Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
Стара Загора, 05.12.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Юлияна Станева
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 236 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 032016,
представлявано от управителя Х.К., подадена чрез пълномощник адв. П.Д. ***, против
Решение № 274 от 03.07.2023г., постановено по АНД № 1247/ 2023г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24-2300082 от 07.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод, че извършването на вмененото му нарушение е установено и доказано по
безспорен начин. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, съотв. при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно
тяхното съдържание. Твърди, че в решението не са изложени конкретни мотиви за
липсата на основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай с
оглед прилагането на чл.28 от ЗАНН, като не е извършена и преценка дали и
доколко наложената санкция не нарушава принципа за пропорционалност,
регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля
необходимото за постигане на законовите цели. С подробно изложени в жалбата и в
представеното писмено становище съображения по наведените касационни основания,
е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300082 от
07.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление № 24-2300082 от 07.04.2023г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД,
гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-2300082 от
07.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара
Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 24-2300082 от 07.03.2023г., на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр.
Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000лв., на основание
чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ/, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
на 04.01.2023г. и 07.02.2023г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора, е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД,
в качеството си на работодател, не е уведомил териториалното поделение на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по
труда“ – Стара Загора, писмено в 7-дневен срок от датата на действително
започване на работа на чужденеца – гражданин на трета държава (Република
Турция) А.А., ЛНЧ **********, дата на раждане ***г., който работи по трудов
договор № ********* от 12.12.2022г., изпълнявайки трудови функции на длъжност
„Диспечер“, с дата на действително започване на работа 13.12.2022г., съгласно
трудовия му договор.
Старозагорският
районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения
за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По
съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и
несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършването на
вмененото на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД нарушение - неизпълнение от работодателя
на задължението му по чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, което нарушение правилно е квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, при налагане на
предвидената в закона санкция, обосновано определена като такава в размер на 2
000 лева. В мотивите към решението са изложени и съображения, че нарушението не
представлява маловажен случай и съотв. че липсва основание за прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло
се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на
нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна
страна административното обвинение, с посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Противно от твърдяното от
жалбоподателя, от фактическото и юридическото формулиране на
административнонаказателното обвинение (че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в
качеството си на работодател, не е уведомил териториалното поделение на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по
труда“ – Стара Загора, писмено в 7-дневен срок от датата на действително
започване на работа на чужденеца – гражданин на трета държава (Република
Турция) А.А., ЛНЧ **********, работещ по трудов договор № ********* от
12.12.2022г., изпълнявайки трудови функции на длъжност „Диспечер“, с дата на
действително започване на работа 13.12.2022г., в нарушение на чл.10, ал.1 от
ЗТМТМ), еднозначно се установява за какво точно нарушение е санкциониран
работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД. Фактическото описание на съставомерното изпълнително
деяние не води до каквото и да е било съмнение досежно съдържанието на отправеното
към работодателя обвинение, като дава възможност за формиране на еднозначен
правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява
деянието на санкционираното лице, възприето от наказващия орган като
съставомерно такова по чл.78, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по
недвусмислен начин в наказателното постановление, като не е налице твърдяното
накърняване на правото на защита на санкционираното лице поради лишаването му
от възможността да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил.
Обоснован е и извода на съда, че при образуването и
провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални
правила, вкл. на процесуалните и формални изисквания при съставянето на АУАН. Настоящият
съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда поотделно всички посочени в
представеното по делото писмено становище от пълномощника на касатора твърдения
за допуснати нарушения на чл.40, чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Константна е съдебната
практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания,
които следва да се спазват при
съставянето на АУАН, е основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само
когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност
установените от актосъставителя факти да са
неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до
възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да
участва в административнонаказателното производство. В случая обаче от една страна възраженията на
санкционираното лице не се свързват с такива съществени
нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото
съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото му
на защита, а от друга твърдените нарушения не се констатират, вкл. противно на
твърдяното от касатора, АУАН е връчен на надлежно упълномощено от „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД лице. Всъщност една част инвокираните нарушения при съставянето
на АУАН, са ирелевантни за преценката за законосъобразното образуване на
административнонаказателното производство и за фактическата и правна
обоснованост на повдигнатото с АУАН обвинение, а други от формулираните като възражения
за неспазени формални изисквания при съставянето на АУАН, не се свързват с твърдения
за неспазени изисквания досежно съдържанието на АУАН, а представляват такива по
същество – за обосноваността и доказаността на извършеното от санкционираното
лице нарушение по времето, на мястото и при обстоятелствата, посочени в АУАН.
Обоснован, от гл.т на събраните по делото доказателства и
правилен, от гл.т на закона е и извода на Старозагорския районен съд, че е
установено и доказано по несъмнен начин извършването от привлеченото към
отговорност лице, в качеството на работодател, на вмененото му нарушение на
чл.10, ал.1 ЗТМТМ. Изцяло несъответни на
мотивите на обжалвания съдебен акт са твърденията на касатора, че този извод се
основава единствено и само на констатациите, посочени в съставния АУАН и
свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите по акта. Очевидно
касационният жалбоподател не се е запознал и с документите, формиращи
съдържанието на образуваната административнонаказателна преписка, които
документи са представени и приети като доказателства във въззивното съдебно
производство и от тези писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява и потвърждава извършването от
работодателя на вмененото му административно нарушение. Множеството писмени
доказателства еднозначно и безпротиворечиво сочат, че А.А.
е чужденец - гражданин на трета държава, съгласно дадената легална
дефиниция на това понятие за целите на закона в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ. Както
от приложеното по преписката разрешение за пребиваване, така и от съдържащите
се данни в издадения от Република Турция документ за самоличност, категорично
се установява факта, че А.А. е гражданин на Република Турция, като в тази
връзка несъстоятелни са възраженията на касатора за непълнота на информацията и
съотв. на доказателствата относно статута на лицето – чужденец по см. на §1,
т.4 от ДР на ЗТМТМ. Между това лице и „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в гр. Стара
Загора е сключен трудов договор трудов договор № ********* от 12.12.2022г. (подписан
и от двете страни по трудовото правоотношение, противно на твърдяното от
касатора), за изпълнението от А.А. на трудови функции на длъжност „Диспечер“
при работодателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, при удостоверена в трудовия договор с
подписите на работника и на работодателя дата на постъпване на работа - 13.12.2022г.
Нито се твърди, нито има каквито и да е било данни „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в
качеството си на работодател, да е уведомил писмено в 7-дневен срок от датата
на действително започване на работа на А.А. териториалното поделение на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора, съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Противно на твърдяното в касационната
жалба, сключеният трудов договор не сочи на полагане на личен труд за осъществяване
на дейността на дружеството от А.А. в качеството му на съдружник в „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД, поради което липсва каквото и да е било основание да се приеме,
че само по себе си качеството на А.А. на съдружник в дружеството – работодател
обуславя подчиняването на друг правен режим на сключения между лицето и
„КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД трудов договор № ********* от 12.12.2022г. за
изпълнение на трудовите функции на длъжност „диспечер“. Абсолютно бланкетно е и
възражението на касатора, че изводът на въззивния съд за доказаност на
административнонаказателното обвинение, не кореспондира със събраните по делото
доказателства – не са посочени кои са тези доказателства по делото, които не
подкрепят формираните и обективираните в съдебното решение фактически и правни
изводи. За доказване съставомерността на деянието по обвинението за допуснато
от работодателя нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, нито административнонаказващият
орган, нито съдът са били длъжни да извършват установявания дали работникът има
двойно гражданство; да приобщават към преписката други документи от трудовото
досие да работника, както и да събират допълнителни доказателства за изясняване
на датата на действително започване на работа на чужденеца – гражданин на трета
държава, предвид удостоверената в трудовия договор с подписите на двете страни
по трудовото правоотношение дата на постъпване на работника на работа. В тежест
на санкционирания работодател е било да посочи или да поиска приобщаване на доказателства,
обосноваващи защитната му теза и за установяване на различен от възприетия от
наказващия орган въз основа на съдържащите се в преписката доказателства статут
на работника А.А. като чужденец - гражданин на трета държава по см. на §1, т.4
от ДР на ЗТМТМ, съотв. за датата на започване на работа по сключения трудов
договор. Такива процесуални действия от страна на работодателя „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД, не са предприети.
Неоснователно е и
въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за
допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см.
на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление,
като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е
направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния
закон. Абсолютно бланкетни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил
всички доказателства; че е игнорирал доказателства; че неправилно е изтълкувал
фактите по делото и т.н. Изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84
от ЗАНН, съдебното решение да съдържа мотиви защо не се приемат доводите,
изложени в подкрепа на подадената жалба, противно на твърдяното от касатора не
задължава съда да даде отговор на въпросите, поставени от жалбоподателя в хода
на делото. Спазването на това изискване се свързва с подлагането на преценка на
относимите, за формиране на фактическите и правни извод досежно
законосъобразността на НП, възражения на санкционираното лице при. В случая при
формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи, не
са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение, като направените в тази връзка възражения на касационния
жалбоподател са необосновани и неоснователни.
Правилно Старозагорският
районен съд е приел, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по см.
на §1, т.4 от ДР на ЗАНН и съотв. че липсва основание за прилагането на чл.28
от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от този вид. Определеният размер на санкцията към
установения в закона минимум не нарушава принципа за пропорционалност,
регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля
необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се стимулира
спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките на
Европейския съюз на работници–граждани на трети държави. Обстоятелството, че на
дружеството са наложени 21 имуществени санкции за различни допуснати от
работодателя нарушения също не обуславя извод за непропорционалност, тъй като „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД разполага с възможността да оспори пред съда всяка от тях и да
се защитава срещу всяко конкретно обвинение.
С оглед на изложените съображения
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва
да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото
искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в
размер от 100лв. за тази съдебна инстанция.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274 от 03.07.2023г.,
постановено по АНД № 1247/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 24-2300082 от 07.04.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.
ОСЪЖДА „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 032016, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.