията на чл. 126, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 от
дружествения договор. Използвания израз не може да обоснове законосъобразен извод, че е
налице признание относно редовното връчване на поканите.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното във въззивната жалба
твърдение, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е допуснал исканите
гласни доказателствени средства, което е препятствало установяването на редовността на
връчването. Видно от постановеното от първоинстанционния съд определение, с което не са
допуснати исканите гласни доказателства съдът е приел, че е налице забраната на чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК. Безспорно е, че така цитираната разпоредба въвежда забрана за установяване
чрез свидетел на обстоятелства, за чието доказване законът изисква писмен акт, т. е. същите
са недопустими по отношение на установяването на съдържанието и съществуването на
такъв писмен акт (покана). Тази забрана е неприложима, в случаите, когато чрез свидетелски
показания би се установило начина на връчване на поканата, т. е. свидетелските показания са
допустими само и единствено за установяване на обстоятелства при връчване на поканата. В
този см. е практиката на ВКС, обективирана в определение № 81 от 07.02.2014 г.,
постановено по т. д. № 2 118/13 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 157 от
08.11.2011 г., постановено по т. д. № 823/10 г., по описа на Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др. В
конкретния случай, видно от доказателствата по делото пред първоинстанционния съд
ответникът не е отправил искане за ангажиране на такива доказателства, вкл. и свидетелски
показания. Искането за събиране на гласни доказателства (двама души свидетели) е относно
13
установяването на свикването и провеждането на процесното ОСС от 30.06.2023 г.
Свикването на общото събрание се извършва чрез писмена покана. Елемент от свикването и
провеждането на събранието е надлежното връчване на поканата за свикване на същото. В
конкретния случай видно от доказателствата по делото на представената писмена покана e
поставен подпис на лицето, което е изпратило поканата, като получател, т.е. на другия
съдружник и управител на дружеството. По този факт не се спори. Спорен е извода дали
така осъщественото връчване е извършено редовно при спазването на законовата фикция на
чл. 46, ал. 4 от ГПК. По този спорен въпрос настоящият състав е изложил мотиви по-горе,
съобразно които не може да се приеме, че е налице редовност на връчването на поканите за
свикване на ОСС и покана-предупреждение.
Като неоснователно и недоказано следва да се възприеме и наведеното
твърдение, че съдът неправилно е преценил свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел, с оглед на което е приел, че е спазен предвидения в закона преклузивен
срок. Същото не почива на доказателствата по делото. Видно от мотивите на атакуваното
решение съдът е приел, че не е налице редовно връчване на поканата за свикване на ОСС,
ищцата не е присъствала на самото ОСС (за което обстоятелство не се спори между
страните), поради което е приел, че е спазен предвидения в закона тримесечен преклузивен
срок за атакуване на процесните решения на ОСС. Не на последно място следва да се
посочи, че разпитания по делото свидетел не е пълномощник по делото на ищцата, поради
което не следва да се приема, че е налице заинтересованост на същия.
По отношение на възражението релевирано в хода по същество и писмената
защита на въззивника пред настоящата инстанция за недопустимост на постановеното
решение, поради произнасянето на съда по не предявени искове съдът намира за
неоснователно. Твърди се, че от изложените в исковата молба и допълнителната такава
обстоятелства, на които се основават предявените искове, както и от отправеното искане за
защита се установява, че ищцата е предявила искове за установяване на нищожността на
взетите на процесното ОСС решения. Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че
предмета на делото това е спорното материално право, заявено от ищеца. Ищецът очертава
спорното право чрез основанието и петитума на иска, като за ищеца липсва задължение да
посочи правното естество на претендираното право (квалификацията, която се следва от
правната норма). ГПК въвежда задължение за съдилищата да разгледат и разрешат всяка
подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на
един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до
заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически
обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя
недопустимост на решението. Нормата на чл. 98, б. "г" ГПК (отм.), сега чл. 127, ал. 1, т. 4 от
ГПК задължава ищецът да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, т.е.
основание на иска е не самото право, а фактите, от които се поражда правоотношението.
14
Съобразно тази разпоредба задължително е навеждането на фактически твърдения
(обстоятелства), които очертават обема на спорното материално право, без да съществува
изискване за определяне на правната квалификация на претенцията. Нормата на чл. 127, ал.
1, т. 5 от ГПК задължава ищеца да посочи в какво се състои искането. Именно въз основа на
изложените фактически твърдения и отправеното до съда искане за защита съдът е длъжен
да даде правната квалификация на предявеният/ните иск/ове. В този см. е константната
практика на ВКС, обективирана в peшeниe № 369/17.12.2014 г., постановено пo гp. д. № 1
833/14 г. по описа нa BKC, ІV г. o., peшeниe № 226 oт 03.08.2011 г., постановено пo гp. д. № 1
470/11 г. по описа нa III г. o.; peшeниe № 329/20.12.2011 г. постановено пo гp. д. № 1 789/10 г.
по описа нa III г. o.; peшeниe № 138/25.03.2011 г. постановено пo гp. д. № 1 127/10 г. по описа
нa IV г. o.; peшeниe № 375/26.10.2011 г. постановено пo гp. д. № 931/09 г. по описа нa IV г. o;
; peшeниe № 673/29.09.2009 г. постановено пo гp. д. № 2 868/08 г. по описа нa III г. o.;
peшeниe № 439/23.07.2010 г. постановено пo гp. д. № 476/09 г. по описа нa IV г. o.; peшeниe
№ 398/25.05.2010 г. постановено пo гp. д. № 738/09 г. по описа нa IV г. o.; peшeниe №
45/20.04.2010 г. постановено пo т. д. № 516/09 г. по описа нa II т. o., peшeниe № 75/28.05.2010
г. постановено пo т. д. № 923/09 г. по описа нa II т. o. и др., пocтaнoвeни пo peдa нa чл. 290
ГΠK.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на исковата молба
ищцата е навела фактически твърдения, че е съдружник в ответното дружество,
притежаваща 6 025 дружествени дяла от капитала на същото, че на 20.09.23 г. е подадено
заявление за вписване на промени по партидата на дружеството, изразяващи се във взети на
ОСС решения, проведено на 30.06.23 г., че така взетите решения противоречат на
императивни разпоредби на закона, тъй като предоставения срок за преустановяването на
конкретните действия е неразумен, че описаните в протокола покани не са й връчвани, не е
спазено производството по връчването на поканите, че не е спазен срока по чл. 139, ал. 1 от
ТЗ (получаване на поканата най-малко 7 дни преди датата на ОСС), нотариалното
удостоверяване на подписи и съдържанието на протокола са извършени от адвокат, с
пълномощно, с нотариално удостоверяване на подписа, но не и на съдържанието на
пълномощното, че са налице нередовности относно свикването на ОСС, че липсва
предходно събрание на дружеството, на което е взето решение за отправяне на
предупреждение. Въз основа на така описаните фактически твърдения е направен извод в
обстоятелствената част, че за ищцата се поражда правото да поиска от съда да отмени така
взетите решения. Видно от отправеният петитум (искане за защита) ищцата е поискала от
съда да постанови решение, с което да отмени процесните решения на ОСС, като
материално и процесуално незаконосъобразни. Липсва спор в практиката, че е допустимо да
бъдат предявени обективно съединени, при условията на евентуалното обективно
съединяване искове за нищожност и конститутивен иск за отмяна, но за да е налице такова
съединяване, то ищецът следва да е отправил такова искане за защита. С оглед на така
изложеното и предвид безспорното в доктрината и съдебната практика, че квалификацията
на предявените искове е задължение на съда и се извършва въз основа на наведените
фактически твърдения и отправеното искане за защита настоящият състав намира, че
15
първоинстанционния съд е дал правилна правна квалификация на предявените искове, като
предявени конститутивни искове с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното в писмената защита на
ответника твърдение, че действителната правна квалификация на предявените искове е
такава по чл. 124 от ГПК за установяване на нищожността на взетите решения. Дори да се
приеме, че ищцата е въвела някакви фактически твърдения, че проведеното ОСС не се е
състояло (невъзможност за едновременно провеждане на две събрания, с оглед на обема на
офиса), то в исковата молба и допълнителната такава липсва отправено искане за защита,
обосноваващо предявяването на такъв иск за нищожност на взетите решения. Безспорно,
съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС решенията на ОС, които
противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ не са нищожни.
Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на
решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби
на учредителния акт и закона (материална незаконосъобразност), те са незаконосъобразни т.
е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете
на чл. 74 ТЗ.
Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС,
посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ. Законът квалифицира като недействителни решенията
по чл. 197, ал. 3 предл. 2 ТЗ и чл. 216 ТЗ. Уредената с чл. 75, ал. 2 ТЗ нищожност е сходна с
тази по ЗЗД. Квалификацията по чл. 197, ал. 3 предл. 2 вр. предд. 1 ТЗ има характеристиката
на нищожност, поради противоречие с повелителна законова разпоредба. При чл. 216 ТЗ се
касае по-скоро за висяща недействителност. От това произтича изводът, че при ТЗ
законодателят не използва терминологията на ЗЗД в който терминът „недействителност“ е
родово понятие, а „нищожност“ и „унищожаемост“ видови понятия. Спецификата на ТЗ
влага самостоятелно съдържание в характеристичните белези на нищожните
(недействителните) решения на ОС на търговските дружества.
Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като
съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и
ако е вписано в търговския регистър. Членът на дружеството може да защити правата си с
иск по чл. 124 от ГПК, ако решенията не са вписани или с искове по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, в
случаите когато същите са вписани. В конкретния случай искане за прогласяване на
нищожността на взетите решения не е отправяно до съда. Възприемането на въведеното
възражение относно правната квалификация, че същото се определя само и единствено въз
основа на част от изложените факти не може да намери опора в закона, съдебната практика и
доктрината (вж. Гражданско процесуално право, Проф. д-р Ж. С., Проф. д-р А. М., д-р В. П.,
Р. И.а, стр. 224). Не на последно място следва да се посочи, че с оглед релевираните
оспорвания в отговора на исковата молба, както и в отговора на допълнителната искова
молба съдът с определението си по чл. 146 от ГПК е приел за безспорно между страните, че
такова събрание е проведено, което обстоятелство не е оспорено от ответника и отрича
16
съществуването на предявен иск за нищожност поради липса на такова решение.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въведените възражения
за недопустимост на постановеното решение са неоснователни.
По отношение на законосъобразността на атакуваното решение съдът намира,
че релевираните възражения са неоснователни по следните съображения:
Искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника (акционера)
потестативно право да иска отмяна на решението на ОС. Противоречието със закона или с
клаузите на учредителния акт, се преценява от съда двустранно - от материалноправна и
процесуална страна. Решението на съда има действие по отношение на всички - на самото
дружество и на всеки от членовете му.
Искът е конститутивен. Целената правна последица от успешното му
провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията
на дружеството свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел.
Задължителната и непротиворечива практика на ВКС приема, че в
производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца,
изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито
решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице
към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения, както и в
течение на процеса. Наличието на това качество е абсолютна процесуална предпоставки за
допустимост на процеса, поради което съдът служебна следи за наличието на правен
интерес. В този см. решение № 81 от 25.04.2017 г., постановено по т.д. № 563/16 г., по описа
на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и др. С оглед на това и предвид неоспореното от страните в
производството качество на ищцата като съдружник в дружеството, както към момента на
вземане на оспорените решения на общото събрание на съдружниците, така и към
настоящия момент, предвид липсата на вписано решение за изключването й като съдружник,
настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на
наличието на активната процесуална легитимация на ищеца за предявяването на
конститутивните искове.
Липсва спор между страните, че за свикването на заседание на ОСС поканата е
връчена на съпруга на 23.06.23 г., а видно от съдържанието на същата, както и от
представения протокол събранието на съдружниците е проведено на 30.06.23 г. Във
въззивната жалба се оспорват изводите на съда, че формалното нарушение на изискването
на чл. 139, ал. 1 от ТЗ представлява самостоятелно основание за отмяна на решенията. В
тази връзка се твърди, че съдът не е взел предвид, че стана въпрос за един ден, а при това
следващият е неработен такъв. С оглед на това е изведен извод, че това не би могло да
представлява съществено нарушение в процедурата по свикване на ОСС, достатъчно да
обуслови незаконосъобразност на взетите решения. Тези изводи на жалбодателя не могат да
бъдат споделени.
17
Константно в практиката на Върховен касационен съд, в т.ч. решения №
196/17.12.2009 г., постановено по т. д. № 20/09 г. на І т.о.; решение № 104/10.03.2011 г.,
постановено по т. д. № 876/10 г. на І т.о.; решение № 74/14.07.2011 г., постановено по т.д. №
633/10 г. на І т.о., се приема, че за да е редовно поканен за Общото събрание по смисъла на
чл. 139, ал. 1 ТЗ, на съдружника следва да е била връчена в предвидения от закона
минимално необходим срок (7 дни преди събранието) писмена покана, съдържаща дневния
ред, по който то ще бъде проведено, без да съществува законово изискване (освен ако
дружествения договор не предвижда нещо различно) относно начина, по който да бъде
извършено връчването, стига поканата да е получена лично от съдружника - физическо лице,
така че последният да е известен със сигурност за събранието и по този начин да му се
осигури възможност да вземе участие в него. В конкретния случай дори да се приеме, че
поканата за свикването на ОСС е редовно връчена, то не е спазен срока, предвиден в закона,
с оглед липсата на изрични правила в дружествения договор. Допуснатото процесуално
нарушение относно свикването на ОСС е достатъчно основание, което опорочава взетите
решения. Наведените твърдения, че това е само един ден, както и че ако е следвало да бъде
спазен срока, то ОСС следва да се проведе в неприсъствен ден са ирелевантни и
неоснователни. Законът не поставя изискването ОСС да бъде провеждано само и единствено
в присъствен (работен) ден, а такива изисквания липсват и представеният актуален устав на
ответното дружество. Спазването на предвидения в закона срок е предпоставка за
процесуална законосъобразност на взетите решения, която не е сведена до един или няколко
дни.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, поради
което и предвид оспорването на техния размер от страна на въззивника, настоящият състав
намира, че същият следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба
сумата от 1 250 лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата инстанция.
Така посочения размер е съобразен с фактическата и правна сложност на производството,
проведените открити съдебни заседания, както и с обема на извършените процесуални
действия от пълномощника на ответника във въззивното производство.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 515 от 05.04.2024 г., постановено по т. д. № 1 742/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Йес инвест” ООД, ЕИК ********* да заплати на А. В. Д., ЕГН
********** сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
18
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесет дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19