Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260127
ГР.ВРАЦА,25.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на 05.10.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНА АНГЕЛОВА-МЕТОДИЕВА
при
участието на секретаря Галина Емилова и като разгледа докладваното от съдията
А.Ангелова т.д.№135 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Окръжен
съд – Враца е сезиран с искова молба вх.№262458/24.11.2020г., подадена от Р.П.Н.
***, чрез адв. Р.А. ***, в качеството на баба на починалия А. К. П. против Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД гр.София, с ЕИК ***. Иска
се, ответника да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 30 000.00 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.10.2016г.-
датата на деликта.
Твърди
се, че на 17.10.2016г. около 12.35ч. на главен път Е-79 - км. 166+500 - край с.Ребърково, общ. Мездра,
правоспособен водач - А. Р. Д., ЕГН **********, в нарушение правилата за
движение по пътищата, е управлявал л.а. марка "Опел", модел
"Астра" с peг. № ВР *** ВХ, в резултат на което е настъпило ПТП с
насрещно движещото се, МПС влекач марка "Волво", модел
"FH", с рег.№ ЕН***КВ, управляван от правоспособен водач, И. Й. К.,
ЕГН **********,като по непредпазливост е причинил смъртта на внука на ищцата - А.
К. П., ЕГН **********, който е пътувал в л.а. марка "Опел", модел
"Астра" с peг. № ВР *** ВХ, като в същия л.а. се намирали по време на
ПТП брата и сестрата, заедно с починалия им брат А. П.. Поддържа се, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, А. П., пътник в л.а. марка
"Опел", модел "Астра" с peг. № ВР *** ВХ, е претърпял тежки
и несъвместими с живота телесни повреди, изразяващи
се в съчетана механична травма с увреждане на жизнено - важни органи, която
причинила смъртта му минути след процесното ПТП. Навеждат се съображения, че
механизма на настъпилото ПТП, е бил описан в Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 25.10.2016г. Сочи се, че виновния водач - А. Д., не се е
съобразил с така създалата се пътна обстановка, с правилата за движение по
пътищата, а именно шофирайки не спазвайки задължението си да контролира
постоянно управляваното от него превозно средство и същия е шофирал без нужното
заострено внимание съобразено с видимостта, пътните условия и поведението на
останалите участници в движението по пътищата.
Навежда се, че по отношение настъпилото ПТП е образувано ДП №
325/2016г. по описа на РУП Мездра, пр. пр. №1975/2016г. по описа на Окръжна
прокуратура - Враца, което е прекратено с Постановление вх.№ 1975/2016г. от
дата 21.02.2017г., поради смърт на виновния водач.
Поддържа
се в исковата молба, че след справка в Информационен център към Гаранционен
фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда, като е установено, че
към датата на ПТП - 17.10.2016г., МПС с ДКН ВР ***ВХ е имало активна
застраховка "Гражданска отговорност", които данни на основание чл.
295, ал. 7 от Кодекса за застраховането КЗ/, до доказване на противното,
удостоверяват - застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", началната и крайната
дата на покритието, регистрационния номер на МПС и номер на рама. В тази връзка
се твърди, че към датата на събитието, е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите".
Наведени
са доводи, че в качеството на увредено лице по смисъла на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ (01.01.2016г.), и доколкото процесното
МПС е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП-то,
ищцата, като баба на загиналото дете има право, да претендира пряко от
ответника, обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в липса, болки и
страдания по повод ПТП от 17.10.2016г. и загубата на А. П., нейн внук. Сочи се,
че ищцата е предявила писмена претенция по установения от КЗ ред до
Застрахователя ЗД "Бул Инс" АД, за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на внука й, но с писмо
изх.№НЩ-5915/09.10.2020 г. ЗД "Бул Инс" АД, я е уведомило, че отказва
изплащане на застрахователното обезщетение.
В тази
връзка се иска съда да уважи предявения от нея иск за причинени неимуществените вреди - изразяващи се в болките и
страданията, от смъртта на внука й А.. Поддържа се, че със загубата на внука й А.,
ищцата като баба чувства липсата му постоянно и до днес. Тя неможе да преживее
и до днес смъртта на внука си и поради особено близките си отношения с
починалото дете търпи действително неимуществени вреди, които се изразяват в
липсата на загиналият в нейният живот, а така също и страданията по смъртта на
внука си. Тя през последните години, почти е загубила съня си от страдание по
загубеното си внуче, поради това, че тя го е отгледала от малък и той е бил
свикнал с нея, както и тя е него. Много е уплашена от случващото се и преживяла
силен стрес. В тази насока се сочи, че отчитайки,
че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
счита че обезщетението което се дължи от ответника ЗД "Бул Инс" АД,
за компенсиране на неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла, търпи и ще
продължава да търпи от загубата на своя внук А. К. П., са в размер на 30000.00
лева.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП
рег.№300000-5859/25.10.2016г.;Постановление за
прекратяване на наказателно производство вх.№ 1957/2016/21.02.2017г.;Препис-извлечение от акт за смърт №05/18.10.2016г.;Проверка за сключена застраховка "Гражданска
отговорност" към дата 17.10.2016 г.;Претенция за
изплащане на обезщетение от Застрахователя "Бул Инс" АД- София;Обратна разписка за доставка от 24.09.2020г.;Писмо за отказ за изплащане на обезщетение от
застрахователя "Бул Инс" АД- София изх.№НЩ-5915/09.10.2020г.;Разписка за доставка от 12.10.2020г.;Пълномощно
от 21.09.2020г., peг. №3810 на нотариус И. Л.;адвокатско пълномощно;
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №15087/07.12.2020г. на
Община Враца.
Ответникът ЗД"Бул
Инс"АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията на ищцата,
като поддържа становището, че неправилно
и необосновано същата е легитимирана да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внук си, тъй като Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, допускащо по изключение, при
наличие на определени предпоставки, разширяване кръга на правоимащите, не е
било действащо към 17.10.2016 г. датата на смъртта на А. П., към която дата са
действащи ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/84 година. Твърди се,
че посоченото тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
отменя ППВС № 2/84 година, като разширява кръга на правоимащите лица, за
обезщетение от ПТП при загуба на близък, и се дава ново тълкуване на закона в
различен смисъл от отмененото и действало до този момент тълкувателно решение.
Сочи се, че в случая са налице две тълкувателни решения, които тълкуват една и
съща правна норма, но по различен начин, в различен времеви интервал. Поддържа се, че в мотивите на посоченото тълкувателното решение е изложено, че между
починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци може да е
съществувала особено близка привързаност. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди на преживелия родственик. Изразено е становище, че в
тези случаи на получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969г., че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките роднини на починалия. Твърди се, че
в случая ищцата и покойния й внук не са имали отношения, които да се покриват,
с посоченото в тълкувателната практика. Навеждат се доводи, че пред Окръжен съд –Враца е заведено гр. дело № 91/2018г. по описа на същия
съд, от брат и сестра на покойния А. П., които са били в автомобила по време на
пътния инцидент, като техните претенции са отхвърлени. Поддържа се, че с
решение № 599/03.06.2020г. по въззивно гр.д. № 1962/2019г. по описа на САС, е
прието, че: "Постановление 4/1969г., 5/1969г. и 2/1984г. на Пленума на ВС
доказването на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка между
претендиращите обезщетение и загинало лице. Има се предвид връзка, създадена в
рамките на изключителна ситуация, следствие от особени /а не обичайните/
житейски обстоятелства. Пример за такава връзка е фактическото отглеждане на
дете от по-голям брат/сестра, баба или дядо. При подобни конкретни
обстоятелства връзката придобива силата на характерната за визираните от
предходните тълкувателни актове правоимащи лица." Излага се извода, че в случая също липсват доводи и доказателства за подобна връзка, предхождаща
катастрофата между покойното дете и неговата баба. На това основание
претенцията е неоснователна.
Евентуално на горните възражения, се изтъкват и съображенията,че разпоредбата на §96 КЗ, във връзка с чл. 493
а КЗ е въведена методика за определяне размера на обезщетението. Лимитът на
отговорност по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
е определен в максимален размер от 5000.00 лева. Твърди се в тази насока, че
нормативно установеното изискване за максималния размер на застрахователното
обезщетение е задължителен за съда, като правоприлагащ орган. Съдът не може да
игнорира волята на законодателя, защото е длъжен да прилага действащите закони
точно и еднакво спрямо всички, при което в случая може да се присъди
обезщетение в полза на ищцата, в най-
високо допустимия от закона размер до 5000.00 лева.
В отговора на исковата молба
е направено евентуално възражение за съпричиняване на вредата от
страна на пострадалия наследодател на ищцата, който е бил без поставен
предпазен колан и не е бил в детско столче. Той е можел да избегне или ограничи
травмите, ако е бил с поставен предпазен колан и в детско столче при същия
механизъм на ПТП. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен.Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
насрещната страна, на основание чл.78,ал.5 ГПК.
В указания на ищцата срок,същата не е депозирала
допълнителна искова молба.
Исковете са правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове са допустими. Налице е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна
против надлежна страна.
Като взе предвид заявеното от страните в разменените книжа, съдът приема за
ненуждаещ се от доказване факта за прекратяване на досъдебното производство за
процесното ПТП.
В тежест на ищцата е да докаже настъпването на вредите и техния размер,
извършването на деянието, от което същите са причинени, и наличието на причинна
връзка, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" и на покрит риск.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възражението
си за съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото са събрани гласни доказателства, разпитани са св. А. Ф. и св. Б.
Ф., които са в приятелски отношения с ищцата.
Св. А. Ф. установява, че двете с ищцата са приятелки от дълги години, може би
от 15-16 години, както и познава семейството й. Свидетелката посочва, че ищцата живее в гр.Враца и има три деца, но
колко внуци има не знае, много са. Според св.Ф., децата на ищцата в момента не са във Враца, в
Криводол са. Същата споделя, че знае за инцидента, който е станал през 2016 г.,
през м. октомври, но датата не си спомня, като трите внучета на ищцата са
пътували с роднина и са направили катастрофа, като двете деца са останали, но
малкото е починало. Според свидетелката в момента те не са добре, болни са и двете
деца. Ф. сочи, че ищцата много се е грижила за децата, особено за малкото дете,
тя е била постоянно над тях и много е плачела, когато е станал инцидента,
тормозела се е много. Според св.Ф., ищцата Р. не е живяла постоянно с децата,
живеела е на друго място, но се грижила за внуците си. Когато я виждала, Р. е
плачела всеки ден, много се е тормозела, и досега й е трудно. Само за това
говори - тя не може да преживее това, че детето е починало.
Свидетелката Ф. установява, че тя не живее в гр. Враца, а гр. Монтана, от 20-ина години. Според
свидетелката внуците на Р. ***, а нейните деца са 4-5, не си спомня броя им,
някои от тях са във Враца, други в Криводол. Родителите на А. живеят в
Криводол. Свидетелката посочва, че познавам майката на А., защото тя е дъщеря
на ищцата, но бащата не го познава. Според Ф., А. е живеел при майка си и детето е казвало и на
майка си, и на баба си - "мамо".
Съдът намира показанията на св. А. Ф. за непоследователни, взаимно
противоречащи се, в частта относно това колко деца е имала ищцата. От една
страна св. сочи, че ищцата Р.Н. има три деца, а в последствие в разпита
заявява, че тя има 4-5 деца. На следващо място свидетелката заявява, че децата на
ищцата живеят в гр. Криводол, след това, че едни живеят в гр. Враца, други в
гр. Криводол. Това са обстоятелства, които са съществени и съда счита, че
показанията на св. Ф., в тази им част, не следва да бъдат кредитирани, същите
не кореспондират и със събрания по делото доказателствен материал.
Св.Б. Ф. сочи, че познава ищцата от преди 20 години и живее в гр. Враца,в
двустаен апартамент, и двамата са в един квартал. Свидетелят сочи, че знае, че ищцата има седем деца, и десетина внуци, тъй
като работи заедно с брата на ищцата в областта на строителството. Свидетелят
установява, че децата на ищцата са големи, наскоро единият е направил
пълнолетие и живее на квартира в гр. Враца. Според свидетеля всичките деца на Р.
***. Същият установява, че знае за инцидента, защото нейната дъщеря е била
помолила техен познат да докара децата до гр. Враца, но не си спомня откъде и докато
са пътували тя е звъннала, но в момента в който се е вдигнал телефона е бил полицай
и е обяснил, че децата са в болница. Тогава се е било установило, че са две
деца, но тя е казала, че има още едно дете и са намерили малкия под седалките,
починал. Свидетелят посочва, че незнае къде са гледани децата, ищцата с малкия А.
е била в много добри отношения, тя се е грижела много за него, постоянно е била
при децата и се е грижела за тях. Свидетелят установява, че след инцидента Р. е
преживяла много тежко смъртта на А., не е имала спокойствие, мислела е
постоянно за това. Това свидетеля знае, защото тя е споделяла със своя брат,
който е колега на свидетеля. Свидетелят доколкото е бил запознат, малкия А. е
бил при баба си и тя се е грижела за него, но се е грижела и за другите деца.
Свидетелят Б. Ф. установява, че е виждал майката на А. и другите братя и
сестри на А., като дъщеря й също е много грижовна майка. Досега се грижи за
другите две деца, които са с тежките травми. Майката на А. има мъж, който също
помага в отглеждането на децата. Те казваха на баща си татко.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и
достоверни.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена
комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза, от чието заключение е
установено, че детето А. К. П. е починал при ПТП. Същият е получил травматично
разкъсване на гръдната аорта с кръвоизлив в гръдната кухина. Счупване на тялото
на 3-ти гръден прешлен с дислокация на фрагментите. Установена е закрита
черепно-мозъчна травма, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на главния мозък;
мозъчен оток с вклиняване; кръвопопиване на меките тъкани на черепа; ръст 95
см.;трупна картина на бързо настъпила смърт от остра кръвозагуба, тъмна течна
кръв и анемия на вътрешните органи. Като причина за смъртта на детето се
посочва, остра кръвозагуба настъпила в следствие на травматично разкъсване на
гръдната аорта довело до състояние на несъвместимост с живота. Смъртта е в
пряка причинна връзка с посоченото разкъсване и е настъпила бързо.
По механизъм на уврежданията отговарят да са настъпили в условията на ПТП
травма в купето на лек автомобил.
Експертите са посочили, че са налице данни пострадалото дете А. П. е било в
детско столче, закрепено на задна дясна седалка със стандартен колан на
автомобила – от към страната на ударния импулс.
Констатирано е в заключението, че получените травматични увреждания на пострадалото дете, вследствие
на реализираното ПТП са получени от действия върху тялото му на разнопосочни по
сила и направление инерционни сили водещи до неговото съприкосновение и удари в
различни части от вътрешността на детското столче и в дясна странична част на
вътрешността на купето - дясна задна врата на лекия автомобил и кореспондират с
настъпилото ПТП. Според експертите, ефективността на
коланите при страничен удар, какъвто е в конкретния случай намалява тяхната
ефективност до загуба на предназначението й. Получените
деформации по лекия автомобил са главно в дясна странична част на лекия
автомобил, в областта на задна дясна врата. При този механизъм
на ПТП и местоседене на пострадалото дете в лекия автомобил, обезопасителната
система осигурена от детско столче и фабричен колан на автомобила на биха ограничили
степените на настъпилите травми.
От техническите данни за лек
автомобил "Опел – Астра" с peг. № ВР *** ВХ и неговата регистрация се установява, че
лекият автомобил е с регистрация -4+1
места, водач и четирима пътника, с ляв волан на управление.Брой седалки за
водач и пътници 4+1-2 броя отпред, 3
броя зад тях. Задните седалки - 3 броя са
оборудвани с фабрично заводски монтиран триточков обезопасителен инерционен
колан. Предните две седалки са оборудвани с фабрично заводски
монтиран триточков обезопасителен инерционен колан. Всеки от
коланите е предназначен за един пътник,седящ на съответната седалка. За превоз на
деца в автомобила следва да се постави и обезопасително специално оборудване,
съответстващо на групата в която попада детето. Експертизата счита,че такова в конкретния случай е
имало с предназначение за пострадалото дете.
Съдът кредитира заключението на експертите като обективно
и кореспондиращо напълно със събрания по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата
на страните и прецени доказателствата по делото намира следното:
Установено е по делото, че по отношение на лек автомобил "Опел", модел "Астра" с peг. № ВР***ВХ към датата на
събитието е била налице валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена при ЗД "БУЛ
ИНС" АД гр.София.
Установено е по делото,
че за настъпилото ПТП е било образувано ДП № 325/2016г. по описа на РУП Мездра, пр. пр.№1975/2016г.
по описа на Окръжна прокуратура - Враца, което е прекратено с Постановление
вх.№ 1975/2016г. от дата 21.02.2017г., поради смърт на виновния водач.Установено е по делото
механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, а именно същите са в съответсвие с ДП № 325/2016 г. по описа на РУ - Мездра, в
момента на инициалния удар, скоростта на движение на лекия автомобил е била
около 51,1 км/ч., а на товарен автомобил, тип ТИР - композиция с влекач,марка "Волво",модел
FH с peг. № ЕН*** КВ и прикачено към него полуремарке, марка "KRON" с peг. № ЕН *** ЕА е била около 46 км/ч.
Не се спори между
страните и се установява от представените доказателства удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх. №15087/07.12.2020г. на Община Враца, че ищцата Р.Н. е
баба на А., починал на 17.10.2016г. при ПТП.
В случая е налице валидно възникнало и породило
правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с
предмет автомобила, с който е причинено произшествието.
Исковете са правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове са допустими. Налице е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна
против надлежна страна.
Спорът между страните е по отношение материалноправната
легитимация на ищцата Р.Н., размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, претендирано от нея, както и възражението на ответника направено в
условията на евентуалност, дали пострадалото дете е била с обезопасителен колан
по време на ПТП, с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди. Обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга
на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са:
1./ създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и
2./ действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална
връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.
е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение
за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката
за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно
за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за
да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между
лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната
родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и
др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца
поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина. В съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че: Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г.
и № 5/69г.
на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Настоящият съдебен състав намира, че между ищцата и починалият й внук е
съществувала емоционална връзка, както и че от смъртта на нейния внук А. ищцата
е понесла морални болки и страдания, които съда счита, че по интензитет и
продължителност не надхвърлят нормалните за тези отношения.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че действително
ищцата е преживяла травма от смъртта на своя внук. Св. Ф. установява, че действително ищцата
страда от смъртта на своя внук, тъй като тя се е грижила за него и за
останалите си внуци, но това е нормално състояние, което е характерно при
загубата на любим човек. От показанията на свидетелите се установява, че ищцата
е живяла в гр. Враца, а по отношение на това къде е живял А. и неговото
семейство не бе установено от разпитаните по делото свидетели. В показанията
св. Ф. сочи, че е бил близък приятел и колега с брата на ищцата и от там същия
е възприел впечатления за грижите на ищцата към А. и към останалите си внуци.
От така обсъдените доказателства, настоящия съдебен състав не може да
направи преценка за тяхната изключителност в близостта между ищцата и починалото
дете, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална
за българската традиция духовна и емоционална близост между бабата и нейния внук,
характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Свидетелските показания
не установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и
страданията, които би изпитала всяка баба– силна и непреодолима скръб от
загубата на внуче. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в
задължителната съдебна практика/Решение
92/17.11.2020г. постановено по т.дело №1275/2019г. II т.о. ВКС/.
При това положение предявеният иск се явява недоказан
и като такъв неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главния предявен иск,
неоснователен е иска за лихва за забава.
Предвид изхода от спора, съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 3 от ГПК, и с оглед направеното искане на ответника, на същия се
следват разноски в размер на 2300.00 лв. адвокатско възнаграждение в размер на
1800.00 лв. с начислен ДДС/приложен списък с разноски л.39;л.66/ възнаграждение
на настоящата съдебна инстанция и 500.00 лв. депозит за КСАМЕ. Съдът намира, че
ищцата макар и да е освободена от заплащането на държавна такса и разноски
дължими към съда, отговаря за направените разноски от ответника. Държавната
такса, която е дължима в производството остава за сметка на съда, с оглед
освобождаването на ищцата от нейното заплащане.
Водим от изложеното, Окръжен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.Н., ЕГН********** чрез пълномощника й адв. Р.А. *** против Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД гр.София, с ЕИК *** иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейния внук А. К. П.
в размер на 30 000.00 лв., ведно
със законната лихва от 17.10.2016г.- датата на деликта, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Р.П.Н.,
ЕГН********** чрез пълномощника й адв. Р.А. *** да заплати в полза на Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД гр.София, с ЕИК ***, със съдебен
адрес *** сумата в размер на 2300.00 лв./две хиляди и триста лева/ разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: