№ 397
гр. С., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело №
20221800500589 по описа за 2022 година
С Решение № 139/26.05.2022г., постановено по гр.д. 421/2021г. по описа
на РС – гр. Костинброд, е осъдена Агенция „П.И.“ да заплати на ЗД „ Б.И.“
АД с ЕИК **** сумата от 105,70лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на завеждане на исковата молба (17.07.2020г.) до окончателното
изплащане.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.И.“
срещу горното решение.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, както и постановено при допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че
протоколът за процесното ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2,
вр. чл. 183 от ГПК, поради което следва да бъде изключен от доказателствата
по делото. В него не били описани нито механизмът на реализираното
произшествие, нито пътната обстановка. Изтъква, че описаното в протокола е
в противоречие с Уведомление за щета на МПС от 26.06.2018г., че
процесното ПТП не е било посетено от служители на МВР, че не е представен
достоверен снимков материал от произшествието и причинилото го
препятствие, както и че липсват свидетели на случилото се.
Във връзка с горното посочва, че произшествието не се е случило в
присъствието на съставилия протокола служител на МВР, поради което
протоколът няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и
причинените вреди. Още повече, че протоколът не е подписан от
представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила
1
за неизгодните за него факти. Посочва, че липсват данни за размера на
препятствието. Заявява, че липсва противоправно поведение, което да
обуслови отговорността му, както и че водачът се е движил с несъобразена
скорост, с което свое поведение е съпричинил резултата.
Изтъква, че експертизата не е следвало да бъде кредитирана, тъй като е
изготвена на база твърденията на водача. Освен това застрахователят не бил
изпълнил законовото си задължение да извърши проверка за установяване на
обстоятелствата, обуславящи наличието на застрахователно събитие. Твърди
още, че застрахователната полица не съдържа минимално изискуемите
реквизити поради непредставяне на общите условия, от които да личат
покритите застрахователни рискове. Намира за недоказано, че към момента
на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или
упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице
обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Като друго
такова възможно обстоятелство сочи хипотезата на причиняване на вредата от
умишлени действия, за която също не били събрани доказателства. Оспорва
представените от застрахователя частни свидетелстващи документи и
изразява съмнение, че процесното ПТП е настъпило при описаните в тях
обстоятелства. Прави извод, че механизмът на ПТП, както и причинно-
следствената връзка между него и вредите, са противоречиви и недоказани.
Не било доказано също, че единствена причина за процесното ПТП и за
причинената щета е дупка на пътното платно, нито че за жалбоподателя е
възникнала отговорност по чл. 49 от ЗЗД.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което отхвърля предявения срещу него иск. При условията на евентуалност,
моли съда да се произнесе по хипотезата за съпричиняване на вредоносния
резултат. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който
въззиваемият оспорва жалбата. Твърди, че протоколът за ПТП отговаря на
всички законови изисквания, както и че същият е съставен от служител на
МВР, лично посетил мястото на ПТП, поради което представлява официален
свидетелстващ документ с произтичащата от това доказателствена сила.
Изтъква, че липсата на снимков материал не води до недоказаност на фактите
по делото, а също и че механизмът на ПТП и размерът на щетите се
потвърждават както от приетото по делото заключение, така и от показанията
на разпитания свидетел. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение
и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Прави насрещно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
представлява от юрк. Н., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не
се представлява. От процесуалния представител – юрк. Динева, е постъпила
молба, с която е изразено становище за даване на ход на делото в нейно
отсъствие, и с която моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
2
В хода на производството пред въззивната инстанция е направено
искане за ангажирани на нови доказателства, което е оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Предявен е иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ.
За уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие
на следните предпоставки: настъпване на ПТП и увреждане на МПС в
резултат от него, наличие на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП, заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за
претърпените вреди, както и установяване на действие или бездействие на
работници/служители на ответника, което е в причинна връзка с настъпването
на ПТП.
В случая от събраните по делото доказателства се установява
настъпването на посоченото от ищеца застрахователно събитие, наличието на
валидно застрахователно отношение по застраховка „Каско” между ищеца и
увреденото лице към момента на това събитие, размера на вредите и факта на
заплащане на определеното застрахователно обезщетение на увреденото
лице.
Спорни са останали въпросите за причините за процесното ПТП, вкл.
поведението на водача на МПС.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районния съд и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба
доводи, съдът излага следните аргументи.
Следва да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че представените
от застрахователя документи имат характера на частни свидетелстващи
такива и поради това, сами по себе си, не доказват с пълно доказване
механизма на процесното ПТП, нито последиците от него. Това, обаче, не
изключва възможността, горните обстоятелства да бъдат доказани по друг
начин, както в случая – от протокола за ПТП, заключението по САТЕ и
показанията на св. Найденов.
Във връзка с това, неоснователно жалбоподателят твърди, че
протоколът за ПТП е съставен от служител на МВР без същият да е посетил
местопроизшествието, тъй като противното е изрично удостоверено в долната
3
дясна част на протокола от съставилия го младши автоконтрольор.
Действително, протоколът за ПТП не се ползва с материална
доказателствена сила за механизма на ПТП (доколкото не е подписан от
представител на ответника), но този механизъм е доказан от отговора по
първата задача на назначената САТЕ, съгласно който процесните вреди са
следствие именно от навлизане на автомобила в дупка на пътното платно. В
тази насока протоколът за ПТП № 1574562/25.06.2018г. се явява косвено
доказателство, тъй като в него са описани последиците от ПТП (т.е.
обстановката, която длъжностното лице е заварило на място след настъпване
на ПТП), от които могат да се правят изводи за механизма на последното. Във
връзка с това не следва да се сподели и доводът на жалбоподателя, че
експертното заключение не доказвало несъмнена причинно- следствена
връзка между посоченото препятствие (дупка) на пътя и настъпилите
увреждания по автомобила. Наистина, заключението само по себе си не е
абсолютно доказателство за горното обстоятелство, доколкото то се основава
на редица предпоставки, които също следва да бъдат доказани. От друга
страна обаче, съдебната практика по чл. 290 от ГПК приема (Решение № 226
от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК), че пълно
доказване е възможно и само въз основа на съвкупност от косвени
доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват
без съмнение главния факт. В процесния случай е налице такава
доказателствена съвкупност, състояща се от протокол за ПТП, показания на
водача на увреденото МПС и заключение по САТЕ.
Що се отнася до съществуването, вида размерите на препятствието на
пътното платно, тези обстоятелства също се установява непротиворечиво от
протокола за ПТП и от показанията на свидетеля, като последните доказват и
конкретните му размери.
Поради това съдът намира за доказани механизмът на ПТП и
причинната връзка между процесните вреди и наличието на препятствие на
пътното платно в района на 25,5 км. на ВП – 81 с посока на движение от гр.
Годеч към гр. С..
Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от факта, че по делото
не било доказано, а районният съд не бил обсъдил възможността, към
момента на ПТП водачът на МПС да (не) е бил под въздействието на алкохол
или упойващи вещества, или вредата да (не) е била причинена от умишлени
действия и др. Всички тези съображения са били наведени от жалбоподателя
в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, и,
доколкото се основават на изгодни за него положителни факти, те е следвало
да бъдат доказани именно от него (арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК). В този
смисъл са изричните указания, дадени от първоинстанционния съд с доклада
на делото в открито съдебно заседание на 07.09.2021г. (л. 45 от
първоинстанционното дело), във връзка с т. 5 проекта за доклад на л. 3 – 8 от
първоинстанционното дело. След като не са били доказани от него,
жалбоподателят няма основание да се позовава на тяхната неустановеност в
подкрепа на застъпваната от него теза за евентуално наличие на изключен от
застраховката риск.
Поради същите съображения, неоснователно е и възражението на
жалбоподателя за съпричиняване на вредата в резултат от възможно
управление на ППС с несъобразена скорост, както и за липса на данни за
4
спазване от водача на изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП относно
съобразяването му с атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство и др. Освен недоказаността на
тези твърдения на жалбоподателя, при негова доказателствена тежест за това,
настоящият съдебен състав отбелязва, че няма нормативно или логическо
основание да се приеме, че голяма дупка на пътя е препятствие, което
водачите на МПС са длъжни да предвиждат във всеки един момент от
движението си по пътищата от републиканската пътна мрежа.
Не се открива претендираното от жалбоподателя противоречие между
протокола за ПТП и Уведомлението за щета, тъй като и в двата документа
процесната щета е описана по идентичен начин – спукана предна лява гума.
Неоснователно жалбоподателят прави изводи от факта, че по делото не
бил представен достоверен снимков материал. Наистина, разпоредбата на чл.
5, ал. 1 от Наредба № І-167 принципно урежда възможните документи, които
се съставят при ПТП, но не съдържа задължение за съставянето на всички тях
за всяко отделно ПТП. Освен от начина на формулиране на текста на
разпоредбата, този извод следва и от обстоятелството, че в т. 1 и т. 2 от нея са
описани констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за ПТП
с материални щети, чието съвместно издаване е невъзможно, доколкото те се
съставят при наличие на взаимно изключващи се предпоставки. Поради това
съдът намира, че несъставянето на някои от посочените в чл. 5, ал. 1 от
Наредба № І-167 от 24.10.2002г. на МВР и МФ документи, вкл. снимки за
разположението на МПС процесните повреди, не опорочава процедурата по
документиране на ПТП и не изключва възможността за неговото доказване с
други доказателствени средства, каквито бяха обсъдени по- горе.
Ирелевантно обстоятелство за отговорността на ответника е и
извършването на проверка за настъпилото застрахователно събитие от
застрахователя, поради което съдът не го обсъжда.
На последно място, по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, управител на пътя е АПИ, като тъкмо тя има организира, възлага,
финансира, и контролира дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
пътищата. Предвид изрично формулираното законово задължения на тази
агенция, именно тя е надлежен ответник по делото.
Други доводи не са изложени във въззивната жалба, поради което съдът
не е длъжен, служебно да формулира и обсъжда такива.
По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените от него
разноски пред въззивната инстанция, а именно – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/26.05.2022г., постановено по гр.д. №
5
421/2021г. по описа на РС – гр. Костинброд.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „М.“ № 3, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ****, седалище гр. С. и
адрес на управление бул. „Д.Б.“ № 87, разноски в производството пред
въззивния съд в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6