Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. В., 19.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, I-ви
наказателен състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря
Р. М.
като разгледа докладваното
от съдията
н.а.х.д. №702/2018 г. по
описа на ВрРС
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.С.Л.,***, срещу Наказателно
постановление (НП) №311753-0269650/11.01.2018 г., издадено от директора на ТД
НАП В.Т., с което за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.3 ЗДДС, на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката не е работила в обекта, а само е
помагала и същата не е извършвала търговска дейност. При излагането на подробни
съображения в тази насока, се прави искане за отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
привозана, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М.,
която моли жалбата да се остави без
уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови
гласни доказателства – разпитана е свидетелката Л. П..
Врачански районен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 14.09.2017 г., около 15:40 часа, при извършена
проверка от св. П. – испектор по приходите в ТД на НАП В.Т., в обект магазин за
цветя, находящ се в гр. В., ул. ***, стопанисван от „Орион“ ООД, се установило,
че в обекта жалбоподателката обслужила клиент, продала на същия три броя букети
гербери на обща стойност от 12 лв., взела паричните средства и не издала касов
бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство.
Установило се, че не била издадена и касова бележка от ръчен кочан. За установеното
св. Л. П. съставила протокол за проверка от 14.09.2018 г., който бил съставен в
присъствието на жалбоподателката.
На следващия ден жалбоподателката се явила в
офис на ТД на НАП и представила копие от граждански договор, по силата на който
й било възложено да подрежда и пренарежда стоките в магазина считано на 14 и 15
септември 2017 г. Св. П. се запознала с представения граждански договор и на
база устновеното в хода на проверката, съставила АУАН, в който посочила, че
жалбоподателката е извършила нарушение по чл.25, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. АУАН е съствен в присъствието на жалбоподателката
и й е връчен лично, като в графа възражения същата вписала, че не е работник в
обекта и не може да издава касов бон.
Въз основа
на така съставения акт, при идентично словесно описание на
извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, на 11.01.2018 г. е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл.185, ал.3 ЗДДС, на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 200,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитания по делото свидетел Л. П., от протокол за проверка от
14.09.2017 г. и 15.09.2017 г., от приложения по делото граждански договор от
13.09.2017 г. и от другите приложени доказателства. От показанията на св. Л. П.,
които съдът кредитира като логични и последователни, се установява кога и къде
е извършена проверката, това, че жалбоподателката е била в обекта, обслужила е
клиент, продавайки му три броя букети на обща стойност 12 лв., и не е издала
касов бон за извършената продажба. Съдът кредитира и другите приложени по
делото доказателства, като намира, че същите са непротиворечащи си с гласната
доказателствена маса. Доколкото, обаче, доказателства са безпротиворечиви по
отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира по-прецизното им
обсъждане за ненужно и обременяващо съдебния акт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в
предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление
от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира
следното:
АУАН е съставен при спазване на предвидена в
чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното
нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и
точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
НП е законосъобразно и от материално-правна
гледна точка. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че на
14.09.2018 г., в обект, представляващ магазин за цветя, находящ се в гр. В.,
ул. ***, жалбоподателката е обслужила клиент и е извършила продажба на 3 броя
букети на обща стойност от 12 лв, като не е издала фискален бон от монтираното
в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство, нито касова бележка от
ръчен кочан. С това съдът приема, че от обективна
страна е извършено нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, съгласно които норми „за всяко плащане, с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод, задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба“.
Жалбоподателката е извършила
нарушението и от субективна страна. Тя е знаела, че за продажбата следва да се
издаде фискален бон и че неиздавайки го нарушава установените обществените
отношения. Съзнавала е и обществената опасност и последиците от деянието, но
въпреки това го е извършила.
Правилно е приложена и санкционната
норма на чл.185, ал.3 ЗДДС. Съгласно сочената норма, „всяко физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде
документ по чл.118, ал.1 и е
приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500
лв.“ В случая жалбоподателката е санкционирана именно за такова нарушение,
като наложената й глоба в размер на 200 лв. е в рамките на предвиденото от
законодателя. Съдът обаче счита, че определената й в размер на 200 лв. глоба е
несъразмерна на извършеното. Видно е, че жалбоподателката е извършила една
продажба на стойност от 12 лв., не се установява това й поведение да не е
инцидентно, както и не са ангажирани от страна на административно наказващия
орган отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо съдът приема, че
най-адекватна и справедлива на извършването е налагането на глоба в предвидения
от закона минимален размер. Поради това и предвид правомощията на въззивната
инстанция, съдът приема, че атакуваното НП следва да се измени в частта относно
наложеното административно наказание глоба, намалявайки същото от 200 на 100
лв.
При тези си изводи настоящият
състав съобрази наведените в жалбата възражения, че жалбоподателката не е
задължено по чл.3 Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ лице и че е работила в обекта
по граждански договор. С оглед нормата на чл.185, ал.3 ЗДДС, обаче, на
наказване подлежи всяко физическото лице, което фактически е било длъжно да
издаде документ по чл.118, ал.1 и
е приело плащане, без да издаде такъв документ. Вярно е, че жалбоподателката
представя граждански договор по силата на които се опитва да удостовери, че в
обекта е имала задълженията да извършва единствено подреждане и пренареждане на
стоката, а не и обслужване на клиенти, извършване на продажба и издаване на фискален
бон от фискалното устройство. Факт е обаче, че при проверката е установено, че
именно тя е обслужила клиент и е извършила продажбата. При това, независимо от
разписаното в гражданския договор, тя се явява задълженото лице по чл.25, ал.1,
т.1 Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото тя е извършила продажбата и тя
е следвало да издаде фискален бон или касова бележка. Предвид изложеното,
доколкото жалбоподателката не е изпълнила това си задължение, тя подлежи на
санкциониране по ред на чл.185, ал.3 ЗДДС. Ето защо и с оглед изложените по
горе съображения, жалбата за отмяна на НП следва да се остави без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №311753-0269650/11.01.2018 г., издадено от директора на ТД НАП В.Т.,
В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.3 ЗДДС, на М.С.Л.,***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв., като НАМАЛЯВА
глобата на 100,00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: