Р Е Ш Е Н И Е
№4774/8.11.2019г.
Гр.Варна,08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 8771 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба,заведена във ВРС с вх.№
41171/07.06.2019 год. от ищеца ЕТ „Б. Р. 5. - С. Г.“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от С. Г. Г., ЕГН **********,
чрез адвокат от АК Варна Д.Й.,***, против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и цена
на отрицателния установителен иск 4 547,34 лв. Отправеното до съда
искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение по
силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 4 547,34
лева /четири хиляди петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и четири
стотинки/ - претендирана от ответното дружество в
резултат на констатирано неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
ел.енергията в обект с кл.№ *и аб.№
*и адрес на потребление *, за която сума е издадена фактура – №
**********/31.5.2019г. за периода от 23.05.2017 г. до 22.05.2018 год.Обективирано е искане и за присъждане на разноските по
делото .
Ищецът
– едноличен търговец основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства:
Сочи се че Едноличният търговец е абонат на ответното дружество с
местонахождение на обекта на който се доставяла ел.енергия – *с клиентски номер
*и абонатен № *.След получена по
БП/според съда „Български Пощи“ ЕАД /пратка ищецът установил, че за посочения кл.и аб.номер била налице
начислена консумирана ел.енергия и издадена фактура **********/31.5.2019 г.
за която се претендирало плащане от електроразпределителното дружество на сума
в размер на 4 547,34 лева за периода от 23-ти май 2017 г. до 22 –ри май
2018 г. При извършената справка било обяснено на абоната, че била проведена
проверка в обекта, при която било установено неточно измерване /неизмерване на потребявана ел.енергия и съгласно ПИКЕЕ било направено преизчисление на същата, обективирано в посочената фактура
и определен срок на плащане.Ищецът счита,че претенцията на ответника – визирана
в уведомителното писмо и фактурата за
неизплатени задължения в размер на 4547,34 лева за периода от 23 –ти май 2017
г. до 22 –ри май 2018 г., изчислени като едностранна корекция на сметка за
изминал период от време - за недължима и недоказана и по основание и по
размер.В исковата молба ищецът оспорва да дължи претендираната от ответното
дружество сума, оспорва че такова количество ел.енергия по вид и по количество
е било доставено и консумирано като се
твърди още, че СТИ не е било годно да измерва консумираната ел.енергия в обекта, за което потребителят и ищец нямал
вина и не следвало да носи отговорност.В обобщение – с исковата молба ищецът
оспорва извършената едностранна корекция на сметка, процедурата и констатациите
на база на които е била извършена корекцията. В подкрепа на твърденията си
ищецът е направил искания по делото да бъдат приети като доказателства
завереното за вярност с оригнала копие на фактурата
В
срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество, чрез адвокат Н. Г.от ВАК депозира
писмен отговор ведно с нарочна писмена молба по чл. 192 ГПК.
Предявеният
иск ответната страна намира за допустим.Становището
на ответника по основателността на предявения иск е, че искът е изцяло
неоснователен като се твърди следното: Процесната сума, според „Е. П. П.“ АД
представлява цената на реално доставена
и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 24630 кВтч, и се дължала от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Изразено е
следното становище по обстоятелствата, на които се основава искът:
Ответникът не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществувала
валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищеца бил потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърдено е и
обстоятелството, че е била извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол.В
отговора на искова молба са наведени следните възражения срещу иска и
обстоятелства, на които те се основават: Твърди се от ответното дружество, че
било налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електрическа енергия.Ищецът и ответното дружество били страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „ Е.С. “ АД. Ответното дружество изпълнявало
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно - да осигурява непрекъснато необходимото
количество електрическа енергия в обекта, находящ се
в гр. Варна, * с абонатен № *и клиентски № *.Твърди се ,че на дата 22.05.2018г.
била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца
от служители на „Е.С.“ АД, в присъствието на двама свидетели а дружеството /“Е.
С.„ АД/ нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си
на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.Сочи се още в отговора на искова молба,че „Е.С.“
АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване, като според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ имало правото да извършва технически проверки
на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На
средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние на
измервателните уреди и като резултат на такава проверка било констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната – ищеца по делото. Твърди се,че „Е.С.“ АД изпълнявало договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД , както и че за
извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 1104600. При проверката, посочва ответникът, били извършени
замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4. имало показания в
размер на 24630 квтч.;
в регистър 1.8.1. били отчетени 5959 квтч. в регистър
1.8.2. - 23437 квтч, а в регистър 1.8.4. - 24630 квтч. Процесният електромер бил
демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с
пломба № 508671 и бил предоставен за метрологична експертиза в
БИМ.Констативният протокол за техническа проверка, според ответната страна,
отразявал действителното фактическо положение, същият бил и подписан от двама
независими свидетели а извършената проверка на електромер с фабр. № 1115031500792345, на
неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа
стойност. Безспорно, за ответника, в имота на ищеца била консумирана
електрическа енергия, която не била заплатена и ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.Твърди се
още в отговора на искова молба, че на електромера била проведена експертиза от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – Русе, резултатите от която били обективирани
в Констативен протокол № 884/16.05.2019г. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера, наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.4. в размер на 24630,5 квтч.,
която не била визуализирана на дисплея.Констативният протокол на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел -Русе, като официален свидетелстващ документ, съобразно чл.
179, ал. 1 от ГПК, подчертава в отговора си на искова молба ответното
дружество, се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена
сила.Сочи се още, че на 23.05.2019 г. „Е.С.“ АД съставило Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното
вземане; установено било точното количество неотчетена ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.4 - 24630 квтч.При така
изложеното по –горе,ответното дружество се позовава на нормата на чл. 50 от
ПИКЕЕ, според която операторът на съответната мрежа може да коригира
количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.Този
тип вмешателство,пояснява ответното дружество, имал за цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера и при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия
нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран
регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който
инкасаторите не разполагали.На 31.05.2019г. „Е.П.“ АД, не отрича ответната
страна, че била издала фактура № **********, с което била определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 4547,34 лв., след което с писма от „Е.С.“ АД (изх. № 52925/27.05.2019г.)
и от „Е. П.“ АД (изх. № 52925/31.05.2019г.) били приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата.За да обоснове дължимостта на исковата сума още ответникът в отговора на
искова молба препраща към мотивите на
ВКС,залегнали в Решение № 21 от
01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. №
50417/2016г., I г.о., ГК, с докладчик съдията Гълъбина Генчева, в което
решение било прието, че е допустимо
операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради
грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на СТИ.
Като аргумент в подкрепа на същия извод, решаващия състав на ВКС, в същото
Решение , се бил позовал на принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения
за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената
електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но
доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между
заплатеното и действително дължимото.Т.е. въпреки, че била извършена корекция
на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър , възразява ответника че била реално доставена и
потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него и съгл.
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия.
Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия и процесната сума се дължала от
ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
В
условията на евентуалност,
ако ВРС приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ се явявал неприложим към конкретната
хипотеза, ответното дружество отново желае ВРС да отхвърли иска, но на
основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно
количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по
силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия, в който смисъл ответникът се позовава на мотивите на ВКС, обективирани в Решение № 150/26.06.2019г., постановено по
гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС, III г.о.По същество ответната страна
желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и в полза на
ответника да бъдат присъдени сторените разноски по делото , вкл. и за
адвокатско възнаграждение. В подкрепа на твърденията и възраженията си
ответникът е направил доказателствени искания.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.10.2019 год.ищецът,чрез адвокат Й. желае ВРС да уважи иска като основателен и доказан,
ведно с присъждане на разноските.Твърди се от адв.Й.
по същество на спора,че по делото не било установено виновно поведение на
абоната, не било установено от кой момент е започнало натрупването на показания
по невизуализираната тарифа; че електромерът е собственост на енергоразпределителното предприятие а текстовете на ПИКЕЕ
са отменени през 2017 г. от Върховния административен съд и според адв.Й. самостоятелно чл. 50 (ПИКЕЕ ) не би могъл да съществува. Отделно от
горното адв.Й. моли ВРС да не взема предвид двете
Решения на Върховния касационен съд, които са самостоятелни на база останалата
практика на Върховния касационен съд в тази насока, същите не са задължителни,
на основание чл. 290 от ГПК, след последните изменения на Закона.
В
същото съдебно заседание адвокат М.в качеството й на процесуален представител
на ответното дружество желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. В
конкретния случай, според адв.М., по делото е било установено,
че е налице неправомерно софтуерно вмешателство върху процесния електромер,
вследствие на което голяма част от доставената в обекта на абоната ел.енергия е
отчитана в невизуализиран регистър, като целта била именно същата да не бъде
отчитана при редовните месечни отчети от инкасатора и съответно да не бъде
заплащана от абоната. Препращайки към подробните аргументи в отговора на искова
молба адв.М.желае ВРС за отхвърли иска.
Двамата процесуални представители на
страните по делото са направили искания за присъждане на разноски по делото
както и възражения по реда на чл. 78, ал.5 ГПК .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен
иск от ЕТ „Б. Р. 5. - С. Г.“ с цел
да бъде установено със СПН, че не дължи на ответното „Е. П. П. „ АД исковата
сума която се претендира за плащане за потребена ел.енергия – 4 547,34
лева .
При
така изложеното по делото, при яснота относно предметните предели на спора, с проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен, съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК е обявил на страните, че е БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от
доказване, че:Ищецът ЕТ има качество потребител на ел.енергия за имота –
обект на потребление на ел.енергия, на адреса на който е била извършена
проверката на СТИ /посочен по-горе и от двете страни/, като консумираната от
ищцовата страна ел.енергия се заплаща по разкрита партида на абоната и ищец по
делото с посочени и от двете страни по –горе клиентски номер и абонатен номер;
че на адреса на потребление на ел-енергия е била извършена проверка на СТИ от
служители на „Е.С.“ АД и резултатите от тази проверка са били обективирани в Констативен протокол, въз основа на който
протокол е била проведена метрологична експертиза на демонтирания електромер в
БИМ;че от страна на третото на спора лице – „Е. С.“ АД е било определено количеството
ел.енергия за доплащане за минал период от време а от ответната страна е била
издадена процесната данъчна фактура към ищцовото дружество и че исковата сума не е заплатена от
ищеца и не е получена от ответника .
Отделените
безспорни факти са доказани по несъмнен начин от приобщените по делото писмени
доказателства (представени основно с отговора на
искова молба )
заверени
за вярност с оригинала копия на: Констативен протокол № 1104600/22.05.2018 г.; Констативен протокол № 884/16.05.2019
г. от метрологична експертиза на
средство за измерване от БИМ; становище
от 23.05.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен
протокол № 884/16.05.2019 г., абонатен № **********, клиентски № *и извършена
техническа проверка; фактура № **********/31.05.2019 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
19.06.2019 г. за клиент с клиентски № *;
извлечение за фактури и плащания към дата 19.06.2019 г. за клиент с
клиентски № *; писмо изх. № 52925_КП1104600_1/27.05.2019 г. от „Е.С.” АД; писмо
изх. № 52925_КП1104600_2/31.05.2019 г. от „Е. П. П.” АД; известие за доставяне
от 30.05.2019 г.; известие за доставяне от 04.06.2019 г.
Допълнително по делото е приобщено
изисканото от трето на спора лице „Е. С.“
АД заверено за вярност с оригинала копие на Констативен протокол № 1200634/26.01.2016 г.,касаещо датата на
първоначалния монтаж на СТИ .
За цялостното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата СЪДЕБНО - ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
възложена на вещото лице инж.Н.В..
Поставените към вещото лице въпроси очертават
спорните по делото обстоятелства между страните.Заключението на вещото лице инж.В. е приобщено на листи 53 - 57 .От
констативно- съобразителната част на СТЕ се вижда, че вещото лице е изготвило
заключението си въз основа на материалите по делото; действащите към момента
Общи условия на договорите за пренос и разпределение на електрическата енергия
през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила
за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и
в сила от 14.10.2013 г. и в частност
Констативния протокол за проверка на
електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.Вещото лице сочи,че
от приобщения по делото Констативен
протокол на „ Е.С. „ АД № 11004 600 от 22.05.2018 год.се установява, че
проверяваният електромер /СТИ – средство
за търговско измерване / е с фабричен №1115
0315 0079 2345 тип СARAT М02, с ток 5/60 А,
монофазен, статичен, произведен през 2015 г.В протокола констатациите на
служителите на електропреносното дружество,сочи и
вещото лице (
така като може да бъде прочетено от самия КП) са вписали снетите показания на СТИ по
отделните тарифи като следва : 1.8.1 005 950
Кwh; 1.8.2.
023 438 Кwh;1.8.3 000 000
Кwh
и 1.8.4 024 630 Кwh.СТИ е било демонтирано и предоставено
за експертиза в БИМ .Проведена е била експертиза на електромера в БИМ, ГД „МИУ“
- РО гр.Русе, като резултатите от проведената експертиза са вписани в Констативен протокол № 884 /16.05.2019 год.
по следния начин: Осъществена външна намеса
в софтуера на електромера в тарифната схема.Наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.4 – 24 630 Кwh, която не е визуализирана на
дисплея.Действителното потребената енергия се
разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.4 (T4); електромерът съответства на техническите
характеристики. В КП на БИМ се установява от материалите по делото и от СЕТЕ,
че не е било отразено нарушение на целостта на метрологичната и ведомствена
пломби, което според в.л. показва,че СТИ не е било отваряно с цел неправомерен
достъп.
Заключението на вещото лице инж.В.,при
тези обективни данни по делото, е че е
налице софтуерно претарифиране по отделните регистри,
като е било въздействано през инфрачервения порт на
електромера а горното количество ел.енергия в размер на 24 630 Кwh
е отразено в
приложената по делото фактура № **********/31.05.2019
г. на стойност 4547,34 лева.По същество вещото лице дава отговори на
постановените му въпроси, от които отговори се установява,че според инж.В.
в случая съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния електромер, което в.л.намира за
доказано от независимото изследване на БИМ. Инж.В. заявява, че : “процесното
количество електроенергия в размер на 24630 kWh е отчетено от уред, който специално е
създаден да отчита, да измерва потребявана
електрическа енергия, а именно електромера и след като има налични количества в
паметта на електромера, без значение дали видимия или в невидимия регистри,
това означава, че тези количества са
действително регистрирани и доставени до абоната и понеже електромерът отчита
потребена електроенергия, може да считаме, че тя е потребена.“ От разпита
на вещото лице става ясно, че процесният електромер „Carat” М 02 – българско производство, не е т.нар. смарт електромер и съответно не е включен в системата за
дистанционен отчет, която само и единствено дава точен график кога отделни,
различни събития и вмешателства са се случвали в електромера, поради което и
обяснява инж.В., че не може да се каже
на коя дата или кога е започнало натрупването в скрития регистър 1.8.4 и също
не може да се каже в кой часови диапазон от денонощието е ставало
преразпределението от видимите към невидимия регистър. На конкретно поставени и
от съда въпроси вещото лице отговоря че количеството в размер на 24630 kWh не е изчислено по хипотетична формула, а то е
реално отчетено от електромера, след като е установено софтуерното манипулиране
от независимия БИМ.Въпреки това изявление инж.В. отново обяснява, че не можем
да сме сигурни в никой случай, че това количество е натрупано точно за този
период от една година, просто в този случай е избран максималният, най-дългият
срок, който е по чл. 50 от ПИКЕЕ, а именно 1 година.
Становището на в.л., заявено в откритото съдебно заседание е, че в случая става въпрос за битов абонат, тъй
като електромерът е визуализирал тарифа 1.8.1 и 1.8.2 - това се случвало само
при битовите абонати, но ако абонатът е бил промишлен, то тогава щяла да
се визуализира и тарифа 1.8.3 и по нея да се отчитат вече потребления не по
дневна и нощна, а по върхова енергия. Това
потребление ,за инж.В. било за битови нужди и за по-малко от една година.В
контекста на приетото от в.л. приложение на чл. 50 ПИКЕЕ и заключението на стр.
4 та от СЕТЕ – л. 56 – ти от делото „ Налице са били технически предпоставки за
извършване на допълнително начисляване на ел.енергия съгласно чл. 50 ПИКЕЕ .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищецът –
едноличен търговец цели да установи със
СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на 4 547,34 лева.При предявеният отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в
тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест
на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. С проекто – доклада по делото, обявен за
окончателен,настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената
тежест между страните като е отделил безспорните факти и обстоятелства. Факт е
по делото а и не се и спори, че страните по делото се намират в договорна връзка, както и че ищецът има
качеството потребител на ел.енергия за обект на потребление находящ
се в гр. Варна, на
посочения в исковата молба и в издадената данъчна фактура адрес и че потребяваната от ищеца ел.енергия се е отчитала и плащала
по партида водена на името на ЕТ „Б. Р.
5. С. Г.“ при ответника с посочените по – горе номера. Изяснено
е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата
СЕТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена),
че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 22.05.2018
г./ л. 18,19 делото / /От приобщеното по делото копие на КП от проверка се
констатира, че при проверката не е участвал едноличният търговец или
упълномощено затова от него лице. Лицето М. Г. П.– за което в КП на Е. С.АД е
записано „бар“ ,съдът не счита ,че може да се приеме за упълномощен
представител на едноличния търговец, т.к.освен тези три имена и думата „бар“ –
други данни за този първи свидетел няма.Вторият свидетел, така както е посочено
в протокола от проверката на СТИ, може да се приеме, че е лице което е
присъствало на проверката.Отделно от горното прочита на протокола от дата
22.5.2018 г. настоящият състав приема, че е установено, че при проверката не е
присъствал представител на полицията, като този извод се налага дори само от
прочита на първата страница на протокола съдържащ данни затова, че не е подаван
сигнал на тел. 112.Спорно е по делото между страните е: как, на какво основание е
определена на ищеца едностранно от
ответника за заплащане исковата сума и имал ли е право ответникът да коригира
сметката на потребление на абоната за минал период от време.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия –дружество „ К. 1. В. „ ЕООД и
то за исковия период определен като една година. Установяването
на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за
търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи
заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Настоящият
състав сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че
същият не носи подписа на потребител, поради което съдът намира, че този
частен документ не обвързва ищеца с
констатациите на служителите на „Е.С.“ АД . Този протокол не следва единствено и само да бъде ценен като писмено доказателство, даващо право на
ответното дружество да начислява служебно допълнителни киловатчаси
ел.енергия а следва да се цени в съвкупност с останалия доказателствен
материал.На второ място, видно и от
материалите по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за максималния
възможен период от една година , но според в.л. количеството ел.енергия
начислено на абоната може да се потреби и за по-малък период. От изложеното до
тук се налага извод, че първоинстанционния съд следва
да анализа писмения доказателствен материал събран по
делото в частност да съобрази датата на извършване на проверката на СТИ, доказателствена сила на констативния протокол,липсата на
представител на полицията при самата проверка, относимите
правни норми,създадената до момента практика на ВКС за да изведе правилни
правни изводи.
В действащото в страната ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, допреди изменението му със Закона за
изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012
год., нито в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети
за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004
г./ или тези, приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била предвидена корекционна процедура,
включваща реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с
електрическа енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. С.„ АД. В тази
връзка и по повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ,
така и след влизане в сила на ЗЕ – преди
измененията му, влезли в сила на 17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл.
82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия
не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия.Горепосочената практика е
довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С това
изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г.,
в сила от 17.07.2012г. е предвидено законово основание крайният снабдител да коригира едностранно
сметката на клиент след доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената електрическа енергия при наличието, обаче на
определени предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система
се осъществява съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.В ал. 2 на чл. 83
ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат
от комисията, т.е. тогава ДКЕВР,
вече Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.).
Още преди датата на извършване на проверката на СТИ - осъществена
на 22.05.2018 г./ л.18,19 от делото/ и корекцията
от ответника, обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017
г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички
норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК).В по–късен момент и нормите
на чл.48 -51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) също са отменени с
Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. №
3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.
За първи път възможността за
отстраняване на грешки в отчитането на потребената
електрическа енергия, които се дължат на неточно изчисление от страна на
оператора, когато е установено несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, е
уредена в чл.50 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013
г., след измененията в Закона за енергетиката от 2012 г. (в този см.е Решение №
21 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50417/2016г., I г. о., ГК). Цитираната разпоредба е била отменена с
решение № 12897/1.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014
г. на ВАС, IV отд. С последващо
решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС, 5-чл. състав, решението на
тричленния състав на ВАС е отменено, в резултат на което разпоредбата на чл.50
от ПИКЕЕ от 2013 г. е останала да действа. По протест на ВАП разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ
отново са отменени с решение № 2315/
21.02.2018 г., постановено по адм.д. № 3879/2017 г. на тричленен състав на ВАС,
IV –то отделение.Междувременно, с ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018
г., е била изменена и допълнена разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която съставлява нормативното основание за
приемане на ПИКЕЕ. Посочено е, че занапред с правилата се регламентира и „…реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване“.
Дотогавашният текст на разпоредбата, в относимата й
част, гласи, че с правилата се регламентират условията и реда „… за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“. Т.е. налице
е разлика в редакцията на чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ, относима именно към проведената на 22.05.2018
г. проверката на СТИ ,обслужващо адреса представляващ обект на потребление на
ел.енергия. Предходната редакция на чл.
83 ,ал.1 , т. 6 ЗЕ засяга само въпроса за установяване на неизмерена или
неточно измерена енергия, а измененият текст изрично сочи, че се извършва преизчисляване
на количеството електрическа енергия като се пояснява, че такова следва да се
извършва и в случаите на измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Посоченото
изменение в закона е извършено с § 30 от ЗИДЗЕ (обн.,
ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от 8.05.2018 г.), който параграф
не е сред посочените в § 74 от същия закон, чието действие се отлага или на
който се придава обратно действие, поради което влиза в сила от деня на
обнародването му в "Държавен вестник", т.е. от 8.05.2018 г. Щом няма обратно действие, а и липсват изменения в
ПИКЕЕ, които да регламентират реда и начините за преизчисляване на енергията в
хипотеза като разглежданата в настоящото дело, то съдът следва да се придържа
към нормативната уредба и утвърдената съдебна практика към датата на извършване
на корекцията.Т.е. към датата на
проверката на процесното СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия
ползван от ищеца – едноличен търговец ,са действали чл.47-51 ПИКЕЕ а корекцията
на сметка е основана на нормата на чл.50 ПИКЕЕ. Установено несъмнено според
настоящият състав по конкретното дело е че ответното дружество черпи права от неизпълнение на задължения вменени по
силата на действащите към момента ОУ на ДПЕЕ от трето на спора юридическо лице
– елекроразпределителното дружество „Е. С.“ АД.
Както бе подчертано на няколко пъти до тук констатациите на Е. С.вписани в
КП от 22.05.2018 г. за наличие на вписаните на стр.2
–ра количества ел.енергия в регистри 1.8.1, 1.8.2,1.8.3 и 1.8.4 сами по себе си не дават право на ответника
да коригира сметката на ищеца за
потребление на ел.енергия за минал период от време. КП съдът приема, че не
обвързва потребителя с констатациите в него,т.к. на първо място не е съставен в
присъствието на представител на едноличния търговец, не е подаден и сигнал на
телефон 112 , респ. не е участвал представител на полицията .
При тези обективни данни вписани в КП
се налага извода, че протоколът от проверката не е бил съставен в съответствие
с разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ и именно поради това за ответната страна не е
възникнало потестативното право едностранно да
коригира сметката на абоната за потребление на ел.енергия .В условията на евентуалност, дори и да не бъдат споделени тези
правни доводи на съда, следва да бъде посочено, че ответникът по делото не е
установил и доказал по делото при условията и на пълно и на главно доказване
твърдения от него факт, че точно за
исковия период от време е доставил на ищеца и че ищецът е потребил
точно количество ел.енергия от общо 2632
+ 21998 кВТч за исковия период от 23.05.2017 г. до
22.05.2018 г. вкл. , на стойност общо
4 547,34 лв.с вкл.ДДС / включващ двата подпериода,
така както е вписано и в данъчната фактура приобщена на лист 23-ти / .Ето защо,
след като се следва основното правило визирано в чл.1 от ТЗ , че цената при
търговска продажба се дължи за реална доставка, то при липса на категорични
доказателства че на ищцовото дружество е била доставено
точно за исковия период от 1 година количеството ел.енергия остойностено
на 4547,34 лева , без да може да бъде установено от кога е започнало неточното
пренасочване на ел.енергия от видимите към невидим/ срит регистър, то се налага
извода, че исковата сума не се дължи от
ищцовата страна на ответника .В контекста на изложеното по-горе ВРС не обсъжда
последната съдебна практика обекивирана в Решение № 124/18.06.2019 г.
постановено от ВКС, Трето Г.О., ГК с докладчик съдията Драгомир ДРАГНЕВ по
гр.дело № 2991/ 2018 г.по реда на чл.290 ГПК, станала известна на съда, т.к.това Решение е неотносимо към настоящия казус, при
който за да се начисли служебно ел.енергия не
са използвани вече отменените ПИКЕЕ. В същия смисъл е неотносима към спора и практиката на същото отделение,
обективирана в Определение №11/07.01.2019 по дело №2916/2018 на ВКС, ГК, III г.о., с докладчик съдията Светла
Димитрова, т.к.касае намеса в параметризацията на средството за търговско измерване,
в частност на тарифната му схема, но също при действието на ПИКЕЕ.
В обобщение настоящият състав счита, че
съобразно доказателствата по делото, в частност заключението на вещото лице по
допусната СЕТЕ, което съдът кредитира напълно и като обективно и като
безпристрастно, съставено на база данните по делото, се налага единственият
извод, че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да
установи дължимостта на исковата сума било то на
основание чл.50 ПИКЕЕ или чл.200 ЗЗД или чл.183 ЗЗД При така изложените по-горе
мотиви ВРС намира предявения отрицателен установителен
иск и за основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на
ищеца и в тежест на ответника съдебно - деловодните разноски, за които са
представени доказателства за реалното им извършване.В Списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на л. 58 ищцовата страна претендира точно два разхода,
доказани и по основание и по размер: 182
лева за заплатена държавна такса и 900
лева за адвокатско възнаграждение. Тези два реално извършени разхода в общ
размер на 1 082 (хиляда осемдесет и два лева ) с оглед изхода на спора съдът следва
да присъди на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Преди да се присъди сторените по
делото разноски по чл. 78,ал. ГПК настоящият състав дължи произнасяне по
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар.За да прецени ВРСдали това възражение е основателно следва да извърши на
първо място пресмятане на минималния размер на адвокатски хонорар, водим от
императивните разпоредби на Наредба 1/2004 г. Съгласно чл. 7,ал.2,т.2 от същата
Наредба минималния адвокатски хонорар е равен на сбора от 300 лв. + 7 % за
горницата над хиляда лева, т.е. 300 лв. + 248,31 лв.=548,31 лв. – без ДДС .
Видно от л.59 –ти представена е разписка за заплащане на договорен адвокатски
хонорар, без данни адв.Й. да е регистриран по ЗДДС и
без да е приложен договор за правна защита и съдействие на утвърдените затова
кочани. При така установеното по делото , настоящият състав приема,че
възражението на ответника по чл. 78,ал.5 ГПК е не само сторено своевременно и
допустимо, но и основателно,поради което и дори при прилагане на нормата на чл.
7,ал.2 , т.2 Наредба №1/2004 г. съдът счита ,че дължимото се възнаграждение в
настоящото дело, което не се отличава с фактическа и или правна сложност
минималния размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на
сумата от 548, 31 лева ,поради което и съдът редуцира съдебно деловодните
разноски в тази им част.Ето защо съдът
присъжда в полза на ищеца сумата от 182 лева за платена държавна такса и сумата
от 548,31 лева за адвокатски хонорар .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищеца ЕТ
„Б. Р. 5. - С. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от С. Г. Г., ЕГН **********, чрез адвокат от АК Варна Д.Й.,*** и ответното дружество
„Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет – П. С., Г. К. и Я. Д.,
че ищеца ЕТ „Б. Р. 5. - С. Г.“, ЕИК * НЕ
ДЪЛЖИ на ответника – „Е. П. П.“ АД, ЕИК * СУМАТА от 4 547,34 лева (четири хиляди петстотин четиридесет и
седем лева и тридесет и четири стотинки) -
претендирана от ответното дружество в резултат на
констатирано неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията в
обект с кл.№ *и аб.№ *и
адрес на потребление *, за която сума е издадена фактура № **********/31.5.2019г. за периода от
23.05.2017 г. до 22.05.2018 год.на
основание чл.124, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** , представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет –П. С., Г. К. и Я. Д. ДА ЗАПЛАТИ на„Б. Р. 5. - С. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от С. Г. Г., ЕГН **********, чрез адвокат от АК Варна Д.Й.,*** СУМАТА от 182,00
лева (сто
осемдесет и два лева)
за платена държавна такса и СУМАТА от
548,31 лева (петстотин
четиридесет и осем лева)
за заплатен адвокатски хонорар - сторените от ищцовата
страна съдебно-деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :