О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Сливен, 05.08.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН в закрито заседание на пети август две хиляди и втора година в състав:
Административен съдия: Иглика
Жекова
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3/2022 година по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано
е по молба от адв. С.Р. ***, като процесуален
представител на оспорващата страна ЕТ „К. – 40 – Х.К.“ за изменение на Решение
№ 130/04.07.2022 г., постановено по адм. д. № 3/2022
г. по описа на Административен съд Сливен в частта му за разноските. В молбата
се твърди, че съдът е редуцирал заплатените от жалбоподателя разноски до
1 569,21 лв. от общо 2 090 лв. сторени такива и доказани по делото.
Съдът намалил размера на адвокатското възнаграждение до минимума, определен от
материалния интерес – 1 469,21 лв. Молителят счита, че не са налице
основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, доколкото не е
отчетен заплатеният ДДС, възлизащ на 340 лв. Разликата между минималния размер,
определен от съда и заплатеното адвокатско възнаграждение била 230,79 лв., с
които бил надвишен минималният размер по Наредба № 1/2014 г. Счита, че хонорар,
надвишаващ минималния с по – малко от 1/6 част не може да е прекомерен, каквото
е единственото основание за намаляването му според съда. Заявява, че е извършил
всичко, което може да се очаква от един защитник, като е изчерпат пълния
процесуален ред. Моли съда на основание чл. 248 от ГПК да измени решението си в
частта за разноските, като присъди на страната пълния им размер.
В
срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК писмен отговор по искането не е депозиран от ответната
страна.
Административен
съд Сливен намира искането за допустимо като постъпило от лице с правен интерес
и в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Разгледано по същество, същото се преценява
от настоящата съдебна инстанция и като частично основателно, при следните
съображения:
В
процесния случай жалбата на оспорващият ЕТ „К. – 40 –
Х.К.“ е уважена с постановена отмяна на обжалвания административен акт. С
последния е отхвърлена заявка за плащане, като материалният интерес съставлява
сума в размер на 31 307,12 лв. - сума на отказаната субсидия, определена
като максимално допустима стойност. По
повод възражението за прекомерност на договореното в размер на 2 040 лв.
адвокатско възнаграждение съдът е формулирал мотиви досежно
фактическата и правна сложност на съдебния спор, към които се придържа и в
настоящия съдебен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба №
1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален
интерес от 31 307,12 лв. минималният размер на възнаграждението в процесния случай възлиза на 1 469,21 лв., за чиято
обоснованост и справедливост, без накърняване или облагодетелстване на която и
да е от страните съдът се е мотивирал в решението си и не намира основание за
неговото изменение. Доколкото обаче в така определеното адвокатско възнаграждение
не е включен ДДС, основателна, съобразно § 2а от Наредба № 1/2014 г. е
претенцията в настоящото искане за изменение на определения размер. Съгласно разпоредбата
на § 2а от Наредба № 1 за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в
тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. Дължимият ДДС върху така определената от съда сума за адвокатско
възнаграждение от 1 469,21 лв. възлиза на 293,84 лв., с които следва да се
завиши с тази сума, като размерът на адвокатското възнаграждение се определи на
1 763,05 лв. С признатите от съда разноски от още 100 лв., включващи 50 лв.
държавна такса и 50 лв. депозит за съдебна експертизата, общо определения
размер на разноските възлиза на 1 863,05 лв.
Предвид
изложеното по – горе, искането на ЕТ „К. – 40 – Х.К.“ за изменение в частта за
разноските на решение № 130/04.07.2022 г., постановено по адм.
д. № 3/2022 г. се явява основателно досежно
претенцията за включване на ДДС върху определената сума за разноски за адвокатско
възнаграждение и следва да бъде уважено.
Водим
от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ в частта за разноските решение № 130 от 04.07.2022 г.,
постановено от Административен съд - Сливен по адм.
д. № 3/2022 г. като вместо:
"ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да
заплати на Едноличен търговец Х.Г.К. с фирма „К. – 40 – Х.К.“, ЕИК ……………, със
седалище и адрес на управление с. Г. Ч., общ. Сливен разноски по делото в размер на 1 569,21
(хиляда петстотин шестдесет и девет 0,21) лева.“
следва да се чете:
"ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да
заплати на Едноличен търговец Х.Г.К. с фирма „К. – 40 – Х.К.“, ЕИК ……………., със
седалище и адрес на управление с. Г. Ч., общ. Сливен разноски по делото в размер на 1 863,05 (хиляда
осемстотин шестдесет и три 0,05) лева.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред ВАС на РБългария в 7 – дневен срок
от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: