РЕШЕНИЕ
гр. Враца, 04.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното съдебно заседание на 24 юни Две хиляди двадесет и втора год., в
състав:
Районен съдия:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А. като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 1099 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от Х.В.И. срещу
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР гр. Враца), с която са
предявени обективно кумулативно съединени трудови осъдителни искове с правно
основание чл. 179, ал. 1, предл. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 1328.42 лева – главница, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 16.03.2018 г. до 06.07.2020 г., преизчислен в дневен и отчетен като
извънреден, в размер на
1 856 работни часа
нощен труд, ведно със законната лихва върху главното задължение от 11.03.2021 г.
до изплащането му, както и мораторна лихва в размер на 241.81 лева за периода от 01.04.2018 г. до 11.03.2021 г., съгласно
направено по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера на исковете. В исковата молба се твърди, че ищецът в периода от 10.03.2018 г. до предявяване на исковата молба полагал труд на длъжността „младши инспектор, старши полицай“ в сектор
„Охранителна полиция“ при Районно
управление „АЕЦ Козлодуй“ към ОД на МВР гр. Враца. Поддържа се, че ищецът е със статут на държавен служител. За процесния период ищецът полагал труд на 24-часови и на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. За същия този период ищецът положил общо
1856 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1,143 възлиза на 2121 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен извън установената норма труд от 265 часа,
за който ищецът твърди, че следва да му бъде допълнително
заплатен от ответника, като дължимата сума е в исковия размер.
В подадения отговор по чл. 131 от ГПК
ответникът Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Враца не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените
искове,
като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца
часове нощен труд за процесния период. Навежда
твърдения, че на ищеца бил заплащан положеният от него нощен труд в размер на
0,25 лева на час, както и положеният от него извънреден труд. Развива довод, че
не била налице празнота в нормативната уредба, относима спрямо служебното
правоотношение на ищеца, която да обоснове препращане по аналогия към Кодекса
на труда и НСОРЗ. Посочва, че държавните служители в МВР, чиито статут се
уреждал със ЗМВР, били специфична категория служители, извършващи специфични
дейности, със специфична насоченост, като за изпълнение на тези специфични
дейности била създадена и специална организация на работния процес, поради
което служебните им отношения се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Специална била и
уредбата за полагане на нощен и извънреден труд. Навежда довод, че съгласно чл.
2, ал. 3 от НСОРЗ, на която се позовавал ищецът, същата не била приложима за
работниците и служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за която се прилага чл. 107а от КТ, следователно и за служители на МВР, а
съгласно текста на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, нормата се прилагала,
когато продължителността на нощния труд била по-малка от продължителността на
дневния, каквато продължителност в общия случай установявал КТ – 7 часа нощен
труд и 8 часа дневен труд. Посочва, че за служителите в МВР, за които се
прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена
еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа. Счита, че
при наличието на специална уредба, нормите на Наредбата за организацията и
структурата на работната заплата (НОСРЗ) са неприложими спрямо служителите по
служебно правоотношение в системата на МВР. По тези съображения счита иска за неоснователен и настоява за
отхвърлянето му.
Съдът с
оглед събраните по делото доказателства и като взе предвид заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, приема следното:
Видно от
приложените по делото платежни бележки за заплатено на ищеца трудово
възнаграждение и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което
се възприема от съда като компетентно страните са в трудово-правни отношения
като ищеца е работил през исковия период при ответника на длъжност „младши
инспектор, старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция”-Районно управление
АЕЦ-Козлодуй-ОДМВР Враца.
Дневното работно време е обичайното работно време.
Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – съгласно чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Положеният нощен труд се
отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на
първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като
изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на
изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово
възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е
установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния
труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната
работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /така решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV ГО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР,
брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.
179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00
ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм.
и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г./ е предвидено, че работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и
доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г./. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 1, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР /приложима редакция
на закона – изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г. /, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала
Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение №
16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е
предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното
време между 22:00 ч. и 06:00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за
трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период/. Това обаче не следва да се тълкува като въведена забрана или
изключение от правилото, установено в КТ и издадените подзаконови нормативни
актове. Посоченият пропуск в приложимата наредба е празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките. Да се приеме противното означава служителите на
МВР да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители – по отношение заплащането на допълнителни възнаграждения. Това
тълкуване е в съответствие с основния принцип на равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период.
Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22:00 ч. и 06:00 ч.,
се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на
нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в Наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то
при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да
се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане
на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна
трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и
същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България
и чл. 14 ЕКЗПЧОС /така Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело №
1144/2018 г., ІV ГО/. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника за неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд.
Приложението на правилото на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25 лв. за всеки отработен час през нощта. Съгласно нормата на чл. 8
от НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч.
на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. Тази уредба налага извод, че
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнатраждение за
нощен труд. Ето защо наведените от ответника доводи, че ако се допусне
заплащане и на възнаграждение, определено по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, ще
се стигне до неоснователно обогатяване, тъй като на ищеца вече е заплатено
допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 0,25 лева на час,
са неоснователни.
При сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място
/чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност
от 8 часа на работното време, установена при подневно отчитане на работното
време на държавните служители в МВР, е първата от двете величини, необходими за
изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от тези величини
настоящият съдебен състав приема следното:
За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в
системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР в приложимата редакция/. От тази норма е
видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася
за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а
не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма
на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да
установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане
на работното време. Навеждат се доводи, че в
процесния период разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР предвижда нормална
продължителност на нощното работно време от 8 часа, тъй като полагане на труд през нощта е от 22,00 до 6,00 ч. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за
неоснователни, тъй като посочената норма урежда единствено правото на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като посочва
часовия диапазон, в чийто рамки положеният труд се счита за нощен. Нито в тази
разпоредба, нито в разпоредбата на чл. 187 ЗМВР /в относимата към процесния
период редакция/ не се урежда нормалната продължителност на работното време
през нощта при подневно отчитане. Ето защо при подобна празнота в специалния
закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност
на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното
работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1.143.
Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период – чл. 142 КТ.
Както вече бе посочено, работното време на държавните служители в МВР, работещи
на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния
ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през
всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през отделните
дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка
в границите на отчетния период. Когато в края на отчитане, нормата свободно
време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се установява
в полза на работодателя за работници и служители, които извършват работа със
специфичен характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването
му се основава на продължителността, установена при подневното отчитане на
работното време /арг. чл. 142, ал. 1 КТ/ - т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите,
работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената
за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този
начин трудовия стаж не може да е по-голям от броя на работните дни за периода
на сумирането. В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване
на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. Съответно в чл. 96, ал. 1 /Нов – ДВ, бр.
41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на работното
време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното
време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал.
4 от Наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ е
предвидено, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни не
се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., при сумирано отчитане на работното време общият
брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за
отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени
по цифрата осем.
Получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочената Наредба не
предвижда превръщане на нощните часове в дневни с кофициент 1.143 за
изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния
труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за приложимост на установения
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и
доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в
дневни с коефициент 1.143, следва да се вземат предвид при решаването на спора дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице по
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, че през процесния
период ищецът е положил извънреден труд
като часовете положен нощен труд не са преобразувани към дневен труд за всеки
тримесечен период с коефицент 1.143 или следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца за исковия период нетна сума в размер на 1328.42 лв., след приспадане на
законоустановените удръжки, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.03.2018г. до 06.07.2020г., така също сумата 241.81 лв.
мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода 01.04.2018г. до
предявяване на иска-11.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска-11.03.2021г. до
окончателното изплащане.
С оглед уважаване на исковите претенции следва да бъде осъден
ответника на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на ищеца деловодни разноски за
настоящата инстанция за адвокатска защита в размер на 350 лв. Неоснователно е
възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед факта, че същото е в
минималния размер установен в чл.7, ал.1, т.1 във вр. с чл.7, ал.2,т.2 от
Наредба №1/2004г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да бъде осъден ответника на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца държавна такса върху присъдените суми в
размер на 53.00
лв. по иска за главница и 50.00лв.-минималния размер по иска за лихва или общо 103.00 лв. и разноски за
експертиза, платена от
бюджетните суми на съда в размер на 250
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр.В.,
ул. *****, представлявана от директора Ц.Н. да заплати на Х.В.И. с ЕГН ********** *** сумата 1328.42 лева
главница в нетен размер,
представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 10.03.2018г. до
06.07.2020г., сумата 241.81 лева мораторна лихва за забавено плащане на главницата за
периода 01.04.2018г. до предявяване на иска-11.03.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 11.03.2021г. до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски за адвокатска защита
в размер на 350.00 лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр.***** представлявано от
директора Ц.Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца държавна такса в размер на 103.00 лв. върху уважените размери на исковете и
разноски за експертиза в размер на 250.00 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...........