Р Е Ш Е Н И Е
№
147
гр. Русе, 10.06.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ГАЛЕНА
ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д.
№ 119 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от ОДМВР -
Русе, против Решение №
74 от 26.03.2021 год. на Районен съд гр.Русе,
постановено по а.н.д № 255/2021г. по описа на съда, с което е отменен
електронен
фиш (ЕФ) серия К, № 1712989, издаден от ОДМВР - Русе. С ЕФ на Н.Л.А. *** е наложено,
на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, административно наказание “глоба” в
размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на
съда е незоконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон. Сочат
се доводи досежно неправилни изводи на районния съд относно приложимия
нормативен акт.
Иска
се отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде потвърден електронният фиш. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение в случай на процесуално представителство на
ответната страна.
Ответникът по касационната жалба оспорва
същата и я счита за неоснователна.
Представителят на прокуратурата изразява
становище за основателност на жалбата и предлага решението на районния съд да
бъде отменено, а ЕФ - потвърден.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
В оспореното решение, предмет на касационната проверка, РС - Русе е приел, че ЕФ е съставен при допуснати съществени процесуални нарушения. Аргументирал се е с нормата на чл. 7 ал. 1 от Наредба І 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата в редакцията й към момента на осъществяване на процесното деяние (09.07.2017 г.), според която местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. По делото липсвали доказателства за това обозначаване и оповестяване съгласно нормативните изисквания. Фактът, че аналогичната разпоредба в чл. 165 ал. 2 т. 8 ЗДвП е била отменена с ДВ бр.54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г., докато тази по чл. 7 от Наредбата едва от 16.01.2018 г., съдът е отдал на бездействие на законодателя, като е приел, че до 16.01.2018 г. процесната разпоредба е действала, макар и същата да е противоречала на закона. С тези мотиви районният съд е приел, че електронния фиш се явява незаконосъобразен и го е отменил.
Решението на РС – Русе е неправилно.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, настоящият състав намира следното:
На 09.07.2017г., в 11:20
часа в гр. Русе, по бул. „България“, до № 136, преди пътен възел с бул. „Христо
Ботев“, посока ГКПП „Дунав моста“, автоматизирано техническо средство TFR1
№ 655 е засякло и
заснело, движещ със скорост от 88 км/ч. лек автомобил
марка „Сеат Ибиза" с рег. № Р 2021 РН. Мястото на контролирания
пътен участък е населено, по смисъла на т.49, §6 от ДР на ЗДвП, с ограничение
на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било
записано на файл. Установено било, че заснетият автомобил марка „Сеат
Ибиза" с рег. № Р 2021 РН е собственост на Н.а., , както и че скоростта
следва да се счита на 85 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Горното дало основание за
издаване на Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
1712989на ОД
МВР гр. Русе, с който за нарушение на чл.
21, ал. 1, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на Н.А., в качеството й собственик на процесното МПС
(като наследник на Веселин Атанасов Атанасов), засечено да се движи с
непозволена скорост, било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 лева.
Техническото средство - преносима
система за контрол над скоростта – TFR1 № 655, към
датата на заснемане на нарушението е годно и калибрирано, видно от приложените
по въззивното дело Удостоверение за одобрен тип средство за измерване(л. 13 от
въззивното производство) и Протокол за проверка № 2-37-17/11.05.2017 г.(л. 12 от въззивното
производство).
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и писмени доказателства, събрани в
хода на въззивното съдебно производство, които настоящият съд кредитира изцяло.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените с касационната жалба възражения съдът
прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, е дадена легална дефиниция
на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
На основание чл.
165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е наличен Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система от 09.07.2017
г., от който е видно, че на посочената дата преносима система за контрол над
скоростта TFR1 №
655 е била разположена на бул.”България“ № 136,
посока на движение – към ГКПП Дунав мост в периода от 11.00ч. – 12.00ч. (л.17 от
въззивното производство).
Всички тези норми и
правила според касационна инстанция са спазени в процедурата по установяване на
нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по налагане на полагащото се за това
нарушение административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което следва да бъдат
кредитирани, след като не са оборени по никакъв начин от нарушителя. Всъщност
спор по тези обстоятелства не е формиран в хода на въззивното производство и
същите са правилно установени от въззивния съд, който е отхвърлил като
неоснователни възраженията на жалбоподателя (касационен ответник в настоящото
производство), свързани с изтекла погасителна давност и неспазване на
разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от Наредбата.
Същевременно касационната
инстанция намира за неправилни изводите на районния съд относно действието на
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. към датата на
извършване на процесното нарушение. Действително едва с ДВ бр. 6 от 16.01.2018
г. е отменен чл. 7 от наредбата, който регламентира задължение за контролните
органи да обозначават местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи. Тази разпоредба обаче е аналогична на
разпоредбата на чл. 165 ал. 2 т. 8 ЗДвП – „местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи“, която е отменена със ЗИД на ЗДвП ДВ
бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. Т.е. налице е задължение за
контролните органи, регламентирано едновременно в два нормативни акта - в закон и подзаконов нормативен акт, като
разпоредбата от закона е отменена преди разпоредбата от наредбата. Съгласно
нормата на чл. 15 ал. 1 от Закон за нормативните актове (ЗНА) „Нормативният акт
трябва да съответства на Конституцията и на
другите нормативни актове от по-висока степен“, а ал. 3 уточнява, че ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт.
В настоящия случай е налице именно
хипотезата на чл. 15 ал. 3 ЗНА – разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в редакцията й към
процесната дата, противоречи на нормативен акт от по-висока степен – ЗДвП, тъй
като с отмяната на разпоредбата на чл. 165 ал. 2 т. 8 ЗДвП, считано от
09.07.2017 г., за органите по контрол е отпаднало задължението да обозначават местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи. При това положение настоящата касационна
инстанция намира, че в електронния фиш правилно, без да са
допуснати процесуални нарушения, е ангажирана отговорността на Н.А. за
извършено нарушение на 09.07.2017 г. с лек автомобил марка „Сеат Ибиза" с рег. № Р 2021 РН. Поради това
обжалваният пред РС - Русе електронен фиш се явява законосъобразен.
Предвид гореизложеното, като
е отменил електронния фиш, РС - Русе е постановил неправилно съдебно решение.
То следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на
спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе
съображения настоящият състав на съда намира, че оспорения ЕФ следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на
основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал. 2 и чл.
222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 74 от 26.03.2021 год. на Районен съд гр.Русе,
постановено по а.н.д № 255/2021г. по описа на съда и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ)
серия К, № 1712989, издаден от ОДМВР – Русе, с който на Н.Л.А. *** е наложено,
на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, административно наказание “глоба” в
размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.