РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №701 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Г.” ЕООД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Х. Т.” №.., представлявано от
управителя Ж. М. Б., чрез адв. Х.Х. от ДАК срещу “А.-**” АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.
„А. С.” №.., представлявано от управителя И. Г. П.. Исковете са с правно
основание чл.327 от ТЗ във вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В молбата се излагат следните обстоятелства: страните по делото са били в търговски отношения, като през 2018г. е издадена от ищеца /продавач/ 1 /една/ фактура №../26.04.2018г. на обща стойност 190.00 с вкл. ДДС, за извършена продажба на 2 бр. лятни гуми 195/60Р15, Кордиант Спорт 2 и монтаж, като купувач по сделката е бил ответника. Към момента на подаване на исковата молба задължението по тази фактура не е заплатено от ответното дружество. Обезщетението за забава по фактурата е в размер на 35.89 лв., изчислена за периода от 26.04.2018г. до 05.03.2020г. Визираната фактура е подписана от получателя на стоката.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да съди ответника да му заплати следните суми: главница в размер на 190.00 лв., представляваща неплатено задължение по договор за продажба на стоки /2 бр. лятни гуми с монтаж/, сключен между страните през 2018г., за което ищецът е издал в качеството си на превозвач 1 фактура /описана по-горе/ на стойност 190 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и 35.89 лв. общо, представляващо обезщетение за забава, изчислено за периода от 26.04.2018г. до 05.03.2020г.
Претендират се сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 16.06.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било връчено на управителя на ответното дружество на 22.06.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито съдебно заседание с протоколно определение на 22.10.2020г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено устно от процесуалния му представител в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2020г.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни. Безспорно се установи от представените доказателства /неоспорени от ответника/, че страните по делото са били в търговски отношения през 2018г. и е издадена от ищеца /продавач/ фактура №../26.04.2018г. на обща стойност 190.00 с вкл. ДДС, за извършена продажба на 2 бр. лятни гуми 195/60Р15, Кордиант Спорт 2 и монтаж, като купувач по сделката е бил ответника, който не е платил сумата. Предвид горното е в забава и ищецът претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на 35.89 лв., изчислена за периода от 26.04.2018г. до 05.03.2020г. Исковете /главен и акцесорни/ като основателни и доказани следва да бъдат уважени за претендираните от ищцовото дружество размери, визирани по-горе.
Ищецът
е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в производството. С оглед
изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна такса в
настоящото производство в размер на 100.00 лева /л.9/ и адвокатско
възнаграждение в размер 150.00 лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие и пълномощно /л.8/, или общо сумата от 250.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, Д.районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “А.-**” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „А. С.” №.., представлявано от управителя И. Г. П. да заплати на „Г.” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Х. Т.” №.., представлявано от управителя Ж. М.Б., на осн. чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумите от: 190.00 лв. /сто и деветдесет лева/, представляваща главница за неплатено задължение по договор за продажба на стоки - 2 броя лятни гуми 195/60Р15, Кордиант Спорт 2 и монтаж, за което продавачът е издал фактура №№…/26.04.2018г. на обща стойност 190.00 с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /05.03.2020г./ до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, както и обезщетение за забава в размер на 35.89 лв. /тридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, изчислено за периода от 26.04.2018г. до 05.03.2020г.
ОСЪЖДА “А.-**” АД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „А. С.” №.., представлявано от
управителя И. Г. П. да заплати на „Г.”
ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Х. Т.” №..,
представлявано от управителя Ж. М. Б. сумата от 250.00 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляващи съдебни разноски, от които: държавна такса в
настоящото производство в размер на 100 лева /л.9/ и адвокатско възнаграждение
в размер 150.00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие и
пълномощно /л.8/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: