Р Е Ш Е Н
И Е
260297/26.10.2020г.
гр.Варна, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на осми
октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 2757 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от А.С.Н. *** срещу Наказателно постановление № 19-0442-001611/16.01.2020г.
на началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 10
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита
наказателното постановление за постановено в разрез с материалния и
процесуалния закон и при неправилен анализ на събрания доказателствен
материал. В жалбата се твърди, че на посочените в НП дата и час жалбоподателят
не е управлявал процесния автомобил и следователно не
е имал качеството водач. Оспорва се наличието на субективната страна на второто
нарушение, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е бил лишен от СУМПС и
същото, както и контролният талон, не са се намирали в негово владение. Изразява
се становище за неприложимост на санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП,
както и за неправилно квалифициране на първото нарушение като такова по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП. Твърди се наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в непрецизно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването
му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.С.В.,
която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени
бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат присъдени в минималния размер от 100 лв.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал
свидетелство за управление на МПС, издадено на 14.05.2013г., но срокът му на
валидност изтекъл на 14.05.2018г. Въпреки това на 20.12.2019г. около 00,35ч. Н. управлявал
лек автомобил марка „Рено Меган” с рег.№ В 6276 КА по
плажна алея в кв.“Аспарухово“, в посока бул.“Първи май“. Същевременно
свидетелите П.Х.Д. и П.И.К. –служители при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна
извършвали обход на района със служебен автомобил. При разминаване с
управляваното от жалбоподателя МПС свидетелите се усъмнили, че водачът е
употребил алкохол, поради което го последвали и спрели Н. за проверка. Било
изискано представянето на документи за самоличност и свидетелство за управление
на МПС, но жалбоподателят не разполагал с такива у себе си. Същият бил отведен
в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, където му бил съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че управлява МПС с изтекъл срок на
валидност на СУМПС, както и за това, че при проверка не представя СУМПС и
контролен талон. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил предявен,
но Н. отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.01.2020г. било издадено
и атакуваното наказателно постановление, с което на А.Н. била наложена глоба в
размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, както и
глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелите П.Х.Д., Д.М.Д. и П.И.К.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не извличат ползи от
твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя,
като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда не съществуват
основания за съмнение в достоверността на техните показания.
В жалбата се
твърди, че жалбоподателят не е управлявал процесния
автомобил, който не е бил в движение в
момента, а е бил паркиран вдясно извън пътя, тъй като е аварирал. В показанията
си обаче свидетелите Д. и К. са категорични, че автомобилът е бил в движение и
е бил управляван от жалбоподателя. При липсата на данни за предубеденост или
заинтересованост на посочените свидетели от изхода на делото съдът не намира
основания да не кредитира показанията им. Поради това и при липсата на
доказателства в различна насока съдът приема твърденията, че жалбоподателят не
е управлявал автомобила, за голословни и недоказани, като счита за безспорно
установено, че на описаните в наказателното постановление дата и място Н.
действително е управлявал процесното МПС. От
показанията на св.К. се установява също, че жалбоподателят не е представил
никакви документи в момента на проверката, включително и СУМПС. Изявленията на
свидетеля кореспондират на данните от приложената справка за нарушител/водач,
от която е видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е
било със срок на валидност до 14.05.2018г., било е отнето по повод административнонаказателно производство, като не е издавано
ново такова. При това положение е безспорно, че на 20.12.2019г. Н. е управлявал
автомобила си след изтичане на срока на валидност на свидетелството си за
управление на МПС, което също така е било отнето и следователно е било
практически невъзможно водачът да представи такова при проверката. Не е било
възможно и представянето на контролен талон към СУМПС, тъй като от посочената
справка е видно, че документът е със статус: иззет с акт. При тези данни следва
да се приеме за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят действително е
управлявал МПС след изтичане срока на валидност на СУМПС, както и че не е носел
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност. Като е управлявал автомобил след изтичане срока на валидност на
свидетелството си за правоуправление, жалбоподателят несъмнено е нарушил
посочената норма, като наличието на нарушението правилно е констатирано в
обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че наказващият орган правилно е издирил приложимата
санкционната норма и е наложил наказание на основание чл.185 от ЗДвП. В жалбата
се възразява, че цитираната разпоредба е обща и следва да намери приложение
само в случаите, когато за дадено нарушение не е предвидено специално наказание,
както и че за нарушения от вида на процесното е
предвидена специална санкционна разпоредба. Изложените доводи
не могат да бъдат споделени. С изменението на нормата на
чл. 150 "а" ал. 1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр. 2/2018 г., в
сила от 03.01.2018 г., за първи път изрично е посочено, че за
да управлява МПС,
водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, което да е в срок на валидност. До влизане в сила на посочените изменения нарушения от вида на
процесното са квалифицирани
като такива по чл. 150 "а", ал.
1 от ЗДвП.
Според установената при старата редакция на нормата съдебна
практика правните последици на управление със СУМПС с изтекъл срок на валидност се приравняват
на управление при липса на свидетелство за управление за
съответната категория, както се приема и че този вид нарушения подлежат на санкциониране по реда
на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждащ наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответно свидетелство за управление. След изменението
на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), в нея
не е предвидена възможност за налагане
на санкция на водач, чието
свидетелство за управление не е в срок на валидност. Посочената разпоредба възпроизвежда почти изцяло разпоредбата
на чл. 150 "а" ал. 1 от ЗДвП, като
добавя управлението на МПС от неправоспособен
водач и водач, който е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от
ЗДвП, но пропуска
случая, при който водачът управлява
МПС със свидетелство за управление, което не е в срок на валидност. При това положение специалната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се явява неприложима в случая.
Доколкото за управление на МПС със свидетелство за управление с изтекъл срок на
валидност не е предвидена специална санкция, следва да се приеме, че
нарушението законосъобразно е санкционирано по реда на общата
санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждащ наказание за нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което
липсва възможност за индивидуализация. Следователно в тази му част НП е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаващ водачите
на моторно превозно средство да носят свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. По изложените по-горе
съображения съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата жалбоподателят действително не
е носел свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Безспорно е установено обаче и че притежаваното от Н. СУМПС е
било с изтекъл срок на валидност, а контролният талон към свидетелството е бил
отнет при съставяне на АУАН (видно от приложената справка за нарушител,
включително в частта за издадени ЗППАМ, т.6). Съдът намира, че със задължението
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са натоварени водачите, притежаващи СУМПС, валидно
към датата на проверката. След изтичането на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление същото не поражда правно действие, поради
което и отпада задължението такова свидетелство да бъде носено от водачите. В
случай, че водачът не притежава валидно СУМПС, не се е породило и задължението
за носенето на такова, доколкото е невъзможно носенето на документ, който
обективно не съществува, а представянето на документ без правна стойност
очевидно не съответства на разума на закона. По изложените съображения съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено в частта, с
която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
10 лева за извършено нарушение на чл.100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата, като необосновано.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК,
съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено първото
наказание, не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи), в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Действително, в наказателното постановление неправилно е посочено,
че срокът на валидност на процесното СУМПС е изтекъл
на 14.05.2019г., а не на 14.05.2018г. Доколкото обаче в настоящото производство
не се оспорва изтичането на срока на валидност на свидетелството към момента на
проверката, а и жалбоподателят очевидно е успял да организира адекватно
защитата си, допуснатата непрецизност следва да се счете за несъществена, тъй
като не е накърнила реално процесуалните права на санкционираното лице.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание), тъй
като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му,
които да обусловят извод за маловажност на случая. Напротив, нарушението е
извършено много след изтичане срока на валидност на процесното
СУМПС, при което трудно би могло да се счете, че деянието е извършено по
невнимание, каквото становище би било възможно при управление непосредствено
след изтичането на този срок.
С оглед изхода на
делото и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло
в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно
случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като
съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (20 лв., доколкото това
е размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 53,33 лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя
в полза на ОД на МВР Варна.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски, предвид
липсата на данни за направени такива, а и на съответно искане.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-001611/16.01.2020г. на
началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, в частта, с която на А.С.Н. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лева за
нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0442-001611/16.01.2020г. на началник
сектор към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна в частта, с която на А.С.Н. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 10.00 лева за
нарушение на чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА А.С.Н. ***, ЕГН:********** *** сумата от 53,33 лева /петдесет и три лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: