Решение по дело №4417/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      Номер                                  Година   08.04.2020               Град   Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети февруари                                                                             Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар: В.П.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4417 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът „С.” Е. твърди в поправената си искова молба, че бил потребител на ел.енергия към ответника с клиентски № -. С писмо с изх. № 8277295-1/20.08.2019 г. последният го уведомил, че при извършена на 03.06.2019 г. проверка на меренето на ел.енергия на обект с ИТН - в -, на клиент с № -, било констатирано, че електромерът не отчитал, като бил съставен констативен протокол № 434922/03.06.2019 г. Поради това приел, че ползваната от ищеца ел.енергия била неизмерена, съответно неплатена и на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ сметката му за ел. енергия от 05.04.2019 г. до 03.06.2019 г. била коригирана, като допълнително му била начислена ел. енергия била на стойност 489.16 лева. За същата ответникът му издал фактура № **********/20.08.2019 г., с която била коригирана сметката му за ел.енергия за минал период. Сумата не била платена, което обуславяло и правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск. Допълнителната ел.енергия му била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., както и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Не бил получавал никакви документи за демонтаж на електромера, за извършена експертиза и др., от които да било видно, че действително процесния електромер бил този, за който се твърдяло. Не бил присъствал и на проверката и демонтажа на електромера. Получил единствено посоченото уведомително писмо, към което били приложени издадената фактура и съставения констативен протокол. Към момента на извършване на проверката на 03.06.2019 г., били приетите от КЕВР, по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, ПИКЕЕ, които били обн. В ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Съгласно чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда им, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставял констативен протокол, като в ПИКЕЕ не били посочени реквизитите му. Приложеният към писмото констативен протокол № 434922/03.06.2019 г., бил частен документ, който не представлявал протокол по смисъла на чл. 80 ЗЕ - нямало твърдения и не се установявало да бил съставен от контролните органи по ЗЕ за резултатите от извършена от тях проверка. Освен това не бил изготвен съгласно чл. 49 ПИКЕЕ. Бил подписан от двама свидетели, на които не били посочени трите имена и качеството, нито други данни, за да се проверяло дали не били служители на оператора на съответната мрежа. Не била изпълнена и ал. 4 на чл. 49 - в случаите по ал. 3 /когато проверката била извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната мрежа изпращал констативния протокол на клиента в 7-дневен срок. В случая протоколът бил съставен на 03.06.2019 г., а изпратен на 20.08.2019 г. В него липсвали констатации за грешка в отчитането на електромера. Посочено било само, че бил с изгаснал дисплей. Издадената фактура също сама по себе си не представлявала основание за плащане. Такова била доставката на услугата, а фактурата удостоверявала този факт за данъчни цели. Касаело се за едностранно съставен от ответника частен документ, който имал единствено формална, но не и материална доказателствена сила. В този смисъл по делото не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет на електромера за периода, за който се отнасяла фактурата. Ответникът нарушил изброените си задължения и правата на ищеца, като в нарушение на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната му мрежа, напълно неправомерно начислил допълнителна ел. енергия на стойност 489.16 лева. Не ставало ясно и как изчислил периода, за който била коригирана сметката му. В случая не ставало ясно въз основа на кои данни бил определен периода за корекция, а липсвали и такива, при метрологична проверка да било установено неотчитане на ел. енергия. Още повече, че избраният от ответника отчетен период бил значително по-голям от този, следващ подмяната на СТИ. Посоченият във фактурата "отчетен период" бил произволно определен, без да имало яснота как точно бил формиран. Както при недоказана нерегламентирана намеса на потребителя и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точния период, не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното коригиране на сметките за минал период било неприемливо, тъй като допускало доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя ел. енергия. Липсвали и данни за негово виновно поведение. Електромерът се намирал извън имота и никой, освен служители на ответника, нямал физически достъп до него. Дори да били неточности при отчитането, същите не били причинени от ищеца. Неизпълнението на задължението на ответника за поддържането му в изправност, не следвало да влече ощетяването му, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им било негово. Не му била предоставена информация за това кога била извършена последната проверка на СТИ, което можело да доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ответника, каквото впрочем било налице към момента, тъй като сумата щяла да бъде недължимо платена. Преизчисляването на неизмерена/неправилно измерена енергия въвеждало форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя докато не бъдело установено, че неизмерването било резултат от негово виновно поведение. Несвоевременното извършване на контрол за годността на електромера представлявало неизпълнение на задълженията на доставчика, който го ползвал и носел задължение да го поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност и се регламентирали от нормативен акт с ранг на закон. Този извод се налагал от чл. 15, ал. 1 и 3 ЗНА. Поради това отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел. енергия да получел плащане за неизмерената/неправилно измерената енергия, следвало да бъде установена със специален закон, какъвто бил ЗЕ. Подзаконовият нормативен акт, какъвто били ПИКЕЕ, можел само да допълни и уточни закона. Отделен оставал въпроса, че в случая нямало констатация за процент на грешка в отчитането. Констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани. Ответникът не можел да коригира post factum потребителската му сметка, щом не бил определен точен период и не било доказано неточното отчитане на доставената ел.енергия да се дължало на виновното му неизпълнение на задължения от договора. Претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия била неоснователна и такава на стойност 489.16 лева не бил ползвал. Дори да се приемело, че съществувала възможност за едностранна корекция на сметката му за минал период, предвид приетите ПИКЕЕ, то не били налице доказателства, че соченото в справката за консумирана ел. енергия количество от 2614 kWh, било реално доставено и потребено от него. Не се установявало и то да било доставено именно през посочения период. За установяването било нужно, доколкото договорните отношения между страните почивали на правилата на договора за покупко-продажба, а купувачът дължал заплащане на цена само за реално предоставена стока. Поради това констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани, а претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия била неоснователна и ел. енергия на стойност 489.16 лева не била ползвана/потребена от него. Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 489.16 лева за допълнително начислена му ел. енергия по фактура № **********/20.08.2019 г., за периода от 05.04.2019 г. до 03.06.2019 г. Претендира разноски.

 

Ответникът Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

Страните не спорят, че са в договорни отношения, по силата на които ответникът извършва през ел.разпределителната си мрежа пренос на ел.енергия и предоставя мрежови услуги на обекта на ищеца в -, с ИТН -, а последният е негов клиент с № -.

 

С исковата молба е оспорена материалната доказателствена сила на представения от ищеца в заверен препис констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 434922/03.06.2019 г., с твърдения за неспазена процедура при съставянето му. В същия протокол е вписано, че на 03.06.2019 г., посочените в него двама служители на ответника - Л. Б., на длъжност ел. монтьор и свидетелят К., на същата длъжност, в присъствието на посочените в този протокол други две лица – К.Д.М. и Д.И.П. (на които в същия протокол, въпреки изискванията на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, Обн. ДВ, бр. 35/2019 г., не е посочено нито качеството, нито адресите, но за които свидетелят К. дава показания, че били свидетели, които не били служители на ответника, а на частен СОТ), извършили проверка на електромера в заключено и непломбирано ел.табло във входа на жилищната сграда в -, отчитащ доставената до обекта на ищеца в същата сграда ел.енергия (л. 7 и 70). В протокола е вписано още, че при тази проверка, посочените служители на ответника, след като установили, че дисплеят на електромера е изгаснал, го демонтирали и на негово място поставили друг (л. 7 и 70).

 

Въпреки, че представител на ищеца не е присъствал на тази проверка, няма и данни този протокол да му е бил изпратен от ответника в 7-дневен срок от съставянето му (чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.).Тъкмо напротив. Препис от същия протокол е изпратен на ищеца със справката за коригиране на сметката му и процесната фактура едва с писмо от 20.08.2019 г. (л. 6). 

 

          Въпреки, че от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което само в тази му част съдът възприема, поради неоспорването му и липса на противоречие с останалите доказателства, се установява, че този протокол свидетелства, че сваленият при описаната в него проверка електромер, е бил технически неизправен и поради това не е съответствал на техническите изисквания, същият, след демонтажа му, не е бил поставен в безшевен чувал с пломба и уникален номер на ответния оператор, нито е бил изпратен за метрологичен контрол/експертиза в срок до 14 дни от проверката, въпреки, че именно така повелява императивно и в този случай, на установено при проверка несъответствие на техническите характеристики на СТИ с нормираните, нормата на чл. 49, ал. 5, изр. 3 ПИКЕЕ (л. 43).

 

Въпреки липсата на метрологична експертиза на сваления електромер, която единствено може да установи безспорно, че посочената в констативния протокол негова техническа неизправност (изгаснал дисплей), е довела и до невъзможност да бъдат отчетени преминаващите през измервателната система количества използвана от обекта на ищеца ел.енергия, и че това не се дължи на външна намеса по смисъла на чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ, както и че преминалото количество не може да се изчисли по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 ПИКЕЕ, ответникът начислил на ищеца, на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ, допълнително 2614 кВтч ел.енергия за миналия период от 05.04.2009 г. до 03.06.2019 г., на цена от 489.16 лева с ДДС, за плащане на която му издал процесната фактура № **********/20.08.2019 г. (л. 4-5). По делото няма данни ищецът да е платил тази фактура. Други релевантни доказателства няма представени по делото.          

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и поради това следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 от ГПК). При този иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно, тоест несъмнено по делото, че спорното право/вземане е възникнало и съществува, а ищецът - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват (чл. 154, ал. 1 ГПК). Или казано иначе. При този иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно фактическия състав, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, едва след което ищецът следва да докаже фактите, на които е основал възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1  ГПК, Р 1436-1962–IV г.о.). В случая обаче ответникът не доказа пълно и главно, тоест несъмнено по делото, да е възникнал посоченият в отговора му правопораждащ фактически състав по чл. 52, ал. 1, т. 3 и ал. 2, във вр. с чл. 49 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.) – установена по реда на чл. 49 ПИКЕЕ техническа неизправност на процесния електромер, поради която използваната от обекта на ищеца електрическа енергия, преминава през измервателната система, но количествата й не могат да бъдат отчетени, и не е установена външна намеса при проверка или отчет, както и наличие на невъзможност за преизчисляването й по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 ПИКЕЕ.

 

От една страна защото, според нормата на чл. 52, ал. 2 ПИКЕЕ, преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, а не по този ред в случая е съставен процесния констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 434922/03.06.2019 г. Тъкмо напротив. При съставянето му, в нарушение на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, не е отразен от една страна нито адреса, нито качеството на присъствалите на проверката лица К.Д.М. и Д.И.П., нито обстоятелството, че същите не са служители на ответника, въпреки, че именно това е вложената в тази норма идея, за да могат именно тези свидетели, а не съставилите протокола служители на ответника, да бъдат разпитани при оспорване на удостоверените с него обстоятелства, какъвто е случая (така и Р 104-2016-I т.о.). От друга страна същият протокол не е и изпратен на ищеца в срока по чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, а едва с писмото от 20.08.2019 г. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ПИКЕЕ обаче е императивна. Въведените с нея задължителни изисквания, преизчислението да се извърши само въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, представляват задължителни елементи от основанието/фактическият състав, от което възниква претендираното от ответника право/вземане да преизчисли/коригира сметката на ищеца за ел. енергия за процесния минал исков период, респективно - да прететендира заплащане въз основа на него на исковата сума (чл. 52, ал. 2 ПИКЕЕ). Поради неспазване в случая на тези императивни изисквания за съставянето му по чл. 49 ПИКЕЕ, този констативен протокол в случая представлява само един частен свидетелстващ документ, в който съставилите го служители на ответника са удостоверили изгодни за него факти, без потвърждаващ ги подпис на ищеца/негов представител или свидетели, за които да е доказано несъмнено по делото, че не са служители на ответника. Поради това същият въобще не доказва тези факти и не би могъл да съставлява основание за процесното вземане (чл. 180 ГПК, Р 104-2016-I т.о.). Вярно е, че участвалият в съставянето му свидетел К., потвърждава в показанията си вписаните в него факти. Но също така е вярно, че този свидетел е служител на ответника, поради което показанията му съдът следва да прецени с оглед всички останали доказателства по делото, като вземе предвид възможната му заинтересованост (чл. 172 ГПК). По делото обаче няма други доказателства, които безспорно да доказват/потвърждават вписаните в този протокол факти, каквото доказателство не представлява ЗСТЕ, защото се основава само на данните в този протокол, а той, както се посочи и по-горе, не представлява доказателство за същите факти (чл. 180 ГПК). А след като е така и по делото няма други данни, които да подкрепят тезата на едната или другата страна, то съдът не би могъл да приеме за доказани нито вписаните в този протокол факти, нито за достоверни подкрепящите ги показания на участвалият в съставянето им горепосочен служител на ответника (в този смисъл Р 66-2010-I г.о.), нито пък ЗСТЕ в останалата му част, защото е основано само на данните в този протокол, поради което се явява необосновано и възниква съмнение в неговата правилност (чл. 202 ГПК). Налице е следователно непълнота на доказателствата, която се дължи изцяло на процесуалното бездействие на ответника, чиято е тук доказателствената тежест да представи такива (чл. 154, ал. 1 ГПК). Само на това основание предявеният от ищеца отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.

 

В случая обаче това е така и защото, според императивната норма на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, и когато при проверката се установи несъответствие с метрологичните и/или технически изисквания на СТИ с нормираните, поради повреда, която не се дължи на субективни фактори, наличието й се доказва с метрологична експертиза на същото СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ в 14-дневен срок от същата (чл. 49, ал. 5, изр. 3 ПИКЕЕ и Р 104-2016-I т.о.). Само в случаите по чл. 49, ал. 6 ПИКЕЕ, когато при проверката е установено, и удостоверено в съставения по реда на чл. 49 ПИКЕЕ протокол, че тази повреда се дължи на форсмажорни обстоятелства (които, според легалното им определение в §1, т. 11 от ДР на ПИКЕЕ, са събития от извънреден характер, които не са могли да бъдат предвидени и не зависят от волята на оператора/ползвателя, като пожар, аварии, военни действия, природни бедствия – бури, провилни дъждове, наводнения, градушки, земетресения, заледявания, суша, свличане на земни маси и други природни стихии, стачки, бунтове, безредици и други), само тогава операторът на съответната мрежа може да не изпраща демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен контрол, като в този случай количеството на ел.енергията се изчислява  по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 или по реда на чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ (чл. 49, ал. 6 ПИКЕЕ). В случая обаче по делото няма данни да са се осъществили никакви форсмажорни обстоятелства, нито пък в констативния протокол за процесната проверка е вписано да се дължи на такива изгасналият дисплей на демонтираният при същата проверка електромер на ищеца. Въпреки това ответникът не само не го е изпратил за метрологична експертиза така, както го задължава императивната норма на чл. 49, ал. 5, изр. 3 ПИКЕЕ, защото в случая няма данни за изключението по чл. 46, ал. 6 ПИКЕЕ, но е и коригирал на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ сметката на ищеца за ел. енергия с исковата сума, без да е имал и данни (които могат да се установят само с такава метрологична експертиза - Р 104-2016-I т.о.), че вписаната в констативния протокол техническа неизправност на същия електромер (изгаснал дисплей) не се дължи на външна намеса, нито че поради същата, използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата й не могат да бъдат отчетени, нито пък, че е налице невъзможност за преизчисляването й по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 ПИКЕЕ, а само при доказана такава невъзможност, преизчисляването й може да стане по този реда на чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ (чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ). Поради това съдът не възприема, защото е необосновано, и ЗСТЕ в частта му, че правилно ответникът бил приложил метода по чл. 52, ал. 1, т. 3 ПИКЕЕ за определяне на неизмерената ел. енергия, защото последният се прилага само при невъзможност за определянето й по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 ПИКЕЕ, а доказателства за последното не са посочени в заключението, нито са представени по делото (чл. 202 ГПК).     

 

 При това положение не може да се приеме да е било налице за ответника посоченото в отговора му основание по чл. 52, ал. 1, т. 3 и ал. 2, във вр. с чл. 49 ПИКЕЕ да коригира сметката на ищеца за миналия исков период от 05.04.2019 г. до 03.06.2019 г. с исковата сума от 489.16 лева, както е сторил с издадената на 20.08.2019 г. фактура № ********** (л. 4). Само на това основание тази сума следва да се приеме за недължима от ищеца, защото носещият тук доказателствената тежест ответник, не доказа пълно и главно, тоест несъмнено по делото, да е налице посоченото в отговора му основание/фактически състав за пораждане на претендираното от него право/вземане да я получи. Поради това предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на такова вземане на ответника за същата сума, се явява основателен и следва да се уважи. 

 

При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 410 лева (от които 50 лева внесена държавна такса за производството и 360 лева с ДДС платено адвокатско възнаграждение), които поради това следва да се възможат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Е.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, че С., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, не му дължи сумата от 489.16 лева, представляваща цената на 2614 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/20.08.2019 г., с която е коригирана сметката му за миналия период от 05.04.2019 г. до 03.06.2019 г.  

 

          ОСЪЖДА ”Е.” Е. с п.а., да заплати на С. с п.а., сумата от 410 лева за разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: