№ 1856
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100500064 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15999/05.10.2023 г., постановено по гр.д. № 8899/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 72 състав, съдът е отхвърлил предявения
от С. Д. К. срещу Център за спешна медицинска помощ – София иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед ЗН №
16/02.02.2023 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ –
София, с която е наложено на С. Д. К. дисциплинарно наказание „забележка“
на основание чл. 188, т. 1 вр. чл. 187, т. 10 КТ за извършено дисциплинарно
нарушение на т. 8, раздел IV от длъжностната характеристика, а именно –
управление на 11.01.2023 г. на санитарен автомобил без документ за
правоуправление, което е нарушение на чл. 100, ал. 1 ЗДвП.
Със същото решение съдът е осъдил ищцата С. Д. К. да заплати на
ответника Център за спешна медицинска помощ - София на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100,00 лева, представляващи разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата С. Д. К.. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Поддържа се, че дисциплинарно наказание „забележка“ е наложено на
жалбоподателката въз основа на рапорт на завеждащия работната смяна,
съгласно който парамедик К. е претърпяла ПТП не по нейна вина, но е
управлява автомобил без документ за правоуправление. Твърди се, че в случая
жалбоподателката е носила служебната си карта, като съгласно длъжностната
1
си характеристика жалбоподателката е следвало да носи и да се легитимира
именно с нея. Сочи се, че наложената глоба за управление без СУМПС е
заплатена от жалбоподателката доброволно. Твърди се, че процесната заповед
е обоснована с нарушение на ЗДвП, като първоинстанционният съд
неправилно смесва административнонаказателната и дисциплинарната
отговорност. Поддържа се, че за работодателя не е настъпил вредоносен
резултат, като е недопустимо да се налага дисциплинарно наказание за
хипотетични вреди. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендират
се разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Център за
спешна медицинска помощ, в който се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че с поведението си
жалбоподателката е нарушила както трудовоправни, така и
административноправни норми, което води до ангажирането както на
дисциплинарна, така и на административнонаказателна отговорност. Сочи се,
че съгласно т. 8 от раздел IV на длъжностната характеристика парамедикът
следва правилно и безопасно да управлява поверения му автомобил, а по арг.
от чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС и
контролния талон към него. Във връзка с това се поддържа, че допуснатото
нарушение на правилата за движение по пътя е достатъчно, за да се
констатира нарушение на трудовите функции на жалбоподателката, от които
функции зависят животът и здравето на транспортираните пациенти. Предвид
изложеното се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционния акт.
Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се
произнася служебно и по правилното приложение на императивния
материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи
или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или
съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По
всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която
е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност СГС приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка”, наложеното на ищцата със Заповед №
2
16/02.02.2023 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ –
София.
За да се уважи така предявеният иск, в тежест на ищцата е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между страните по делото
съществува валидно трудово правоотношение, както и че на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка” със заповедта, чиято отмяна
се иска.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че дисциплинарното
наказание е законосъобразно наложено, т.е. че ищцата е осъществила
поведението, за което е наложено дисциплинарното наказание, като това
поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина, а при налагане
на наказанието са спазени установените за това процедура и срокове.
По делото не е спорно, а и се установява от представения Трудов
договор № ТД 136/01.11.2017 г., че ищцата С. Д. К. е назначена на длъжността
„парамедик” в Център за спешна медицинска помощ – София. По делото е
приета длъжностна характеристика за длъжността „парамедик”, от която се
установява, че основната функция на парамедика включва подпомагане
дейността по оказване на спешна медицинска помощ на заболели и
пострадали лица, като се изпълняват функциите на шофьор на специализиран
транспорт. В съответствие със своята квалификация парамедикът участва и в
транспортирането на пациенти.
В т. 8 от основните задължения за длъжността „парамедик” е посочено,
че същият осъществява правилно и безопасно управление на поверения му
автомобил.
Не е спорно между страните, че на 01.11.2023 г. ищцата С. Д. К. по
време на дневно дежурство е претърпяла ПТП, докато е управлявала служебен
автомобил. Не е спорно, че ПТП е било причинено по вина на друг водач.
Не е спорно и се установява от представения Фиш №
1745142/01.11.2023 г., че на ищцата С. Д. К. е наложена глоба от органите на
МВР за това, че е управлявала МПС, без да носи свидетелство за управление
на МПС и контролен талон.
Не е спорно между страните, а и се установява от представена разписка,
че ищцата С. Д. К. е заплатила наложената й глоба в размер на 10 лева на
24.01.2023 г.
Не е спорно и се установява от представения рапорт от 11.01.2023 г. на
доктор Р.Х., завеждащ работна смяна, пета смяна, че ищцата С. Д. К. му е
съобщила по телефон за ПТП, както и че е забравила документите си и е
управлявала служебен автомобил без тях.
От материалите по делото се установява, че на 30.01.2023 г. ищцата С. Д.
К. е депозирала писмени обяснения, след което със Заповед № 16/.02.02.2023 г.
на директора на Център за спешна медицинска помощ – София на същата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка”. В заповедта е посочено, че
наказанието се налага за това, че С. Д. К. е управлявала служебен автомобил
на 11.01.2023 г. без документ за правоуправление, което представлява
3
нарушение на т. 8 от основните задължения по длъжностната характеристика
за длъжността „парамедик“.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното:
Правилен е изводът на СРС, че поначало едно и също поведение може
да бъде предпоставка както за реализиране на административнонаказателна
отговорност, така и за реализирането на дисциплинарна отговорност. В този
смисъл е и чл. 186, изр. 2 КТ. За целта обаче поведението на дееца трябва
както да съдържа всички елементи на административното нарушение по чл. 6
ЗАНН, така и да представлява нарушение на установената трудова
дисциплина по смисъла на чл. 186 вр. чл. 187 КТ.
В случая е обосновано оплакването на въззивницата, че
първоинстанционният съд е допуснал смесване на
административнонаказателната и дисциплинарната отговорност.
Безспорно с управлението на МПС без свидетелство за управление
ищцата (настояща въззивница) С. К. в качеството на водач на МПС не е
спазила задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което представлява
административно нарушение. Това деяние обаче не може да се разглежда и
като дисциплинарно нарушение. В длъжностната характеристика на
парамедика, както поддържа и въззИ.емият, действително е предвидено, че
парамедикът следва да осъществява правилно и безопасно управление на
поверения му автомобил. Носенето на свидетелството за управление на МПС
само по себе си обаче не е предпоставка за изпълнението на това задължение.
И без да носи в себе си свидетелство за управление на МПС, парамедикът
може в съответствие с правилата за движение по пътищата да управлява
поверения му автомобил и да гарантира безопасността както на
транспортираните лица, така и на останалите участници в движението по пътя.
В този смисъл не всяко нарушение на ЗДвП ще бъде и нарушение на трудовата
дисциплина. Парамедикът би могъл да наруши трудовото си задължение да
управлява поверения служебен автомобил правилно и безопасно, ако
например управлява МПС след употреба на алкохол и/или наркотични
вещества; ако без включена сигнализация управлява автомобила със скорост
над разрешената и т.н. Тоест, за да се наруши задължението за това да се
управлява служебният автомобил правилно и безопасно, парамедикът следва
да има такова поведение, с което да създава непосредствена възможност за
настъпване на ПТП или за повреждане на самото МПС поради неправилна
експлоатация. Очевидно е, че такава опасност не се създава от формалното
нарушение, изразяващо се в неносенето на свидетелство за управление, когато
парамедикът безспорно разполага с такова. В тази връзка изрично следва да се
отбележи, че вследствие от деянието на ищцата (настояща въззивница) не са
настъпили никакви вреди както за работодателя Център за спешна медицинска
помощ, така и за неговите пациенти.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че наложеното на
С. Д. К. наказание „забележка” е незаконосъобразно. Не се констатира
допуснато нарушение на трудовата дисциплина, поради което заповедта за
4
налагане на дисциплинарно наказание подлежи на отмяна.
Поради несъвпадение в изводите на въззивната инстанция с тези на
първата инстанция обжалваното решение подлежи на отмяна изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските.
Право на разноски има само ищцата (настояща въззивница) С. Д. К..
В производството пред първата инстанция С. Д. К. е претендирала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 17.02.2023 г., представен в
последното съдебно заседание пред СРС.
За производството пред въззивната инстанция С. Д. К. е претендирала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева съгласно
договор за правна помощ и съдействие от 10.11.2023 г., представен в
последното съдебно заседание пред СГС.
В двата представени договори за правна помощ и съдействие е
удостоверено от адв. И. И., че адвокатските хонорари са заплатени в брой на
адвоката при сключване на всеки от договорите. Съгласно Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част
договорът за правна помощ и съдействие има характер на разписка,
удостоверяваща получаването на възнаграждението от страна на адвоката.
Тоест по делото са доказани претендираните от С. Д. К. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева за първоинстанционното
производство и в размер на 1000,00 лева за въззивното производство.
В хода на производствата пред СРС и СГС от страна на работодателя
Център за спешна медицинска помощ – София не е наведено своевременно
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното на С. Д. К. следва да се присъдят в цялост
претендираните разноски за осъществено процесуално представителство пред
първата и въззивната инстанция, а именно – общо 2000,00 лева или по 1000,00
лева за всяка съдебна инстанция.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищците работници са освободени от
внасянето на държавна такса при депозиране на искови молби и жалби.
Следователно държавната такса следва да бъде събрана с решението по
делото. Поради обстоятелството, че въззивната жалба и предявения пред СРС
иск са основателни работодателят Център за спешна медицинска помощ –
София следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на
Софийски градски съд сумата от 50,00 лева, представляващи държавна такса
за първоинстанционното производство, както и 25,00 лева, представляващи
държавна такса за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационен контрол.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 15999/05.10.2023 г., постановено по гр.д.
№ 8899/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по предявения от С. Д. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Банкя, ул. ****, срещу Център за спешна медицинска помощ –
София, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, бул. ****, иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 вр. чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1
КТ Заповед № 16/02.02.2023 г. на директора Център за спешна медицинска
помощ – София, с която на С. Д. К., заемаща длъжността „парамедик“, е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено
дисциплинарно нарушение на т. 8, раздел IV от длъжностната характеристика
вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно – управление на 11.01.2023 г. на
санитарен автомобил с рег. № СА****НТ без документ за правоуправление.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ – София, БУЛСТАТ
*********, с адрес в гр. София, бул. ****, да заплати на основание чл. 78 ГПК
на С. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Банкя, ул. ****, сумата от
1000,00 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата от
1000,00 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ – София, БУЛСТАТ
*********, с адрес в гр. София, бул. ****, на основание чл. 77 ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски градски съд
сумата от 50,00 лева, представляващи дължима държавна такса за
първоинстанционното производство, както и 25,00 лева, представляващи
дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6