РЕШЕНИЕ
№ 6805
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100514422 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 12219 от 11.07.2023 г. по гр.д.№ 8289 по поиса за 2023 г. на
СРС, Първо ГО, 48 състав се: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.
12 от Договор за паричен заем № 51484 от 23.06.2021 г., сключен между Би. И.
Г. и "M. K." ЕООД, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 296, 02
лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, по
предявения от Би. И. Г. срещу "М.К." ЕООД, иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 ЗПК; ОСЪЖДА "М.К." ЕООД, да
заплати на Би. И. Г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 296, 01 лв.,
представляваща недължимо платена сума по чл. 12 от Договор за паричен
заем № 51484 от 23.06.2021 г., представляваща неустойка за непредоставяне
на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лв., считано от
16.02.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, както и ведно със законната лихва върху разликата над 50 лв. до
1
пълния размер от 296, 01 лв. (или за сумата от 246, 01 лв.) - от подаването на
молбата по чл. 214 ГПК - 12.06.2023 г. до окончателното плащане.
В тежест на ответника са възложени разноските в процеса.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- „М.к.“ ЕООД.
Решението се обжалва в частта, в която ответникът е осъден да заплати
на ищцата по иска с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД, сумата в размер
113,90 лв., представляваща разликата между сумата от 296,01 лв., присъдена
като платена без основание неустойка по чл.12 от индивидуален договор за
заем № 51484/23.06.2021 г., и сочената от въззивника като действително
платена без основание неустойка в размер на 182,11 лв., както и съответната
част по отношение на присъдената законна лихва върху неустойката и
разноските по делото.
Излагат се доводи, че с доклада по делото СРС погрешно приел за
безспорно, че ищцата била заплатила 400 лв.-главница, 44,43 лв.- лихва и 296,
02 лв.-неустойка. СРС не бил взел предвид изложеното на последната
страница от отговора по исковата молба, че ищцата не била заплатила 113,90
лв. от общия размер на неустойката, който възлизал на 296,02 лв. Сумата в
размер на 113,90 лв., представлявала две вноски /по 56,95 лв./ за неустойка и
същата не била платена от ищцата, а погасена „като подарък“ на основание
чл.12 А от договора. В подкрепа на това, че клаузата по чл.12 А от договора
била влязла в действие от страна на ответника/въззивник била представена
справка за плащанията по договора. В цитираната справка, обаче, сумата в
размер на 113,90 лв., погрешно била посочена от счетоводителите на
дружеството като погасяване на част от главницата и лихвата, заедно с част от
неустойката. В случая съгласно договореното по чл.12 А вр. с чл.12, ал.4 от
договора с двете вноски „подарък“ следвало да се намали само общият размер
на неустойката, а не общото задължение на заемателя. Затова СРС погрешно
бил приел, че ищцата е заплатила без основание пълния размер на неустойката
и осъдил ответника да й заплати сума, която тя никога не била плащала.
Съдът следвало да кредитира заявеното в отговора по исковата молба, а не
справката, представена от ответника /пред СРС/, в която справка сумата в
размер на 113,90 лв. погрешно била осчетоводена. Като не съобразил това,
съдът бил постановил едно неправилно решение. Следвало за база за
изчисление на лихвата да се вземе предвид не сумата в размер на 246,01 лв., а
2
сумата от 132,11 лв., която да се присъди, считано от 12.06.2023 г.- датата на
подаване на молбата по чл.214, ал.1 ГПК. С оглед тази промяна в изхода на
спора следвало и да се преразпределят разноските в процеса.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение, както и
постановяване на друго, с което така предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД да бъде приет за неоснователен и като такъв-отхвърлен за сумата от
113,90 лв.;да бъде изменен размера на законната лихва, както и разноските да
бъдат преразпределени. Претендира се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата в
производството пред СРС- Б. И. Г., в който се излага становище за
неоснователност на същата и правилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Сочи, че още с отговора по исковата молба от страна на
ответника било заявено, че ищцата е заплатила пълния размер на
задълженията си по договора за заем. Така заявеното от ответника било
подкрепено с писмени доказателства – представени от самия него счетоводни
справки. Сочи, че възраженията, които се правят от страна на въззивника с
въззивната жалба, не били правени в производството пред СРС. Счита, че
оспорванията са преклудирани, още повече, че се оспорвала съставена от
самия него счетоводна справка. Освен това доводите на въззивника не се
подкрепяла от събраните по делото доказателства. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 21.07 2023 г.,
обстоятелство, което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/
призовка.
Въззивната жалба е подадена на 07. 08.2023 г.
Следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С първоинстанционното решение са уважени предявените срещу
въззивника /ответник пред СРС/ искове по чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД и по чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД. В случая решението е предмет на инстанционен контрол
само относно сумата в размер на 113,90 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Налице е правен интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
3
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните не спорят, че ищцата е заплатила цялата дължима сума по договора
за паричен заем, вкл. и сумата в размер на 296,01 лв., представляваща
неустойка по чл.12 от договора за заем, уговорена за непредоставяне на
обезпечение. Ответникът не ангажирал доказателства, че има право да
задържи сумата. Тъй като съдът по иска по чл.26, ал.1,предл.1 ЗЗД приел, че
тази клауза от договора е нищожна, то липсвало основание ответникът да
задържи сумата. Затова и претенцията била основателна в пълния й размер
/след изменението в о.с.з. на 14.06.2023 г./ за сумата от 296,01 лв. и като такава
е уважена изцяло. Законната лихва върху първоначално предявения размер от
50 лв. е присъдена от датата на предявяване на исковата молба- 16.02.2023 г.
до окончателното плащане, а върху разликата над 50 лв. до пълния предявен
размер от 296,01 лв. или за сумата от 246,01 лв. – от подаване на молбата по
чл.214 ГПК-12.06.2023 г. до окончателното плащане.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.
е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, вкл. в случаите
на нищожни договори (т. 1 на ППВС № 1/1979 г.).
Видно от отговора по исковата молба ответникът се е противопоставил
на искането на ищцата за събиране на доказателства във връзка със сторените
от нея плащания, вкл. съдебно-счетоводна експертиза /раздел II от отговора/,
4
защото: „Признаваме, че всички задължения на ищцата по договора за заем в
общ размер 740,39 лв. са погасени, от които 400,00 лв.- главница, 44,35 лв.-
лихва и 296,04 лв.- неустойка“- т.1; „всички дължими от нея суми по договора
в общ размер 740,39 лв. са погасени, от които 400,00 лв.- главница, 44,35 лв.-
лихва и 296,04 лв.- неустойка /дължима съгласно чл.12 от договора/“-т.3.
Затова и с доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 17008
от 11.05.2023 г. СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответника всички дължими суми
по договора за заем- общ размер 740,39 лв., от които 400,00 лв.- главница,
44,35 лв.- лихва и 296,04 лв.- неустойка по чл.12.
Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
оставено без уважение с оглед на това, че ответника не е оспорил, че сумите по
договора за заем, вкл. процесната неустойка са били заплатени от ищцата, виж
л.33 от делото пред СРС.
Видно от съдебния протокол, съставен за първото по делото публично
съдебно заседание, състояло се на 14.06.2023 г. страните не са направили
възражения по доклада.
Следователно, основателно е възражението на въззиваемата, че довода
за допусната грешка от съда в доклада по чл.140 ГПК се прави едва с
въззивната жалба и същият като преклудиран не подлежи на обсъждане от
настоящата инстанция.
Наред с това видно от представената от самия ответник справка по
процесния договор за заем, л.78 по делото пред СРС, сумата в размер на
296,04 лв. е отразена в колона „платена неустойка“.
Въззивната инстанция счита, че в производството по чл.258 и следв.
ГПК чрез въвеждане на довод за неправилност на първоинстанционното
решение, страните не могат да отстраняват свои грешки /в случая се твърди
грешка на счетоводителите на въззивника/, респ. пропуски в процесуалната си
защита.
Относно законната лихва – същата е определена правилно и в
съответствие с чл.214, ал.1 ГПК.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
5
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се присъждат.
Въззиваемата претендира разноски и такива се следват, но липсват
данни да са сторени поради което не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12219 от 11.07.2023 г. по гр.д.№ 8289 по поиса
за 2023 г. на СРС, Първо ГО, 48 състав, в частта, в която се: ОСЪЖДА
"М.К." ЕООД, да заплати на Би. И. Г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сумата в размер над 182,11 лв., до 296, 01 лв., представляваща недължимо
платена сума по чл. 12 от Договор за паричен заем № 51484 от 23.06.2021 г.,
представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение, ведно със
законната лихва върху сумата от 50 лв., считано от 16.02.2023 г. - датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и ведно със
законната лихва върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 296, 01 лв.
(или за сумата от 246, 01 лв.) - от подаването на молбата по чл. 214 ГПК -
12.06.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6