№ 6
гр. Враца, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р. Ив. М.
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Р. Ив. М. Търговско дело № 20221400900103
по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от Г. Б. С., ЕГН **********, с адрес
гр.***, представлявана по пълномощие от адв. Р. П., срещу ЗД"Бул Инс"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2021г. около 13:50ч. на път І-
1/Е-79/, в района на разклона за гр.Вършец, на км. 135+300 водачът К. И. Я.,
управлявайки лек автомобил "Ауди А3" с рег.№ВР *** СВ с превишена
скорост от 74км/ч, преминала през неравност на пътя, сигнализирана със знак
"А12", е загубила управление над превозното средство и е реализирала челен
удар в масивен камък в крайпътната канавка, където автомобилът се
установил, като вследствие от инцидента ищцата, пътуваща на предна дясна
седалка, е получила травматично увреждане. Сочи се, че за настъпилото ПТП
е съставен КП за ПТП с пострадали лица и е образувано ДП №581/2021г. на
РУ-Враца /пр.пр.№3616/2021г. на РП-Враца/, което е прекратено с
постановление от 17.12.2021г.
Ищцата твърди, че деянието на водача на лекия автомобил "Ауди А3"
1
съставлява деликт и че в случая са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, представляващо застрахователно
събитие по сключената за автомобила застраховка "Гражданска отговорност"
с ответното дружество.
Следващото твърдение на ищцата е, че в резултат от произшествието е
получила травматични увреждания и е транспортирана с линейка в ЦСМП-
Враца и оттам – в Ортопедично отделение на "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца,
където било установено закрито счупване на горния десен край на дясна
раменна кост /хумерус/, на 09.07.2021г. е извършена оперативна интервенция
– открита репозиция на фрактурата, характеризираща се с голяма сложност,
тъй като счупването било на две места. На ищцата били поставени два
дистални застопоряващи винта и след проведеното лечение била изписана на
11.07.2021г., като възстановяването продължило в домашни условия, при
спазване на назначения медикаментозен прием, била извършена
имобилизация на рамото с превръзка, която ползвала в период от 3 месеца.
Ищцата твърди, че понастоящем възстановяването й не приключило, тъй като
продължава да има ограничени движения на увредения крайник и освен
физическите болки и страдания изпитва значителен битов дискомфорт и
негативна промяна в емоционалното си състояние, чувство за
непълноценност, раздразнителност и тревога поради невъзможността да се
грижи пълноценно за семейството си.
В исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени
вреди в резултат от направени от нея разходи за лечение в размер на 1
516.90лв.
Като твърди, че гражданската отговорност на виновния за
произшествието водач е застрахована от ответника, ищцата сочи, че е
предявила пред него застрахователна претенция за изплащане на обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди, но не е получила отговор.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на
осъдителен иск за сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, и такъв за сумата 1 516.90лв. – обезщетение за
имуществени вреди. Двете обезщетения се претендират ведно със законната
лихва от 10.09.2021г. до окончателното им изплащане. Претендират се и
деловодни разноски.
2
Чрез пълномощника си адв. М. Г. от САК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" за лекия
автомобил "Ауди А3", но оспорва предявените искове, като твърди, че в
случая липсва деликт.
Ответникът оспорва твърдения от ищцата механизъм на ПТП и това
същото да се дължи на вина и противоправно поведение на водача на
автомобила, като от своя страна твърди, че причина за събитието е неравност
на пътното платно, която или не е била сигнализирана по подходящ начин,
или е била сигнализирана неправилно и от твърде кратко за плавно
намаляване разстояние, както и че именно лошата поддръжка на пътя и
неправилната сигнализация са причина за произшествието. Следващото
твърдение на ответника е, че е налице случайно за водача на МПС деяние,
чието настъпване той не е могъл да предотврати.
На следващо място ответникът въвежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, за която се твърди, че е пътувала
без поставен предпазен колан, с което е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат.
В отговора се оспорват всички твърдения на ищцата за претърпени
вреди, настъпили в резултат от ПТП, както и твърденията за търпени болки и
страдания и продължителността на същите. Оспорена е и претенцията за
лихва.
Чрез адв. П. ищцата е подала допълнителна искова молба, в която
поддържа всички свои твърдения, наведени в първоначалната.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Като е взел предвид заявеното от страните в разменените книжа, с акта
си по чл.374 ГПК съдът е приел, че като безспорен между тях, не се нуждае от
доказване факта за наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния лек
автомобил и за настъпване на събитието в срока на покритие на
застрахователната полица.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено
3
следното:
С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица на ОДМВР-Враца от 05.08.2021г., от който се установява, че
на 08.07.2021г. около 13:50ч. на път І-1 Е-79, в района на разклона за
гр.Вършец на км.135+300 е настъпило ПТП с лек автомобил "Ауди А3", рег.
№ВР *** СВ, управляван от К. И. Я., при което е пострадала пътуващата в
него Г. С.. В протокола е посочено, че причините за ПТП са в процес на
изясняване. Представен е протокол за оглед на ПТП и снимков материал,
както и Постановление на Районна прокуратура-Враца от 17.12.2021г. по
образуваното ДП №3616/2021г., с което наказателното производство е
прекратено. В постановлението е прието, че лекият автомобил "Ауди А3" е
пътувал в посока от гр.Монтана за гр.Враца и при достигането на участък от
пътя след разклона за гр.Вършец водачът К. Я. е развила скорост от 73км/ч,
при наличие на ограничение на скоростта на 60км/ч, преминала през
препятствие на пътя и изгубила контрол над превозното средство, което
продължило с неконтролируемо движение в посока към десния банкет,
напуснало платното и след сблъсък с предната си лява част в голям камък се
установило в покой. В резултат от произшествието спътничката на водача е
получило закрито счупване на мишничната кост. Становището на
прокуратурата е, че Я. е нарушила правилата за безопасно движение, като се е
движила с превишена скорост, и с това по непредпазливост е причинила на С.
средна телесна повреда.
Представена е епикриза на Ортопедо-травматологично отделение при
"МБАЛ-Христо Ботев"АД, от която е видно, че ищцата е постъпила там на
08.07.2021г. и е изписана на 11.07.2021г. с окончателна диагноза "Счупване на
горния край на раменната кост /хумерус/, закрито". На ищцата е извършена
операция в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и
сложност за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, като
ходът на заболяването е бил благоприятен и усложнения не са настъпили.
Представен е болничен лист, от който се установява, че ищцата е била в
отпуск по болест до 10.08.2021г.
Ищцата представя фактура фискален бон за заплатена от нея сума в
размер на 1 390лв. за закупен консуматив и фактури за заплатени 109.50лв. и
17.40лв. за медикаменти и потребителски такси.
4
С исковата молба е представена молба и обратна разписка, от които се
установява, че ищцата е предявила пред ответника претенция за изплащане за
обезщетения за претърпени при ПТП неимуществени и имуществени вреди,
която е доставена на застрахователя на 01.09.2021г.
От Агенция "Пътна инфраструктура" са изискани и представени по
делото схеми на действащата към 08.07.2021г. организация на движение на
път І-1 Е-79 в зоната на кръстовището на път ІІІ-162 за гр.Вършец, с
уточнение, че това кръстовище се намира на км. 133+878, докато км. 135+300
се отнася повече за пътното кръстовище с общински път за с.Бели извор.
Като свидетел по делото е разпитана К. Я., управлявала участвалия в
произшествието лек автомобил на 08.07.2021г. Същата дава показания, че
двете с ищцата пътували от с.Драганица към гр.Враца. След разклона за
гр.Вършец ищцата й казала, че колата отива надясно и свидетелката видяла,
че автомобилът действително отива към канавката, при което направила
завой наляво, навлязла в насрещното платно, отново направила завой надясно
и тогава паднали в канавката. Я. заявява, че пътувала със скорост от около
70км/ч, времето било ясно, пътят бил сух и тя забелязала неравности по него,
както и това, че по настилката имало бабунки, чакъл и коловози, останали в
резултат от движението на тирове.
По делото е допусната и изслушана специализирана съдебна
автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда.
Вещото лице се произнася, че участъкът, в който е настъпило
процесното ПТП, се състои от две ленти, всяка за еднопосочно движение,
разделени една от друга с хоризонтална маркировка – прекъсната линия, като
пътят е сигнализиран с пътни знаци – пътен знак В 26, указващ максимално
разрешена скорост от 60км/ч, А 12 – неравности по платното за движение на
ППС и Табела1 с надпис 300. Неравностите са на около 150-200 метра преди
мястото на ПТП.
В заключението се приема, че от техническа гледна точка ударът е
осъществен в масивен камък, находящ се в отводнителна канавка в дясно от
платното за движение, гледано в посока гр.Враца. Скоростта на движение на
лекия автомобил "Ауди" преди началото на загуба на напречна устойчивост в
условията на ПТП е била около 73км/ч, а в момента на удара в камъка –
5
55км/ч, при разрешената такава за пътния участък 60км/ч.
По въпроса за механизма на ПТП вещото лице се произнася, че,
преминавайки покрай знак А 12, сигнализиращ за преминаване пред
предстояща неравност по траекторията на движение в дясната полагаща му се
лента, и знак В 26, ограничаващ разрешената скорост до 60км/ч, водачът на
автомобила, несъобразявайки се с тези знаци, е продължил движението със
скорост от 73км/ч и, достигайки до неравностите в лентата му за движение,
рязко е навил волана наляво за избягване на същите, при което автомобилът е
започнал да губи напречната си устойчивост и контрол върху управлението,
навлязъл е в лявата лента, последвало е рязко завъртане на волана надясно,
при което автомобилът със загубена напречна устойчивост се е насочил към
десния банкет, преминал е с предния си мост през него и с предна челна лява
част е попаднал в канавката и се е ударил в масивен камък. Според вещото
лице причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача с
волана за управление чрез рязко навиване наляво, а след това надясно при
посочената по-горе превишена скорост. Заключението на експертизата е, че
при съобразяване на действията на водача с организацията на движение в
конкретния участък, сигнализирана с хоризонтална и вертикална маркировка,
произшествието е било предотвратимо.
Съпоставяйки разстоянието на спиране от 54.3м с отстоянието на знака
за неравности, експертизата достига до извод, че водачът на лекия автомобил
е имал техническа възможност да спре преди неравностите, както и да намали
скоростта на 60км/ч.
Вещото лице сочи, че лекият автомобил е снабден с фабрично
монтирани предпазни колани, и след анализиране на механизма на
произшествието и получените от ищцата травми приема, че липсват данни за
преместване на тялото й в посока напред, както и че травмата е получена при
действието на вторичните сили и удар на тялото в дясната част на
вътрешността на купето – дясна предна врата, т.е. че ищцата е била с поставен
колан.
Допусната е и специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение съдът възприема като обективно и компетентно. Вещото лице
сочи, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на дясна раменна
кост в близкия край. Лечението, което е било проведено, е оперативно и
6
медикаментозно, като възстановителният процес е продължил около 5-6
месеца. При извършения от вещото лице личен преглед същото е установило,
че здравословното състояние на ищцата в момента е добро, тя е напълно
възстановена и прогнозата е благоприятна, не са налице ограничения в
движението на горния десен крайник. В заключението се сочи, че е възможно
ищцата да изпитва болки и в бъдеще при промяна на метеорологичните
условия и физическо претоварване, както и че е възможно травмата да бъде
получена в условията на ПТП – в купето на автомобил от удар в твърда тъпа
повърхност – странично във вратата на същия. Сочи се също, че ищцата е
била неработоспособна за период от 3 до 5 месеца. Направените от ищцата
разходи по представените с исковата молба фактури са били необходими за
лечението й. Становището на вещото лице е, че по време на ПТП ищцата е
била с поставен предпазен колан.
За установяване на твърдението на ищцата за претърпени болки и
страдания като свидетел по делото е разпитана нейната дъщеря А. А., като
дава показания, че за катастрофата узнала по телефона от майка си и отишла в
болницата, където я заварила много уплашена с оплаквания от болки в
ръката. След операцията ищцата отново се оплаквала от силни болки, не
можела да движи ръката си и винаги някой друг трябвало да я храни,
преоблича и обръща в леглото. След прибирането й вкъщи за ищцата се
грижела дъщеря й, тъй като заради гипсираната ръка тя не можела да се
самообслужва. Според свидетелката и в момента майка й не може да вдига
тежки неща, не може да продължи да спортува, както правела преди това, още
изпитва болки, когато застудее, изнервена е и не може да се грижи
пълноценно за внучето си.
При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
По делото е безспорно установено, че лекият автомобил "Ауди А3" с
рег.№ВР *** СВ е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и в срока па покритие за застрахователната
полица е претърпял ПТП.
От събраните доказателства се установява, че виновен за
произшествието е водачът на лекия автомобил, който противоправно, в
нарушение на правилата за движение, при управление с превишена скорост и
7
при неспазване на предупредителния знак за преминаване по път с
неравности със субективните си действия е станал причина автомобилът да
напусне пътното платно и да се удари в крайпътен камък.
Безспорно е установено, че като пътник в лекия автомобил при
процесното ПТП ищцата е получила счупване на горния край на дясна
раменна кост, претърпяла е открита операция и е изпаднала в състояние на
временна нетрудоспособност за продължително време. Установено е също, че
ищцата е претърпяла и имуществени вреди в исковия размер в резултат от
направените от нея разходи за лечение.
Ищцата е ангажирала доказателства за това, че е предявила пред
ответника претенция за изплащане на застрахователни обезщетения за
претърпените неимуществени и имуществени вреди, но такива не са й
определени.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че основанието за
ангажиране на отговорността на ответника, застраховател на гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, е доказано.
Неоснователно и недоказано в процеса остана възражението на
ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД на наличие на принос на пострадалата за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като от заключенията на двете
изслушани експертизи се установява, че по време на процесното ПТП ищцата
е била с поставен предпазен колан.
При определяне на справедливия по критерия на чл.52 ЗЗД размер на
следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди съдът взе
предвид характера и тежестта на претърпяното увреждане, приложеното
оперативно лечение, продължителността на възстановителния период,
възрастта на ищцата, интензитета на търпените болки и страдания и това, че
към момента същата е напълно възстановена. Въз основа на тези обективни
критерии и при съобразяване на икономическата конюнктура в страната към
датата на увреждането съдът приема, че за претърпените от нея
неимуществени вреди е справедливо ищцата да бъде обезщетена със сумата
20 000лв., в който размер предявеният иск следва да бъде уважен.
Като доказан по основание и размер следва да бъде уважен и
8
предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй
като ищцата е направила разходи, които според вещото лице ортопед-
травматолог са били необходими за лечението й.
На основание чл.497, ал.1, т.1, вр. чл.496, ал. 1 КЗ обезщетенията следва
да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от 16.09.2021г. до
окончателното им изплащане, тъй като ищцата е представила констативен
протокол за ПТП и писмени доказателства за претърпените вреди, а от своя
страна застрахователят не е поискал да му бъдат представени други
доказателства по чл.106, ал.3 КЗ.
По разноските.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 860.68лв., както и
сумата 550лв. за заплатени за сметка на бюджета на съда разноски за
експертизи.
Съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Р. П. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 1 145.51лв.
Ответникът претендира разноски, по повод на което ищцата прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от него
адвокатско възнаграждение в размер на 2 640лв. с ДДС. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, при което адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено в хипотезата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждение на сумата 1 776лв. При това
положение и като взе предвид направените от ответника разноски за
експертизи и за разпит на свидетел, съдът приема, че съразмерно с
отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде осъдена да му заплати
на разноски по компенсация в размер на 1 127.70лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на Г. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата 20
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 1
516.90лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили при ПТП на 08.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от
16.09.2021г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 860.68лв., както и направените за сметка на бюджета на съда
разноски за експертизи в размер на 550лв.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на адвокат Р. М. П. от САК, личен №***, ЕГН
********** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1
145.51лв.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на ЗД"Бул
Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** разноски по
компенсация в размер на 1 127.70лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
10