Присъда по дело №312/2014 на Окръжен съд - Враца

ПРИСЪДА  N`

 

гр.Враца, 04.04.2016 г.

 

     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 04.04.2016 година, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ

                   

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:Ц.Г.

                                       В.Б.

                                

 

при участието на секретар: Ц.Ц.

и в присъствието на прокурора: А. П.

като разгледа докладваното от: ИВАН МАРИНОВ

НОХД N`312 по описа за 2014 год.,                   

въз основа на закона и доказателствата,

 

                       П Р И С Ъ Д И:

 

        ПРИЗНАВА подсъдимия А.Д.П. - роден на ***г. в с.****, българин, български гражданин, жител ***, с настоящ адрес ***, със средно образование, женен с две деца, ЕГН **********, неосъждан, реабилитиран със съдебен акт на РС-Козлодуй, за НЕВИНЕН в това,  за периода от м.септември 2006г. до 2010г. включително, в гр.Козлодуй, без съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки - системно да е предоставял парични средства в заем срещу насрещна материална облага - лихва от 8 % до 30 % или фиксирана конкретна месечна сума за различните кредитоискатели, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл.1, ал.1 от Закона за банките (в сила от 01.01.2007г.) и ал.4 на същия член (в сила до 01.01.2007г.) и съгласно чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции (в сила от 01.01.2007г.) и чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции, каквото той не е притежавал - да е предоставял кредити в общ размер на 106042лв. (Сто и шест хиляди и четиридесет и два лв.) на тридесет и три физически лица, а именно: на Т.П.Т. *** сумата от 1000лв., на Б. И. И. *** сумата от 600лв., на С.П.Г. *** сумата от 1500лв., на В.Ц.Т. *** сумата от 2000лв., на Р.К.Р. *** сумата от 4000лв., на С.Д.А. *** сумата от 600лв., на М.Ц.Д. *** сумата от 5000лв., на В.Х.К. *** сумата от 2000лв., на Й.М.П. *** сумата от 2000лв., на Т. М. П. *** сумата от 2000лв., на О.П.В. *** сумата от 1392 лв., на А.Х.Ч. *** сумата от 4000лв. (по два кредита), на Б.З.С. *** сумата от 2700лв. (по четири кредита), на В. В. Т. *** сумата от 6000 лв. (по три кредита), на В.М.Б. *** сумата от 850 лв., на Е.В.С. *** сумата от 600лв., на К.М.К. *** сумата от 500лв., на К.И.К. *** сумата от 3000лв., на М.Ц. *** сумата от 500лв., на П.Д.Т. *** сумата от 49900лв. (по четиринадесет кредита), на Т. Д. П. *** сумата от 2000лв., на А.С.М. *** сумата от 200лв., на В. Е.А. *** сумата от 500лв., на В.И.Т. *** сумата от 1200лв., на Д.Я. Д. *** сумата от 300лв., на И.В. И. *** сумата от 1000лв., на М.Л.М. *** сумата от 500 лв., на Н.Х. Р. *** сумата от 300лв., на Н.Й.К. *** сумата от 3000лв., на П. М. Б. *** сумата от 2000лв., на П.Т. П. *** сумата от 2500лв., на Ю.М.И. *** сумата от 100 лв. и на С. С. Д. *** сумата от 700 лв. (по два кредита), като от тази дейност да е получил значителни неправомерни доходи от лихвите в размер на 181082 лв. (Сто осемдесет и една хиляди и осемдесет и два лева), поради което и НА ОСНОВАНИЕ чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА  по обвинението по чл.252 ал.2 пр.2, във вр. ал.1 НК.

        НА ОСНОВАНИЕ чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

        Представените по делото веществени доказателства, подробно описани в обвинителния акт, след влизане на присъдата в законна сила и след отпадане на нуждата от тях, да бъдат унищожени.

 

        ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                       СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                        2.

 

 

М О Т И В И

 

към присъда № 12/04.04.2016 г., постановена по НОХД № 312/2014 г. на Врачанския окръжен съд

 

 

Окръжна прокуратура Враца обвинява А.Д. П. *** в това, че за периода от м.септември 2006г. до 2010г. включително, в гр.Козлодуй, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки - системно е предоставял парични средства в заем срещу насрещна материална облага - лихва от 8 % до 30 % или фиксирана конкретна месечна сума за различните кредитоискатели, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за банките /ЗБ/, (в сила до 01.01.2007г.) и ал. 4 на същия член (в сила до 01.01.2007г.) и съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, (в сила от 01.01.2007г.) и чл.13 ал.1 от ЗКИ, каквото той не е притежавал, като е предоставял кредити в общ размер на 106 042лв. (Сто и шест хиляди и четиридесет и два лв.) на тридесет и три физически лица, а именно: на Т.П.Т. *** сумата от 1000лв., на Б. И. И. *** сумата от 600лв., на С.П.Г. *** сумата от 1500лв., на В.Ц.Т. *** сумата от 2000лв., на Р.К.Р. *** сумата от 4000лв., на С.Д.А. *** сумата от 600лв., на М.Ц.Д. *** сумата от 5000лв., на В.Х.К. *** сумата от 2000лв., на Й.М.П. *** сумата от 2000лв., на Т. *** сумата от 2000лв., на О.П.В. *** сумата от 1392 лв., на А.Х.Ч. *** сумата от 4000лв. (по два кредита), на Б.З.С. *** сумата от 2700лв. (по четири кредита), на В. В. Т. *** сумата от 6000 лв. (по три кредита), на В.М.Б. *** сумата от 850 лв., на Е.В.С. *** сумата от 600лв., на К.М.К. *** сумата от 500лв., на К.И.К. *** сумата от 3000лв., на М.Ц. *** сумата от 500лв., на П.Д.Т. *** сумата от 49900лв. (по четиринадесет кредита), на Т. Д. П. *** сумата от 2000лв., на А.С.М. *** сумата от 200лв., на В. Е.А. *** сумата от 500лв., на В.И.Т. *** сумата от 1200лв., на Д.Я. Д. *** сумата от 300лв., на И.В. И. *** сумата от 1000лв., на М.Л.М. *** сумата от 500 лв., на Н.Х. Р. *** сумата от 300лв., на Н.Й.К. *** сумата от 3000лв., на П. М. Б. *** сумата от 2000лв., на П.Т. П. *** сумата от 2500лв., на Ю.М.И. *** сумата от 100 лв. и на С. С. Д. *** сумата от 700 лв. (по два кредита), като от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи от лихвите в размер на 181 082 лв. (Сто осемдесет и една хиляди и осемдесет и два лева), като по този начин е осъществил състава на престъплението визирано в чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр.ал. 1 НК.

Разпитан на предварителното производство и в с.з. подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като отказва да дава обяснения.

По делото са разпитани свидетелите Т.П.Т., Б.И.И., С.П.Г., В.Ц.Т., Р.К.Р., С.Д.А., М.Ц.Д., В.Х.К., Й.М.П., Т.М. П., О.П.В., А.Х.Ч., Б.З.С., В.В.Т., В.М.Б., Е.В.С., К.М.К., К.И.К., М.Ц.С., Т.Д.П., А.С.М., В. Е.А., В.И.Т., Д.Я.Д., И.В.И., М.Л.М., Н.Х.Р., Н.Й.К., П.М.Б., П.Т.П., Ю.М.И., Н.Г.А., Б.Б.К., Д.И.П., Д.Д.Ц., Е.В.Г., Е.Й.Н., И.Д.А., И.А.А., К. П. Д., М. Р.А., М.С.Ц., М.У.Д., Н.М.К., Н.Т.Н., Н. з. С., П.И.П., С.Г.П., С.Д.А., С.А.И., С.Б.С., С.М.К., Т.И.Н. и Т.В.М..

Поради констатирани противоречия в показанията на тези свидетели от проведените им разпити по ДП № 23/2011 г. на ОСлО Враца и в хода на съдебно следствие, както и поради твърденията на същите, че не си спомнят всички обстоятелства, но и поради липса на съгласие от страна защитата на подсъдимия за прочитане на показанията им от ДП, съдът е прочел и приобщил тези показания при условията на чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Прочетени и приети са и заключенията по изготвените ССчЕ от в.л. М.Г. и Р.Д..

Съдът като взе предвид становищата на обвинението и на подсъдимия, доводите и съображенията на защитата, показанията на разпитаните свидетели, изготвените и депозирани в с.з. експертизи, както и всички други събрани по делото писмени доказателства и след като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена фактическа обстановка различна от тази, посочена в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият А.П. е роден в с.****, но живее в гр. Козлодуй.

През 2005 год., св. Н.Г.А. регистрирал в ОС София фирма „НИК МАГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,*** - Е - 122, по Ф.Д. № 9645/05 г. С пълномощно рег.№ 12402/11.10.2005 г., заверено от нотариус В. М. от гр.Козлодуй, А. упълномощил св. Н.М.К. да представлява фирмата му, като подписва всякакви документи от негово име и за негова сметка; да извършва данъчни регистрации и да заплаща дължими данъци; да открива банкови сметки и да внася и тегли суми от тях по негова преценка; да сключва договори от името на фирмата, като сам определя тяхното съдържание и лицата, с които договаря; да представлява собственика пред всички лица и институции във връзка с дейността на фирмата.

Свидетелят А. се познавал с подсъдимия и двамата били приятели. По това време, този свидетел бил осъществил внос на няколко мотоциклета от Китай и във връзка с продажбата на същите, оставил пълномощно на П. да се разпорежда с тях.

Същевременно А. чрез фирмата си разкрил заложна къща в гр.Козлодуй, като преди това получил лиценз за тази дейност. Заложната къща се помещавала на адрес гр.Козлодуй, ****.

Първоначално дейността на същата била да са приемат вещи, като залог и срещу тях да се отпускат заеми. За да финансира тази дейност, А. ипотекирал апартамента си в гр.С.. Тъй като живеел преимуществено в гр.С., той назначил в заложната къща св.К., на когото оставил необходимите документи. През 2007 и 2008 год. в заложната къща освен К., работел и св.Т.В.М..

Постепенно в заложната къща започнали да отпускат заеми и срещу запис на заповед. За целта, св.А. разпоредил на св.К. да отпуска заеми на хора, които са от Община Козлодуй срещу запис на заповед, в който била вписвана думата "без протест". Наред с това, в бланката следвало да се вписват данните на лицата, които ще ползват заемите, а по изрично настояване на А., в записа на заповед следвало да се вписва, че сумите са дължими на подсъдимия. За целта този свидетел дал на К. листче с написани лични данни на А.П., с които разполагал във връзка с издаденото му пълномощно за продажба на скутерите. Тези данни трябвало да се дават на всеки от желаещите да ползва заем и той лично трябвало да ги вписва в записа на заповед. На К. било забранено да разговаря по този въпрос с подсъдимия, а попълнените записи трябвало да съхранява при себе си и периодично да предава на А.. За голяма част от отпусканите през този период заеми, К. получавал предварително разрешение от А., който определял и дали да се вписва лихва или не и в какъв размер да е тя. В записа на заповед се вписвала отпусканата сума, а до нея в скоби се вписвала лихвата. По същият начин действал и св.М., но преди да отпусне кредит, бил длъжен да съгласува размера на сумата със св.К..

При издължаване на парите по договора за залог, лицето се подписвало на бланка, че се е издължил и си вземало вещта, която служела като залог, а при неиздължаване на сумата след падежа, се изчаквали 10 дни, след което вещта се обявявала за продажба. Когато заемът бил обезпечен със запис на заповед, ако лицето след издължаване на сумата си искало записа на заповед, той му бил връщан, а ако не я е поискало, не му я връщали. Ако длъжникът по записа на заповед не се издължавал, следвало да се образува изпълнително дело. Видно от доказателствата по делото, за инкриминирания период, както и по отношение на посочените като свидетели по делото лица, такива изпълнителни дела не са били образувани.

Счетоводството на фирмата се водело от счетоводна фирма, а документацията на фирмата се съхранявала в папки, в които К. събирал записите на заповед, както и документите, във връзка с договорите за залог на вещи. Имало е тетрадка, която свидетелите ползвали за собствена информация.

В началото А. идвал често в гр.Козлодуй, като при това лично давал по-големите суми на кандидатстващите за заем. В последствие, след като работата на къщата потръгнала, той започнал да идва по-рядко, но обикновено по веднъж седмично. Когато не можел да дойде в гр.Козлодуй, изпращал парите по автобуса от гр.С..

Сумите, които се събирали за съответната седмица, К. отчитал на А., като в някои случаи изпращал същите по банков път, а в други случаи изпращал същите опаковани като пакети, които предавал на шофьора на автобуса за гр.С..  

Свидетелят Т.П.Т. ***. През 2006 г., негов близък роднина - вуйчо му П.Д.Т. го помолил да вземе пари на заем от заложната къща в гр.Козлодуй вместо него, като му казал, че се е разбрал с когото трябва за заема, а свидетелят само трябва да подпише документите и да вземе парите.

На 27.09.2006 г. двамата отишли в заложната къща, където се срещнали със св.Н.К. и след оформяне на документите по описания по-горе начин, получили сумата от 1000 лв., която свидетелят дал на вуйчо си. В последствие П.Д. давал съответните вноски на свидетеля, а той от своя страна ги носел в заложната къща на св.К..

Свидетелят Б. И. И. ***. През 2006г. се занимавал с животновъдство, поради което имал финансови проблеми. Тъй като се познавал с подсъдимия отишъл при него за помощ, но П. му казал, че не се занимава с такава дейност и го насочил към заложната къща. Там И. се срещнал със св.К., който след оформяне на необходимите документи, на 07.12.2006 год., получил сумата от 600 лв.

Свидетелят Б.З.С. *** и през 2007 год. извършвал таксиметрова дейност, поради което и се познавал със св.Н.К.. Знаел, че работи в заложната къща и че там се отпускат кредити. Същата година, за периода от 22.03.2007 г. до 11.11.2007 г., на пет пъти свидетелят посетил заложната къща, от където след разговор със св.К., последният му отпуснал пет различни заема. Във всеки от случаите, С. попълвал запис на заповед, в която отразявал сумата която получавал. Като лице на което се задължавал, С. вписвал данните на подсъдимия, които му били давани от К.. Така изготвените записи на заповед са приложени по делото и са подредени в син класьор на страници 19, 32,51, 63 и 69, като в нито една от тях не е посочено, че се дължи лихва, а такава не била и заплащана. Въпреки, че върнал сумите на св.К., изготвените записи на заповед не били върнати на С..

Свидетелят В.М.Б. ***. През 2007 год., синът му бил студент и през м.януари трябвало да плати такса, за да завери семестъра си. Поради тази причина, свидетелят посетил заложната къща в града и провел разговор със св.К.. Последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. Б. се съгласил с условията на К. и на 26.01.2007 год., съставил такъв запис, приложен на стр.8 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., Б. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П..

Свидетелката Е.В.С. ***.

През 2007 год. имала финансови затруднения, като трябвало да връща и заеми към банки. Нейна колежка й казала, че е вземала пари на заем от св. Н.К. и я посъветвала да се обърна към него. Тъй като С. се познавала с него покрай съпруга си, веднага му се обадила и му казала, че има нужда от средства. К. се отзовал, като 01.02.2007 г. отишъл в домът й и й занесъл сумата от 600 лв. Казал й, че трябва да попълни запис на заповед, в който да впише като крайна сума получената главница, както и 10 % лихва. Казал й също, че следва да впише в записа, че се задължава да върне парите на подсъдимия, като и предоставил и личните му данни, които имал от св.Н.А.. С. имала нужда от парите и се съгласила с поставените й условия. Изготвила запис на заповед съгласно изискванията на К. и получила сумата. Въпреки, че в последствие парите били върнати на св.К., записа на заповед останал в него и е приложен като доказателство на стр.11 в син класьор.

Свидетелят В.Х.К. ***. През 2007 год. участвал в различни търгове в цялата страна. На 13.03.2007 год. бил на такъв търг и в гр.Козлодуй. Имал нужда от допълнителни средства и за това посетил заложната къща в града. Провел разговор със св.К., като му обяснил защо е дошъл. От своя страна К. му казал, че трябва да попълни запис на заповед, в който да впише както получената сума, данните от личната си карта, както и че се задължава да върне парите на лице на име А.Д.П., като му предоставил личните данни. К. имал нужда от парите и се съгласил с поставените му условия, като изготвил запис на заповед съгласно изискванията на К. и получил сумата. Записа на заповед е приложен като доказателство на стр.15 в син класьор.

Свидетелят К.М.К. ***. През 2007 г. имал спешна нужда от парични средства за кратък период от време. Знаел, че заложната къща в града е собственост на лице от гр.С. на име Н., както и че там се отпускат парични суми срещу подписан запис на заповед. Отишъл там и провел разговор със св.К.. Последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. К. се съгласил с условията на К. и на 15.03.2007 год., съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.17 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., К. вписал, че се задължава да върне парите на А.Д.П.. На падежа върнал сумата  на св.К., без да заплаща лихва.

Свидетелят В. В. Т. ***. През 2007 год. негов познат П.Д.Т. го помолил да вземе пари на заем от заложната къща в града вместо него, като му казал, че същата е собственост на А.П.. Казал му също, че предварително е уговорил всичко, но без да казва с кого се е договорил, а свидетелят само трябва да подпише документите и да вземе парите.

На 15.03.2007 г. двамата отишли в заложната къща, където се срещнали със св.Н.К. и след проведен разговор с него, В. съставил запис на заповед, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.16 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., В. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Получената сума свидетелят предоставил на П.Т., като от него разбрал, че допълнително е била уговорена лихва в размер на 20 %. В последствие, още два пъти този свидетел посещавал заложната къща, от където при същата процедура получил още два заема, съответно на 30.01.08 г. и на 21.10.08 год., съгласно запис на заповеди, приложени на стр.94 и стр.158 в син класьор. Тези суми също били дадени на П.Т..

В началото, Т. покривал задълженията на В. към заложната къща, но след като напуснал Република България през 2009 г., св.К. започнал да се обажда по телефона на В., като се срещнал с него няколко пъти. На една от срещите присъствал и подсъдимият, който го заплашил, че трябва да се разплати със св.К., поради което и В. върнал сумата от 11 000лв., които дължал на заложната къща.

Свидетелят В.Ц.Т. *** и през 2007 г. имал спешна нужда от парични средства за кратък период от време. От свои познати разбрал, че в заложната къща в гр. Козлодуй отпускат парични суми срещу подписан запис на заповед и отишъл там. Провел разговор със св.К., когото до този момент не познавал, но когото разпознава в с.з. и последният се съгласил да му даде заем. Поискал от него да състави запис на заповед. Т. се съгласил с условията на К. и на 01.05.2007 год., съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.27 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., Т. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П., когото също не познавал и не разпознава и в с.з. На падежа върнал сумата на К. без лихва.

Свидетелят К.И.К. *** г. притежавал **** в същия град. Познавал подсъдимия, тъй като извършвал обслужване и ремонт на автомобила му.

Във връзка с нуждите на сервиза, имал нужда от парии, но тъй като не успял да вземе такива от никоя банка, се насочил към заложната къща в града. Там разговарял със св.К., който му обещал кредит с лихва от 6-7%. На 01.06.2007 год. свидетелят изготвил запис на заповед, в който посочил получената сума и който е приложен на стр.34 от син класьор. По изричното настояване на св.К. посочил, че се задължава да върне парите на А.Д.П..

Свидетелят Р.К.Р. ***. През 2006 и 2007 год. имал периодична нужда от парични средства и затова посещавал заложната къща в гр.Козлодуй. Знаел, че същата е на подсъдимият П., с когото се познавал отпреди.

На 23.07.2007 г. за пореден път отишъл там и провел разговор със св.К.. Последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. Р. се съгласил с условията на К. и същият ден, съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.37 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., Р. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Това не го изненадало, тъй като според него заложната къща била собственост именно на подсъдимия. При получаване на сумата, допълнително била уговорена лихва в размер на 20 % и за известен период от време свидетелят заплащал само лихвата на К..

 Свидетелят Т. М. П. ***. През 2007 г. притежавал лек автомобил, марка "ВОЛВО", който бил внесъл от Италия. Познавал се с П.Т. ***, който знаел като "П.". Т. харесал автомобила на П. и предложил да го купи, но тъй като не разполагал с налични парични средства, предложил на свидетелят да се срещнат в гр.Козлодуй, където той да заложи автомобила в заложна къща, а сумата да бъде платена на свидетеля. П. се съгласил и на 26.07.2007 г. двамата се срещнали в гр.Козлодуй. На срещата Т. се явил с още две момчета. Казал на свидетелят, че трябва да попълни запис на заповед, но да не се притеснява, тъй като той ще връща парите. Продиктувал на П. текста, който трябва да бъде вписан в записа на заповед, представен по делото и приложен в син класьор на стр.39. След като попълнил записа, П. получил парите от Т. и си заминал. В с.з., свидетелят не разпознава нито подсъдимия, нито св.К., като заявява, че ги вижда да пръв път.

Свидетелят А.Х.Ч. ***. Познава се с подсъдимия, но не знае той да е собственик на заложната къща в града. Познава и св.К., който работел в заложната къща. Тъй като имал нужда от парични средства, разговарял с Н.К., който му казал, че трябва да отиде в заложната къща, за да подпише запис на заповед. На 28.08.2007 год. свидетелят се явил в къщата, където съставил запис на заповед, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К. посочил, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Свидетелят имал нужда от парите за да помогне в лечението на майка си и затова не се интересувал какво ще пише в записа на заповед. Уговорена била лихва в размер на 20 %, но за това не били съставяни писмени документи. Този запис на заповед е приложен на стр.49 в син класьор. В последствие, още веднъж този свидетел посещавал заложната къща, от където при същата процедура получил нов заем, като на 13.10.07 год., съставил нов запис на заповед, приложен на стр.62 в син класьор. Първоначално Ч. плащал само лихва, а впоследствие издължил и цялата сума, но не може да каже точно каква сума е изплатил.

Свидетелката М.Ц. С. ***.

През 2007  год. й се наложило да си направи операция. По това време имала заем от ДСК и не й разрешили да ползва друг. По това време братовчед й Т.М. работел в заложната къща в гр.Козлодуй, заедно с Н.К.. С. се обърнала за помощ към М. и той се съгласил да й помогне за заем в размер на 500 лв. Казал й, че трябва да се яви в заложната къща и да попълни запис на заповед, в който да впише като получена сума главницата, както и 10 % лихва. Казал й също, че следва да впише в записа, че се задължава да върне парите на подсъдимия, като и предоставил и личните му данни, които имал от св.Н.К.. С. имала нужда от парите и се съгласила с поставените й условия. На 20.09.2007 г. изготвила запис на заповед съгласно изискванията на М. и получила сумата. Записа на заповед е приложен на стр.54 в син класьор. В продължение на 10 месеца свидетелката заплащала на К. сумата от по 50 лв., след което внесла на куп още 500 лв.

Свидетелят М.Л.М. ***. През 2007 г. имал нужда от парични средства за кратък период от време и тъй като знаел, че в заложната къща в града отпускат парични суми срещу подписан запис на заповед отишъл там. Провел разговор със св.К., с когото се познавали от 1999 г. и последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. М. се съгласил и на 30.09.2007 год., съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.57 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К. обаче, М. вписал, че се задължава да върне парите на А.Д.П., въпреки че знаел, че заложната къща е собственост на лице от гр.С. на име Н., с прякор "Г.". Смятал, че записа на заповед е подписал, за да може служителя да си оправдае средствата. След време върнал сумата на св.К., без да плаща лихва.

Свидетелката Т.Д.П. е от ****. Сестра е на П.Т. *** и съпруга на св.П.Т.П.. Във връзка с финансови затруднения на брат си и по негово настояване, на свидетелката се наложило да ползва кредит от заложната къща в гр.Козлодуй. На 24.11.2007 г., Т. я посетил в домът й и казал, че трябва да подпише един документ, за да може да вземе пари от негов приятел, които щял да върне след няколко дни. Представил й бланка от запис на заповед, като й обяснил, какво трябва да впише в нея. Свидетелката имала пълно доверие на брат си и не се поколебала да му помогне. Съставения от нея запис на заповед е приложен на стр.65 от син класьор и в нея е отразена както получената сума, така и лицето към което тя се задължила. Въпреки, че до този момент П. не познавала подсъдимия и не го била виждала, тя вписала в записа неговите данни, тъй като така й било казано от нейния брат. Пари за този заем тя не получила, но въпреки това впоследствие била посетена на два пъти от св.К., който й казал, че щом записа е на нейно име, то тя следва да върне и парите, посочени в него, за това и върнала парите в заложната къща на св. К..

Свидетелката В.Е.А. ***. В края на 2007 год. си закупила жилище в с.гр., а малко след това получила лек инсулт. Наложило се да претърпи и оперативна интервенция и имала нужда от пари. Поради тази причина посетила заложната къща в града и провела разговор със св.К.. Последният се съгласил да й даде заем, но поискал да състави запис на заповед. На 22.01.2008 год., тя съставила такъв и в него посочила сумата която получила. Същият е приложен на стр.91 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., свидетелката вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. А. имала нужда от средствата, поради което и се съгласила с условията на К.. На падежа върнала парите без лихва.

Свидетелят П.Т. П. ***. Съпруг е на св. Т.Д.П.. Във връзка с финансови затруднения на нейния брат П.Т. и по негово настояване, на свидетелят се наложило да ползва кредит от заложната къща в гр.Козлодуй. На 05.03.2008 г., Т. му казал, че трябва да подпише един документ, за да може да вземе пари от негов приятел. Представил му бланка от запис на заповед, като му обяснил какво трябва да впише в нея. Свидетелят не се поколебал да му помогне. Съставения от него запис на заповед е приложен на стр.102 от син класьор и в нея е отразена както получената сума, така и лицето към което той се задължила. Въпреки, че до този момент П. не познавал подсъдимия и не го бил виждал, той вписал в записа неговите данни, тъй като така му казал П.Т.. Парите от този заем получил Т.. Във връзка с този заем и след като П.Т. изчезнал пред 2009 г., свидетелят бил посетен от К. съвместно с подсъдимия, които му казали, че щом записа е на негово име, то той следва да върне и парите, посочени в него. Парите били върнати в заложната къща на св.Н.К..

Свидетелката Ю.М.И. *** и през 2008 г. работела на касата на автогарата в с.гр. Познавала св.К. още от преди това. Същата година й се наложило да ползва заем и тъй като знаела, че той работи в заложна къща, на 26.03.2008 год. отишла със съпруга си там. К. се съгласил да й даде търсената сума, но й казал, че трябва да попълни запис на заповед, в който да впише сумата. Казал й също, че следва да впише в записа, че се задължава да върне парите на подсъдимия, като и предоставил и личните му данни, които имал от св.Н.А.. И. имала нужда от парите и се съгласила с поставените й условия. Изготвила запис на заповед съгласно изискванията на К. и получила сумата. Въпреки, че в последствие парите били върнати на св.К., записа на заповед останал в него и е приложен като доказателство на стр.105 в син класьор.

Свидетелката Д.Я.Д. ***. През 2008 год. живеела в гр.Козлодуй. Познавала подсъдимият, но никога не е имала каквито и да било отношения с него. Същата година имала спешна нужда от пари за кратък период от време. Кандидатствала в банкова институция, но не й отпуснали средства. Тогава отишла в заложната къща в града и попитала дали може да й отпуснат кредит. Разговаряла със св.К., който й обяснил при какви условия може да стане това. Д. се съгласила и на 06.04.2008 год. съставила запис на заповед, в който посочила сумата, която получила. Същият е приложен на стр.109 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., свидетелката вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Д. имала нужда от средствата, поради което и се съгласила с условията на К.. След време върнала парите на този свидетел, без никаква лихва.

Свидетелят И.В. И. *** и не познава подсъдимия, но разпознава присъстващия в залата св.К..

През 2008 г. имал нужда от парични средства за кратък период от време и по този повод негов колега - св.С.П. го запознал със св.К.. И. попитал дали може да получи заем, а К. му казал при какви условия може да стане това. И. поискал няколко дни за размисъл, след което на 27.06.2008 год. го посетил отново. На срещата съставил запис на заповед, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.125 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., И. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. След време върнал парите на К., без никаква лихва.

Свидетелят А.С.М. ***. През 2008 год. имал нужда от парични средства и затова на 01.08.2008 г посетил заложната къща в гр.Козлодуй. Знаел, че същата е на подсъдимият П., когото познавал само по физиономия. Провел разговор със св.К., който се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. М. се съгласил с поставените му условия и същият ден, съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.140 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., свидетелят вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Това не го изненадало, тъй като смятал, че заложната къща била собственост именно на подсъдимия. При получаване на сумата била уговорена лихва, но свидетелят не може да посочи размера й. След време върнал парите в заложната къща на св.К..

Свидетелката С.Д.А. ***. През 2008 год. дъщеря й страдала от сериозно заболяване, вследствие на което по-късно изпаднала в кома и починала. В тази връзка свидетелката имала нужда от пари за лечение на детето и тъй като била чула, че в заложната къща в града отпускали заеми се обърнала към тях за такъв.

На 08.08.2008 г. тя се срещнала там със св.К. и след проведен разговор с него, съставила запис на заповед, в който посочила сумата която получила. Същият е приложен на стр.142 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., А. вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. В последствие, още два пъти тази свидетелка посещавала заложната къща, от където при същата процедура получила още два заема, съответно на 18.08.08 г. и на 24.10.08 год., съгласно запис на заповеди, приложени на стр.146 и стр.160 в син класьор. При получаване на част от тези суми, присъствал и св.Т.М.. При получаване на сумата била уговорена лихва, но свидетелката не може да посочи нейния размер. Върнала сумата в заложната къща на св.К..

Свидетелят С.П.Г. ***, но работи като **** в АЕЦ Козлодуй. През 2008 г. имал спешна нужда от пари, тъй като трябвало да помогне на баща си за операция на очите му. Познавал отпреди св.К. и затова се обърнал към него за помощ. Последният му обещал заем, но поискал да се яви в заложната къща, където да оформят съответните документи. Г. се съгласил. Свидетелят твърди, че е получил сумата въз основа на запис на заповед, но такъв по делото не е представен. Сумата била върната в заложната къща, след две три седмици, като свидетелят не е заплащал никаква лихва.

Свидетелката Н.Й.К. понастоящем живее в гр.С., но през 2008 год. живеела в гр.****. Познавала подсъдимият, покрай съпруга си св.К.К., който притежавал **** в същия град и извършвал обслужване и ремонт на автомобила на П..  Същата година имала спешна нужда от пари за кратък период от време и за това отишла в заложната къща в града и попитала дали може да й отпуснат кредит. Разговаряла с работника който бил там и който й обяснил при какви условия може да стане това. К. се съгласила и на 23.09.2008 год. съставила запис на заповед, в който посочила сумата която получила. Същият е приложен на стр.149 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на лицето което й дало парите, свидетелката вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. К. имала нужда от средствата, поради което и се съгласила с условията. След време върнала парите в заложната къща на работника, от който ги била получила, без лихва.

Свидетелката М.Ц.Д. ***. През 2008 г. имала нужда от парични средства, но заемът за който кандидатствала в банка не й бил отпуснат на време. Тъй като се познавала с подсъдимия се обърнала за помощ към него, но той й отказал, като казал че не разполага с такива средства. Именно и поради това, свидетелката посетила заложната къща в гр.Козлодуй, за която знаела, че е собственост на лице от гр.С. на име Н., с прякор "Г.". На място провела разговор със К. и последният се съгласил да й даде заем, но поискал да състави запис на заповед. Д. се съгласила с условията на К. и на 02.10.2008 год., съставила такъв запис, в който посочил сумата която получила. Същият е приложен на стр.153 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К. свидетелката вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Сумата в последствие била върната без лихви на св.К..

Свидетелят Н.Х. Р. ***. През 2008 г. имал нужда от парични средства и тъй като знаел, че в заложната къща в града отпускали парични суми срещу подписан запис на заповед отишъл там. Провел разговор със св.К. и последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. Р. се съгласил с условията на К. и на 05.10.2008 год., съставил такъв запис, в който посочил получената сумата. Същият е приложен на стр.154 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., Р. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П., въпреки че знаел, че заложната къща е собственост на лице на име Н.. На падежа върнал парите св.К. без лихва.

Свидетелят Й.М.П. ***, но през 2008 год. живеел в гр.****. При разпита му в с.з. заявява, че познава подсъдимия, но посочва св.Н.К., за когото заявява, че знае, че е А.П.. На 31.10.2008 год., посетил заложната къща в гр.Козлодуй, за която бил чул, че е на подсъдимия. Там провел разговор със св.К., който му разяснил при какви условия може да получи кредит. П. имал нужда от парите и за това се съгласил, като съставил и запис на заповед, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.162 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., П. вписал, че се задължава да върне парите на А.Д.П.. Свидетелят не се усъмнил, тъй като смятал, че се договаря именно с П.. При получаване на сумата била уговорена 15 % лихва. В последствие, цялата сума заедно с дължимата лихва била върнат в заложната къща на св.К..

Свидетелят В.И.Т. е от гр.****. Не познава подсъдимия. През 2008 год. имал нужда от средства и негови познати от гр.Б.Слатина му казали, че може лесно да получи такива от заложна къща в гр.Козлодуй. На 05.11.2008 год., свидетелят посетил къщата и превел разговор с лицето, което било там. Според Т., лицето било слабо и високо, различно от подсъдимия. Работника му разяснил при какви условия може да получи кредит и тъй като свидетелят имал нужда от парите, се съгласил, като съставил и запис на заповед, в който посочил сумата която получил. Същият е приложен на стр.169 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на лицето, Т. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Свидетелят не се усъмнил, тъй като смятал, че се договаря именно с П.. Била уговорена 10% лихва. На падежа сумата, заедно с лихвата била върната в заложната къща.

Свидетелят П. М. Б. ***. През 2008 год. имал нужда от парични средства. От свои познати разбрал, че в заложната къща в града лесно може да получи такива. Знаел, че същата е на подсъдимият П., с когото се познавал отпреди.

На 14.11.2008 г. отишъл там и провел разговор със св.К., когото не познавал до този момент. При разговора, присъствал и друг човек, когото Б. не познавал. К. се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. Свидетелят се съгласил с условията и още същият ден, съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. Записът е приложен на стр.167 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва. По изричното настояване на св.К., Б. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Това не го изненадало, тъй като смятал, че заложната къща била собственост именно на подсъдимия. Била уговорена лихва в размер на 20 %, като след месец сумата била върната в заложната къща на лицето от когото я получил.

Свидетелката О.П.В. ***, но живее в гр.****. През 2008 год. работела като шофьор на такси. Преди това, покрай сина си се запознала със св.Н.К. и поради това имала номера на мобилния му телефон. Същата година сина на свидетелката заминал за чужбина и тя имала нужда от средства за да му помогне за разходите. От сина си знаела, че К. разполага с парични средства и затова му се обадила и го помолила за помощ. На 17.11.2008 год. двамата се срещнали на стоянката на такситата в гр.Козлодуй и свидетелят й дал сумата от 1390 лв., като й казал, че няма повече в него. За да получи сумата обаче, свидетелката  подписала запис на заповед, приложен на стр.168 в син класьор, като в него не е посочена дължима лихва, като такава не била уговорена Сумата от кредита свидетелката върнала на св.К..

Междувременно, в края на 2008 год., подсъдимият разбрал за дейността на заложната къща и посетил св.К.. Попитал защо в записите на заповед се вписва неговото име и поискал да ги види. К. първоначално отричал съществуването на такива, но в крайна сметка показал папката със съхраняваните в нея записи на заповед. П. реагирал остро на тези документи, ядосал се и веднага ги прибрал, заедно с находящата се в класьора тетрадка, а К. уведомил за това А..

Няколко дни по-късно, на 25.11.2008 год. в домът на П. било извършено претърсване, при което били иззети записите на заповед приложени в синия класьор, както и намиращата се в него тетрадка.

С договор за покупко-продажба от 11.01.2010 год. било извършено прехвърляне на фирмата от св.Н.А. на св.Н.К., а няколко месеца по-късно, същата била продадена от К. на друго лице.

Дейността на заложната къща продължила до м.март 2010 г., когато фирма "Богат-беден", собственост на подсъдимият закупила помещението, а дейността на къщата била преустановена.

От изготвена на ДСП съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава и заключението на в.л. М.Г. е видно, че за 2006 г. по цитираните по-горе записи на заповед са отпуснати кредити за 1600 лв., а размера на платени лихви е 6120 лв. Общата сума на отпуснатите кредити за 2007 и 2008 год. е в размер на 104 442 лв., а върнати лихви са в размер на 181 082 лв.

Тъй като при изготвяне на тези експертизи, в.л. е взело предвид единствено и само показанията на посочените по-горе свидетели, дадени на фаза ДСП, а в хода на съдебното следствие всички те променят показанията си, съдът допусна провеждане на нова експертиза. За да изготви заключението си, в.л. Р.Д. се е запознала с показанията на всички 54 разпитани по делото свидетели. За разлика от другото в.л., този експерт изрично е посочил, че въпросната тетрадка, която е била иззета заедно със записите на заповед, не може да бъде ценена като счетоводен документ, тъй като не съдържа реквизити на такъв. Не са били ценени и приложените към делото ревизионни доклади и ревизионни актове, като за същите е отразено, че касаят друго производство, различно от настоящето.

Експертизата е приела, че при липса на други данни, задължението по съответният запис на заповед е било издължено в срок, на падежа. С оглед на това и при липса на категорично изявление от страна на издателя за платена лихва, експертизата приема, че погасената сума по всеки запис на заповед е само главница. В тази връзка, в.л. твърди, че само в един единствен запис на заповед е имало написана лихва.

В заключение, вещото лице е приело, че:

- за 2004 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 17 210 лв., с поемател Н.Г.А.;

- за 2005 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 8 020 лв., с поемател А.Д.П. и за сумата от 15 190 лв.Н.Г.А.;

- за 2006 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 180 045 лв., с поемател А.Д.П. и за сумата от 5 400 лв.Н.Г.А.;

- за 2007 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 231 382 лв., с поемател А.Д.П.;

- за 2008 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 332 257 лв., с поемател А.Д.П.;

Според показанията на свидетелите, дадени на фаза ДСП, в.л. е посочило, че във връзка с издадените от тях запис на заповеди, свидетелите са заплатили за периода 2006 - 2010 г. лихви в общ размер на 154 112 лв.

В хода на проведеното съдебно следствие, освен посочените в обвинителният акт тридесет и един броя свидетели, включени в обвинението срещу подсъдимия, по искане на прокуратурата съдът е провел разпити на още двадесет и два броя свидетели, както и на един свидетел посочен от защитата, за които по отношение на П. няма повдигната обвинение, но показанията им от с.з. допринесоха за изясняване на фактите по делото.

Горната фактическа обстановка се установи както от събраните по делото писмени доказателства, приложени към ДП 23/2011 год. по описа на ОСлО Враца, така също и от писмените доказателства събрани в хода на съдебното следствие - показанията на разпитаните в с. з. свидетели и приетата от съда ССчЕ, които в различна степен допринесоха за нейното изясняване.

На първо място, фактическата обстановка се установява от разпитаните по делото общо 54 свидетели.

Според показанията си, те могат да бъдат разделени формално на три групи:

В първата група попадат свидетелите, от показанията на които се установява собствеността на заложната къща в гр.Козлодуй, както и реда, и начина на отпускане на кредитите. В нея попадат свидетелите Н.А., Н.К. и Т.М..

От показанията на свидетелят Н.Г.А. е видно, че пред 2005 год., той е регистрирал в ОС С. фирма „НИК МАГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., по Ф.Д. № 9645/05 г. С пълномощно рег.№ 12402/11.10.2005 г., заверено от нотариус В. М. от гр.Козлодуй, А. упълномощил св. Н.М.К. да представлява фирмата му, като подписва всякакви документи от негово име и за негова сметка; да извършва данъчни регистрации и да заплаща дължими данъци; да открива банкови сметки и да внася и тегли суми от тях по негова преценка; да сключва договори от името на фирмата, като сам определя тяхното съдържание и лицата, с които договаря; да представлява собственика пред всички лица и институции във връзка с дейността на фирмата.

По натам от показанията на св.А. се установява, че чрез фирмата си разкрил заложна къща в гр.Козлодуй, като преди това получил лиценз за тази дейност. Заложната къща се помещавала на адрес гр.Козлодуй, ****. Първоначално дейността на същата била да са приемат вещи, като залог и срещу тях да се отпускат заеми. За да финансира тази дейност, А. ипотекирал апартамента си в гр.С.. Тъй като живеел преимуществено в гр.С., той назначил св.К., на когото оставил необходимите документи. Свидетелят е категоричен, че във връзка с дейността на заложната къща, не е имал взаимоотношения с А.П. и той не е финансирал тази дейност. Твърди също, че във връзка с дейността на заложната къща, не е давал пълномощно на друго лице освен на К., на когото в по-късен етап прехвърлил и фирмата. Не отрича обаче, че се е познавал с подсъдимия и двамата били приятели. Заявява, че по това време, по повод внос на няколко мотоциклета от Китай и във връзка с продажбата на същите, оставил пълномощно на П. да се разпорежда с тях, като това били и единствените финансови взаимоотношения между тях.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.А., дадено на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът прочете същите на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. Преди това обаче съдебният състав констатира, че в представения протокол липсва отразяване, същият да е бил написан и изготвен под диктовката на свидетеля, липсва отразяване, че на свидетеля е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на този протокол преди да го разпише, съобразно разпоредбата на чл. 236 НПК. Имено и поради това, свидетелят заяви, че поддържа показанията се дадени в с.з.

Твърденията на св.А. от с.з. се подкрепят от както от представеното в с.з. пълномощно, рег.№ 12402/11.10.2005 г., заверено от нотариус В. М. от гр.Козлодуй, приложено на стр.340 от НОХД № 312/14 г., така и от показанията на свидетеля Н.К.. Същите не противоречат на останалите годни доказателства, поради което и съдът им дава вяра.

От показанията на свидетелят Н.К. освен факта на упълномощаването му от св.А., се установява и факта, че реално той е движел цялата дейност на заложната къща в гр.Козлодуй от създаването й, до момента в който тя е преустановила дейността си, след като вече и била негова собственост.

В тази връзка, свидетелят заявява, че за известен период от време, в заложната къща е работел и Т.В.М., но не може да кажа дали е бил на трудов договор.

Установява механизма по който са били отпускани кредитите - първоначално с договори за залог на вещи, а постепенно и срещу запис на заповед. От показанията му е видно, че св.А. му бил разпоредил да отпуска парични заеми срещу запис на заповед, в който да бъде вписвана думата "без протест". В бланката следвало да се вписват данните на лицата, които ще ползват заемите, а по изрично настояване на А., в записа на заповед следвало да се вписва, че сумите са дължими на подсъдимия, за което този свидетел дал на К. листче с написани лични данни на А.П.. Тези данни трябвало да се дават на всеки от желаещите да ползва заем и той лично трябвало да ги вписва в записа на заповед. На К. било забранено да разговаря по този въпрос с подсъдимия, а попълнените записи трябвало да съхранява при себе си и периодично да предава на А.. Т.М. също осъществявал такава дейност, но за отпусканите суми трябвало да се консултира с К..

За голяма част от отпусканите през този период заеми, свидетелят получавал предварително разрешение от А., който определял и дали да се вписва лихва или не и в какъв размер да е тя. В записа на заповед се вписвала отпусканата сума, а до нея в скоби трябвало да се вписва дължимата лихвата.

При издължаване на сумата по договора за залог, лицето се подписвало на бланка, че се е издължил и си вземало вещта, която служела като залог, а при неиздължаване на сумата след падежа, се изчаквали 10 дни, след което вещта се обявявала за продажба. Когато заемът бил обезпечен със запис на заповед, ако лицето след издължаване на сумата си искало записа на заповед, той му бил връщан, а ако не я искало, не му я връщали. Ако длъжникът по записа на заповед не се издължавал, следвало да се образува изпълнително дело.

Документацията на фирмата се съхранявала в папки, в които К. събирал записите на заповед, както и документите, във връзка с договорите за залог на вещи.

Според свидетелят, в началото на дейността на заложната къща А. идвал често в гр.Козлодуй, като при това лично давал по-големите суми на кандидатстващите за заем. В последствие, след като работата потръгнала, той започнал да идва по-рядко, но обикновено по веднъж седмично. Когато не можел да дойде в гр.Козлодуй, изпращал парите по автобуса от гр.С.. Ако лицето, което искало кредит, се познавало лично с А., се свързвало директно с него, след което А. разрешавал и му изпращал пари на К., ако той нямал такива оборотни. Ако пък имал налични, давал такива от служебните.

Сумите, които К. и М. събирали за съответната седмица, първият от тях отчитал на А., като в някои случаи изпращал сумите по банков път, а в други случаи изпращал същите опаковани като пакети, които предавал на шофьора на автобуса за гр.С..

За последните обстоятелства, защитата на подсъдимият в последното с.з. от 04.04.2016 г., представи 13 бр. копия от вносни бележки от които е видно, че за периода м.февруари 2009 г. до м.април 2009 г. К. е изпращал до А. различни суми по банков път.

 От показанията на свидетеля се установява също, че П. е разбрал за записите на заповеди през 2008г., в края на лятото, или началото на есента. Срещнал се с него и го попитал дали отпускат заеми, в документите за които да вписват неговите лични данни. Първоначално К. отрекъл, но след като подсъдимият му казал, че масово в града се говори, че се отпускат заеми от негово име свидетелят признал това обстоятелство. До този момент подсъдимият не бил запознат със събраните документи и след като ги видял много се ядосал, прибрал папката с документите и тетрадката и си заминал. К. веднага звъннал на Н.А. и му казал за случилото се. Последният също се скарал на свидетеля и му наредил да намери начин да ги прибере обратно. К. обаче не могъл да го стори.

Свидетелят установява и факта, че през м.януари 2010г. А. му продал фирмата си и за период от около шест месеца, той е бил собственик на "Ник Маг" ЕООД. След м.март 2010г. фирма на подсъдимия, на име "Богат-беден" закупила помещението в което се намирала заложната къща, като след това предишната фирма "НИК МАК" спряла да функционира. През цялото време докато работела заложната къща, А. продължавал да му праща пари, за да отпуска заеми, а той му отчитал върнатите суми.

След преустановяване дейността на фирмата, той също я продал на трето лице, тъй като се появили задължения от предишният собственик, които не били платени. Във връзка с тези задължения на фирмата му били образували и съдебни производства.

За последните обстоятелства, защитата на подсъдимият в последното с.з. от 04.04.2016 г., представи препис от присъда и мотиви от 21.01.2015 год. на СРС, приложени на стр.252 и сл. от НОХД № 312/14 г.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.К., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът прочете същите на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК, при което свидетелят заяви, че поддържа казаното от него в с.з. Отрича част от подписите си в протокола за разпит на ДСП. В тази връзка по искане на обвинението съдът е допуснал провеждането на графологична експертиза, от заключението на която се установява, че оспорения текст е изпълнен именно от този свидетел.

Така депозирани в с.з., показанията на К. не бяха оборени по никакъв начин нито от св.А., нито от обвинението, освен в частта, в която твърди, че част от подписите не са негови и за което съдът е приел заключение на графологична експертиза. Същите обаче в останалата им чакт бяха потвърдени от показанията на св.Т.М., а в частта, че той е давал данните на подсъдимия на лицата, които желаели да ползват кредити от заложната къща, показанията му се подкрепят и от показанията на останалите разпитани в с.з. свидетели. Именно и поради това, съдът приема, че показанията на този свидетел са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и ги кредитира напълно.

В показанията си, свидетелят Т.В.М. потвърждава обстоятелството, че през 2007 г. и 2008 год. е работел в заложната къща в гр.Козлодуй, собственик на която бил Н.А. по прякор "Г.".  Потвърждава също, че по това време бил назначен като помощник на св.К., а св.А. им бил разпоредил да отпускат парични заеми на хора, срещу запис на заповед, в който да бъде вписвана думата "без протест". Твърди, че в бланката следвало да се вписват данните на лицата, които ще ползват заемите, а по изрично настояване на А., в записа на заповед следвало да се вписва, че сумите са дължими на подсъдимия, за което този свидетел бил дал на К. листче с написани лични данни на А.П.. Тези данни трябвало да се дават на всеки от желаещите да ползва заем и той лично трябвало да ги вписва в записа на заповед. Свидетелят установява, че когато е бил сам в заложната къща и е имало желаещ за заем, той е трябвало да съгласува отпускането на такъв със св.К..

Свидетелят потвърждава факта, че по това време А. бил докарал няколко скутера и ги оставил за продажба на А.П..

Категоричен е обаче, че подсъдимият не е имал нищо общо със заложната къща, тъй като го е виждал да идва два, три пъти за времето, за което е работел там и не е контактувал с него във връзка с отпусканите от заложната къща заеми. Категоричен е също, че сумите, които давали с К. като заеми, са връщани или директно в заложната къща, или пък са заминавали за гр.С. към Н.А.. Твърди също, че сумите, които двамата с К. раздавали като кредити, били вписвани в тетрадка, която се съхранявала заедно със записите на заповед. След връщането на сумите, същите отново били вписвани в тетрадката. Вписванията правел както той, така К., но имало случай, когато в тетрадката вписвал суми и Н.А.. Заявява, че не знае  за случаи да са дадени пари на заем и да не са върнати, а дори да е имало такива случай, той нямало как да разбере, тъй като Н.А. си движел нещата в гр.С.. Заявява, че сам е напуснал работа.

Така депозирани в с.з., показанията на М. не бяха оборени по никакъв начин нито от св.А., нито от обвинението. Същите се потвърждават от показанията на св.К., а в частта, че той е давал данните на подсъдимия на лицата, които желаели да ползват кредити от заложната къща и от показанията на разпитаната в с.з. свидетелка М.С.. Именно и поради това, съдът приема, че показанията на този свидетел са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и ги кредитира напълно.

Във втората група, са свидетелите, които отричат съпричастност на подсъдимия към отпусканите от заложната къща кредити. Тази група също може да бъде разделена на две под групи:

- свидетели, отричащи каквато и да е съпричастност на П. към ползваните от тях кредити, която група е най-многобройна и в нея са включени свидетелите А.Х.Ч., В.М.Б., В.И.Т., Е.В.С., И.Д.А., И.А.А., К.М.К., М.Ц.С., Б.З.С., Н.Х.Р., Н.Т.Н., Т.Д.П., С.Д.А., С.А.И., М.Р.А., В.Е.А., К.И.К., Н.Й.К., М.Ц.Д., Т.П.Т., М.Л.М., Ю.М.И., С.П.Г., К. П. Д., Б.И.И., Т.М. П., С.Б.С., С.Д.А., С.М.К., М.У.Д., Е.Й.Н., Б.Б.К., В.Ц.Т., Т.И.Н., В.Х.К., Й.М.П., О.П.В., Д.Я.Д. и И.В.И.;

От показанията на св. А.Х.Ч. е видно, че познава подсъдимия от преди, от времето, когато е  отглеждал селскостопански животни. Не знае той да е имал заложна къща. Заявява, че в гр.Козлодуй към онзи момент е имало такава, в която е работел Н.К.. Тъй като имал нужда от парични средства, свидетелят разговарял с него и той му казал, че трябва да отиде в заложната къща, за да подпише запис на заповед. На 28.08.2007 год. свидетелят се явил в къщата, където съставил запис на заповед, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К. посочил, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Свидетелят имал нужда от парите за да помогне в лечението на майка си и затова не се интересувал какво ще пише в записа на заповед. Заявява, че във връзка със заема била уговорена лихва в размер на 20 %, но за това не били съставяни писмени документи. В последствие, още веднъж този свидетел посещавал заложната къща, от където при същата процедура получил нов заем, като на 13.10.07 год., съставил и нов запис на заповед. Първоначално Ч. плащал само лихва, а впоследствие издължил и цялата сума, но не може да каже точно каква сума общо е изплатил.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Ч., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявените му запис на заповеди.

Така депозирани в с.з., показанията на св.Ч. не бяха оборени по никакъв начин от обвинението, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетеля В.М.Б. се установява, че през 2007 год., синът му бил студент и през м.януари трябвало да плати такса за да завери семестъра си. Поради тази причина, свидетелят посетил заложната къща в града и провел разговор със св.К.. Последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. Б. се съгласил с условията на К. и на 26.01.2007 год., съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил, като по настояване на св.К., вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Твърди, че не са уговаряли лихва, тъй като сумата му трябвала за кратко време. Твърди, че негови познати го насочили към къщата, но той не знаел на кого е собственост тя.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Б., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з., като потвърди подписите си в предявения му запис на заповед.

Така депозирани в с.з., показанията на св.Б. не бяха оборени по никакъв начин от обвинението, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетеля В.И.Т. се установява, че не познава подсъдимия. През 2008 год. имал нужда от средства и негови познати от гр.Б.Слатина му казали, че може лесно да получи такива от заложна къща в гр.Козлодуй, като му обяснили и къде точно са намира тя. На 05.11.2008 год., свидетелят посетил къщата и превел разговор с лицето, което било там. Според Т., лицето било слабо и високо, различно от подсъдимия. Работника му разяснил при какви условия може да получи кредит и тъй като свидетелят имал нужда от парите, се съгласил, като съставил и запис на заповед, в който посочил сумата която получил. По настояване на лицето, Т. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Свидетелят не се усъмнил, тъй като смятал, че това е лицето, с което се договаря. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата била уговорена лихва, около 10%, но не може да посочи нищо по конкретно. Твърди, че сумата от кредита е върнал в заложната къща на същото лице, от когото я получил. Категоричен е, подсъдимия не е бил там, нито когато са се уговаряли с работника, нито когато е вземал парите, нито пък когато ги е връщал.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Т., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. и потвърди подписите си в предявения му запис на заповед. Заяви, че е бил притеснен, когато са го извикали за разпит и е подписал протокола без да го чете. Категорично отрича да е виждал някога подсъдимия.

Така депозирани в с.з., показанията на св.Т. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетеля Е.В.С. се установява, че през 2007 год. имала финансови затруднения, като трябвало да връща и заеми към банки. Нейна колежка й казала, че е вземала пари на заем от св. Н.К. и я посъветвала да се обърна към него. Тъй като С. се познавала с него покрай съпруга си, веднага му се обадила и му казала, че има нужда от средства. К. се отзовал, като 01.02.2007 г. отишъл в домът й и й занесъл сумата от 600 лв. Казал й, че трябва да попълни запис на заповед, в който да впише като получена сума главницата, както и 10 % лихва. Казал й също, че следва да впише в записа, че се задължава да върне парите на подсъдимия, като и предоставил и личните му данни, които имал от св.Н.А.. С. имала нужда от парите и се съгласила с поставените й условия. Изготвила запис на заповед съгласно изискванията на К. и получила сумата. В последствие парите били върнати на св.К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.С., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелката заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения й запис на заповед и категорично отрече да е получавала суми от подсъдимия, както и да е връщала такива на него.

Така депозирани в с.з., показанията на тази свидетелка не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетеля И.Д.А. се установява, че през 2008 год.имал нужда от пари.

На 01.08.2008 год. той посетил заложната къща, където превел разговор с лицето, което било там - Н.. Последният му разяснил при какви условия може да получи кредит и тъй като свидетелят имал нужда от парите, се съгласил, като съставил и запис на заповед, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на лицето, А. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Свидетелят е категоричен, че чак по време на делото е осъзнал, че лицето на което се е задължил е именно подсъдимия. До този момент той не го свързвал с това име. Знаел е, че заложната къща в гр.Козлодуй е собственост на "някакъв софиянец".

По същия начин постъпил и на 07.05.08 год.

Твърди, че сумата от двата кредита е върнал в заложната къща на същото лице, от когото я получил - Н.. Категоричен е, подсъдимия не е бил там нито когато са се уговаряли с работника, нито когато е вземал парите, нито пък когато ги е връщал.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.А., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявените му запис на заповеди. Категорично отрича да е имал отношение с подсъдимия по повод отпуснатите му кредити.

Така депозирани в с.з., показанията на св.А. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетеля И.А.А. се установява, че не познава подсъдимият и не поддържа контакти с него. През 2007 и 2008 год. имал нужда от средства тъй като съпругата му била с инсулт и й трябвали средства за лечение. От свои познати разбрал, че може лесно да получи пари от заложната къща в града. На 21.02.2007 год., свидетелят посетил къщата и превел разговор със св.К., който му разяснил при какви условия може да получи кредит. Свидетелят имал нужда от парите и затова се съгласил, като съставил и запис на заповед, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на лицето, А. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П..

По същият начин свидетелят процедирал, като получил още два кредита на 19.03.2007 г. и на 18.01.2008 год.

Твърди, че сумите от трите кредита е върнал в заложната къща на същото лице, от когото ги е получил. Категоричен е, подсъдимия не е бил там нито когато са се уговаряли с работника, нито когато е вземал парите, нито пък когато ги е връщал.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.А., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявените му запис на заповеди. Заяви, че е бил притеснен, когато са го извикали за разпит, че е подписал протокола без да го чета. Категорично отрича да е виждал подсъдимия по повод тези заеми.

Така депозирани в с.з., показанията на св.А. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетеля К.М.К. се установява, че през 2007 г. имал спешна нужда от парични средства за кратък период от време и тъй като знаел, че в заложната къща в града отпускат парични суми срещу подписан запис на заповед отишъл там. Провел разговор със св.К. и последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. К. се съгласил с условията на К. и на 15.03.2007 год., съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К., К. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П., въпреки че знаел, че заложната къща е собственост на лице от гр.С. на име Н.. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата не е уговаряна лихва и такава не е платена, а сумата е върната на св.К..

Твърди, че сумата от кредита е върнал в заложната къща на същото лице, от когото я получил. Категоричен е, подсъдимия не е бил там нито когато са се уговаряли с работника, нито когато е вземал парите, нито пък когато ги е връщал.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.К., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения му запис на заповед. Заяви, че е подписал протокола без да го чета. Категорично отрича да е виждал подсъдимия по повод тези заеми.

Така депозирани в с.з., показанията на св.К. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката М.Ц.С. се установява, че през 2007 год. й се наложило да си направи операция. По това време имала заем от ДСК и не й разрешили да направи друг. По това време братовчед й Т.М. работел в заложната къща в гр.Козлодуй заедно с Н.К.. С. се обърнала за помощ към М. и той се съгласил да й помогне за заем от заложната къща в размер на 500 лв. Казал й, че трябва да попълни запис на заповед, в който да впише като получена сума главницата, както и 10 % лихва. Казал й също, че следва да впише в записа, че се задължава да върне парите на подсъдимия, като и предоставил и личните му данни, които имал от св.Н.К.. С. имала нужда от парите и се съгласила с поставените й условия. На 20.09.2007 г. изготвила запис на заповед съгласно изискванията на М. и получила сумата. В продължение на 10 месеца свидетелката заплащала на К. сумата от по 50 лв., след което по указание на К. внесла на куп още 500 лв. Твърди, че по никакъв повод не е имала разговори с подсъдимия.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.С., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелката заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения й запис на заповед. Категорично отрича да е виждал подсъдимия по повод тези заеми.

Така депозирани в с.з., показанията на св.С. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Б.З.С. се установява, че през 2007 год. той извършвал таксиметрова дейност, поради което и се познавал със св.Н.К.. Знаел, че работи в заложна къща и че там се отпускат кредити. Същата година, за периода от 22.03.2007 г. до 11.11.2007 г., на пет пъти посетил заложната къща, от където след разговор със св.К., последният му отпуснал пет различни заема. Във всеки от случаите, С. попълвал запис на заповед, в която отразявал сумата която получавал. В тези записи, като лице на което се задължавал, по указания на св.К., С. вписвал данните на подсъдимия, които му били давани от К.. Въпреки, че върнал сумите на св.К., изготвените записи на заповед не му били върнати. Свидетелят потвърждава, че по нито един от тези заеми не е заплащал никакви лихви.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.С., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявените му записи на заповед. Категоричен е, че никога подсъдимия не е присъствал, когато е вземал заем от Н.К. и никога не е говорил с П. във връзка с отпускането на заемите. Подсъдимият никога не е говорил с него във връзка с връщането на заемите.

Така депозирани в с.з., показанията на св.С. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Н.Х.Р. се установява, че през 2008 г. имал нужда от парични средства и тъй като знаел, че в заложната къща в града отпускат парични суми срещу подписан запис на заповед отишъл там. Провел разговор със св.К. и последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. Р. се съгласил с условията на К. и на 05.10.2008 год., съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К., Р. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П., въпреки че знаел, че заложната къща е собственост на лице на име Н.. Твърди, че не е уговаряна лихва и такава не е платена, а сумата е върната на св.К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Р., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявените му запис на заповед. Категоричен е, че по повод тези заеми не е разговарял с подсъдимия, не го е питал нищо и не го е търсил. Парите е връщал в срок в заложната къща. Никой не го е търсил и не му е оказвал въздействие, за да връщам заемите. Според свидетелят, той не се е интересувал от къде са парите и защо трябва да бъдат вписани данните на П., тъй като му е било важно да получи същите.

Така депозирани в с.з., показанията на св.Р. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Н.Т.Н. се установява, че познава А.Д.П. само визуално, не е имал "допир" до него и не е разговарял с него за заеми. През 2008 год. имал нужда от парични средства и за това посетил едната от двете заложни къщи в гр.Козлодуй, като уточнява, че тя е по-близо до центъра на града. Заявява, че не е знаел кой е собственик на къщата. По това време свидетелят работел като таксиметров шофьор и няколко пъти бил возел работника на заложната къща, поради което и отишъл при него за помощ. Знае, че името му е Н.. Обяснил му, че му трябват пари за ремонт на таксито и той се съгласил да му отпусне заем. Дал на Н. да попълни запис на заповед, като му казал какви данни да попълни в него. Свидетелят ги попълнил, след което получил парите именно от Н..

 Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Н., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че по повод този заем не е разговарял с подсъдимия, не го е питал нищо и не го е търсил. Парите е върнал в заложната къща. Не се е интересувал от къде са парите, тъй като му е било важно да получи същите.

Така депозирани в с.з., показанията на св.Н. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката Т.Д.П. се установява, че тя е сестра на П.Т. *** и съпруга на св.П.Т.П.. Във връзка с финансови затруднения на брат си и по негово настояване, на свидетелката се наложило да ползва кредит от заложната къща в гр.Козлодуй. Заявява, че е чувала от брат си, че преди този случай, той е ползвал заеми от подсъдимия, но не е сигурна дали това е така, тъй като не е присъствала. В тази връзка заявява, че е ходила с него до домът на негов приятел, но не знае дали това е домът на подсъдимия. Знае обаче, че къщата на П. ***, но никога не е присъствала на среща между подсъдимия и нейния брат. Знае, че брат й дължи пари на много хора. Знае също, че той е "изчезнал" на 09.03.2009 г., като на тази дата е напуснал къщата си и от тогава е в неизвестност.

На 24.11.2007 г., брат й я посетил в домът й и казал, че трябва да подпише един документ, за да може да вземе пари от негов приятел, които щял да върне след няколко дни. Представил й бланка от запис на заповед, като й обяснил какво трябва да впише в нея. Свидетелката имала пълно доверие на брат си и не се поколебала да му помогне. В съставения от нея запис на заповед била отразена както получената сума, така и лицето към което тя се задължила. Въпреки, че до този момент П. не познавала подсъдимия и не го била виждала, тя вписала в записа неговите данни, тъй като така й било казано от нейния брат. Пари за този заем тя не е получавала, но въпреки това впоследствие била посетена на два пъти от св.К., който й казал, че щом записа е на нейно име, то тя следва да върне и парите, посочени в него.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелката, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка П. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения й запис на заповед. Категорична е, че по повод този заем не е разговаряла с подсъдимия, тъй като тогава не го е познавала. Категорична е, че сумата е върната в заложната къща, на св. К., а подсъдимият по никакъв повод не я е търсил.

Така депозирани в с.з., показанията на тази свидетелка не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят С.Д.А. е видно, че познавам А.Д.П., но никога не е взимал пари от него на заем. Във връзка с нужда от парични средства, на 27.11.2007 год. посетил заложна къща, която се намирала на централната градска улица, в гараж на жилищна кооперация в гр.Козлодуй. Заявява, че преди това не е познавал работещите там. Според него, момчето с което разговарял и от което взел заем се казвало Т. и имало много татуировки, по цялото тяло. Заявява, че не се е интересувал и не знае на кого е тази заложна къща. Спомня си, че е попълнил запис на заповед, като сумата която е получил е същата като тази, която е върнал в заложната къща. Заявява, че когато е бил в къщата, подсъдимия не е бил там.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Д., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че по повод този заем не е разговарял с подсъдимия, не го е търсил да му оказва съдействие за тази сума. Отрича да е имал Финансови взаимоотношения с П..

Категоричен е, че сумата е получил в заложната къща, а върнал я е там.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят С.А.И. се установява, че двамата с А.П. са в приятелски отношения. Въпреки това, свидетелят не е сигурен дали той притежава заложна къща. Заявява, че на 26.09.2009 год. е посетил заложната къща в гр.Козлодуй, от където е взел парични средства от момчето, което е работело там - Н.. Заявява, че е върнал сумата в същия размер, в който я е взел, без да му е начислявана лихва.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.И., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че по повод този заем не е разговарял с подсъдимия и не го е търсил да му оказва съдействие. Категоричен е, че сумите е получил в заложната къща от св.К., връщал ги е там, а подсъдимият по никакъв повод не го е търсил, докато е дължал парите. Смята, че различията в показанията му се дължат на факта, че е бил подведен от разследващия полицай, който го е разпитвал.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят М.Р.А. де установява, че по повод финансови затруднения, му се е наложило да ползва услугите на заложната къща в гр.Козлодуй. По това време там е работило лице на име Н., а друго лице със същото име, но от друг град е бил собственик на къщата. Заявява, че не познава А.П., но е чувал името му. Отрича да е разговарял с него във връзка с ползването на заем. Твърди, че такива разговори е водел единствено и само с Н. и той му е давал парите. Ползвал е услугите на къщата пет пъти, като всеки път са оформяли запис на заповед, в който  съдържание му е било диктувано от св.К.. Парите е връщал на него и друго лице освен Н. не е присъствало когато са договаряли условията на конкретния заем. Наред с това, свидетелят потвърди подписа си в предявените му пет броя запис на заповеди. Категоричен е, че по повод тези заеми не е разговарял с подсъдимия и не го е търсил да му оказва съдействие.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката В.Е.А. се установява, че в края на 2007 год., тя си закупила жилище в гр.Козлодуй, а малко след това получила лек инсулт. Наложило се да претърпи и оперативна интервенция и имала нужда от пари. Поради тази причина посетила заложната къща в града и провела разговор със св.К.. Последният се съгласил да й даде заем, но поискал от нея да състави запис на заповед. На 22.01.2008 год., тя съставила такъв запис, в който посочила сумата която получила. По изричното настояване на св.К., свидетелката вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. А. имала нужда от средствата, поради което и се съгласила с условията на К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелката, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка А. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения й запис на заповед. Категорична е, че по повод този заем не е разговаряла с подсъдимия, че сумите е получила в заложната къща от св.К. и на него ги е върнала, без никаква лихва. Така депозирани в с.з., показанията на тази свидетелка не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят К.И.К. се установява, че двамата с подсъдимия се познават отпреди, тъй като свидетелят притежава автосервиз в гр.Козлодуй е извършвал обслужване и ремонт на автомобила на П..

Във връзка с нуждите на сервиза, имал нужда от кредити, но не успял да вземе такива от никоя банка. Признава, че е ползвал кредити от приятели, но и от заложната къща в града. Там разговарял със св.К., който му обещал кредит с лихва от 6-7%. На 01.06.2007 год. свидетелят изготвил запис на заповед, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К. посочил, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. В показанията си в с.з. твърди, че е ползвал два пъти такива заеми, но по делото е представен като доказателство само един запис на заповед, в който не е посочена дължима лихва.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.К., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че по повод този заем не се е срещал и не е търсил подсъдимия, никога не е вземал пари на заем от него и никога не е ходил в дома му. Категоричен е, че парите е получил в заложната къща от св.К. и ги е връщал там. Заяви, че от шест години живее в гр.С. и преди да замине е върнал дължимото в заложната къща. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М.. Подкрепят се и от показанията на св.Н.К., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката Н.Й.К. се установява, че през 2008 год. същата е живеела в гр.Козлодуй. Познавала подсъдимият, покрай съпруга си св.К.К., който притежавал автосервиз в същия град и извършвал обслужване и ремонт на автомобила на П..  Същата година имала спешна нужда от пари за кратък период от време и за това отишла в заложната къща в града и попитала дали може да й отпуснат кредит. Разговаряла с работника, който бил там и който й обяснил при какви условия може да стане това. К. се съгласила и на 23.09.2008 год. съставила запис на заповед, в който посочила сумата която получила. По изричното настояване на лицето, което й дало парите свидетелката вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. К. имала нужда от средствата, поради което и се съгласила с условията.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелката, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка К. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения й запис на заповед. Категорична е, че по повод този заем не е разговаряла с подсъдимия. Категорична е, че сумите е получила в заложната къща от работещия там и на него ги е върнала, без никаква лихва. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката М.Ц.Д. се установява, че през 2008 г. имала нужда от парични средства, но заемът за който кандидатствала в банка не й бил отпуснат на време. Тъй като се познавала с подсъдимия се обърнала за помощ към него. Той обаче й отказал, като казал че не разполага с такива средства. Именно и поради това, свидетелката посетила заложната къща в гр.Козлодуй, за която знаела, че е собственост на лице от гр.С. на име Н., с прякор "Г.". На място провела разговор със св.К. и последният се съгласил да й даде заем, но поискал от нея да състави запис на заповед. Д. се съгласила с условията на К. и на 02.10.2008 год., съставила такъв запис, в който посочил сумата която получила. По изричното настояване на св.К. обаче, свидетелката вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Според показанията на тази свидетелка, при получаване на сумата не е уговаряна лихва и такава не е платена, а сумата е върната на св.К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелката, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка Д. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения й запис на заповед. Категорична е, че сумата е получила в заложната къща от работещия там и на него ги е върнала, без никаква лихва. Така депозирани в с.з., показанията на тази свидетелка не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

В показанията си в с.з., свидетелят Т.П.Т. заявява, че не познава подсъдимият и никога не е има финансови взаимоотношения с него - нито е уговарял заеми с него, нито пък му е давал някакви пари. През месец септември или октомври 2006 г., неговия вуйчо - П.Д.Т. го помолил да вземе пари на заем от заложната къща в гр.Козлодуй вместо него, като му казал, че се е разбрал с когото трябва за заема, а свидетелят само трябва да подпише документите и да вземе парите. Не му е казал с кого се е договорил, а свидетелят не знаел на кого е заложната къща.

На 27.09.2006 г. двамата отишли в заложната къща, където се срещнали със св.Н.К., където получили от него сумата от 1000 лв. Тази сума свидетелят дал на вуйчо си, а връщането на вноските ставало отново в заложната къща на св.К.. Свидетелят заявява, че е получил сумата въз основа на запис на заповед, но такъв не е представен като доказателство по делото. Сумите които връщал по този заем му били давани от вуйчо му и той ги носел в заложната къща на св.К.. Сумата, която била върната била в размер на 1200 лв. Заявява, че неговите родители също са вземали заеми от заложната къща, за да помагат на вуйчо му. Заявява, че знае къде живее подсъдимия и заедно с вуйчо си са ходили до домът му, но не знае дали П. е бил там, тъй като не е влизал вътре и не свързва посещението в дома на подсъдимия с кредита, който е взел от заложната къща за вуйчо си.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Т., дадено на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. Преди това обаче съдебният състав констатира, че в представения протокол липсва отразяване, същият да е бил написан и изготвен под диктовката на свидетеля, липсва отразяване, че на свидетеля е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на този протокол преди да го разпише, съобразно разпоредбата на чл. 236 НПК.

Така депозирани в с.з., показанията на св.Т. не бяха оборени по никакъв начин от обвинението, а свидетелят твърди, че по никакъв повод на ДСП не е споменавал името на подсъдимия, поради което и заявява, че поддържа показанията си от с.з. Именно и поради това, съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и ги кредитира напълно.

От показанията на М.Л.М. се установява, че през 2007 г. имал нужда от парични средства за кратък период от време. Тъй като знаел, че в заложната къща в града отпускали парични суми срещу подписан запис на заповед отишъл там. Провел разговор със св.К. с когото се познавали от 1999 г. и последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. М. се съгласил с условията на К. и на 30.09.2007 год., съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. По настояване на св.К., М. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П., въпреки че знаел, че заложната къща е собственост на лице от гр.С. на име Н., с прякор "Г.". Смятал е, че записа на заповед е подписал, за да може служителя да си оправдае средствата. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата не е уговаряна лихва и такава не е платена, а сумата е върната на св.К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка М. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че сумата е получил в заложната къща от работещия там и на него ги е върнал, без никаква лихва. Наред с това, свидетелят твърди, че когато се е съставял протокола, той е казвал каква е истината и е смятал, че полицая го записва както е казано. Когато обаче протокола му е бил представен за подпис, свидетелят е видял, че вътре са били вписани други факти, а не това, което е казвал и за това не поддържа показанията си от ДСП. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката Ю.М.И. се установява, че през 2008 г. е работела на касата на автогарата в гр.Козлодуй. Познавала св.К. още от преди това. Същата година й се наложило да ползва заем и тъй като знаела, че той работи в заложна къща, на 26.03.2008 год. отишла със съпруга си там. К. се съгласил да й даде търсената сума, но й казал, че трябва да попълни запис на заповед, в който да впише сумата. Казал й също, че следва да впише в записа, че се задължава да върне парите на подсъдимия, като и предоставил и личните му данни, които имал от св.Н.А.. И. имала нужда от парите и се съгласила с поставените й условия. Изготвила запис на заповед съгласно изискванията на К. и получила сумата. В последствие върнала парите на св.К., но записа на заповед останал в него. Твърди, че два пъти е ползвала услугите на заложната къща, но по далото е представен само един запис на заповед.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелката, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка И. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения й запис на заповед. Категорична е, че сумата е получила в заложната къща от работещия там и на него ги е върнала, без никаква лихва. Така депозирани в с.з., показанията на тази свидетелка не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят С.П.Г. се установява, че работи като полицай в АЕЦ Козлодуй. През 2008 г. имал спешна нужда от пари, тъй като трябвало да помогне на баща си за операция на очите му. Познавал отпреди св.К. и затова се обърнал към него за помощ. Последният му обещал заем, но поискал от него да се яви в заложната къща, където да оформят съответните документи. Г. твърди, че е получил сумата въз основа на запис на заповед, но такъв по делото не е представен. Твърди също, че е върнал парите в заложната къща, след две три седмици, като за това време не е заплащал никаква лихва. Изтеглил е кредит от "Джет кредит" и е върнал заема. Отрича да е имал контакти с подсъдимия по повод този заем.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка Г. заяви, че поддържа казаното в с.з. Категоричен е, че сумата е получил в заложната къща от работещия там и на него ги е върнал, без никаква лихва. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят К. П. Д. се установява, че знае къде се намира заложната къща в гр.Козлодуй, но не знае кой е нейният собственик. Твърди, че в началото на 2007 год. му трябвали пари в брой, но имал кредит от банкова институция, поради което и не можело да ползва нов такъв. Тъй като имал златни накити, негови приятели от Мизия го насочили към заложната къща в гр.Козлодуй. При посещението си там, работещия в къщата оценил златото му и му отпуснал кредит, като преди това го накарал да попълни и запис на заповед, в който работника му диктувал какво да пише. Според Д., когато съставяли записа той не е знаел как се е казвал този, с когото се договарял, но в последствие разбрал, че се казва Н.. Тъй като междувременно му се наложило да иска още пари, свидетеля заложил в къщата и моторен трион и взел нов заем. И при двата заема имало уговорена лихва.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка Д. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че сумата е получил в заложната къща от работещия там и на него ги е върнал с никаква лихва. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Б.И.И. се установява, че през 2006г. се занимавал с животновъдство, поради което имал финансови проблеми. Тъй като се познавал с подсъдимия отишъл при него за помощ, но П. му казал, че не се занимава с такава дейност и го насочил към заложната къща. Там И. се срещнал със св.К., от който след оформяне на необходимите документи, на 07.12.2006 год., получил сумата от 600 лв. Свидетелят твърди, че е получил сумата въз основа на запис на заповед, но такъв по делото не е представен.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка И. заяви, че поддържа казаното в с.з. Категоричен е, че сумата е получил в заложната къща от работещия там и на него ги е върнал, с определената му лихва. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Т.М. П. се установява, че през 2007 г. той притежавал лек автомобил, марка "ВОЛВО", който бил внесъл от Италия. Познавал се с П.Т. ***, който знаел като "П.". Т. харесал автомобила на П. и предложил да го купи, но тъй като не разполагал с налични парични средства, предложил на свидетелят да се срещнат в гр.Козлодуй, където той да заложи автомобила в заложна къща, а сумата да бъде платена на свидетеля. П. се съгласил и на 26.07.2007 г. двамата се срещнали в гр.Козлодуй. На срещата Т. се явил с още две момчета. Казал на свидетелят, че трябва да попълни запис на заповед, но да не се притеснява, тъй като той ще връща парите. Продиктувал на П. текста, който трябва да бъде вписан в записа на заповед. След като попълнил записа, П. получил парите от Т. и си заминал, като според него до момента никой не го е търсил да връща тези пари. Запитан в с.з., дали разпознава подсъдимият или св.К., който присъстват в залата, П. отговори, че не разпознава никой от тях и ги вижда да пръв път.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка П. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че сумата е получил от П.Т., който му е диктувал и какво да вписва в записа на заповед. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят С.Б.С. се установява, че познава подсъдимия А.П. само визуално и никога не е имал никакви отношения с него. Заявява, че не е вземал суми от него и не знае дали П. притежава заложна къща в гр.Козлодуй. През 2007 год. му се наложило да вземе пари от заложна къща в гр.Козлодуй, но парите взел от лице на име Н., на когото не знае фамилия. Определя го като около 30-годишен, висок, слаб на ръст. За да вземе парите трябвало да попълни запис на заповед, като  работника му казвал какво трябва да вписва в него. В тази връзка твърди, че никога не е виждал документите на П. и не му знае данните.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка С. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че когато му е отпуснат заема, А.П. не е бил там, както и че не е имал контакт с него във връзка с този заем. Потвърди, че е възможно баща му да се познава в подсъдимия.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката С.Д.А. се установява, че през 2008 год. дъщеря й страдала от сериозно заболяване, вследствие на което по-късно изпаднала в кома и починала. В тази връзка свидетелката имала нужда от пари за лечение на детето и тъй като била чула, че в заложната къща в града отпускали заеми се обърнала към тях за такъв.

На 08.08.2008 г. тя се срещнала там със св.Н.К. и след проведен разговор с него, съставила запис на заповед, в който посочила сумата която получила. По изричното настояване на св.К., А. вписала, че се задължава да върне парите на А.Д.П.. В последствие, още два пъти тази свидетелка посещавала заложната къща, от където при същата процедура получила още два заема, съответно на 18.08.08 г. и на 24.10.08 год., като съставила нови запис на заповеди. При получаване на част от тези суми, присъствал и св.Т.М.. Според показанията на А., при получаване на сумата била уговорена някаква лихва, но не може да посочи размер. Твърди, че сумата от кредитите е върнала в заложната къща на св.К..

 Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелката, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка А. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявените й запис на заповеди. Категорична е, че сумата е получила в заложната къща от работещия там и на него ги е върнала. Не се замисляла какво пише в записите на заповед, тъй като сумите й били необходими за лечението на дъщеря й. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката С.М.К. се установява, че познава подсъдимия А.П., с когото имат общи познати и приятели. Потвърждава, че е участвала в програми в неговото заведение, пеела е на негови мероприятия, като той винаги й е плащал за това съответния хонорар. Отрича да е вземала пари на заем от него. Потвърждава, че през месец октомври 2008 год. имала спешна нужда от парични средства и тогава по нейна молба св.К. я посетил в гр.С. и й донесъл нужната сума. Заявява, че пред нея, К. се обадил на П. и поискал разрешение в изготвения запис на заповед да впишат неговото име, при което П. дал съгласие за това. 

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелката, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка К. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения й запис на заповед. Заявява, че е получила парите от К. и не се е интересувала на кой са парите, нито пък се е замисляла какво пише в записа на заповед. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят М.У.Д. се установява, че не познава подсъдимия и не е вземал пари на заем от него. Вземал заем от заложна къща в гр.Козлодуй от "едно слабичко момче". Спомням си, че това е станало през 2008 година. Върнал е тези пари без лихва на този от който ги е взел.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка Д. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Заявява, че е получил парите от работника в заложната къща и не  го е интересувало на кого са парите. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Е.Й.Н. е видно, че познава А.П., но не знае дали той притежава заложна къща в гр.Козлодуй. Отрича да е работил в имот на П.. Потвърждава, че на три пъти е вземал  пари на заем от Н., който работел в заложната къща в гр. Козлодуй. Смятал, че заложната къща е негова. Връщал е редовно парите. Твърди, че името и личните данни на подсъдимия в изготвените от него записи на заповед не се изпълнени от него. В тази връзка по искане на обвинението съдът е допуснал провеждането на графологична експертиза, от заключението на която се установява, че оспорения текст е изпълнен именно от този свидетел.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка Н. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявените му запис на заповеди. Заяви, че е търсил П. във връзка с офиса, който той си е правил, като свидетеля търсел работа. Предложил му, да му постави вътрешна и външна изолация от нов тип, различен от стандартните, но подсъдимият отказал. Парите, които взел от заложната къща е върнал на Н.. Доверил се е на този, който го е разпитвал и е подписал протокола без да го чете.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, освен в частта, в която той твърди, че част от писаното в записите на заповед не е от него и за което съдът е приел заключение на графологична експертиза. Отделно от това, в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че в тази им част същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

В показанията си свидетелят Б.Б.К. заявява, че не познава лицето А.П. ***. Никога не е виждал подсъдимия. За пръв път го вижда в залата.

През месец ноември 2007 год., братовчед на свидетеля е бил задържан и му трябвали пари за да плати гаранция. При проведено свиждане с него, той му казал, че може да вземе пари от заложната къща в гр.Козлодуй. Казал му, че заложната къща е на "Г.". Именно поради това, свидетелят отишъл в заложната къща. В къщата намерил високо и слабо момче. Казал му за какво съм дошъл и той му поискал личната карта. След като оформили необходимите документи, момчето дало парите на свидетеля, който останал с впечатление, че това е "Г.", при когото го бил пратил братовчед му. Твърди, че парите след това дал на защитника на братовчед му, който платил гаранцията, а свидетелят повече не е ходил в заложната къща. Заявява, че парите ги е връщал братовчед му А..

Поради твърдения на свидетеля че не си спомня всички факти, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 пр.2 НПК. В тази връзка К. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения му запис на заповед. Заявява, че е мислел, че високото момче е А.П. и затова е вписал неговите данни в записа на заповед, които са му били диктувани.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят В.Ц.Т. се установява, че през 2007 г., той имал спешна нужда от парични средства за кратък период от време. От свои познати разбрал, че в заложната къща в гр. Козлодуй отпускат парични суми срещу подписан запис на заповед и отишъл там. В заложната къща имало две момчета, като едното момче бил св.К., когото до този момент Т. не познавал, но когото разпознава в с.з. Заявява, че другото момче не е в залата. Провел разговор с К. и последният се съгласил да му даде заем. Поискал от него преди тава да състави запис на заповед и Т. се съгласил с условията на К.. На 01.05.2007 год., съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К., Т. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П., когото също не познавал и не разпознава и в с.з. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата не е уговаряна лихва и такава не е платена, а сумата е върната на св.К.. Т. твърди, че е получавал кредит два пъти от заложната къща, но доказателства за втори такъв кредит по делото липсват.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка Т. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения му запис на заповед. Заяви, че имената на А.Д.П. и данните, които е вписал, му ги е казало момчето, което му е дало парите в заложната къща и това е същият човек, който е посочил преди малко/свидетеля Н.К./. Няма представа дали този човек се казва А.Д., но именно този човек му е казал да впише тези данни. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Т.И.Н. е видно, че познава подсъдимия само по физиономия, не знае с какво се занимава и не е вземал пари на заем от него. Познава лицето П.Д.Т., като в хода на провежданото по делото разследване е разбрал, че той е взел пари назаем от негово име от заложната къща, като е  подписал запис на заповед. Разбрал е това нещо когато го извикали за разпит и следователят му го казал. След разпита отишъл в заложната къща за да види какво е станало. Не знае на кого е заложната къща. След предявяване на представения като веществено доказателство запис на заповед, свидетелят заяви, че в него няма ръкописен текст, който да е изпълнен от Н.. Отрече и подписът в записа да е негов. Заяви, че за първи път вижда този запис на заповед, както и че той не му е предявяван в следствието.  Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят В.Х.К. е видно, че през 2007 год. участвал в различни търгове в цялата страна. На 13.03.2007 год. бил на такъв търг в гр.Козлодуй и имал нужда от допълнителни средства. Посетил заложната къща в града и там разговарял с някакво момче и парите му били дадени на ръка от него. Отрича да е виждал там подсъдимия. Заявява, че е обяснил на момчето защо е дошъл, а то от своя страна му казало, че трябва да попълни запис на заповед, в който да впише както получената сума, данните от личната си карта, както и че се задължава да върне парите на А.Д.П., като му предоставил личните данни. К. имал нужда от парите и се съгласил с поставените му условия. Изготвил запис на заповед съгласно изискванията на К. и получил сумата. В разпита си в с.з., този свидетел заявява, че не познава подсъдимия, никога не е търсен от него, въпреки, че може и да не е върнал парите на заложната къща, тъй като повече не е ходил в гр.Козлодуй.  Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Й.М.П. е видно, че през 2008 год. същият е живеел в гр.Козлодуй. Заявява, че познава подсъдимия, но посочва св.Н.К. като заявява, че знае, че това е А.П.. На 31.10.2008 год., посетил заложната къща в гр.Козлодуй, за която бил чул, че е на подсъдимия и там провел разговор със св.К.. Последният му разяснил при какви условия може да получи кредит. П. имал нужда от парите и за това се съгласил, като съставил и запис на заповед, в който посочил сумата, която получил. По изричното настояване на св.К., П. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Свидетелят не се усъмнил, тъй като смятал, че се договаря именно с П.. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата била уговорена лихва, около 15 %. Твърди, че сумата от кредита е върнал в заложната къща на св.К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка П. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Заяви, че парите съм е получил от това момче, което е посочил и се намира в залата /сочи св.К./, както и че това момче се казва А.П.. Поддържа, че но именно този човек му е казал да впише данните в записа на заповед, че е получил сумата от него и на него я е върнал. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката О.П.В. е видно, че през 2008 год. тя работела като шофьор на такси. Преди това, покрай сина си се запознала със св.Н.К. и поради това имала номера на мобилния му телефон. Същата година сина на свидетелката заминал за чужбина и тя имала нужда от средства за да му помогне за разходите. Тъй като от сина си знаела, че К. разполага с парични средства, тя му се обадила и го помолила за помощ. На 17.11.2008 год. двамата се срещнали на стоянката на такситата в гр.Козлодуй и свидетелят й дал сумата от 1390 лв., като й казал, че няма повече в него. За да получи сумата обаче, свидетелката  подписала запис на заповед. Според показанията на В., при получаване на сумата не е била уговорена някаква лихва, а сумата от кредита е върнала на св.К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетелката, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, както и поради твърденията на В., че не си спомня всички обстоятелства, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 и т.2 пр.2 НПК. В тази връзка свидетелката заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения й запис на заповед, но заявява, че името на А.Д.П. и данните му не са изписани с нейния почерк. Заявява, че не е прочела записа на заповед, подписала го е на другия ден след като е взела парите и затова не е погледнала на кого се е задължила. Знае, че е взела парите от Н. и е подписала всичко на доверие.

Така депозирани в с.з., показанията на тази свидетелка не бяха оборени по никакъв начин, поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката Д.Я.Д. е видно, че през 2008 год. тя е живеела в гр.Козлодуй. Познавала подсъдимият, но никога не е имала каквито и да било отношения с него. Същата година имала спешна нужда от пари за кратък период от време. Кандидатствала в банкова институция, но не й отпуснали средства. Тогава отишла в заложната къща в града и попитала дали може да й отпуснат кредит. Разговаряла със св.К., който й обяснил при какви условия може да стане това. Д. се съгласила и на 06.04.2008 год. съставила запис на заповед, в който посочила сумата която получила. По изричното настояване на св.К., свидетелката вписала, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Д. имала нужда от средствата, поради което и се съгласила с условията на К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, както и поради твърденията на Д., че не си спомня всички обстоятелства, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 и т.2 пр.2 НПК. В тази връзка свидетелката заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения й запис на заповед. Категорична е, че е получила парите от К. и на него ги е върнала, без никаква лихва.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят И.В.И. се установява, че не познава подсъдимия, а познава единствено присъстващия в залата св.К..

През 2008 г. имал нужда от парични средства за кратък период от време и по този повод негов колега - св.С.П. го запознал със св.К.. И. попитал дали може да получи заем и К. му казал при какви условия може да стане това. И. поискал няколко дни за размисъл, след което на 27.06.2008 год. го посетил отново. На срещата съставил запис на заповед, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К., И. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата не е уговаряна лихва и такава не е платена, а сумата е върната на св.К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка И. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Заяви, че парите съм е получил от това момче, което е посочил и се намира в залата /сочи св.К./, както и че но именно този човек му е казал да впише данните в записа на заповед, че е получил сумата от него и на него я е върнал. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

- във втората под група са свидетели, според които заложната къща е била на подсъдимия, но те не са имали взаимоотношения с него, като той лично не е участвал нито при договарянето и отпускането на кредитите, нито пък е присъствал при връщане на парите.

Тук попадат свидетелите Н. з. С. , А.С.М., П.М.Б., С.Г.П., П.И.П., Е.В.Г., Р.К.Р., М.С.Ц. и Д.И.П..

От показанията на свидетелят Н. З. С. е видно, че познава подсъдимия и знае, че  притежава заложна къща в гр.Козлодуй в на центъра на града. Знае, че първоначално тази къща е била на Н. ***. Заявява, че за периода 2006-2009 год. е вземал пари на заем от тази къща, като във връзка с тези заеми е контактувал с "Н.", който е работел там. През този период от време, свидетелят работел като таксиметров шофьор. И при трите посещения в заложната къща обяснявал на К., че му трябват пари за ремонт на таксито и той се съгласявал да му отпусне заемите. Давал му да попълни запис на заповед, като му казвал какви данни да попълни в него. Свидетелят ги попълвал, след което получавал парите именно от К.. Твърди, че когато е попълвал записите на заповед, не се е интересувал какво пише в тях. Интересувало го е да вземе парите, а личните данни на А.П. му ги продиктувал Н..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.С., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. Преди това обаче, съдът констатира, че в него липсва отразяване същият да е бил написан под диктовката на свидетеля. Липсва отразяване, че на свидетеля е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на протокола преди да го разпише, съобразно чл.236 НПК.

 Въпреки това свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявените му запис на заповеди. Категоричен е, че по повод тези заеми не е разговарял с подсъдимия и не го е търсил да му оказва съдействие. Категоричен е, че не е виждал А.П., когато е договарял заемите. Когато е вземал парите, подсъдимия не е бил там. Не е бил там и когато е връщал парите.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетеля А.С.М. се установява, че през 2008 год. имал нужда от парични средства и затова на 01.08.2008 г посетил заложната къща в гр.Козлодуй. Знаел, че същата е на подсъдимият П., когото познавал само по физиономия. Провел разговор със св.К., който се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. М. се съгласил с условията на К. и същият ден, съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К., свидетелят вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Това не го изненадало, тъй като според него заложната къща била собственост именно на подсъдимия. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата била уговорена някаква лихва, но не може да посочи размер. Твърди, че сумата от кредита е върнал в заложната къща на св.К.. Категоричен е, че подсъдимият не е бил в заложната къща при уговаряне или отпускане на заема, както и че не е чул К. да разговаря с него.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.М., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения му запис на заповеди.

Така депозирани в с.з., показанията на св.М. не бяха оборени по никакъв начин от обвинението, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят П.М.Б. се установява, че през 2008 год. имал нужда от парични средства. От свои познати разбрал, че в заложната къща в града лесно може да получи такива. Знаел, че същата е на подсъдимият П., с когото се познавал отпреди.

На 14.11.2008 г. отишъл там и провел разговор със св.К., когото не познавал до този момент. При разговора, присъствал и друг човек, когото Б. също не познавал, но според него също бил работник в къщата. Категоричен е че подсъдимия не е бил там. К. се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. Свидетелят се съгласил с условията и още същият ден, съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К., Б. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Това не го изненадало, тъй като според него заложната къща била собственост именно на подсъдимия. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата била уговорена лихва в размер на 20 %, като след месец сумата била върната в заложната къща на лицето от когото я получил.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Н., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че по повод този заем не е разговарял с подсъдимия, не го е питал нищо и не го е търсил. Заяви, че не е чувал П. да е давал лични заеми, както и че когато е казал пред разследващия полицай, че съм е парите от А.П., той е имал предвид, че ги е взел от заложната къща, тъй като е смятал, че подсъдимия е собственик на същата.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят С.Г.П. се установява, че познава А.Д.П. и са в приятелски отношения с него. Знае, че той има заложна къща в гр. Козлодуй, но не може да каже откога я има. Смята, че през 2009 г. П. вече е бил собственик на същата. Признава, че е вземал пари на заем от заложната къща и във връзка с него е подписвал запис на заповед. Твърди, че няколко пъти, когато му се е налагало е взимал пари от там, но винаги след определеният срок е връщал същата сума. В заложната къща е контактувал с "Н.", но не знае какви пари е давал в заем - негови или на заложната къща. Парите е връщал на Н.. Имало е случаи, когато е ходил в заложната къща, не е имало пари и не е взимал заем. Когато е вземал пари, не е виждал подсъдимия в заложната къща.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Г., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявените му три броя запис на заповеди. Категоричен е, че по повод тези заеми не е разговарял с подсъдимия, не го е търсил да му оказва съдействие за тази сума. Категоричен е, че сумите е получил в заложната къща, връщал ги е там, а подсъдимият по никакъв повод не го е търсил.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят П.И.П. се установява, че двамата с А.Д.П. се познават от преди. Знае, че подсъдимият има заложна къща в гр. Козлодуй, която се намира в гараж на центъра на града. Преди време имал семейни проблеми и му трябвали пари. Тогава посетил заложната къща, където се срещнал със св.Т.М.. Казал му, че му трябват пари и ако може да му помогне. Тогава М. се обадил на подсъдимия, който по-късно дошъл. Когато и двамата били вътре в заложната къща, свидетелят попитал дали могат да му дадат пари, при което М. обещал да му даде заем, но обяснил при какви условия. Според свидетелят, в случая присъствието на подсъдимият не е било необходимо, за да му дадат заема, тъй като М. го познавал и знаел, че се познава с А.П.. Попълнил документите, които М. му дал и получил необходимата му сума. В последствие върнал същата в заложната къща. Според този свидетел, по този начин той ползвал два пъти кредит от заложната къща, но по делото е приложен само един запис на заповед. Потвърждава, че във връзка със заема е била уговорена лихва, но отрича П. да му е носел пари в с.**** в домът му.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.П., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписите си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че по повод този заем не е разговарял с подсъдимия и не го е търсил да му оказва съдействие. Категоричен е, че сумите е получил в заложната къща от св.М., връщал ги е там, а подсъдимият по никакъв повод не го е търсил.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелката Е.В.Г. се установява, че работи в РС Козлодуй. Познава А.П. само по физиономия, като личност от града и знае, че той притежава заложна къща. Брата на свидетелката - св.Т.М. преди време работел в същата заложна къща. През 2006 год. и се наложило да ползва кредит от къщата и за това брат й разговарял със св.К.. В последствие, тя също разговаряла с него и докато тя била на работа, той й занесъл парите. На място свидетелката оформила запис на заповед, а след около месец върнала заема. Отрича да са имали уговорки за заплащане лихви. Парите върнала на Н.. Отрича да е търсила А.П. във връзка с този заем, както и той да я е търсил и във връзка с връщането на парите.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Г., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на тази свидетелка на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелката заяви, че поддържа казаното в с.з. Категорична е, че по повод този заем не е разговаряла с подсъдимия и не го е търсил да му оказва съдействие. Категорична е, че сумите е получила на работното си място от св.К. и след това ги е върнала на него. Твърди, че на ДСП е казала, че парите са от А.П., тъй като е мислела, че заложната къща е негова.

Така депозирани в с.з., показанията на тази свидетелка не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Р.К.Р. се установява, че през 2006 и 2007 год. имал периодична нужда от парични средства и затова посещавал заложната къща в гр.Козлодуй. Знаел, че същата е на подсъдимият П., с когото се познавал отпреди.

На 23.07.2007 г. за пореден път отишъл там и провел разговор със св.К.. Последният се съгласил да му даде заем, но поискал от него да състави запис на заповед. Р. се съгласил с условията на К. и същият ден, съставил такъв запис, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К., Р. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Това не го изненадало, тъй като според него заложната къща била собственост именно на подсъдимия. Според показанията на този свидетел, при получаване на сумата била уговорена лихва в размер на 20 % и за известен период от време той заплащал само лихвата на св.К.. Твърди, че сумата от кредита не е върната, но никой не го е търсил по този въпрос.

 Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка Р. заяви, че поддържа казаното в с.з. Потвърди подписа си в предявения му запис на заповед. Категоричен е, че сумата е получил в заложната къща от работещия там. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записа на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят М.С.Ц. се установява, че двамата с П.Т. *** са приятели. През месец май 2008 г., Т. посетил свидетелят в домът му и му казал, че е загазил и има нужда от средства. Попитал го дали ще се съгласи да отиде с него при негов познат в Козлодуй, на име А., в заложната му къща и да вземе заем от къщата на името на свидетеля, а Т. щял да му стане гарант. Обещал му, че след три месеца ще върне парите. Тъй като двамата били добри приятели, свидетелят се съгласил, взел си личната карта и двамата отишли в заложната къща, която се намирала в центъра на гр.Козлодуй. Ц. твърди, че в заложната къща са заварили едно младо момче, което е работело там и което е подготвило записа на заповед в който той се е подписал. Когато му дали да подпише документа, той не обърнал внимание на какво се подписва и не го е чел, тъй като имал доверие и на двамата. Твърди, че след това П. е взел документа и двамата са отишли в една къща, но не може да каже къде се намира. П. е влязъл вътре, забавил се около 10 минути, след което дошъл в автомобила, казал че всичко е точно и  закарал свидетеля до къщата му. След три месеца двамата се видели отново и П. му казал, че е върнал заема. В показанията си свидетелят е категоричен, че не  познава А.П. и никога не е вземал заем от него. Ходил е само веднъж в заложната къща.  След предявяване на приложения по делото запис на заповед заявява, че името на А.Д.П., както и неговите данни не са писани от него, но не може да си спомни дали това, което не е написано от него е било попълнено, когато той е вписвал данните си.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Д.И.П. е видно, че познава А.П. *** и е посещавал  дома му. Преди време работел като строител и по този повод е ходил у тях. Отрича да го е търсил по друг повод, както и да е вземал пари на заем от него. Потвърждава обаче, че е вземал заем от заложна къща в гр.Козлодуй. Тъй като му трябвали пари на заем, той се обадил на брат си - св. П.П., който му казал, че не може да му услужи. Препратил го към заложна къща в гр.Козлодуй. Като отишъл там, свидетелят се срещна с работещия там. При проведения разговор между двамата, К. му обяснил условията за да получи кредит и след като П. попълнил запис на заповед, съгласно изискванията на К., получил нужната му сума. След време, чрез сина си върнал парите на същото момче. Като се върнал, синът му казал, че е върнал парите в заложната къща и всичко е оправено.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля, дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка П. заяви, че поддържа казаното в с.з. Категоричен е, че когато му е отпуснат заема, А.П. не е бил там. Заяви, че на ДСП е казал, че парите са от А.П., тъй като е мислел, че заложната къща е негова.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

В третата група са свидетелите от чийто показания, би могло да се изведе някаква съпричастност на подсъдимия към отпусканите кредити. Тук са показанията на свидетелите В.В.Т., П.Т.П. и Д.Д.Ц.;

От показанията на свидетеля В.В.Т. се установява, че през 2007 год. негов познат П.Д.Т. го помолил да вземе пари на заем от заложната къща в гр.Козлодуй вместо него, като му казал, че същата е собственост на А.П.. Т. му казал, че предварително е уговорил всичко, а свидетелят само трябва да подпише документите и да вземе парите.

На 15.03.2007 г. двамата отишли в заложната къща, където се срещнали със св.Н.К. и след проведен разговор с него, В. съставил запис на заповед, в който посочил сумата която получил. По изричното настояване на св.К., В. вписал, че във връзка със заема, се задължава да върне парите на А.Д.П.. Получената сума свидетелят предоставил на П.Т., като от него разбрал, че е уговорена лихва в размер на 20 %. В последствие, още два пъти този свидетел посещавал заложната къща, от където при същата процедура получил още два заема, съответно на 30.01.08 г. и на 21.10.08 год. Тези суми също били дадени на П.Т.. Във връзка с тези кредити, свидетелят твърди, че Т. му казал, че са уговорени с П., но той лично не е говорил с него. Категоричен е, че парите е получил от и върнал на К.. Заявява също, че според П.Т., той имал дългове и от заложната къща нямало да му дадат на парите на него. Твърди, че  и преди това е давал лични пари на Т., но тъй като вече нямал възможност да му дава, той му предложил тази схема.

В началото, Т. покривал задълженията на В. към заложната къща, но след като напуснал Република България, св.К. започнал да се обажда по телефона на В., като се срещнал с него няколко пъти. В показанията си в с.з. В. твърди, че е върнал сумата от 11 000лв., които дължал на заложната къща, като преди това провел среща и с подсъдимия, на която той го заплашил, че трябва да се разплати със св.К..

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.В., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по предложение на прокурора и поради липса на съгласие за това от защитата на подсъдимият, съдът е прочел показанията на този свидетел на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното. Потвърди подписите си в предявените му запис на заповеди. Заяви, че е споменал името на подсъдимия в прочетения му протокол за разпит, тъй като е имал предвид, че парите са от неговата заложна къща, а не лично от него.

Така депозирани в с.з., показанията на св.Б. не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят П.Т.П. се установява, че във връзка с финансови затруднения на брата на съпругата си - П.Т. и по негово настояване, на свидетелят се наложило да ползва кредит от заложната къща в гр.Козлодуй. На 05.03.2008 г., Т. му казал, че трябва да подпише един документ, за да може да вземе пари от негов приятел. Представил му бланка от запис на заповед, като му обяснил какво трябва да впише в нея. Свидетелят не се поколебал да му помогне. В съставения от него запис на заповед била отразена както получената сума, така и лицето към което той се задължил. Въпреки, че до този момент П. не познавал подсъдимия и не го бил виждал, той вписал в записа неговите данни, тъй като така му казал П.Т.. Парите от този заем получил Т.. В показанията се в с.з. П. твърди, че пред 2009 год., шуреят му заминал в чужбина тъй като дължал пари на много хора. Твърди също, че във връзка с този заем е бил посетен от св.К. съвместно с подсъдимия, които му казали, че заема не е върнат и щом записа на заповед е на негово име, то той следва да върне и парите, посочени в него. Твърди също, че според него парите били на заложната къща, а не на А.П., тъй като К. му казал, че трябва да ги върна в заложната къща, където и в последствие парите били върнати.

Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, а в частта, относно начина на оформяне на записите на заповед и обстоятелствата, които е следвало да бъдат вписани, тези показания принципно се подкрепят и от показанията на свидетелите К. и М., поради което и съдът приема, че същите са подредени, без противоречия с останалите годни доказателства, поради което и им дава вяра.

От показанията на свидетелят Д.Д.Ц. се установява, че двамата с подсъдимия се познават отдавна, но не поддържат никакви отношения помежду си. Твърди, че поради финансови затруднения много пъти му се е налагало да взема пари на заем от него, като всеки път е била уговаряна 20 % лихва, а за гарантиране на заема е попълвал запис на заповеди. В тях е била отразявана сумата заедно с лихвата. Твърди, че освен лихвата, при закъснение е плащал и наказателна лихва от 5 процента върху цялата сума. Твърди, че лично с подсъдимия е договарял условията на тези заеми. Потвърждава подписите си в представените четири броя запис на заповеди.

Поради констатирани съществени противоречия в показанията на св.Ц., дадени на фаза ДСП и тези дадени в хода на съдебното следствие, по искане на защитата, съдът е прочел същите на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 НПК. В тази връзка свидетелят заяви, че поддържа казаното в с.з. Заявява, че по време на разпита му на ДСП е бил в други отношения с подсъдимия и затова е дал други показания. Категоричен е, че по повод опусканите му заеми е разговарял само с подсъдимия. Така депозирани в с.з., показанията на този свидетел, макар да са изолирани от останалия доказателствен материал не бяха оборени по никакъв начин, поради което и съдът им дава вяра.

Приетата за установена от съдът фактическа обстановка се установява отчасти и от заключенията на изготвените по далото ССчЕ, най вече относно отпуснатите като кредит суми.

От изготвена на ДСП съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава и от заключението на в.л. М.Г. е видно, че  за 2006 г. по цитираните по-горе записи на заповед са отпуснати кредити за 1600 лв., а размера на платени лихви е 6120 лв. Общата сума на отпуснатите кредити за 2007 и 2008 год. е в размер на 104 442 лв., а върнати лихви са в размер на 181 082 лв.

Тъй като при изготвяне на тези експертизи, в.л. е взело предвид единствено и само показанията на посочените по-горе свидетели, дадени на фаза ДСП, от които показания всички свидетели се отричат и които поради липса на съгласие от страна на защитата на подсъдимия са присъединени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 НПК, в съдебна фаза съдът допусна провеждане на нова експертиза. За да изготви заключението си, в.л. Р.Д. се е запознала с показанията на всички 54 разпитани по делото свидетели, като е посочила това, което всеки от тях е твърдял в ДСП и пред настоящият състав на ВрОС. Описани са и всички приложени към делото запис на заповеди и договори за заем срещу залог. Констатирани са съществените различия в показанията на свидетелите в двете фази от процеса. Посочено е изрично, че въпросната тетрадка, която е била иззета заедно със записите на заповед, не може да бъде ценена като счетоводен документ, тъй като не съдържа никакви реквизити на такъв. Не са били ценени и приложените към делото ревизионни доклади и ревизионни актове, като за същите е отразено, че касаят друго производство, различно от настоящето.

Експертизата е приела, че при липса на други данни, задължението по съответният запис на заповед е било издължено в срок, на падежа. С оглед на това и при липса на категорично изявление от страна на издателя за платена лихва, експертизата приема, че погасената сума по всеки запис на заповед е само главница. В тази връзка, в.л. твърди, че само в един единствен запис на заповед е имало написана лихва.

В заключение, вещото лице е приело, че:

- за 2004 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 17 210 лв., с поемател Н.Г.А.;

- за 2005 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 8 020 лв., с поемател А.Д.П. и за сумата от 15 190 лв.Н.Г.А.;

- за 2006 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 180 045 лв., с поемател А.Д.П. и за сумата от 5 400 лв.Н.Г.А.;

- за 2007 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 231 382 лв., с поемател А.Д.П.;

- за 2008 год. за издадени запис на заповеди за сумата от 332 257 лв., с поемател А.Д.П.;

Според показанията на свидетелите, дадени на фаза ДСП, в.л. е посочило, че във връзка с издадените от тях запис на заповеди, свидетелите са заплатили за периода 2006 - 2010 г. лихви в общ размер на 154 112 лв.

Съдът възприема изцяло заключенията на коментираните по-горе ССчЕ, касателно отпуснатите в заложната къща кредити като прецени, че в тази им част същите са абсолютно еднопосочни, обективни, компетентни, всестранни и пълни. Липсват противоречия между тях, като по отношение на отпуснатите кредити, същите се подкрепят и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели. Липсват каквито и да са доказателства, които по някакъв начин да оборват направените в тях констатации, досежно отпуснатите суми. По отношение на твърденията за "платени от свидетелите лихви на подсъдимия за посочения период", съдът намира за нужно да отбележи, че данни за това се съдържат само в показанията на свидетелите от проведените им разпити в ДСП, които обаче са били приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК и не могат да бъдат кредитирани. Пред съдебния състав обаче, само един от свидетелите твърди, че е получил кредит от подсъдимия и му е плащал лихва, но по отношение на този свидетел, на подсъдимият не е било повдигнато обвинение и не е правено искане за изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК. В тази връзка съдът кредитира заключението на в.л. Р.Д. и в частта, в която е посочено, че при липса на категорично изявление от страна на издателя в с.з. за платена лихва, експертизата приема, че погасената сума по всеки запис на заповед е само главница.

Посоченото по-горе, дава основание на съдебния състав да приеме, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, свързани с твърденията в него, че за периода от м.септември 2006г. до 2010г. включително, в гр.Козлодуй, подсъдимия без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като системно е предоставял парични средства в заем срещу насрещна материална облага - лихва от 8 % до 30 %, или фиксирана конкретна месечна сума на тридесет и трима кредитоискатели и от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи от лихвите, не се установяват от събраните по делото доказателства.

На първо място, от показанията на разпитаните свидетели, заключенията в.л. и представените по делото записи на заповед, приложени в син класьор е видно, че след 2008 год., липсват категорични данни за раздавани кредити, срещу запис на заповед. В тази връзка, не става ясно защо обвинението е приело, че макар приложените по делото записи на заповед да са били иззети от домът на подсъдимия на 25.11.2008 год., кредитирането на свидетелите /извършването по занятие на банкови сделки без съответно разрешение/ е извършвано за периода от м.септември 2006г. до 2010г. включително.

На второ място, както бе посочено по-горе по делото бяха проведени разпити на 54 свидетели, от които 53 такива посочени от обвинението и един - Т.М., посочен от защитата на подсъдимия.

В показанията си в с.з., четиридесет и двама от тези свидетели, отрекоха каквато и да е съпричастност на подсъдимия към отпуснатите им кредити от заложната къща в гр.Козлодуй. Други девет от тях заявиха, че са чували или предполагали, че заложната къща от която са взели кредитите е на подсъдимия. Тези свидетели обаче, също са категорични, че при договарянето и отпускането на кредитите им подсъдимият не е присъствал нито пък те са се срещали с него. Категорични са и за това, че при връщане на парите П. не е присъствал.

Единствено от показанията на трима от разпитаните свидетели, би могло да се установи някаква съпричастност на подсъдимия към взетите от тях заеми. Следва да се отбележи обаче, че първите двама от тях отричат подсъдимият да е присъствал при уговаряне на заемите в заложната къща, при вземането на съответните суми, както и при тяхното връщане. Споделят единствено, че са били посетени от подсъдимия и св.К., едва след като лицето, заради което са взети кредитите е изчезнало. По отношение на последният свидетел пък, на подсъдимият не е било повдигнато обвинение, а не беше направено и искане за изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК. Отделно от това, следва да се отбележи и факта, че св.Ц. изцяло променя показанията си от ДСП, като единствен заявява, че това се дължи на промяна на отношенията между него и подсъдимия.

Що се касае до свидетеля П.Т., то преди заличаването на същият, съдът направи всичко възможно за издирването и призоваването на същият, включително и чрез органите на МВР, но всички усилия в тази насока останаха напразни. Безспорно по отношение на този свидетел беше установено, че е напуснал домът си на 09.03.2009 год. и от тогава е в неизвестност. Тези обстоятелства бяха потвърдени от сестрата на Т. - св. Т.П., от нейния съпруг - св.П.Т.П., както и от св.В.В.Т., а са били известни на обвинението още преди изготвяне на обвинителния акт. В тази връзка съдът предложи на страните по делото, показанията на този свидетел да бъдат прочетени и приобщени на единственото възможно в случая основание - чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 пр.1 от НПК, но поради липса на съгласие от страна на защитата на подсъдимия, това не бе сторено.

Така събраните и обсъдени по-горе доказателства не се оспорват от подсъдимия, а те от своя страна установяват еднакъв механизъм, по който се е извършвало кредитирането на разпитаните свидетели. Всички кредити са били предоставени чрез служителите на заложната къща в гр.Козлодуй - свидетелите К. и М.. Установява се също, че до м.януари 2010 год. къщата е била собственост на св.Н.А., който осигурявал средствата за дейността й, а след това до прекратяване на дейността й, заложната къща е била собственост на св.К.. Установява се и това, че подсъдимият никого през инкриминирания период не е бил собственик на тази къща.

Двамата служители разяснявали на всеки от желаещите условията за заем. Преди отпускане на сумите, всеки от клиентите попълвал собственоръчно запис на заповед, в който се задължавал "без протест" да върне парите. По изрично настояване на св.А., св.К. задължавал свидетелите да вписват в съответния запис на заповед, че сумите са дължими на подсъдимия, чиито лични данни този свидетел бил получил предварително от работодателя си. На К. било забранено да разговаря по този въпрос с подсъдимия, а попълнените записи трябвало да съхранява при себе си и периодично да предава на А.. Т.М. също осъществявал такава дейност. В записа на заповед не се вписвала лихва, а ако се договаряла такава това ставало устно.

При неизплащане на дължимите вноски следвало да се предяви записа на заповед и да се пристъпи към снабдяване с изпълнителни листи и принудително изпълнение. Данни за такива действия по отношение на посочените в обвинителния акт и разпитани по делото свидетели обаче липсват.

Имайки предвид горното съдът прие, че от правна страна подсъдимият П. не е осъществил състав на престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2 вр.ал. 1 НК.

За да е съставомерно такова деяние, по делото следва да е безспорно установено, че подсъдимият е осъществявал банкови сделки, да се установи, че те са извършвани по занятие, както и че са извършвани в нарушение на установен разрешителен режим. Нужно е да се установи и факта, че от дейността си подсъдимият е получил значителни неправомерни доходи. Нито едно от тези обстоятелства обаче, не беше установено по категоричен начин.

Безспорно е, че през инкриминирания период са били в сила два нормативни акта - Закона за банките, /ЗБ/ (в сила до 01.01.2007г.), а след това Закона за кредитните институции /ЗКИ/, който е в сила от 01.01.2007 г., и отменя Закона за банките.

И в двата закона липсва легално определение на "банкова сделка", но в чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗБ (в сила до 01.01.2007г.) и в чл. 2, ал.2, т.1 до 13 от ЗКИ са посочени отделните видове банкови дейности, които може да извършва една банка /кредитна институция/.

Основната й дейност се изразява в публично привличане на влогове и заедно с това предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Отделно от тази дейност банката може да извършва дейностите по чл.1 ал.2 от БЗ (в сила до 01.01.2007г.) и по чл. 2, ал.2, т.1-13 от ЗКИ, като за осъществяване на изброените видове банкова дейност е необходим лиценз, издаден от БНБ, съгласно изискването на чл.11 от ЗБ (в сила до 01.01.2007г.) и съответно чл. 13 от ЗКИ.

Извън случаите, в които е необходим лиценз за осъществяване на банкова дейност от банка, ЗКИ урежда и режима на лица, различни от кредитните институции. Това са финансовите институции по чл. 3 от ЗКИ, чиято основна дейност е извършването само на определена и изрично посочена част от дейностите на банките, регламентирана в чл. 2, ал.2, т.1, 2, 6 - 13. Освен тези дейности на тези институции са разрешени е дейности по придобиване на участия в кредитна институция или друга финансова институция, както и отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Последното уточнение дава ясно разграничение от банковата дейност на банките, за които режимът е лицензионен и е регламентиран в чл. 13 от ЗКИ, тъй като банките също извършват отпускане на заеми, но не със собствени средства, а набрани чрез публично привличане на влогове.

В отличие от банките, финансовите институции нямат право да извършват публично влогонабиране. Възможността да отпускат заеми е само когато те са от собствени средства. За да е възможно да се извършва тази дейност, финансовите институции трябва да бъдат вписани в регистър на БНБ, който е публичен и за вписването в него се издава удостоверение. За да бъде вписано едно дружество в регистъра, следва да се изпълнят условията, посочени в ЗКИ и конкретизирани с Наредба № 26/2009 г. за финансовите институции. Едно от условията за вписване в регистъра като финансова институция е относителния дял на дейностите, включително и по чл. 3, ал.1, т.3/ отпускане на заеми със собствени средства/, да е не по-малко от 50 % от общата дейност на ЮЛ съгласно финансовите отчети. Дори и да се регистрира като финансова институция, то ако това обстоятелство не е налице повече от 6 месеца, БНБ следва да заличи ЮЛ като финансова институция.

От горния анализ на законодателната уредба следва да се направи извод, че след приемането на ЗКИ, който е в съответствие с Директиви на ЕС/ посочени в пар.4 от Доп.разпоредби на ЗКИ/, относно финансовите и кредитни институции, е въведен лицензионен режим за кредитните институции /банки/ и разрешителен режим за финансови институции. Новият закон също така се отличава съществено и относно забраната за влогонабиране - дейност, поначало присъща само на банките, като изрично е посочено, че е възможно влогонабиране, когато са приети влогове от не повече от 30 лица / по аргумент от параграф 1, т.3 от Доп.разпоредби на ЗКИ/. За първи път е уредена и възможността за отпускане на заеми от други лица, освен от банки, но с изричното уточнение, че това следва да е със собствени средства, а лицата / съгл. чл. 3а ал. 1, т.1 от ЗКИ - да са учредени като АД, ООД или КДА/ подлежат на вписване в регистъра на БНБ само когато тази дейност е основна. За първи път също е предоставена и възможност финансовите институции, освен изрично изброените банкови дейности да отпускат заеми със собствени средства.

Становището на прокурора, намерило израз както в повдигнатото с ОА обвинение, така и по същество на делото е, че подсъдимият е извършвал дейност в нарушение на въведения лицензионен режим по чл.1, ал.1 и ал.4 от Закона за банките (в сила до 01.01.2007г.) и по чл.2 ал.1  и чл. 13 от ЗКИ, (в сила от 01.01.2007г.), тъй като е осъществявал банкова дейност. Посочено е, че според цитираните текстове от двата закона, предоставянето на парични средства в заем, срещу лихва, като системно повтаряща се дейност извършвана по занятие е сред видовете банкови сделки поставени под разрешителен режим. В сега действащия ЗКИ обаче подобно определение за паричен кредит няма. Изискването за лицензиране като банка /кредитна институция/ е поставено само когато дейността, която следва да се извършва е публично влогонабиране и заедно с това предоставяне на кредити.

От доказателствата по делото е видно, че в случая заемите са били договаряни в заложна къща в гр.Козлодуй, парите са били раздавани на свидетелите от работещите там К. и М. и пак там и на тях двамата са били връщани заемите. Следователно в заложната къща в гр.Козлодуй са били осъществявани само сделки по предоставяне на заеми, но не и такива по влогонабиране, и дори хипотетично да се приеме, че подсъдимият е участие при отпускането на тези заеми, а такива доказателства липсват, то в случая би следвало да е нарушен бланкетен текст от ЗКИ относно разрешителния режим за финансовите институции по чл. 3 от ЗКИ, тъй като тази дейност е разрешена изрично за тези институции, при определени условия. В този смисъл позоваването на прокурора да са нарушени бланкетни разпоредби по чл.1, ал.1 и ал.4 от Закона за банките (в сила до 01.01.2007г.) и по чл.2 ал.1  и чл. 13 от ЗКИ, (в сила от 01.01.2007г.) е неточно, тъй като не съответстват на установените по делото факти.  Като не е направено ясно разграничение между двата вида институции, за които законът е посочил конкретно кои банкови дейности са т.нар."изключителна банкова дейност" и тези, за които е възможно да се осъществяват и от други субекти и не е разграничен режима под който е поставена всяка от тези институции, обвинението е посочило неправилно и бланкетната диспозиция на нормата, която при всички случаи трябва да се конкретизира. 

Както бе посочено по-горе, при актуалната правна уредба е възможно определен субект да извършва кредитиране, но само със собствени средства. Когато обаче това съставлява негова основна дейност, то тази му дейност подлежи на разрешителен режим, уреден в чл. 3 и сл. от ЗКИ и Наредба № 26/2009 г. за финансовите институции.

В този смисъл официалното становище на БНБ застъпено в други съдебни актове е, че ако не се осъществява публично влогонабиране, а се предоставят кредити само със собствени средства, то тогава тази дейност не се включва в понятието "банкова дейност".

С други думи, дейността осъществявана от търговското дружество „НИК МАГ" ЕООД, собственост на св.Н.А., представляваща дейност свързана с предоставяне на заеми със собствени средства на различни лица, не е представлявала банкова дейност, изискваща разрешение по смисъла на ЗКИ, като за нея не се изисква лиценз по чл. 13 от ЗКИ, доколкото само предоставянето на заеми не подлежи на лицензиране. Единствено дейността на банките, като кредитни институции, имащи право освен предоставяне на заеми, да извършват и публично влогонабиране, е поставена под лицензионен режим.  

Именно и поради това, съдът счете, че подсъдимият не е осъществил състав на престъпление по чл. 252 от НК, доколкото по делото от една страна не беше установено той лично или от името на търговско дружество „НИК МАГ" ЕООД, собственост на св.Н.А., да е участвал при сключване на договори за предоставяне на заеми на ФЛ. От друга страна, дори да е имало някакви действия от него по връщане на суми по вече сключени договори за заем, тези действия обективно не са били поставени под разрешителен режим, който той да е нарушил.   

От друга страна, за да е осъществено от обективна страна престъпното деяние по смисъла на чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК, свързано с понятието „банково кредитиране", освен по отношение на субекта да липсва разрешение за извършване на банкова дейност, то кумулативно следва да е налице и друга материално правна предпоставка - банковите сделки да се извършват по занятие - да бъдат основен източник на доходи и средства за препитание за дееца и в резултат на тази неправомерна дейност да са получени значителни неправомерни доходи.

По отношение на материално - правната предпоставка - по занятие, в правната доктрина е прието, че деяние по занятие се осъществява тогава, когато са извършени поне три сделки и тази дейност е насочена към получаване на траен източник на доходи и печалба. Приема се в правната теория и в константната практика на съдилищата, че не е нужно занятието да съставлява единствен или главен поминък, а е възможно лицето да има и други източници на доходи /Решение № 122/2009 год. на ВКС, по н.д. №88/2009 год., III н.о., Решение № 560/2005 год. на ВКС по н.д. №1082/2004 год., I н.о./.

Наличие и на такава материално правна предпоставка обаче, в случая също не беше установено.

В тази връзка, съдът счита за необходимо да коментира становището на прокурора, че след като са налице повече от три сделки, е налице системно заемане на парични средства срещу материална облага / обв. акт, л. 8/. Както практиката, така и доктрината прави разлика между понятие "системно", от понятието "по занятие". Системността изисква да се установи осъществяване на три или повече отделни еднородни деяния, а всяко едно само по себе си не осъществява състава на престъплението, докато това по занятие е усложнена престъпна дейност, при която обществената опасност на престъплението се проявява само ако са осъществени множество деяния и те засягат дейности, за които има специална правна уредба. В тази връзка и обстоятелствената част на обвинителния акт е в противоречие с диспозитива му, тъй като съгласно чл. 252 от НК деянието следва да е по занятие, но не и на системно извършване, каквото изискване като обективен признак от състава на престъплението няма.

Както бе посочено и по - горе, в показанията си в с.з., четиридесет и двама от разпитаните свидетели, отрекоха каквато и да е съпричастност на подсъдимия към отпуснатите им кредити от заложната къща в гр.Козлодуй. Други девет заявиха, че са чували или предполагат, че заложната къща от която са взели кредитите е на подсъдимия. Тези свидетели обаче, също са категорични, че при договарянето и отпускането на кредитите им подсъдимият не е присъствал нито пък те са се срещали с него. Категорични са и за това, че при връщане на парите П. не е присъствал. Наред с това, по делото беше установено по категоричен начин и обстоятелството, че подсъдимият никога не е бил собственик на заложната къща. Единствено от показанията на трима от разпитаните свидетели, би могло да се установи някаква съпричастност на подсъдимия към взетите от тях заеми, но първите двама от тях отричат подсъдимият да е присъствал при уговаряне на взетите от тях суми, при вземането на тези суми, както и при тяхното връщане. Споделят единствено, че са били посетени от подсъдимия и св.К., едва след като лицето, заради което са взети кредитите е изчезнало. По отношение на последният свидетел пък, на подсъдимият не е било повдигнато обвинение, а при проведеното съдебно следствие не беше направено искане за изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК.

За да бъде признат за виновен в конкретно извършено престъпление, вината на дееца следва да бъде доказана по безспорен и категоричен начин. Следва доказателствата да са така последователни и еднозначни, че анализът им да доведе до единствено възможния и верен извод, че извършителят е осъществил активни действия или се е въздържал от такива, с което е станал единствена и безусловна причина за настъпването на резултата. Точно тази последователност на фактите и предопределеността на крайния резултат от тях, в случая не е налице. Не беше доказано по категоричен начин подсъдимият да е участвал в договарянето на кредитите на някой от 53 разпитани свидетели. Не беше установено и той да е раздавал свои пари за тези кредити, както и да е получил неправомерни доходи във връзка с тези кредити. Единствено в два от случаите беше установено негово участие при събиране на кредитите, но дори и в тези случаи свидетелите са категорични, че подсъдимият нито е присъствал при уговаряне на заемите, нито при даването на парите, нито пък след това при връщането на същите в заложната къща.

С оглед на горното, съдът прие, че подсъдимият не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъпление по чл.252 НК.

Тук е момента да се отбележи, че на проведеното ДСП, посочените по-горе свидетели са били разпитани и въз основа на депозираните от тях показания разследващите органи са достигнали до извод, че подсъдимият е кредитирал всеки един свидетел. Безспорно е, че правилният подход в съдебната фаза от процеса би бил да се ползват показанията, дадени от свидетелите на досъдебното производство, без значение какви промени се наблюдават при свидетелстването им в същинския съдебен процес, ако тези показания биха могли да бъдат приобщени по съответен процесуален ред. Следва да се направи и уточнението, че дори да се признава, че централно място в наказателния процес заема съдебното производство /чл. 7 НПК/, при постановяване на съдебния акт, следва да бъдат ценени и доказателства, събрани в неговата подготвителна фаза - досъдебното производство.

В конкретният случай обаче, показанията на тези свидетели от ДСП, които са и единствените "доказателства" за участие на подсъдимия в кредитирането са били приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т. 1 и т.2 НПК, а разпоредбата на чл. 281, ал. 8 НПК, установява невъзможност осъдителна присъда да бъде постановена само на прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК свидетелски показания. Съществуването на цитираната забрана се корени в необходимостта да бъде адекватно реализирано правото на защита на подсъдимото лице, предвид възможността му да се противопоставя активно /конфронтира/ на уличаващите го източници. В такъв аспект, що се касае до реализиране правото на защита в контекста на изискването за провеждане на справедлив процес, е и принципното произнасяне на ЕСдПЧ.

В обобщение на горното, съдебният състав прие, че с оглед липсата на достатъчно и несъмнени доказателства, които да установяват авторство на деянието по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК от страна на П., същият следва да бъде признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК, го оправда по обвинението по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Безспорно е, че от установените по делото факти, би могло да се презюмира осъществяването на евентуален престъпен състав, но от други лица извън подсъдимия, по отношение на които обаче няма повдигнати такива обвинения.

Осъждането за престъпление в това производство на други лица по отношение на които не са повдигнати такива обвинения е недопустимо. Единствено и само от страна на обвинението има възможност, при влизане на този съдебен акт в сила, по отношение на тези лица да бъде потърсена съответната отговорност.

При този изход на процеса направените по делото разноски на основание чл.190 ал.1 НПК, следва да останат за сметка на държавата, а представените по делото веществени доказателства, подробно описани в обвинителния акт, след влизане на присъдата в законна сила и след отпадане на нуждата от тях, да бъдат унищожени.

При горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

                                  

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: