Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 28.09.2020 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Илияна Стоева, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 438 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът П.Б.В.
дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 431,39 лева –
главница по договор за потребителски кредит № …… от 16.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в
размер на 29,54 лева – договорна лихва, дължима за периода от 25.06.2017 г. до
12.11.2017 г. и сума в размер на 57,41 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 25.06.2017 г. до 14.02.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 16.09.2016 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството на
заемодател и П.Б.В., в качеството на заемател, бил сключен договор за
потребителски кредит № …, по силата на който заемодателят се задължил да
предостави на заемателя сума в размер на 1100,00 лева, представляваща главница
и чиста стойност на кредита, а последният се задължил да върне същата на
заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 216,98 лева. С предоставянето
на посочената сума заемодателят изпълнил задължението си към заемателя по
сключения договор, като за последния възникнало задължение да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Заемателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 12.11.2017 г. на 60 равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 21,95 лева, като падежът на
първата погасителна вноска бил на 25.09.2016 г., а на последната – на
12.11.2017 г.
Длъжникът не изплатил изцяло
дължимите суми на ищцовото дружество, като срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На длъжника била начислена и лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 25.06.2017 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
като общият размер на начислената лихва бил 57,41 лева.
Ищецът посочва, че вземането,
произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, било прехвърлено в собственост
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Цедентът упълномощил цесионера „А.з.с.н.в.“
ЕАД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на
сключения договор за цесия, от името на цедента, с които да ги уведомява за
прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Изпратеното до ответника уведомително писмо за извършената цесия се върнало в
цялост като непотърсено от същия, поради което ответникът предстояло да бъде
уведомен за извършената цесия с изпращане на препис от исковата молба, с
приложено към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „А.з.с.н.в.“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по което било
образувано ч. гр. д. № 115/2020 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед
за изпълнение било подадено възражение от страна на ответника, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова
претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът П.Б.В. дължи
на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 431,39 лева – главница по
договор за потребителски кредит № ….. от 16.09.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на
29,54 лева – договорна лихва, дължима за периода от 25.06.2017 г. до 12.11.2017
г. и сума в размер на 57,41 лева – мораторна лихва за забава за периода от
25.06.2017 г. до 14.02.2020 г.
Ищецът претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът е признал предявените искове по
основание и размер, като е посочил, че поради влошено здравословно състояние и
липса на доходи от трудова дейност не е бил в състояние да заплаща дължимите
суми по кредита.
Заявява готовност да уреди
доброволно отношенията си с ищеца, като изплаща разсрочено задължението си по
договора за кредит.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, се явява лично, като признава исковите претенции по основание и
размер.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира
следното:
С молба от 21.09.2020 г.
процесуалният представител на ищеца е поискал постановяването на решение при признание на иска на основание
чл. 237, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки,
визирани в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при
признание на иска срещу ответника, а именно същият е бил редовно призован за с.
з., в което лично е признал иска и своята отговорност на основание чл. 237, ал.
1, вр. ал. 4 ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата
молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато
право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще
следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се уважи
предявеният иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент от чл. 237,
ал. 2 ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес, както и че не се отличава с фактическа и/или правна
сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева
- за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към
така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 150,00 лева и предвид изхода на делото бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от общо 300,00 лева – направени разноски от ищцовата
страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Б.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че
дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***,
офис – сграда Л., ет. ., офис ., следните суми: 431,39 лева (четиристотин
тридесет и един лева и тридесет и девет стотинки) – главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 16.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на
29,54 лева (двадесет и девет лева и петдесет и четири стотинки) – договорна
лихва, дължима за периода от 25.06.2017 г. до 12.11.2017 г. и сума в размер на
57,41 лева (петдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки) – мораторна
лихва за забава за периода от 25.06.2017 г. до 14.02.2020 г.
ОСЪЖДА
П.Б.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: …,
със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. ., офис . сума
в размер на 300,00 лева (триста лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
Секретар:/И.С./