Решение по дело №16961/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 536
Дата: 15 февруари 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110216961
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110216961 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 4820904, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДВП, на Д. Г. М., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Недоволен от ЕФ е останал М., който го обжалва в срок пред СРС.
Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, защото не отговарял на образеца,
утвърден от министъра на вътрешните работи. Сочи се още, че няма данни за
вида на техническото средство, както и че ЕФ не бил връчен редовно, а от
съдържанието му не било ясно дали е приспаднат трипроцентовият толеранс
в полза на водача. Иска се отмяната на оспорения фиш и се претендират
разноски в производството от страна на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, а с придружителното писмо към жалбата
взема становище по същата, като иска от съда да потвърди издадения ЕФ като
правилен.

1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 25.04.2021 г. в 11:56 ч., жалбоподателят М. управлявал лек автомобил
„Фолксваген“, с рег. № СВ **** АА и се движил в с. Долни Богров, по бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от гр. София към село Горни
Богров. При ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за движение в
населеното място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи в
района на № 2 на посочения булевард, с 90 км/ч, като е приспаднат толеранс
от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се
зачита като 87 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство –
АТСС TFR1-M 560, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен
номер.
След установяване собственика на автомобила в лицето на
жалбоподателя, на последния е издаден електронен фиш с № 4820904, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в
размер на 400 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС,
протокол от проверка за изправност на техническо устройство и
удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за
собствеността на автомобила, както и от останалите по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като
те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
2
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Ето защо, в този аспект възраженията в жалбата са изцяло
неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
25.04.2021 г. в 11:56 ч., жалбоподателят М. управлявал лек автомобил
„Фолксваген“, с рег. № СВ **** АА и се е движил в с. Долни Богров, по бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от гр. София към село Горни
Богров. При ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населеното
място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 87 км/ч (след
приспадане на трипроцентовия толеранс).
Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесния фиш, не се е
възползвал от възможността, предвидена в закона да посочи друго лице,
което е управлявало собствения му автомобил в посочените дата и час,
поради което правилно АНО е наказал именно него за осъщественото
нарушение, тъй като е вписан като реален ползвател в системата на МВР.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.
3
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което
няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в
процесния ден.
Относно доводите в жалбата, че ЕФ не бил връчен редовно, съдът
намира, че това нарушение не е съществено и има отношение само и
единствено към момента на подаване на жалбата. Така или иначе, срокът за
обжалването му започва да тече от връчването му. А в случая жалбоподателят
е реализирал в пълен обем правото си на жалба срещу процесния електронен
фиш и всичките му доводи и възражения са предмет на разглеждане по
настоящото дело.
На следващо място, съдът намира, че много ясно е посочен видът на
процесното техническо средство, а в случая са налице и безспорни
доказателства за техническата му изправност. Посочването на номера на
техническото средство е достатъчно, за да може да бъде упражнен последващ
контрол относно въпроса за неговата техническа изправност, а това е сторено.
По отношение на възражението за приспадане на трипроцентовия
толеранс в измерената скорост, съдът намира, че той е приспаднат и това се
вижда отлично при преглед на снимковия материал, в който е отразено, че
автомобилът се е движил с 90 км/ч, а водачът е наказан за 87 км/ч.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с максимално допустимата.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице законоустановено
ограничение на скоростта от 50 км/ч, съзнавал е общественоопасните
последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с
избрана от него скорост (87 км/ч), независимо от наличието на законово
ограничение.
4
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Доколкото ЕФ следва да бъде потвърден, а въззиваемата страна не е
претендирала разноски в производството, то такива не следва да се
присъждат.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 4820904, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д. Г. М., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5