Р Е Ш Е Н И Е 135/30.6.2014г.
гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на десети юни две хиляди
и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела Иванова
секретар Г.М. като разгледа докладваното от съдия
Иванова гражданско дело № 785 по описа
за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано първоначално
по повод искова молба, предявена от РКС ”Орало” със седалище и адрес на
управление гр.Карнобат, ул.”Кооперативна” № 6 с ИЕК *********, представляван от Т.Д.Д. против С.В.Г. с ЕГН **********
и Ч.В.Г. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че с договор за наем
ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване на ответниците свой
недвижим имот, надлежно описан в молбата. Договорът е сключен на 24.09.2010г. и
е със срок до 31.03.2011г. След прекратяването на договора ответниците са
продължили да ползват имота в периода 01.04.2012г.-13.08.2013г., като на
14.08.2013г. с приемо-предварителен протокол са предали владение на имота на
ищеца. Предвид продължилото ползване на имота след изтичане срока на договора
ищецът е направил искане да се осъдят ответниците да му заплатят сумата от
3 125.80лв, представляваща обезщетение за ползването на имота за периода
01.10.2012г.-13.08.2013г., както и сумата от 280лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 06.11.2012г. до 24.09.2013г., ведно със законната лихва от 24.09.2013г.
до окончателното изплащане на разноските. Представят и ангажират доказателства.
С Определение №1804/22.11.2013г., постановено по настоящото дело, съдът е конституирал на основание чл.227 от ГПК Районен кооперативен съюз с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, пл.”Александър
Стамболийски”1, представляван от председателя Т.Д. в качеството му на
правоприемник на прекратения чрез вливане РКС „Орало”, гр.Карнобат.
В с.з. исковата молба се поддържа.
В законния срок ответниците депозират писмен отговор, с който
оспорват допустимостта, редовността и основателността на иска. Основното
възражение в отговора на ответниците е че те двамата са собственици на
процесния недвижим имот, поради което са го владели на валидно правно основание
и не дължат обезщетение за ползването му.С отговора е направено възражение за
нищожност на договора за наем поради сключването му при условията на крайна нужда
при явно неизгодни условия, като противоречащ на добрите нрави, както и поради
липса на основание за сключването му, тъй като ответниците се явяват
собственици на имота и като такива имат право да владеят имота си и няма нито
фактически, нито правно основания собствениците да сключват договор за наем на
същия този имот. При условията на евентуалност, в случай, че се уважи иска, е направено
е и възражение за прихващане на сумата от 3000лв, част от общата сума от 12 000лв,
която представлява стойността на направените през 2009г ремонтни работи, а именно цялостен
ремонт на покривната конструкция.Пояснено е още, че в сумата от 12 000лв.
се включва стойността на закупените материали-9 000лв., и стойността на
положения труд-3 000лв. В с.з. ответниците чрез процесуалния си
представител поддържат депозирания отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид исканията на страните,
събраният по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 24.09.2010г. между Районен Кооперативен
Съюз „Орало”, в качеството му на
наемодател, и С.В.Г. и Ч.В.Г. в
качеството им на наематели е сключен договор
за наем, съгласно който договор
наемодателят отдава за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ
се в гр.Карнобат, Промишлена зона „Север” в УПИ - ІV в квартал 4 по плана на промишлена зона, а именно: склад
с площ от 497 кв.м., построен в
западната част на УПИ - ІV с граници:
юг, изток и север – външни стени, запад- пристройка към склада за срок от 09.09.2010г. до 31.03.2011г. срещу
задължението на наемателите да заплащат месечен наем в размер на 300 лева. В
чл. 8 от договора е предвидено, че договорът се счита за прекратен от страна на
наемателите при неизпълнение на
задължението си за заплащане на цената в срок.
Служебно известно е на съда, че с решение по гр.дело № 357/2011г. на КРС ответниците са
осъдени да заплатят на РКС „Орало”
гр.Карнобат дължимите се наемни вноски по договор за периода 10.09.2010г.-
31.03.2011г. С решение по гр.д. № 1033/2012г. по описа на КРС, потвърдено с
решение на БОС по в.гр.д. 1251/2013г., ответниците са осъдени да заплатят на РКС
„Орало” гр.Карнобат обезщетение за
ползването на имота след прекратяването на договора въпреки противопоставянето
на наемодателя за периода 01.04.2011г. - 01.10.2012г.
С влязло в сила Решение V-98/19.07.2013г., постановено по в.гр.д. 278/2012г. по
описа на БОС спорът за собственост между страните по делото относно процесния
имот е решен в полза на ищеца, като е уважен предявения от влялата се
кооперация иск с правно основание чл. 108 ЗС.
С писмо от 01.08.2013г. ответниците Генчеви уведомяват
РКС „Орало” , че въпреки наличния спор за собственост за имота, са готови да
предадат ползването на склада. На 14.08.2013г. ответниците предават на съюза
ремонта работилница-2 помещения, склад-1 помещение и офис-2 помещения, което
обстоятелство се установява от съставения на същата дата приемо-предавателен
протокол.
Видно от заключението по назначената и изслушана
съдебно –счетоводна експертиза размерът на мораторната лихва върху дължимия
наем за периода 01.10.2012г. до 13.08.2013г. възлиза на сумата от 156.81лв.
По делото са събрани и гласни доказателства във връзка
с направеното възражение за прехващане. В показанията на св.Г., баща на
ответниците, твърди, че от 2001г.-2002г. синовете му са собственици на имота и
оттогава са правени много ремонти на склада, за който са дадени около
20 000лв. за подмяна на дограми, измазване-вътрешно и външно, тавани, слагани
са гипсови тавани, направа на вътрешна баня и тоалетна.През 2002г. е извършено
първото препокриване на целия покрив и всяка година поддържат имота, като
сменят всяка пукната керемида. През 2010г. синовете му сключили договор за
наем, тъй като в имота имало лук и арпаджик и при разнасянето им, може да се
разпилеят и да се похабят.
При така установена фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 236,ал.2 ЗЗД
съдът намира за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 236, ал. 2, вр.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД основно задължение на наемателя е заплащането на наемната
цена. Ако след изтичане на наемния срок ползването на наетата вещ продължи,
въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят дължи обезщетение и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за
наем.
В процесния случай между страните по делото няма спор относно съществуването
на наемно правоотношение между тях. С изтичането на срока на договора и липсата на изричен
писмен анекс (чл.11 от договора) договорът за наем следва да се счита за
прекратен. Съдът намира, че ползването на недвижимия имот след изтичане на
срока на договора за наем е продължило при противопоставяне от страна на
наемодателя. Противопоставянето на наемодателя може да се изведе и от писмото,
с което ответниците са уведомили съконтрагента си, че желаят да предадат
ползването на имота, тъй като той е образувал две дела, по които е поискал
предаването на имота. Предвид изложените съображения от 01.10.2012г. до датата
на действителното предаване на имота-13.08.2013г. отношенията между страните
следва да се уредят от разпоредбата на
чл. 236, ал. 2 ЗЗД - наемателите дължат обезщетение за ползване на вещта, равно на месечния
наем за същата.
Съдът намира, че дължимото обезщетение възлиза на сумата от 3130лв.
съобразно датата, на която е предаден имота.Предвид факта, че поисканото
обезщетение е по-малко от посочената сума, същото следва да бъде присъдено в
пълен размер.
Възражението за нищожност на договора за наем като противоречащ на
добрите нрави, както и поради липса на основание за сключването му, тъй като
ответниците се явяват собственици на имота е неоснователно. С влязло в сила
съдебно решение е прието, че правото на собственост върху процесния имот
принадлежи на ищеца, поради което ответниците имат както фактическо, така
и правно основание да сключат договор,
въз основа на който да получат държането на чужд имот. В допълнение следва да
се посочи, че от представените писмени -протокол за въвод във владение, и
гласни доказателства се установява, че на 09.09.2010г. е направен опит за въвод
във владение от страна на ДСИ при КРС по молба на ищеца. Т.е. ответниците са
знаели на много по-ранен етап (доколкото изпълнително дело се образува едва
след приключване на исково производство, решението по което е послужило като
основание за снабдяване с изпълнителен лист), че следва да предадат имота, в
който обаче са държали селскостопанска продукция. И както св.Г. посочва ответниците
са сключили този договор с разбирането, че преместването на селскостопанската
продукция би им причинило значителни разходи, а също така би могло да доведе и
до разпиляване на продукцията. Но самите те са имали достатъчно време да
организират преместването на продукцията си. Именно по изложените съображения
съдът намира, че договорът за наем не накърнява добрите нрави и морала и не е
лишен от основание.
Твърдението,че договорът е сключен при условията на крайна нужда при
явно неизгодни условия, по същество представлява основания за унищожаването на
същия по смисъла на чл. 33ал.1 ЗЗД, а не за нищожност. Макар да няма
процесуална пречка защитата срещу недействителна сделка да се осъществи и по
пътя на възражението, а не задължително чрез иск (Решение № 500 от 20.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 421/2009 г., III г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 ГПК), то в процесния случай разглеждайки това възражение би се стигнало до
заобикаляне на забраната по чл. 33,ал.2 ЗЗД, доколкото възражението също е
обвързано от този срок. А дори и да се приеме обратното, възражението също е
неоснователно, тъй като за ответниците не е съществувала крайна нужда. Те са
знаели на много по ранен етап, че следва да напуснат помещението и са могли да
организират преместването си.
Относно направеното възражение за липса на солидарност. Предвид
разпоредбата на чл. 121 ЗЗД, според която освен в определените от закона случаи
солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена,
то за да е налице солидарност между двамата ответници, тя следва да бъде
уговорена. Тълкувайки волята на страните по договора за наем съгласно чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че такава е уговорена. Това е така, тъй като двамата
ответници общо наемат недвижимия имот, а не всеки един от тях-идеални части.
Задължението за заплащане на цената по договора също е поето общо от двамата
ответници, а не за ид.части. Също така тяхното задължение, произтича от един и
същ юридически факт, което е един от призанаците на солидарността (А.
Калайджиев, Облигационно право, Обща част ).
Независимо от основателността на главния иск, акцесорният иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД е неоснователен, тъй като в случая не е налице забава от
страна на длъжниците по задължението. В случая не се касае до изпълнение на
периодично парично задължение, каквото е това за наем, при което може да намери
приложение чл. 84, ал. 1 ЗЗД , визиращ срочните задължения, а се касае до
глобално такова за обезщетение след прекратяване на договорната връзка между
страните, което е с неопределен срок на изпълнение, при което изпадането в
забава настъпва след покана от кредитора съгласно ал. 2 на същия законов текст. По делото не са представени доказателства, че покана
е била отправена, поради което не се доказва и изпадане в забава на длъжниците и съответно дължимост на
обезщетение в размер на мораторната лихва-в
този смисъл и Решение № 265 от 29.06.1998 г. на ВКС по гр.
д. № 60/98 г., 5-членен с-в.
Предвид изложените мотиви за
уважаване на иска за присъждане на обезщетение съдът дължи произнасяне и по
направенорто възражение за прихващане. Настоящият съдебен състав намира, че
същото е недоказано по следните съображения: Ответниците твърдят, че през
2009г., т.е. преди сключването на договора за наем, са извършили подобрения в
имота на стойност 12 000лв., изразяващи се подмяна на цялата покривна
конструкция от 597кв.м. От събраните гласни доказателства се установява, че още
през 2002г. ответниците са подменили целия покрив, но не се посочва сумата,
която са вложили за това. В последствие ответницте вложили 5-6хиляди лева за
подмяна на част от керимидите, тъй като имало теч от покрива, но това е
извършвано през 2010г., след сключването на договора за наем. По този начин
претенцията на ответниците остава недоказана, тъй като за ремонтните дейности,
направени през 2002г., не са събрани
доказателства за техния размер, а за тези, сторени през 2010г., не се дължи
заплащане предвид чл. 6 от договора и липсата на писмено съгласие от страна на
наемодателя. Именно поради предвидено в договора правило съдът намира,че свидетелските
показания не са достатъчни за уважаването на заявната претенция. Вярно е, че
свидетелят посочва, че до този момент от ответниците е заплатена сума от
20 000лв, но предвид факта, че липсва яснота, каква част от нея е
заплатена преди договора при това за ремонт на покрива, претенцията следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора ответниците
имат право на разноски, съобразно отвхърлената част от исковете, но не са
представени доказателства за действителното им изразходване. Ответниците дължат
заплащане на сторените от ищцовата страна разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 425лв.
Мотивиран от горното Карнобатският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание на чл. 236,ал.2 ЗЗД С.В.Г. с ЕГН ********** и Ч.В.Г. с ЕГН **********
*** да заплатят на Районен кооперативен съюз с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, пл.”Александър Стамболийски”1, представляван от
председателя Т.Д. в качеството му на правоприемник на прекратения чрез вливане
РКС „Орало”, гр.Карнобат сумата от 3 125.80лв, представляваща обезщетение
за ползването на имота за периода 01.10.2012г.-13.08.2013г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Районен
кооперативен съюз с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
пл.”Александър Стамболийски”1, представляван от председателя Т.Д. в качеството
му на правоприемник на прекратения чрез вливане РКС „Орало”, гр.Карнобат против
С.В.Г. с ЕГН ********** и Ч.В.Г. с ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 280лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 06.11.2012г. до 24.09.2013г.
ОСЪЖДА Т.Д.Д.
и С.В.Г. с ЕГН ********** и Ч.В.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на Районен
кооперативен съюз с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
пл.”Александър Стамболийски”1, представляван от председателя Т.Д. в качеството
му на правоприемник на прекратения чрез вливане РКС „Орало”, гр.Карнобат сумата
от 425лв. съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Т.Д.Д. и С.В.Г. с ЕГН ********** и Ч.В.Г. с ЕГН **********
*** за присъждане на сторените от тях съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-гр.Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: