РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. гр. Хасково, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640201043 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по жалба от Е. Г. М., ЕГН:**********, от
гр.Свиленград, ************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
7082614, издаден от ОД на МВР-гр. Хасково, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
административно наказание – „Глоба“ в размер на 100 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, като издаден в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с
което атакуваният електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и
неправилен. С жалбата се претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗАдв.
В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, жалбоподателката,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба-
становище по делото излага конкретни доводи за отмяна на ЕФ.
1
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР - Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото. С придружителното писмо за
представяне на административно-наказателната преписка, взема становище
описаните в жалбата обстоятелства да не се вземат предвид и същата да не се
уважава. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице,
имащо право на жалба, съдържа необходимите реквизити и е подадена в срок.
Процесният електронен фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН и
производството по жалбата е редовно образувано пред РС-Хасково.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за
установено следното:
На 21.02.2023 г. в 10:42 часа, с автоматизирана преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства тип АТСС (ARH CAM-
S1), било установено и заснето движение на лек автомобил марка „Форд
Пума“, с регистрационен номер ******* със скорост от 64 км./ч., при
разрешената стойност от 50 км. /ч. и е посочено в ЕФ скорост на движение от
61 км/ч, като е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от засечената скорост,
посочено е и отклонение от 11 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден
електронен фиш, в който като собственик и нарушител е вписано името на
жалбоподателката. В описателната част на фиша е вписано движение с
установена скорост от 61 км. /ч. – превишаване с 11 км/ч. За дата и час на
нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно от
приложения протокол от проверка на техническото средство, същото
успешно е преминало проверка, отразена в протокол № 83-СГ-
ИСИС/29.06.2022г., която проверка е с продължителност една година. За
място на нарушението в електронния фиш е вписано – в гр.Хасково, по бул.
„Г.С.Раковски“, до завод „ Мир“ в посока център, като камерата е насочена в
посока към гр. Димитровград. Вписано е, че нарушението е извършено в
условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5060513, представен като писмено доказателство, ведно със справка за
нарушител/водач от региона, издадена по отношение на жалбоподателката Е.
Г. М., с отбелязване, че цитираният ЕФ е потвърден. От заверен препис от
влязло в сила Решение №46/08.03.2022г., постановено по АНД№72/2022г. на
РС-Свиленград, образувано във връзка с подадена от жалбоподателката
2
жалба срещу ЕФ К/5060513, се установява, че този ЕФ е влязъл в сила на
26.03.2022г.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД-клон Хасково, а жалбоподателката е посочена като
ползвател на автомобила. Електронният фиш е обжалван в срока по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд -
Хасково. Съдът прие, че фишът е обжалван в срок до колкото видно от
представената по делото справка за нарушител е посочено, като дата на
връчване на процесният ЕФ – 13.12.2023г.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал. Така
приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвен с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47
от 2012 г. ) при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
при категория В Населено място - 50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч,
Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път 120 км/ч.
Съобразно чл. 182, ал.1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.,
изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) - Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т.2 (изм. -
ДВ, бр. 10 от 2011 г.), за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв., а
съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (4)
(Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.
3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
3
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателката
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на
процесното деяние редакция, изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017г, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според текста на Параграф 6, т. 65 (нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от
ЗДвП от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., се
4
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените
от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава
извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата
за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването
на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата
на „техническите средства“ преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ.
бр. 19 от 2015 г. Или - електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на
Министъра на вътрешните работи образец. Поставя се въпросът дали в
процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени
изискванията на цитираната по – горе наредба, съдържаща правила,
гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
Приложен по административнонаказателната преписка и приет по
делото като писмено доказателство е и задължителният в случаите на
5
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР. Същият е доказателство относно мястото и времето
на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено
мобилното АТСС, и др. изисквания по наредбата. В случая, в горния
протокол липсва посочване на първият и последният номер на статичните
изображения за времето на работа на АТСС, описано в протокола.
Констатираната от съда липса на реквизит в протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., касаеща непосочване на номер на първото и
последното статично изображение/видеозапис, в случая макар и да
представлява процесуално нарушение, то не е от категорията на
съществените. Това е така, тъй като в протокола са посочени часовете за
начало и край на работа на АТСС, и от същия може да се установи надлежно
дали АТСС, с което е заснето процесното МПС е използвано именно в този
интервал. Видно от приложеното по делото статично изображение на МПС,
от което е видно както МПС с неговия рег. №, така и са отразени, дата и час
на заснемане, както и скоростта на движение, същото е заснето именно в
посочения в протокола времеви интервал. Следователно, този пропуск при
попълване на протокола не води до невъзможност за надлежна проверка
относно действително генерирания снимков материал във времевия интервал,
посочен в протокола, съответно представената по делото снимка може да
бъде съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение. В подкрепа на
горното е и константната практика на Адм. съд Хасково – напр. Решение №
320 от 17.05.2022 г. на АдмС Хасково по к. а. н. д. № 184/2022 г.
Иначе, налице е яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ел. фиш, като е посочено в
цитирания протокол общото правило за ограничението при подбора на
скоростта при движение в населено място. Необходимо е да се отбележи
също така, че съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
на МВР, съставеният на основание ал. 1 от същата норма протокол се
съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното
АТСС, каквато в случая е приложена, а така е изпълнено и това специално
изискване, обезпечаващо правото на защита, както и възможността за съдебен
контрол. Така също, налице е обоснованост на вписаните данни в друг
конкретен аспект, с оглед съответствието на вида и номера на техническото
6
средство, използвано от контролните органи, съобразно посоченото в
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР с данните от
приобщения снимков материал. Същият се явява доказателство не само
относно мястото и времето на извършване на нарушението, но и за това с
какво АТСС е заснето движението на превозното средство в отклонение с
нормативните ограничения на максимално допустимата скорост. Тези
изисквания при установяване и документиране на деянието са спазени,
преценено на база информацията, че посоката на сработване и заснемане е на
насрещно движещите се превозни средства, спрямо разположението на
АТСС, тоест - приближаващите се ППС.
В случая са отправени и съответни твърдения при словесното
описание на деянието относно квалифициращия признак „повторност“ на
установеното с АТСС нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а именно – отразено е, че нарушението е извършено в
условията на повтоврност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5060513. Предвид бланкетния характер на цитираната разпоредба, е налице
и законодателно предвидено препращане в нея към предвиденото по ал. 1, т. 1
- 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182 ЗДвП,
относно конкретните нарушения, с оглед извършване на преценката вида на
приложимата санкция. В случая, в ЕФ ясно и точно е посочено основанието
за налагане на санкцията, а именно - чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, което се явява и коректното препращане към съответната
санкционна норма за конкретното нарушение.
На следващо място, необходимо да бъде отбелязано, че електронният
фиш не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а
същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона
доказателствени средства. В конкретната хипотеза, обаче, освен че са налице
твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност“ на
установеното с АТСС нарушение за скорост, те следва да бъдат доказани по
необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на
влязъл в сила акт, с който жалбоподателката е санкционирана за нарушение
от същия вид.
В случая, действително, представено е копие от ЕФ К/5060513, ведно
7
със справка за нарушител/водач от региона, издадена по отношение на
жалбоподателката Е. Г. М. с отбелязване в нея, че цитираният електронен
фиш е потвърден. Доколкото обаче в същите липсва надлежно отбелязване на
датата на влизане в сила на ЕФ К/5060513, служебно по делото от Районен
съд-Свиленград беше изискана справка относно обстоятелството обжалван ли
е този ЕФ и налице ли е влязло в законна сила съдебно решение във връзка с
това обжалване. В тази връзка по делото бе представен и приет като
доказателство заверен препис от влязло в законна сила Решение №
46/08.03.2022г. на РС-Свиленград по АНД № 72/2022г., с надлежно
отбелязване в същото, че съдебният акт е влязъл в законна сила на
26.03.2022г. Видно от съдържанието на посоченото съдебно решение, съдът е
изменил ЕФ К/5060513 досежно правната квалификация на деянието, като е
преквалифицирал административното нарушение от такова по чл. 21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП на такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно §6 т. 33 от ДР на
ЗДвП (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), като повторно се
квалифицира нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. В настоящия случай, ЕФ К/5060513 е влязъл в сила на
26.03.2022г., а процесното нарушение е извършено на 21.02.2023г., поради
което съвсем обосновано е направена преценката, че процесното нарушение
за скорост е в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на ЕФ, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
обосноваващо квалифициращия признак „повторност“. Последното е вярно
при положение, че се докаже по делото, че именно жалбоподателят е
управлявал процесното МПС на посочена в ЕФ дата и място.
В обобщение, издаденият електронен фиш е със задължителното
съдържание и реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В него
са отразени данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
8
заплащане. Оформен е в утвърдения със заповед № 1з - 305/04.02.2011 г. на
министъра на вътрешните работи образец.
Отразената в него фактическа обстановка обаче, не е безспорно
установена от събраните по делото доказателства. По-точно установено е
нарушение на скоростта но не е установен нарушителя, кой точно е нарушил
ограничението на скоростта и от там, да се приеме, че описаната фактическа
обстановка се субсимира от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП - Водач, който превиши разрешената скорост извън населено
място, се наказва, както следва: т.2 (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв, а съгласно ал. 4 на чл. 182 от
ЗДвП- Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Тоест не може да се приеме, че правилно е наложено и наказанието с оглед
описано в ЕФ нарушение в условията на повторност, а именно – глоба в
размер на 100 лв.
Що се касае до това дали именно жалбоподателят е извършил
описаното в ЕФ нарушение съдът намира, че по делото това не се доказа по
безспорен начин. Тоест според настоящият състав на съда електронния фиш
е незаконосъобразно издаден спрямо жалбопадателя.
Обжалваният пред районният съд електронен фиш е издаден спрямо -
Е. Г. М., докато от приетата от районния съд като доказателство справка за
собственици на ПС, представена като част от АНП, се установява, че Е. Г. М.
е вписана не като собственик, а като ползвател на процесното МПС.
Собственик на процесното МПС е юридическо лице – „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД-клон Хасково, а при извършена служебна справка в
публичният Търговския регистър не се установява Е. Г. М., да е негов законен
представител към датата на нарушението. Още повече, че едноличен
собственик на капитала към последната дата е „Кей Би Си Лизинг България“
ЕООД. Няма и данни по делото М. да е лице, посочено от законния
представител на юридическото лице, на което е предоставено от собственика
управлението на моторното превозно средство.
В този смисъл няма как да се приеме, че жалбоподателят, като
посочен ползвател в справката, може да бъде адресат на електронния фиш на
9
основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. В случая на основание чл. 189, ал. 5 и чл.
188, ал. 1 от ЗДвП електронният фиш може да се издаде само по отношение
на собственика на МПС или на лицето, на което превозното средство е
предоставено. Но последното обстоятелство може да се установява
единствено с декларация, която е предоставено по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2
от ЗДвП, и в която собственикът е декларирал изрично кое е лицето, на което
в съответния ден и час е бил предоставил собственото си МПС. В настоящия
случай не само, че в представената от административнонаказващия орган
преписка липсват доказателства, но и не се твърди от ответника, че преди
издаването на електронният фиш е била предприета процедурата по чл. 189,
ал. 5 от ЗДП и от собственика, който е юридическо лице, са изискани данни
за това кое е лицето, управлявало МПС, както и съответно – има подадена
декларация от законния представител на собственика, че именно на М. е
предоставен за управление към съответния момент автомобила. Така с
издаването на електронния фиш е ангажирана незаконосъобразно
отговорността на лице, което не е собственик, не е законен представител на
юридическо лице – собственик, или лице, посочено от последния, по реда на
чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
Следва да бъде отбелязано и че не може да се приеме, че е налице
идентичност между лицето, вписано в талона като ползвател, и лицето, на
когото е предоставено моторното превозно средство, тъй като нарушителят
подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е
осъществено административното нарушение. В настоящото производство не
се установява по предвидения в закона ред, че на посочените в електронния
фиш дата и място именно жалбоподателя е управлявал описаното в
санкционният акт моторно превозно средство, както и не се установява от
представената от наказващият орган справка за собственост да е собственик
на автомобила. При неправилно възприемане на жалбоподателя за субект на
нарушението, то издаденият спрямо него санкционен акт е
незаконосъобразен.
В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на касационна
инстанция спрямо същия жалбоподател, както и по аналогични случай – вж.
Решение № 92/08.02.2023 г. по к. а. н. д. № 1060/2022 г., Решение №
750/12.10.2023 г. по к. а. н. д. № 743/2023 г., Решение от 25.10.2021 г. по к. а.
н. д. № 894/2021 г., Решение от 28.06.2019 г. по к. а. н. д. № 506/2019 г.,
10
Решение № 871 от 17.11.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 819/2023
г., всички по описа на Административен съд – Хасково, която настоящият
състав споделя напълно и не намира основание да се отклони от нея.
По изложените съображения електронния фиш следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на
упълномощения по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокат П.Ц.Н. от АК-Разград
за присъждане на разноски в негова полза, за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно искането за адвокатско възнаграждение на адв.
Николаев за основателно в размер на 400 лева съобразно наложените с ЕФ
наказание „глоба“ и с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 7082614,
издаден от ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на адвокат П.Ц.Н. от АК-
Разград адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за процесуално
представителство пред въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
11