Р Е Ш Е Н И Е
№ 260438 / 11.11.2020г.
гр. Перник, 11.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 2215 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на И.А.А., с ЕГН: **********,*** АД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата
от общо 4930.16 лева – предмет на изпълнително дело № 20197530401781/2019 г. по
описа на ЧСИ С.Б., образувано по молба на ответника с вх. № 26804/18.10.2019 г.
въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
7718/2010 г. по описа на Пернишкия РС, поради погасяване на сумата по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба с вх. № 26804/18.10.2019 г. от ответника като
взискател срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 20197530401781/2019 г.
по описа на ЧСИ С.Б... Твърди се, също че изпълнителното производството е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.11.2010 г. по ч.гр.д.
№ 7718/2010 г. по описа на РС Перник, за процесните суми. Излагат се подробни
доводи, че последните са погасени по давност, доколкото между датата на
издаване на изпълнителния лист - 04.11.2010 г. и датата на подаване на молбата
за образуване на изпълнителното дело – 18.10.2019 г. е изтекъл период от повече от 5 години. В
тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен.
В хода на
делото е изискано и приложено копие от изп.д. № 20197530401781/2019 г. по описа
на ЧСИ Стилян Бадев.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 12.10.2020 г., ищецът се явява лично и изразява
становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 1781/2019 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев от ответното
дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са
предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед от 20.09.2010 г. по ч.гр.д. № 7718/2010 г. по описа на РС
Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен
лист от 04.11.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество
от 18.10.2019 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилян Бадев, като на
последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това
число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
1781/2019 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 21.10.2019 г. – като няма данни същата да е връчена на
длъжника. Видно от последната обаче задължението на длъжника /ищец/ е в размер
на общо 4930.16 лева, от които: 675.34 лева – неолихвяема сума, 1784.32 лева –
главница, 1653.16 лева – лихви, 288.90 лева – разноски по изпълнителното дело;
428.44 лева – такса към ЧСИ и 100 лева – други суми.
На следващо място от материалите по изпълнителното
дело се установява, че на 21.10.2019 г. са наложени запори върху банкови сметки
на длъжника. В тази връзка страните пе спорят, а и от платежно нареждане се
установява, че на длъжника е удържана сумата от 103.83 лева. Посочената сума,
видно от печати на гърба на изпълнителния лист, е разпределена от съдебния
изпълнител за разноски по изпълнителното дело.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело
не са извършвани никакви други действия.
В материалите по изп.д. № 1781/2019 г. /печат на гърба
на изпълнителния лист/ се съдържат данни, че срещу длъжника ищец е имало
образувано и друго изпълнително дело при ЧСИ Добренова – изп.д. № 779/2010 г.
Никоя от страните обаче не е поискала прилагането му по настоящото дело. Няма
данни и в хода на същото да са събрани суми.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 04.11.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 7718/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване
на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните
вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустими исковите претенции за сумата от общо 4826.35
лева – т.е. за следните вземания: 675.34 лева – неолихвяема сума, 1784.32 лева
– главница, 1653.16 лева – лихви, 288.90 лева – разноски по изпълнителното
дело; 424.63 лева – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ
/тарифата/, обективирани в ПДИ.
Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно
като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
В останалта
си част – за сумата от 100 лева – други суми/разноски по изпълнителното дело и
за сумата от 3.81 лева /разликата между 428.44 лева и 424.63 лева/ - такса по
т. 26 от тарифата, обективирани в ПДИ, настоящият състав намира исковата
претенция за недопустима поради липса на правен интерес. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че от страна на длъжника по изпълнителното дело са
постъпвали плащания – в размер на 103.81 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. В тази връзка съдът приема, че постъпилото
плащане е достатъчно да покрие процесната сума от 100 лева – представляваща
разноски по изпълнителното дело. Остатъкът от 3.81 лева е отнесен за такса към
съдебния изпълнител.
В
тази връзка и производството относно претенцията за сумата от 100 лева, както и
за сумата от 3.81 лева от таксата по т. 26 от тарифата за таксите и разноските
по ЗЧСИ, следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен
интере. Посоченият извод се обосновава и с обстоятелството, че по делото не е
предявен иск за неоснователно обогатяване спрямо сумата от 103.81 лева. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от 22.03.2018 г. по
в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение № 9/11.01.2019 г. по
в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС. Последните разглеждат
аналогични хипотези на извършено от длъжника плащане на процесни суми, за които
суми след извършване на това плащане се предявява установителен иск за
погасяването им по давност.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно
приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие. Предвид възприетата по настоящото
дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.09.2010 г. по ч.гр.д. № 7718/2010 г.
по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта
за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава 37
от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с
участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В
тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена
възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок от
връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В тази
връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 20.09.2010
г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
03.11.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 04.11.2010 г. за
процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 04.11.2010 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на 18.10.2019 г.
при ЧСИ Стилян Бадев е образувано изп.д.
№ 1781/2019 г. В тази насока, доколкото между датата на влизане в сила на
заповедта – 03.11.2010 г. и датата на образуване на изп.д. № 1781/2019
г. – 18.10.2019 г. е изминал период от повече от пет години, то предявените
искове следва да се приемат за основателни. В тази връзка не се налага да се
обсъждат извършените по изпълнителното дело действия. Не се налага обсъждане и
на въпроса относно приложимата спрямо вземането давност.
Само за пълнота следва да се отбележи, че действително, както се установи по-горе,
са налице данни /отбелязване на гърба на изпълнителния лист/, че срещу същия
длъжник за същите вземания е било образувано и предходно от изпълнително дело
от 2010 г. при ЧСИ Добренова. Дании за такова дело обаче се установяват едва
след прилагане по настоящото дело на изп.д. № 1781/2019 г. на ЧСИ Бадев. Никоя
от страните не навежда каквито и да било твърдения за това дело и не е поискала
неговото прилагане, поради което и съдът няма как да го обсъжда. В тази връзка
и доколкото това изпълнително дело не е приложено съдът не може да установи
дали по същото са събрани суми от длъжника, нито ако са събрани – в какъв
размер са или какви вземания са погасени чрез тях.
По тези
съображения исковите претенции за сумата от общо 4826.35 лева – т.е. за
следните вземания: 675.34 лева – неолихвяема сума, 1784.32 лева – главница,
1653.16 лева – лихви, 288.90 лева – разноски по изпълнителното дело; 424.63
лева – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, обективирани
в ПДИ от 21.10.2019 г., са основателни и следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат и на двете страни.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 197.21 лева и 24 лева такса за копие от
изпълнително дело. Ищецът претендира и разноски в размер на 494 лева – внесена
по делото гаранция за поискана обезпечителна мярка „спиране на изпълнението”.
Тези разноски са действително извършени, видно от представените по делото
документи. Внесената сума за парична гаранция обаче не се дължи от ответника,
независимо от изхода на делото, предвид нейното предназначение. В тази връзка
от сумата от 221.21 лева на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 216.55
лева с оглед уважената част от претенциите му.
Ответникът претендира
разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. От тази сума на
ответника с оглед частта от производството, която е прекратена следва да бъде
присъдена сумата от 2.11 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.А.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ сумата от общо 4826.35
лева, от които 675.34 лева представляват неолихвяема сума, 1784.32 лева
представляват главница, 1653.16 лева представляват лихви, 288.90 лева –
разноски по изпълнителното дело и 424.63 лева – такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ, обективирани в покана за доброволно изпълнение от
21.10.2019 г., които суми са предмет на изпълнително дело № 20197530401781/2019
г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, образувано по молба на ответника въз основа на
изпълнителен лист от 04.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 7718/2010 г. по описа
на Пернишкия РС, поради погасяването на сумите по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо
относно сумата от 103.81 лева, от
които 100 лева представляват разноски, а 3.81 лева – такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските по ЗЧСИ, които суми са начислени по поизпълнително дело
№ 20197530401781/2019 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, образувано по молба на
ответника въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2010 г., издаден по ч.гр.д.
№ 7718/2010 г. по описа на Пернишкия РС, поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на И.А.А., с ЕГН: **********
сумата от общо 216.55 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство с оглед размера на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА И.А.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК на сумата от общо 2.11 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство с оглед размера на прекратената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА